Решение № 4175 от 14.11.2016, Районен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№… гр. Варна, 14.11.2016г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА при участието на секретаря А.Д., сложи за разглеждане гр. дело № 7657 по описа за 2015 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск от „Б.Б." ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.Р.Д. срещу „И.****"

ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т.И.Т. и И.Т.И., с ЕГН **********, с адрес: гр****, с правно основание чл. 135 от ЗЗД за признаване за относително недействителнo спрямо ищеца на извършеното ДАРЕНИЕ от „И.***" ЕООД в полза на И.Т.И. на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *******. по кадастралната карта на гр.*******, с адрес по кадастрална скица: местност *******, целият с площ 4090 кв.м., с начин на трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, стар идентификатор няма, номер по предходен план:*****, ведно с всички трайни подобрения и насаждения в имота, включително с учреденото право на строеж в същия имот за построяване на бетонов възел и депо за инертни материали на два етапа: първи етап- бетонов възел, силози за цимент, открито депо, склад за инертни материали и втори етап-автомобилна везна с кантарно помещение, административно-битова сграда, открита автомивка, каломаслоуловител и помещение за охрана, при съседи на целия имот по кадастрална скица: имоти с № *****, № *****, *****, *****., обективирано в н.а. № *****г. на нотариус К.П., с рег. № *** на НК и район на действие ВРС.

В исковата молба ищецът твърди, че е кредитор на ответника „И.****" ЕООД, за задължения по издадени фактура

№:417/14.09.2010г., фактура №:464/13.12.2010г.,фактура №:465/13.12.201 Or., фактура №:514/19.19.04.2011г., фактура №519/30.04.2011г. За задълженията на първия ответник е подадено заявление, пред Добричкият Районен съд, за която е била издадена в полза на „Б.Б." ЕООД заповед за изпълнение на парично задължение № 366 по ч.гр.дело № 3332/2012г. по описа на ДРС. След подадено възражение срещу заповедта от страна на длъжника, било образувано гр.дело № 3927/2012г. по описа на Районен съд Добрич с правно основание чл.415 вр. чл. 422 ГПК, което приключило на три инстанции /в.т.дело № 229/201Зг. по описа на ДОС и т.дело № 683/2014г., по описа на ВКС/. На 08.01.2015г. Районен съд - Добрич издал изпълнителен лист в полза на „Б.Б." ЕООД за присъдените в производството по делото суми, включително и изпълнителен лист за разноските от 22.12.2014г. Образувано било изпълнително дело № 20157390400008 по описа на ЧСИ СЛАВИ СЕРБЕЗОВ с per. № 739 в КЧСИ по изпълнителният лист от 08.01.2015г., съответно изпълнително дело № 20157390400002 по описа на ЧСИ СЛАВИ СЕРБЕЗОВ с per. № 739 в КЧСИ по изпълнителния лист от 22.12.2014г., които към настоящия момент по молба на „Б.Б." ЕООД са преместени при

ЧСИ С.Д., с per. № 718 в КЧСИ - изп.дело

№219/2015г. Към настоящия момент „Б.Б." ЕООД е взискател срещу „И.***" ЕООД, тъй като са налице задължения по издадените изпълнителни листи в общ размер 23 318.30 лв. към 15.06.2015г. съгласно издадено Удостоверение от ЧСИ С.Д., с per. № 718 в КЧСИ по изп. дело № 219/2015г.

Твърди, че на 26.09.2014г. ответникът „И.***" ЕООД е дарил на И.Т.И. Поземлен имот с идентификатор *******, по кадастралната карта на гр.*******, с адрес по кадастрална скица: местност *******, целият с площ 4090 кв.м., с начин на трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, стар идентификатор няма, номер по предходен план: *****, ведно с всички трайни подобрения и насаждения в имота, включително с учреденото право на строеж в същия имот за построяване на бетонов възел и депо за инертни материали на два етапа: първи етап- бетонов възел, силози за цимент, открито депо, склад за инертни материали и втори етап-автомобилна везна с кантарно помещение, административно-битова сграда, открита автомивка, каломаслоуловител и помещение за охрана, при съседи на целия имот по кадастрална скица: имоти с № *****, № *****, *****, *****.

Твърди още, че длъжникът „И.***" ЕООД е знаел за увреждането при извършването на сделката, тъй като фактурите са били осчетоводени в счетоводството на длъжника, видно от ССЕ, проведена по гр.дело № 3927/2012г. по описа на Районен съд Добрич и длъжникът е участвал като страна в този процес. Действието е безвъзмездно - изповяданата сделка е дарение, а надареният е син на Управителя на „И.***" ЕООД, следователно знанието се предполага до доказване на противното. Действието е извършено на 26.09.2014г., т.е. след настъпване на падежа за плащане по процесните фактури. Ако се приеме, че действието е извършено преди приключване на висящия установителен иск, /сделката е от дата 26.09.2014г.-определението на ВКС по т.дело № 683/2014г. е от дата 10.12.2014г./, то очевидно е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял да увреди „Б.Б." ЕООД, тъй като задълженията по фактурите са били осчетоводени в счетоводството на дружеството длъжник, не са били заплатени към момента на изповядване на сделката и въпреки своите задължения длъжникът се разпорежда с имуществото си.

ОТВЕТНИЦИТЕ в срока по чл. 131 от ГПК, са депозирали отговори на исковата молба.

В отговорите се твърди, че производството по иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД е недопустимо, тъй като преди завеждането на исковата молба, е извършена втора сделка, а именно покупко-продажба на същия недвижим имот, като И.Т.И. е продал обратно на „И.***" ЕООД имота, съгласно н.а. № ***г. на нотариус М.Т., с рег.№ *** в НК. С посочената разпоредителна сделка имотът се е върнал обратно в патримониума на длъжника, поради което липсва правен интерес от завеждане на Павловия иск, тъй като правната промяна не може да бъде предизвикана втори път. Твърди още, че на 28.07.2015г. в била вписана възбрана върху имота по изп. дело №219/2015г. на ЧСИ С.Д.. Молят производството по иска да бъде прекратено.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори по фактите.

Видно от н.а. № *****г. на нотариус К.П., с рег. № *** на НК и район на действие ВРС, „И.***" ЕООД, представлявана от Т.И.Т. НАДАВЯВА И.Т.И. със следния недвижим имот, собственост на фирмата, а именно: Поземлен имот с идентификатор *******. по кадастралната карта на гр.*******, с адрес по кадастрална скица: местност *******, целият с площ 4090 кв.м., с начин на трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, стар идентификатор няма, номер по предходен план:*****, ведно с всички трайни подобрения и насаждения в имота, включително с учреденото право на строеж в същия имот за построяване на бетонов възел и депо за инертни материали на два етапа: първи етап- бетонов възел, силози за цимент, открито депо, склад за инертни материали и втори етап-автомобилна везна с кантарно помещение, административно-битова сграда, открита автомивка, каломаслоуловител и помещение за охрана, при съседи на целия имот по кадастрална скица: имоти с № *****, № *****, *****, *****.

Няма спор, че управителя и едноличен собственик на капитала на „И.***"

ЕООД - Т.И.Т. е баща на И.Т.И..

Не е спорно, че за задължения на ищеца спрямо „И.***" ЕООД е инициирано заповедно производство, като по ч.г.д. № 3332/2012г. на ДРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 366/28.09.2012г. Производството по делото е приключило с издаване на изпълнителни листи от 22.12.2014г. и от 08.01.2015г. за разноските в исковото производство и за сумите, дължими в заповедното производство. Претенцията, подлежаща на установяване е за заплащане на възнаграждение по сключен договор за превоз на строителни материали, като задълженията са обективирани във фактури № №:417/14.09.2010г., фактура №:464/13.12.2010г., фактура №:465/13.12.2010г., фактура №:514/19.19.04.2011г., фактура №519/30.04.2011г.

От изслушаната по делото и неоспорена от страните ССЕ, се установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца. Ответникът не е осигурил достъп на вещото лице до счетоводството си, поради което съдът, на основание чл. 161 от ГПК, приема, че се доказва осчетоводяването на фактурите и в счетоводството на ответника.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

За допустимостта на иска по чл.

135 от ЗЗД се изисква наличие на твърдения, че ищецът е кредитор на ответника-прехвърлител /наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо/, че като такъв действията на ответника-прехвърлител го увреждат, че към момента на сделката прехвърлителят е знаел за увреждането. В конкретния случай тези твърдения са налице. Твърденията на ответника за наличие на друга последваща сделка, биха могли единствено да имат отношение към разпоредбата на чл. 135 ал. 1 изр. посл. от ЗЗД, относно противопоставимостта на обявената за недействителна сделка на последващите сделки с трети добросъвестни лица.

Искът по чл. 135 от ЗЗД е процесуален способ за атакуване на конкретна увреждаща сделка. Именно сделката е обект на обявяване за относително недействителна, а самото вещно право не се връща в патримониума на прехвърлителя.

Наистина правото, което бива придобито от ищеца след уважаване на иска по чл.

135 от ЗЗД е да бъде удовлетворен принудително от имота, обект на сделката, но предпочтително, съгласно разпоредбите на чл. 135 ал. 4 от ЗЗД и чл. 136 ал.1 т. 1 от ЗЗД. Именно привилегиите на чл.

135 ал. 4 от ЗЗД и чл. 136 от ЗЗД е правният интерес на ищеца да иска прогласяването на дарението за относително недействително спрямо него. Последващата сделка в конкретния случай не е безвъзмездна, а е покупко-продажба, при това цената на същата все още не е изискуема, т.е. в определен момент ищецът ще конкурира с правата на продавача по втората сделка /И.Т.И./. С уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД, ищецът би изпреварил кредитора по втората сделка - втория ищец, при разпределението на имуществото след публичната продан на имота в изпълнителния процес, на основание чл. 135 ал. 4 от ЗЗД. Оттук макар и към момента имотът да е в патримониума на първия ищец, то и първата и втората сделка увреждат интереса на кредитора и същият има правен интерес от иска по чл. 135 от ЗЗД. Искът е допустим и подлежи на разглеждане по същесвто.

Правото по чл. 135 ЗЗД не е абсолютно, а относително право. По своята същност то е вид обезпечение спрямо длъжниците.

Упражнява се от кредитора спрямо длъжниците и третите лица, с които те са договаряли. Обявяват се за недействителни тези действия на длъжниците, които увреждат кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е конститутивен и чрез него се упражнява едно потестативно право на кредитора, с което се цели постигане на правна промяна - обявяване на дадено правно действие за относително недействително - спрямо кредитора - ищец. За да се уважи този иск следва да е налице правно действие на длъжника, което уврежда кредитора със знанието на длъжника за това.

Съгласно чл. 135 ал.1 и ал.2 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Съгласно чл. 135 ал. 3 от ЗЗД, ако действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено да увреди кредитора.

В конкретния случай сделката е безвъзмездна /атакуваният договор е за дарение/, поради което се изисква само наличие на знание у прехвърлителя, т.е. у „И.***" ЕООД чрез нейния управител и представляващ Т.И.Т.. Не се спори, че управителя и едноличен собственик на капитала на „И.***" ЕООД - Т.И.Т. е баща на И.Т.И., поради, което влиза в действие презумпцията на чл. 135 ал. 2 от ЗЗД и знанието се предполага до доказване на противното. Няма ангажирани надлежни доказателства, които да целят оборването на презумпцията, поради което съдът приема, че длъжникът при извършването на увреждащата сделка е знаел за увреждането.