Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 308 от 28.04.2017, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 216/2016
Вид
Решение № 308
Подписан
28.04.2017
В сила
22.03.2019
Състав
АНИ СТОЯНОВА ХАРИЗАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.3,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.400 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417,т.9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.420 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.420, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.426 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.428, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.441 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.450 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.450, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.450, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.92 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.133 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.180 и 181 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.180 и 181 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.74 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.74, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. Пазарджик,28.04.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ ХАРИЗАНОВА при секретаря М.К. като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№216 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :

В исковата си молба срещу ЧСИ П. И. , рег.№883 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд-Пазарджик, гр.Пазарджик, ул.“Цар Шишман“№7, ет.3 ищецът „Г. 1“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Септември, област Пазарджик, Стопански двор, представлявано от управителя Л. П. Г., чрез пълномощника си адв.М.Х.М. твърди, че по молба на взискателя „Уникредит лизинг“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София район Младост , бул.“Цариградско шосе“№40 и на основание Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №1112/30.06.2014г и изпълнителен лист от 30.06.2014г , издадени по ч.гр.д.№1975/2014г. по описа на РС-Пазарджик е образувано изпълнително дело №20148830400972 по описа на ЧСИ П. И. , рег.№883 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд Пазарджик. Делото е образувано срещу солидарно задължените лица по горецитираните заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист , а именно ищецът „Г. 1“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Септември, област Пазарджик, Стопански двор, представлявано от управителя Л. П. Г. и физическото лице Л.

П. Г. с ЕГН ********** ***. Дължимите суми по изпълнителното дело съгласно изпълнителния лист са следните: 3 588.90 евро главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.06.2014г. до заплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 711.19 лв. Вземането произтича от неизплатено според взискателя задължение по запис на заповед. Твърди се, че поканите за доброволно изпълнение с изх.№1591/24.10.2014г и изх.№1592/24.10.2014г са получени от Л. П.

Г. лично и като управител на „Г. 1“ЕООД на 05.11.2014г. В поканите за доброволно изпълнение изрично е посочено, че е наложен запор върху всички банкови сметки , банкови касети и вземания, които длъжниците по изпълнителното дело имат по договори, сключени с „Райфайзенбанк България“ЕАД до размера на дължимата сума.В поканите за доброволно изпълнение е посочено и второ действие по принудително изпълнение, а именно- опис на движими вещи в дома на длъжника Л. П. Г. на адрес гр.Пазарджик, ул.“Николай Петринин“№13, ет.2.

За други предприети действия по принудителното изпълнение длъжниците не са уведомени. Едновременно с поканите за доброволно изпълнение са изпратени и запорни съобщения с изх.№15305/24.10.2014г. и изх.№15320/24.10.2014г. до „Райфайзенбанк България“ЕАД като е наложен запор върху всички сметки , които притежават длъжниците в банката за сумата както следва: главница в размер на 7 019.28 лв. , законна лихва в размер на 291.35 лв. за периода от 11.06.2014г до 07.11.2014г. , 711.19 лв. присъдени разноски , 669.91лв. разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя , както и такси и разноски в размер на 1 050.40 лв. , съгласно тарифата за такси и разноски на КЧСИ. Общо задълженията по изпълнителното дело възлизат на сумата от 9 742.13 лв.

Запорните съобщения са получени от „Райфайзенбанк България“ЕАД на 03.11.2014г. На 06.11.2014г с платежно нареждане №141106100028526/06.11.2014г цялата дължима сума съгласно поканите за доброволно изпълнение и запорните съобщения в размер на 9 742.13 лв. е преведена от сметка на ищцовото дружество в „Райфайзенбанк България“ЕАД по сметка на ЧСИ П. И. На 07.11.2014г с молба вх.№16008/07.11.2014г по изп.д.№972/2014г по описа на ЧСИ П. И. са представени от страна на

Л. П. Г. два броя възражения по чл.414 от ГПК , подадени по ч.гр.д.№1975/2014г. по описа на РС-Пазарджик. След уведомяване от заповедния съд на заявителя в заповедното производство за подадените възражения и в законовоустановения срок е заведен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК , е образувано гр.д.№75/2015г по описа на РС-Пазарджик, което към настоящия момент не е приключило. Твърди се, че след заплащане на дължимите суми по изпълнителното дело по сметка на ЧСИ , тези суми не са били преведени от страна на ЧСИ на взискателя „Уникредит лизинг“ЕАД.

Същевременно не са били вдигнати наложените в рамките на изпълнителното производство от ЧСИ обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника. От друга страна по изпълнителното дело не е издадено постановление за спиране на същото на основание чл.420, ал.1 от ГПК във вр.с чл.417,т.9 от ГПК . Липсва и определение от РС-Пазарджик за спиране на изпълнителното производство.

Твърди се, че наложените запори на банковите сметки на длъжниците по изпълнителното дело създали сериозни затруднения за осъществяване на търговската им дейност.

Влияели изключително негативно на техния имидж и добро име в обществото. Поради тази причина били проведени неколкократни разговори със служители в канцеларията на ЧСИ П. И., включително и със самия съдебен изпълнител. В тази връзка им било пояснено, че преведените по делото суми не могат да бъдат изплатени на взискателя , както и че не могат да бъдат вдигнати наложените запори, тъй като производството по изпълнителното дело било спряно. Ищецът твърди, че липсват данни по изпълнителното дело за спиране на производството с нарочно постановление на ЧСИ, както и липсва определение на РС-Пазарджик за неговото спиране. Твърди се, че след изплащане на всички дължими суми по делото , което е сторено на 06.11.2014г за ЧСИ възниква задължение да вдигне наложените запори и възбрани. Твърди се ,че на 01.07.2015г от канцеларията на ЧСИ П.

И. до „Райфайзенбанк България“ЕАД е изпратено удостоверение изх.№14596 за размера на дълга, съгласно което размера на дълга, считано към 15.07.2015г е 1 040.39 лв. Според ищеца не става ясно как е формирана тази сума и за какво се дължи, още повече ако се приеме че производството по до делото е спряно. С платежно нареждане от 15.07.2015г сумата в размер на 1 040.39 лв. е заплатена по сметка на ЧСИ П. И. Според ищеца от ЧСИ П. И. са изпратени две последователни съобщения до „Райфайзенбанк България“ЕАД. Първото е от 20.07.2015г , съгласно което запорът се счита наложен до получаване на изрично последващо съобщение от ЧСИ П. И. Второто от 24.07.2015г , с което банката се уведомява, че следва да счита запорът за изпълнен.Твърди се, че с молба вх.№17584/20.08.2015г Л. П. Г. отправя изрично искане до частния съдебен изпълнител въпреки , че такова не се изисква съгласно закона, за вдигане на наложените възбрани и запори по изпълнителното дело. Същите обаче и до настоящия момент не са вдигнати.

Постъпилите суми, доколкото е известно на ищеца , не са превени на взискателя по изпълнителното дело.

Твърди се, че на 15.07.2015г ищцовото дружество, представлявано от Л. П. Г. , сключва със „Стилагро“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Сандански, ул.“Александър Буйнов“№7, представлявано от Стилианос Георгиос

Манакас предварителен договор за покупко продажба на МПС марка „Мицубиши паджеро спорт с рег.№РА 2661 ВВ. Цената на описаното МПС е в общ размер на 15 600 лв. с включен ДДС. Същата е платима на две вноски както следва: 5 000 лв., платими авансово в срок до 17.07.2015г., като остатъка от продажната цена в размер на 10 600 лв. следва да се плати при сключване на окончателния договор за продажба на МПС в срок до 11.08.2015г.

Съгласно разпоредбите на чл.4.2 и чл.4.3 от сключения договор всяка от страните , по вина на която се стигне до невъзможност за сключване на окончателен договор за покупко-продажба , дължи неустойка в размер на авансово внесената сума като конкретно задължението на продавача в тази хипотеза е да заплати двойния размер на сумата, която е заплатено авансово. Авансовата вноска по сключения договор е заплатена на 15.07.2015г / приходен касов ордер №15/15.07.2015г./.

Твърди се, че на 20.07.2015г ищцовото дружество, представлявано от Л. П. Г. сключва със „Стилагро“ЕООД с ЕИК ********* сключва втори предварителен договор за покупко- продажба на друго МПС марка „Даф“, модел 95.400 АТИ, рег.№РА 0062 ВК и ремарке, рег.№РА 2224ЕЕ. Общата цена на композицията/ камион плюс ремарке/ е в размер на 24 000 лв. с вкл.ДДС. Същата е платима на две вноски както следва:

5 000 лв. ,платими авансово в срок до 22.07.2015г като остатъка от продажната цена в размер на 19 000 лв. следва да се плати при сключване на окончателния договор за продажба на МПС в срок до 14.08.2015г. съгласно разпоредбите на чл.4.2 и чл.4.3 от предварителния договор , всяка от страните, по вина на която се стигне до невъзможност за сключване на окончателен договор за покупко-продажба, дължи неустойка в размер на авансово внесената сума, като конкретно задължението на продавача в тази хипотеза, е да заплати двойния размер на сумата, която е заплатена авансово.Твърди се, че авансовата вноска по сключения договор е заплатена на 20.07.2015г./ приходен касов ордер№16/20.07.2015г. Твърди се, че на 22.07.2015г ищцовото дружество сключва с П. Х. Т. с ЕГН **********,*** предварителен договор за покупко-продажба на МПС марка „ДАФ“ модел 95.430 ХФ рег.№РА 9497 ВМ и ремарке рег.№ РА 7152 ЕЕ. Общата цена на композицията/ камион и ремарке/ е в размер на 30 000 лв., с вкл.ДДС. Същата е платима на две вноски както следва: 5000 лв. , платими авансово в срок до 24.07.2015г като остатъкът от продажната цена в размер на 25 000 лв. следва да се плати при сключване на окончателния договор за продажба на МПС в срок до 19.08.2015г. Съгласно разпоредбите на чл.4.2 и чл.4.3 от този договор всяка от страните, по вина на която се стигне до невъзможност за сключване на окончателен договор за покупко- продажба, дължи неустойка в размер на авансово внесената сума като конкретно задължението на продавача в тази хипотеза е да заплати двойния размер на сумата, която е заплатена авансово. Авансовата вноска по сключения договор е заплатена на 23.07.2015г/ приходен касов ордер №19/23.07.2015г/. Твърди се, че при сключване на горепосочените предварителни договори продавачът „Г. 1“ЕООД няма информация за наложените запори върху МПС-та, предмет на предварителните договори. В поканата за доброволно изпълнение не е описано предприемането на подобно действие по принудителното изпълнение.

Друго съобщение в тази насока не е получавано от дружеството продавач по предварителните договори.

Официална информация в тази насока и препис от уведомлението за наложен запор изх.№15728/03.11.2014г е получена от органите на ОД на МВР-Пазарджик, сектор КАТ –Пътна полиция в един по-късен момент въз основа на молба вх.№100600-9107/13.10.2015г. Твърди се, че след изтичане на срока на първия от сключените предварителни договори и при набавяне на документите за сключване на окончателен договор за покупко-продажба управителят на дружеството продавач узнал, че върху МПС-то предмет на договора е наложен запор. При направена устна справка управителят разбрал, че има наложени запори върху общо 14 броя МПС-та собственост на дружество „Г. 1“ ЕООД. В последващ момент се снабдява и с уведомлението за наложен запор цитирано по-горе. Твърди се, че наложените върху трите МПС-та предмет на горецитираните предварителни договори осуетява и прави невъзможно сключването на окончателни договори за покупко-продажба и то по вина на продавача, поради което същият дължи предвидената в договорите неустойка. Вт тази връзка и за вдигане на запорите са проведени нови разговори и е депозирана нарочна молба в канцеларията на ЧСИ П. И. от 26.08.2015г / посочена по-горе/. Независимо от това наложените запори върху МПС-та не са вдигнати. С уведомление от 05.10.2015г, получено лично от управителя на „Г. 1“ЕООД дружеството ищец е уведомено от „Стилагро“ЕООД , че дължи връщане на платените по предварителните договори от

15.07.2015г и 20.07.2015г авансови вноски, както и неустойка в договорения размер. С уведомление от 05.10.2015г. , получено лично от управителя на „Г. 1

„ЕООД дружеството-ищец е уведомено от П.Х.Т., че дължи връщане на платените по предварителния договор от 22.07.2015г авансова вноска, както и неустойка в договорения размер.