Решение № 285 от 12.05.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Враца, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Х.ва при участието на секретаря Анита Людм. Мейцова като разгледа докладваното от Калина Хр. Х.ва Гражданско дело № 20231420100466 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, депозирана от „МагнаФарм България“ ЕАД, ЕИК 131107072, чрез адв. Х. М., против „Многопрофилна болница за активно лечение Х. Ботев“ АД, ЕИК 106518890.

В исковата молба се твърди, че по заявка на ответника ищцовото дружество му е доставяло лекарства, като всяка поръчка е отделен договор между страните, чиито параметри се отразяват в издадената фактура.

Твърди, че на 03.06.2022 г. са доставени лекарства „Хемокомплетан Р“ на обща стойност 1 426,32 лева с ДДС /2 бр. с ед. цена 594,30 лева без ДДС/, за което били съставени фактура № 1000669312/03.06.2022 г. и приемо-предавателен протокол от 03.06.2022 г. Сочи, че между страните е уговорено 60-дневно отложено плащане след издаване на фактурата.

Сочи се, че по посочената фактура няма извършени от ответника плащания въпреки отправената му от ищеца покана, получена на 10.11.2022 г.

Иска се постановяване на решение, с което „Многопрофилна болница за активно лечение Х. Ботев“ АД да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество следните суми: сумата от 1 426,32 лева с ДДС – главница, представляваща стойност на доставени и получени на 03.06.2022 г. лекарства „Хемокомплетан Р“, както и сумата от 45,56 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 03.08.2022 г. до 1

25.11.2022 г. Претендира се присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от „Многопрофилна болница за активно лечение Х. Ботев“ АД, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Не оспорва изложените от ищеца фактически твърдения, че между страните е сключен посоченият договор и че е получил посочените лекарства. Оспорва исковете за главница и за лихва изцяло по размер.

Заявява, че с платежно нареждане № ОВ62411220005947 от 24.11.2022 г. ответникът е извършил плащане по посочената от ищеца фактура в пълен размер – 1 426,32 лева, като плащането предхожда датата на предявяване на исковата претенция. Иска се постановяване на решение, с което производството по делото да бъде прекратено поради недопустимост на исковете.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

Между страните не се спори и с доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е приел за безспорни обстоятелствата, че между страните на 03.06.2022 г. е сключен договор за продажба на лекарства, по силата на който ищецът е доставил, а ответникът получил лекарства „Хемокомплетан Р“ на обща стойност 1 426,32 лева с ДДС /2 бр. с ед. цена 594,30 лева без ДДС/, за което били съставени фактура № 1000669312/03.06.2022 г. и приемо-предавателен протокол от 03.06.2022 г.

Тези обстоятелства се установяват и от представените от страните и приети по делото като писмени доказателства фактура № 1000669312/03.06.2022 г. и Приемо – предавателен протокол от 03.06.2022 г.

Ищецът не оспорва и признава твърдението на ответника, че сумата от 1 426,32 лева е постъпила по сметката му на 24.11.2022 г. Същото се установява и от представеното авизо от 24.11.2022 г.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответното дружество „Многопрофилна болница за активно лечение Х.

Ботев“ АД, ЕИК 106518890, да заплати на ищцовото дружество „МагнаФарм България“ ЕАД, ЕИК 131107072, следните суми:

- по иск с правно основание чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 426,32 лева – главница, представляваща стойност на доставени и получени на 03.06.2022 г. лекарства „Хемокомплетан Р“, и

- по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 45,56 лева, 2 представляваща лихва за забава, начислена за периода от 03.08.2022 г. до 25.11.2022 г.

По иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: 1. Наличие на сключен договор за търговска продажба на лекарства от 03.06.2022; 2. Реално доставяне на стоките от ищеца и получаването им от ответника; 3. Настъпила изискуемост на задължението за заплащане на тяхната цена и 4. Че размерът на цената възлиза именно на сумата в претендирания размер.

В тежест на ответника е да докаже заявеното от него твърдение: че на 24.11.2022 г. е заплатил на ищеца сума в размер на 1 426,32 лева.

Горните обстоятелства не са спорни между страните и се признават от тях.

Ищецът признава, че ответникът е платил сумата по фактурата в размер на 1 426,32 лева – главница, представляваща стойност на доставени и получени на 03.06.2022 г. лекарства „Хемокомплетан Р“, като сумата е постъпила в банковата му сметка на 24.11.2022 г.

Съгласно чл. 75, ал. 3 ЗЗД, когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора. Кредиторът-ищец не оспорва, че това е станало на 24.11.2022 г.

Поради това, че плащането е постъпило преди предявяване на иска – плащането е постъпило на 24.11.2022 г., а исковата молба е депозирана на 25.11.2022 г., то искът за главница се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

За основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и момента на настъпване на неговата изискуемост, както и размера на претендираната лихва за забава.

Видно от фактура № 1000669312/03.06.2022 г. в която са обективирани реквизитите на сключения между страните договор за продажба, падежът за плащане на цената е определен на 02.08.2022 г., т.е. ответното дружество е в забава, считано от 03.08.2022 г.

Искът е предявен за сумата от 45,56 лева – лихва за забава, начислена за периода от 03.08.2022 г. до 25.11.2022 г.

С оглед извършеното плащане на главницата, дължима съгласно процесната фактура, искът за лихва за забава е основателен за периода от 03.08.2022 г. до 24.11.2022 г. включително. Лихвата за забава за този период, изчислена служебно от съда с помощта на електронен калкулатор, е в размер на 45,17 лева, за която сума и период искът следва да се уважи, а за разликата до пълния размер от 45,56 лева и за 25.11.2022 г. искът следва да се отхвърли като неоснователен.

3

По разноските:

При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни, като разноските следва да се разпределят по общите правила на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

Искът за главницата се отхвърля като неоснователен, тъй като сумата е изплатена преди предявяване на иска. След като плащането не е извършено в хода на процеса /в който случай следва да се съобрази по реда на чл. 235 ГПК/, а преди предявяване на исковата молба, то искът е изначално неоснователен и предявилият го ищец следва да понесе разноските и да заплати на ответника сторените от него разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. За уважената част от иска за мораторна лихва ответното дружество следва да заплати на ищцовото сторените разноски.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за ищцовото дружество съразмерно с уважения иск за лихва за забава. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер на 641,05 лева, от които държавна такса в размер на 107,05 лева и 534 лева – адвокатско възнаграждение.

Видно от фактура № 873/24.11.2022 г., издадена от Адвокатско дружество „М. и Дешкова“, уговореното с „Магнафарм България“ ЕАД възнаграждение е в размер на 534 лева с ДДС, с основание „Процесуално представителство за завеждане на иск пртив МБАЛ „Х. Ботев“ АД, ЕИК 106518890, със седалище в гр. Враца…“. Сумата е платена по банков път, видно от предводно нареждане от 07.12.2022 г.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в производството в размер на 19,67 лева съразмерно с уважената част на иска, от които 3,28 лева за държавна такса и 16,39 лева за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като съдът определя такова за настоящото производство в размер на 100 лева, от които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи да му заплати 96,93 лева съразмерно с отхвърлената част на исковете.

При горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Х. Ботев“ АД, ЕИК 106518890, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Втори юни“ № 66, да заплати на „МагнаФарм България“ ЕАД, ЕИК 131107072, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рожен“ № 24, следните суми: на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 45,17 лева /четиридесет и пет лева и седемнадесет стотинки/ - лихва за забава върху главницата за периода от 03.08.2022 г. до 24.11.2022 г. и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 19,67 лева /деветнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/ разноски в настоящото производство съразмерно с уважената част на иска, като 4

ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 426,32 лева – главница, представляваща стойност на доставени и получени на 03.06.2022 г. лекарства „Хемокомплетан Р“, КАКТО И иска с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 45,17 лева до пълния предявен размер от 45,56 лева и за 25.11.2022 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „МагнаФарм България“ ЕАД, ЕИК 131107072, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рожен“ № 24, ДА ЗАПЛАТИ на „Многопрофилна болница за активно лечение Х. Ботев“ АД, ЕИК 106518890, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Втори юни“ № 66, сумата от 96,93 лева /деветдесет и шест лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

5