Решение № 228 от 11.12.2025, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Чирпан, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Т. Динков при участието на секретаря Милена В. Ташева като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №

20255540101009 по описа за 2025 година

Предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В исковата молба (ИМ), подадена от Н. Т. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Ч, ул.

Г.Д. ***, чрез адв. Гълъбин Георгев Мерджанов от АК - Пловдив, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Йоаким Груев“ № 43, против „Кредекс“ ООД, ЕИК 205849529, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Митрополит Кирил Видински“ № 2, ап. 3 се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № К19105 от 08.02.2022 г. съгласно който ответното дружество „Кредекс“ ООД предоставило на ищеца паричен заем в размер на 300.00 (триста) лева, който заемополучателя се съгласил да върне на пет месечни вноски, като общата сума за плащане била изчислена на 325.55 (триста двадесет и пет лева и петдесет и пет стотинки) лева, при годишен процент на разходите по кредита (ГПР) в размер на 42.61% и фиксиран лихвен процент по кредита в размер на 36.00%.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от процесния договор страните постигнали съгласие, че задължението по договора следва да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: двама поръчители - физически лица, които да предоставят на кредита получателя служебна бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговарят на следните изисквания: да са навършили 21 годишна възраст; да работят по безсрочен трудов договор; да имат минимален стаж при настоящия работодател от 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000.00 (хиляда) лева; в последните пет години да нямат кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да имат кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не са поръчители по друг договор за паричен заем и да нямат сключени договори за паричен заем в качеството си на заематели. Един поръчител, отговарящ на условията по т. 1 и съгласие за директен дебит от своя банкова сметка, в която постъпват парични средства, с които кредитодателя да може да удовлетвори вземанията си. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от договора било посочено, че заемополучателят трябвало да предостави едно от тези обезпечения в тридневен 1 срок от сключване на договора.

В чл. 3, ал. 2 от договора кредитополучателят декларирал, че в случай, че не представи уговореното в чл. 3, ал. 1 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или пък представеното обезпечение не отговаря на условията посечени в договора дължи на кредитора неустойка в размер на 147.55 (сто четиридесет и седем лева и петдесет и пет стотинки) лева, т.е. общата сума дължима от кредитополучателя в полза на кредитора му ставала в общ размер на 475.00 (четиристотин седемдесет и пет) лева.

В ИМ се твърди, че така сключения договор между страните е недействителен, поради това, че с включването на неустойка за липса на поръчителство разходите по кредита се увеличават над законоустановения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Твърди се, че в изчисляването на годишния процент на разходите са включени единствено сумите за главница и възнаградителна лихва, но без да се включи неустойката, като ако е била включена неустойката, визирана в чл. 3, ал. 1, размерът на годишния процент на разходите се увеличавал поне шест пъти.

Твърди се, че чрез уговорката по чл. 11, ал. 1 от договора, по силната икономически страна се облагодетелства, а по слабата страна обеднява, поради това била нарушена разпоредбата на чл. 5 и чл. 11, т. 10 ЗПК. ГПР бил посочен единствено в цифрово изражение, но не била извършена разбивка на всички разходи, които представлявало нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и процесния договор за кредит бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Твърди се, че ищецът погасил заема си предсрочно като внесъл сумата в размер на 320.00 лева по кредита, което означавало, че в полза на кредитора била платена сума в размер на 20.00 лева на нищожно правно основание.

Моли да се постанови съдебно решение, с което да бъде осъдено ответното дружество „Кредекс“ ООД, ЕИК 205849529, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Митрополит Кирил Видински“ № 2, ап. 3 да заплати на Н. Т. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Ч, ул. Г.Д.

***, сумата в размер на 20.00 (двадесет) лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за паричен заем с № К19105 от 08.02.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Кредекс“ ООД, ЕИК 205849529, представлявано от Ивайло Тодоров Митев, в качеството му на управите, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Митрополит Кирил Видински“ № 2, aп. 3, чрез адвокат Ивайло Стойчев Иванов от САК, личен № 4900226510, съдебен адрес: гр. София, ул. „Петър Парчевич“ № 30, електронен адрес: [email protected], телефон: **********, в който се изразява становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен.

Не се оспорва, че между ответното дружество „Кредекс“ ООД и ищеца Н. Т. В. бил сключен договор за потребителски кредит № К19105/08.02.2022г. със заемна сума в размер на 300.00 лв.

Оспорва всички доводи на ищеца, че процесния договор и чл. 3 от него е нищожен. С чл. 3, ал. 2 страните по договора за заем предвидили, че самото неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 1 от договора води до вреди за заемодателя, които страните са оценили на 146.50 (сто четиридесет и седем лева и петдесет стотинки) лева. Въведените изисквания за представяне на обезпечение показвали, че за заемодателя не било безразлично кое ще е третото лице, което ще поеме солидарния дълг, тъй като с цел обезпечаване на изпълнението на договора, лицата по чл. 3, ал. 1 от договора отговаряли солидарно с длъжника, което обезпечавало икономическия интерес на 2 заемодателя. Оттам и изискванията за наличието на определен размер за доход, да е физическо лице, получаващо сигурни и стабилни доходи, да е с чиста кредитна история и т.н. Страните по договора били свободни да определят каквито пожелаят условия, стига да не е налице противоречие с императивна правна норма или добрите нрави.

Кредитополучателят имал възможността да се запознае предварително със съдържанието на договора, който е сключил, да извърши необходимите подготвителни действия преди подписването на същия и така да изпълни задълженията си по чл. 3 от договора дори на датата на подписването му. Ищецът бил наясно с изискването на кредитора още в началото на процеса за кандидатстването за отпускане на кредита.

Навежда, че страните са уговорили неустойка при пълно неизпълнение на конкретно договорно задължение, което било съществено с оглед на обезпечаването на интересите на кредитора. Видно от съдържанието на договора било, че неустойката не била предвидена извън присъщите й функции. Изпълнението на процесния договор не било обезпечено с други правни способи, а неустойката в случая била за неизпълнение на едно конкретно задължение, което било съществено с оглед интереса на кредитора. Затова и размерът на неустойката бил уговорен в стойност, близка до размера на заема, което на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не се отразявало на други негови клаузи и уговорки (като например тези за определяне на ГПР или ГАП). Посочената клауза от договора не била уговорена в противоречие със Закона за потребителския кредит и общото гражданско законодателство. Уговарянето на неустойката било проявление на принципа за свобода на договаряне, закрепен в чл. 9 3ЗД. Посочената неустойка била дължима с оглед неизпълнението на посоченото договорно задължение, т.к. била уговорена като предварително определен размер по съгласие на двете страни по договора, които са били наясно за размера и параметрите й. Във възможностите на неизправния заемател било предотвратяване на санкцията по договора, ако бил изпълнил задълженията си точно и в срок, което той не бил сторил.

Твърди се, че не е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.к. съгласно чл.

19, ал. 3, т. 1 ЗПК в ГПР не се включвали разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, тъй като същите представляват разход, който длъжникът по един такъв договор следва да извърши при неизпълнение на какво да е задължение по договора. Кумулирането на неустойката с погасителните вноски било изцяло в полза на и за удобство на потребителя, в случая - ищец. Ако такава уговорка липсвала, ищецът щял да дължи еднократно пълния размер на уговорената неустойка. С уговаряне на разсрочването, страните по договора държали сметка за интересите на потребителя и в този смисъл твърденията на ищеца били несъстоятелни и несвързани с изложената фактическа обстановка. Обезщетението съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК не попадало в общите разходи и от там не можело да се вземе предвид при изчисляване на ГПР.

Алтернативно, ако се приеме, че има неправилно посочен ГПР, това е основание за прилагане на чл. 19, ал. 5 ЗПК, и след като има специална последица, не се прилага последицата по чл. 23 ЗПК (която е обща, спрямо чл. 19, ал. 5 и съгласно правилото lex specialis derogat legi generali, следва да се приложи специалната норма). С оглед на гореизложеното се твърди, че клаузата за неустойка не е неправомерна по смисъла на чл. 143 – 146 ЗЗП, но дори и да е неравноправна, в чл.

11, ал. 4 от процесния договор било посочено, че всички клаузи в договора са индивидуално уговорени от страните и отразяват реалната им воля. Следователно, ако се приеме, че клаузата е неравноправна, тя въпреки това е действителна с оглед на правилото на чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

3

С Протоколно определение в о.с.з. проведено на 18.11.2025 г. съдът на осн. чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснал направено от адв. Гълъбин Георгев Мерджанов от АК – Пловдив, в качеството му на пълномощник на Н. Т. В., искане за увеличение на предявения иск от първоначалната му цена от 20.00 лева до 175.00 лева, платени като изначално недължими, с оглед недействителността на сключения договор за потребителски кредит и разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Предявената кондикционна претенция предполага установяване плащането на парични суми от потребителя на търговеца и липсата на основание за плащането.

Няма никакво съмнение, че договорът за кредит е потребителски договор по см. на ЗПК и се подчинява на режима за потребителска защита по ЗПК и по правото на ЕС.

Съдът намира, че процесния договор за кредит е нищожен, тъй като годишния процент на разходите (ГПР) е грешно посочен, а от там и общата сума, дължима от потребителя.

Съгласно § 1, т. 2 ДР ЗПК - „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Предходната точка дава дефиницията на общ разход по кредита за потребител. Това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В случая не е спорно и от доказателствата по делото се установява, че ищецът Н. Т. В. е сключил с ответното дружество „Кредекс“ ООД, договор за потребителски кредит № К19105/08.02.2022 г. по силата на който му била отпусната в заем, сумата от 300 лв., с уговорена възнаградителна лихва 27.55 лв., посочен ГПР - 42.61 % и задължение да върне заема на 5 вноски по погасителен план - приложение. Съгласно чл. 3 от договора, длъжникът - потребител поел задължение да осигури обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, както следва: двама поръчители - физически лица, които да предоставят на кредита получателя служебна бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговарят на следните изисквания: да са навършили 21 годишна възраст; да работят по безсрочен трудов договор; да имат минимален стаж при настоящия работодател от 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000.00 (хиляда) лева; в последните пет години да нямат кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да имат кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не са поръчители по друг договор за паричен заем и да нямат сключени договори за паричен заем в качеството си на заематели. Един поръчител, отговарящ на условията по т. 1 и съгласие за директен дебит от своя банкова сметка, в която постъпват парични средства, с които кредитодателя да може да удовлетвори вземанията си - в противен случай дължи неустойка.