Решение № 326 от 16.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Стара Загора, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20235500500463 по описа за 2023 година Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „Д.“ ООД със седалище и адрес на управление гр.С.З., чрез адв.Ж. З. против решение № 369 от 03.05.2023г., постановено по гр.д. № 5481/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което съдът е отменил, като незаконосъобразно уволнението на Й. Д., като е осъдил „Д.“ ООД да и заплати сумата в размер на 260 лева брутно обезщетение за оставането и без работа, поради незаконосъобразното и уволнение за периода от 20.01.2023г. до 28.02.2023г., ведно със законната лихва върху тази сумаq считано от 20.01.2023г.до окончателното и изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част над присъдените суми до претендираните 3900 лева.

Въззивникът обжалва изцяло първоинстанционното решение. Счита, същото за недопустимо, тъй като е постановено при липса на положителна абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. В условията на евентуалност счита решението за неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон. Излагат се подробни съображения. Цитира се съдебна практика на ВКС. Въззивникът счита постановеното решение за неправилно в частта, в която е прието, че ищцата е останала без работа след уволнението. Посочва, че неправилно съдът не е приел направеното възражение, че ищцата е регистрирана, като земеделски производител и на това основание е самоосигуряващо се лице, получаващо средства от европейски фондове.

1

Въззивникът посочва, че Й. Д. не е била безработна, била е осигурено лице, получавала е плащания по програми, финансирани със средства от европейски и международни фондове. Счита за нелогично работодателят да заплаща обезщетение за оставането и без работа предвид, че държавата отказва да третира лицето като безработно с произтичащите от това последици.

Моли въззивният съд да обезсили решението, като недопустимо, поради начална липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск – правен интерес.

В условията на евентуалност, ако съдът счете, че постановеното решение е допустимо, моли да постанови решение, с което да го отмени като неправилно и незаконосъобразно и вместо него бъде постановено друго, с което бъдат отхвърлени изцяло предявените искове от Й. Г. Д.. Моли да им бъдат присъдени направените разноски и пред двете съдебни инстанции, както и възнаграждение за един адвокат в пълен размер.

Въззиваемата Й. Г. Д. от гр.С.З., чрез адв. Я. И. взема становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Счита, че правилно и в съответствие с разпоредбите на закона първоинстанционният съд е приложил процесуалния и материалния закон. Взема становище по оплакванията, наведени в жалбата. Счита, че безспорно е установено по делото, че процесната заповед е издадена в нарушение на чл.333, ал.1, т.1 от КТ и по делото не са били представени никакви доказателства от страна на ответника за наличие на разрешение на инспекцията по труда относно освобождаването на ищцата от работа, като дори няма и твърдения в тази насока. Цитира задължителната съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ, според която сочи, че работодателят дължи обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, независимо от получените от ищцата доходи, които не са от трудово правоотношение.

Моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба, да бъде потвърдено постановеното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 от КТ - за признаване уволнението за незаконно и неговата отмЯ. и иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение.

Ищцата Й. Г. Д. е предявила исковете срещу „Д.“ ООД. В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Трудов договор №1 от 01.02.2020г., по силата на който ищцата изпълнявала длъжността „агроном“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780лв., на пълно 8 2 часово работно време и с платен годишен отпуск в размер на 20 дни. До 31.08.2022г. ищцата била в отпуск за отглеждане на дете до две годишна възраст. На 01.09.2022г. управителя на „Д." ООД - Д.П.Д., заявил на ищцата, че същата е освободена от работа и трудовия й договор бил прекратен. Тъй като на ищцата не й били връчени каквито и да е било документи, тя не била в състояние да разбере в действителност дали е така, дали има трудови правоотношения с „Д.“ ООД или била освободена от работа, както и на какво основание. На 27.09.2022г. подала пред Дирекция Инспекция по труда гр.

С.З., Сигнал с вх. №ВХ22103163 от 27.09.2022г. на Дирекция ИТ гр. С.З., с който обяснява, че й било заявено, че била освободена от работа, но тъй като не са и връчени никакви документи не е в състояние да защити правата си и законните си интереси. Във връзка с депозирания сигнал, на 13.10.2022г. на Й.

Д. и бил връчен Отговор от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

С.З.. От получения отговор ставало ясно, че от страна на „Д.“ ООД било издадено Предизвестие №4 от 21.08.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение с Й. Д.. Както било посочено в отговора на Инспекцията по труда, същото не било връчено на Й. Д.. От страна на „Д.“ ООД била издадена и Заповед №3 от 01.09.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение поради намаляване обема на работа, на основание чл.328, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, която отново не била връчена на ищцата. С настоящата молба ищцата заявява, че не й е връчена Заповед №3 от 01.09.2022г. Ищцата счита, че в настоящия случай бил спазен 2 - месечния срок за обжалване на заповедта за уволнение, предвид обстоятелството, че същата е издадена на 01.09.2022г., поради което в законно - установения срок обжалва Заповед №3 от 01.09.2022г. за прекратяване на трудовото си правоотношение. Счита, че издадената Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение била незаконосъобразна и неправилна. Същата била издадена неправомерно в противоречие с разпоредбите на трудовото законодателство. На първо място счита, че издаденото предизвестие било издадено в противоречие на трудовото законодателство. Предизвестие №4 от 21.08.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение с Й. Д. било издадено на 21.08.2022г.,а ищцата до 31.08.2022г. била в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст.

Всъщност този факт не се оспорвал и от самия ответник, който се потвърждавал и от получения отговор от директора на Инспекция по труда.

Счита, че след като била в отпуск по чл.164, ал.1 КТ до 31.08.2022г. било незаконосъобразно издаване на Предизвестие на 21.08.2022г. Отделно от това Заповедта за прекратяване следвало да бъде издадена след връчването на предизвестието, тъй като срока на предизвестието започвал да тече от следващия ден на получаването. Отделно от това, имало случаи, в които работодателя не може да отправи предизвестие до работника - по време на ползване на отпуск, независимо от вида на отпуска /платен, годишен, неплатен, поради временна неработоспособност и т.н/, или в друго случаи в зависимост от статута на работника /майка на дете до 3 - годишна възраст, трудоустроен и др./, без да е дадено предварително разрешение на 3 инспекцията по труда. В тези случаи се прилагала закрилата при уволнение по чл. 333 КТ. На следващо място ищцата счита, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена и в нарушение на разпоредбата на чл.333, ал.1, т.1 КТ. Съгласно чл.333, ал.1, т.1, в случаите по чл.328, ал.1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл.330, ал.2, т.6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на Инспекцията по труда за всеки отделен случай работничка или служителка, която е майка на дете до 3- годишна възраст.

Видно от Удостоверение за раждане №0200001753 от 03.09.2020г. и Удостоверение за раждане №0200001754 от 03.09.2020г., ищцата е майка на деца на 2г. възраст, предвид което за нея било налице обстоятелството по чл.333, ал.1, т.1 КТ. В случая, счита за категорично, че от страна на „Д.“ ООД не било искано предварително разрешение на Инспекцията по труда, респ. не било дадено такова. Това обстоятелство се потвърждавало и от отговора на Директора на Инспекция по труда гр. С.З., в който отговор не се съдържат данни за наличие на издадено разрешение на Инспекцията по труда за уволнение на ищцата по чл.328, ал.1, т.3 КТ, въпреки направената проверка в ответното дружество. Не били налице и основанията по чл.328, ал.1, т.3 от КТ за издаване на обжалваната заповед за уволнение. Не било приложено законно основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.3 КТ. Процесната заповед била издадена неправомерно, като ищцата твърди, че не били налице обстоятелствата за нейното издаване, и основанието за уволнение не било възникнало. Счита, че в издадената заповед липсвали и мотиви за нейното издаване, като същата била бланкетна. Във връзка с оставането на ищцата без работа, следвало да бъде осъден ответника да заплати на ищцата и обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето през което ищцата била останала без работа поради уволнението, но не повече от шест месеца за периода от 01.09.2022г. до 28.02.2023г. в размер на 4 680лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. На 13.10.2022г. от страна на „Д.“ ООД била заплатена на ищцата сума в размер на 2 623лв., представляваща обезщетение по чл.328, т.3, във връзка с чл.326, ал.2, както и обезщетение за неизползван платен отпуск. В отговора на директор Дирекция Инспекция по труда обаче ставало ясно, че при извършената проверка от страна на Инспекция по труда, ответникът „Д.“ ООД бил представил разчетно платежна ведомост за месец септември с начислени обезщетения на основание чл.224, ал.1 КТ, както и обезщетение на основание чл.222, ал.1 КТ в размер на 780 лв. В случая обаче било налице разминаване при посоченото основание в РКО 3 от 13.10.2022г. и в отговора на Инспекция по труда, тъй като видно от Предизвестието и издадената заповед за уволнение, работодателя не бил спазил срока на предизвестието, поради което при всички случаи дължи и обезщетение за това по чл.220 КТ за неспазен срок на предизвестието. В случая, ако се приемело, че ответникът бил изплатил на ищцата сумата от 780 лв. по чл. 222, ал.1 КТ, обезщетението по чл.225, ал.1 КТ следвало да бъде в размер на период от пет месеца и обезщетението 4 следвало да е в размер на 3 900 лв. Ищцата моли съда, да постанови решение, с което: Да признае уволнението на Й. Г. Д. за незаконно и да отмени Заповед №3/01.09.2022г. на управителя на „Д.“ ООД, като незаконосъобразна, както и да осъди ответника да заплати на Й. Г. Д. сумата в размер на 3 900 лв., представляваща обезщетение за времето през което е останала без работа - за периода 01.09.2022г. - 28.02.2023г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането Претендира за направените разноски по делото.

Ответникът по делото „Д.“ ООД в законоустановения срок, чрез пълномощника си депозирал писмен отговор на исковата молба. Счита исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от Кодекса на труда за недопустими, предвид твърдението на ищцата, че обжалваната Заповед №3 от 01.09.2022г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, не й е връчена.