Решение № 161 от 16.12.2020, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Кюстендил , 14.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ в публично заседание на първи октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ваня Д. Богоева

Евгения Х. Стамова

Веселина Д. Джонева

Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Евгения Х. Стамова Въззивно гражданско дело № 20201500500402 по описа за 2020 година

С решение от 03.01.2020г. по гр.д.№1421/2019г. на Дупнишкия районен съд е признато за установено по отношение на Д. А. Т., ЕГН **********,че Л. А. Д., ЕГН ********** е собственик на основание придобивна давност на упи ІХ-573 в кв.33 по регулационния план на с.Стоб, общ.Кочериново, с улична и дворищна регулация, одобрени със заповед №4387/01.10.1963г. с площ от 715 кв.м., при съседи: поземлен имот №І-573,поземлен имот ІІ-571, поземлен имот с №VІІ-569, поземлен имот с №VІІІ- 57.С решението е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт №10, том ІV, рег.№4330, дело 554/2018г. на нотариус Стефан Сотиров, с който Д. А. Т., ЕГН ********** е признат за собственик на основание наследство и давностно владение на ½ ид.ч. от упи ІХ – 573 в кв.33 по регулационния план на село Стоб, общ.Кочериново, с улична и дворищна регулация, одобрени със заповед №4387/01.10.1963г. с площ 715 кв.м., при съседи: поземлен имот №І573, поземлен имот ІІ-571, поземлен имот №VІІ-569, поземлен имот №VІІІ-57.Отхвърлен е предявения от Д. А. Т.,ЕГН ********** срещу Л. А. Д., ЕГН ********** насрещен иск за признаване на установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на основание наследство от родителите на страните и изтекла придобивна давност в периода от 60-те години на ХХ век до настоящия момент на ½ ид.ч. от упи ІХ-573 в кв.33 по регулационния план на с.Стоб, както и за отмяна на нотариален акт №80, том V, дело 1500/1975г. на Станке Д.ския районен съд.Д.Т. е осъден да заплати на Л.Д. деловодни разноски в размер на 55 лева.

С определение от 04.03.2020г. районният съд е оставил без уважение искане за 1 изменение на решение №5/03.01.2020г. по гр.д.№1421/2019г. по описа на ДнРС в частта за разноските ,направено от адв.Е.Д..

Решението е обжалвано от Д. А. Т., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Благоевград, ул*** със съдебен адрес Благоевград, ул.*** В жалбата е направено искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения от Д. и уважаване на предявения от Т. искове за собственост, като се отмени нотариален акт №80, том V, н.д.

№1500/1975г.Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно.Счита, че за да се придобие по давност правото на собственост върху чужди идеални части, собственикът, който не е техен владелец следва да превърне с едностранни действия, държането им във владение.Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по ясен и недвусмислен начин за се показва отричане владението на останалите съсобственици.За да се приложи института на придобивната давност е трябвало съсобственикът да е престанал да държи идеалните части на вещта за другиго и да е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.Завладяване на частите на останалите и промяната по начало трябва да се пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене.В настоящия случай ищцата нито е владяла имота в периода посочен в исковата молба, нито е манифeстирала пред Т. действия, с които да отблъсне владението му.Позовава се на факта, че родителите им са владели имота повече от 50 години, а след смъртта им той и ищцата са придобили по ½ ид.ч. от имота.Неправилен според жалбоподателя е извода, че не е осъществен съставът на чл.82 ЗС, доколкото родителите на страните не са държали имота, като свой, липсва тяхно владение, което да бъде присъединено от последващия владелец.Счита, че присъединяване на владение може да има при универсално или частно правоприемство между предишния и настоящ владелец( решение №178 от 09.07.2014г, по гр.д.№7749/2013г. на ВКС, І г.о и решение №958 от 15.12.2009г. по гр.д.№2246/2008г на ВКС , І г.о.).При универсално правоприемство основано на наследяване, наследникът по закон или по завещание, получава владението в деня на откриване на наследството без да има действия по предаването му.Предложеното от наследника владение винаги е еднородно с това на наследодателя.Въззивникът излага, че след смъртта на майка му през 1999г. имотът се стопанисвал само от него и сина му, той се грижел за поддръжката на имота, изградил ограда, извършил необходимите ремонти.В имота бил засадил лози, овощни дървета, за които полагал грижи за поддръжка.Изградил водоем, който впоследствие превърнал в рибарник, който експлоатирал до преди няколко години, което било известно на сестра му.Оспорва ответницата някога да е осъществявала владение върху имота, което да е явно, необезпокоявано и лично за себе си.Претендира разноски включително адвокатско възнаграждение.

Препис от жалбата е връчен на другата страна – ищец в първоинстанционното производство.В срок е подаден отговор от адв.Е. Д., като пълномощник на Л. Д..В отговора е противопоставено становище за неоснователност на жалбата.Становището се основава на следните обстоятелства – по делото са събрани доказателства, анализирани в цялост от 2 районния съд, който е постановил правилно и законосъобразно решение.Посочено е, че от събраните доказателства е установено, че Л. Д. единствено е собственик на процесния имот, който е владеела до смъртта им заедно с тях, а след смъртта им единствено и само за себе си, като е манифестирала по отношение на ответника, че счита имота за свой.В подкрепа на становището си сочи следните факти:имотът е ограден и е част от дворното място на Д., ответникът няма никакъв достъп до него, от показанията на свидетелите е видно, че такава е била волята на родителите им, този имот да е на ищцата , а на ответника са предоставени други имоти с по- голяма площ.Всичко засадено в този имот е от Л. Д., нейните дъщери и внуци.Отношенията между страните са изключително влошени, Т. не е допускан до имота, нищо не е засадил в него.Оспорено е твърдението, че в имота има водоем, като се твърди, че дядото на страните е построил през 1999г.рибарник, който впоследствие е изсъхнал и много години и към момента е само празна дупка.Всичко в имота е садено и стопанисвано единствено и само от Л. Д., това е нейния двор и Т. изобщо не е допускан в имота.Притежавания от 1975г. нотариален акт ясно разкрива намерение за своене на имота.Изразява становище, че посочените от ответника свидетели също потвърждават твърдените от нея факти.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно чл.269 въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка съдът не констатира пороци обосноваващи извод за нищожност на обжалваното решение – решението е изготвено от надлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда не е абсолютно неразбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).

Постановено е решение, при наличие на изискванията, при които делото може да се реши по същество - по надлежно предявени искове, чрез отговарящи на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК искови молби, при отсъствие на процесуални пречки за правото на иск и в съответствие с търсената с исковите молби защита – решението е допустимо.

Процесният имот, представлява урегулиран поземлен имот упи ІХ-573 намиращ се в кв.33 по плана на с.Стоб,с улична и дворищна регулация одобрена със заповед №4387/01.10.1963. с площ от 715 кв.м., при съседни имоти:упи І-573, упи ІІ -571, упи VІІІ572 и упи VІІ-569.Имотът граничи и с улица.На представената скица липсва отразяване за застрояване в същия.Към 06.06.2019г. видно от представеното удостоверение за данъчна оценка имотът е деклариран от ищцата Д..

През 1975г. когато е била на 42 г. и омъжена, Л. Д. се снабдява с нотариален акт – 3 нотариален акт №80, том V, н.д.№1500/1975г. с който е призната за собственик на основание давностно владение върху този имот.

През 2018г. на 30.10.2018г. е издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство,а именно нотариален акт №10 том ІV, рег.№4330 дело 554/2018г. с който ответникът Д.Т. е признат за собственик по давностно владение и наследство по отношение ½ ид.ч. от същия имот.

В производството пред районния съд ищцата твърди, че от 1975г. само тя е ползвала имота, както по отношение на ответника, така и по отношение на всички е демонстрирала, че е единствен собственик на имота, не е допускала ответника до този имот, той няма достъп до имота, този имот не е включен в наследствената маса, родителите им са били наясно и никой не е оспорвал собствеността и, даже такава е била тяхната воля, като на ответника е бил предоставен друг имот.Имотът се обработва от ищцата и нейното семейство, засадени са зеленчукови култури, овощни дървета и лози.През целия период са плащани данъци за имота.

Ответникът от своя страна заявява, че този имот е бил във владение на родителите им от 50 години, а след тяхната смърт е наследен от страните по делото по равни части – по ½ ид.ч.До смъртта на майка им на 20.03.1999г., само тя е владеела и стопанисвала имота, след това е стопанисван предимно от него, изградил ограда, извършил необходимите ремонти, засадил лози, овощни дървета, водоем, който превърнал в рибарник, експлоатиран до преди няколко години.Оспорва сестра му да е придобила имота на основание давностно владение установено през 1975г., доколкото е живяла в Дупница, появявала се е рядко в Стоб и не е осъществявала давностно владение.

Страните са с общ произход от А. Д. Т. и Е. К. Т.а – техни майка и баща.Баща им е починал на 04.01.1990г., а майка им на 20.03.1999г.

Свидетелката Е. Д. е дъщеря на ищцата, племенница на ответника.Свидетелката описва имота, като находящ се в с.Стоб, на ул.“Кокиче“, ограден с ограда изградена от нейния дядо – баща на страните.Свидетелката споделя впечатление, че имотът е прехвърлен на майка й от нейния баща, през 1975г.Всяка година свидетелката е изпращана на село, където дядо и баба и произвеждали тютюн.В имота има две сливи, ябълки, круша, орех, посадени от семейството им, селскостопанска продукция.Свидетелката лично е стремяла имота.В имота е имало рибарник, изграден от бащата на страните, рибите били извадени през 1999г., рибарникът изсъхнал и останала дупка.На същата улица на Д.Т. бил предоставен парцел от 4 дка, той винаги е знаел, че този парцел е на майка й и не е имал претенции.Имотът се заключва, а достъп през последните 10-20 години Д. няма.Имотът бил прехвърлен през 1975г., а преди това и докато били живи родителите на майка й, те го обработвали, а цялата продукция е давана за Дупница, тя и баща й помагали на дядо и.Продукцията от другия парцел пък е давана на вуйчо и.Този имот е съседен с друг имот, в 4 който има наследствена къща, между двата имота има порта, която е закована от свидетелката през 2004г.След смъртта на баба и взаимоотношенията им с вуйчо и се влошили, преди това отношенията били нормални, но не са си помагали, те са ходили да помагат на неговия имот, но той на техния не.Със съгласието на майка й бил прехвърлен имот на сина на ответника.

Свидетелката А. Т. живее в същия квартал и всеки ден минава покрай тях.Описва имота като заграден със стари зидове, знае, че се заключва, като тя има ключ.Знае, че Л. Д. обработва имота, това е зеленчукова градина от която всяка година се изкарва продукция.Всеки ден вижда Л. и семейството и, според нея Л. има имота отдавна от 30, 40 години.Заявява, че в имота има зеленчуци, овощни дървета, които е садила Н.( друга дъщеря на ищцата), асми.И когато били живи майка и баща й, те го обработвали.Знае, че този имот граничи с друг, в който е наследствената къща на страните, че е поставен лист на порта между двата имота, за да не може Д. да влиза в спорния – преди 4, 5 години, защото той през техния двор отивал в неговия си имот, който се намира на същата улица.Едновременно заявява, че не е виждала Д. да влиза в този имот и да го обработва.Майката на страните споделила със свидетелката, че на Д. са приписали именно другия имот, а този на дъщеря им.Знае за спорове между страните за претенции на Д. към имота..Когато отишла снаха в селото ( в селото е от 48 години), в имота имало рибарник, не знае от кой е изграден.Към момента имотът се обработва от дъщерите на Д..