Решение № 132 от 12.05.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Шумен, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Д. като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Въззивно гражданско дело № 20233600500152 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.437 във вр. с чл.78 ал.5 от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 02644/20.03.2023 г. /постъпила по ел. поща на 15.03.2023 г./ от Л. М. К., действащ чрез пълномощника си адв. В. Б. при САК, против приети разноски в поканата за доброволно изпълнение по изп.дело № 20237740400058 по описа на ЧСИ .... с рег. № 774 с район на действие, района на ШОС. Длъжникът излага, че на 02.03.2023 г. му била връчена ПДИ. В срока за доброволно изпълнение платил цялото задължение. На 10.03.2023 г. депозирал възражение пред ЧСИ срещу размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело -1500 лв., като прекомерно и поискал същото да бъде намалено до посочения минимум в чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 200 лв., както и да бъдат редуцирана пропорционалната такса по т.26 ТТР ЗЧСИ. Сочи, че конкретното изпълнително дело не се отличава с фактическа и правна сложност. Твърди, че липсват доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение. Действията на процесуалния представител се свеждали единствено до подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Не били извършени действия на процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и действия с цел удовлетворяване на парични вземания по смисъла на т.2 на чл.10 от Наредбата. Счита,че посочването на способ на изпълнение не представлява действие по водена на изпълнително дело. На следващо място счита, че посочената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е изчислена в противоречие с материалния закон и съдебната практика. Не е посочено как е формирана таксата. Предвид изложеното моли съдът да отмени действията на ЧСИ като намали размер на адвокатското възнаграждение до минимума в чл.10, т.1 от 1

Наредба №1/2004 г. МРАВ и да редуцира таксата по т.26 съгласно материалния интерес.

Претендира разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение, 25 лв. платена държавна такса и 48лв. такса по ТТР към ЗЧСИ.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя М. Д.

П., действаща чрез пълномощника си адв. С. Е. при ШАК, в което взема становище за процесуална недопустимост на жалбата. Излага, че ПДИ била връчено на длъжника на 02.03.2023 г., а жалбата подадена на 15.03.2023 г., поради което била просрочена, т.е. извън срока по чл.436, ал.1 ГПК. По същество счита същата за неоснователна и моли съдът да я остави без уважение по изложени във възражението аргументи и съображения. По отношение на претендираните от жалбоподателя разноски за настоящото производство счита същите за неоснователни, поради липса на доказателства за действително заплащане на адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема становище за неоснователност на жалбата. ПДИ била връчена на 02.03.2023 г. и задължението било платено от длъжника на същата дата. На 06.03.2023 г. било постановено разпореждане за приключване на изпълнителното дело, а възражението на длъжника за прекомерност постъпило на 10.03.2023 г., т.е. 8 дни след плащане на задължението.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 02.03.2023 г., а жалбата е подадена по ел. поща на 15.03.2023 г., т.е. в двуседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК, с оглед действаща редакция на текста /изм. ДВ бр.100/2019 г./. Освен това следва да се отбележи, че с резолюция от 10.03.2023 г. по подадено от длъжника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и разноските по изпълнението ЧСИ по същество е отказал тяхното редуциране, което отказ също подлежи на обжалване по реда на чл.435 и сл. ГПК. Що се отнася до постановеното разпореждане за приключване на изпълнителното производство, то същото не е влязло в сила към момента на подаване на жалбата.

Видно от приложеното копие на изп.д.№ 20237740400058 по описа на ЧСИ с рег. № 774 с район на действие района на ШОС, същото е образувано на 17.02.2023 г. по молба на М. Д. П., действаща чрез пълномощника си адв. С. Е. при ШАК, с приложен към нея изпълнителен лист № 15/15.02.2023 г. по гр.д.№ 500/2022 г. на ШРС и в.гр.д. № 437/2022г. на ШОС, срещу Л. М. К., за парично вземане, а именно за сумата 24 900 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на нанесени на 17.04.2021 г. травматични увреждания, ведно със законната лихва върху главницата от 17.04.2021 г. до окончателното плащане.

Към молбата е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие на адв. С. Е. за представителство и защита на взискателя по изпълнителното дело, като в 2 договора е отразено договорено и внесено възнаграждение в брой в размер на 1500 лв.

На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 02.03.2023 г. В нея е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 34124,53лв., от които главница 24900лв., законна лихва в размер на 4900,51лв. за периода 17.04.2021 г. – 16.03.2023 г.; 1500лв. разноски по изпълнителното дело; 2824,02лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 16.03.2023 г. В поканата до длъжника е посочено още, че е наложен запор на банкови сметки в Общинска банка АД, ОББ АД, вписана е възбрана върху недвижим имот – ап.20 гр. Шумен, ж.к. .... бл.№ 5, ет.5.

Видно от изготвени по изпълнителното дело три сметки /от 17.02.2023 г.; от 22.02.2023 г.; и от 06.03.2023 г./ са приети общо разноски по изпълнителното дело по ТТР към ЗЧСИ в размер на 2 843,75 лв. с ДДС /за сравнение в ПДИ посочената сума е 2 824,02лв., с 19,73лв. по-малко/. Видно от сметка от 06.03.2023 г. ЧСИ е посочил, че таксата по т.26 е изчислена върху материален интерес от 31 221,53лв. и възлиза на сумата от 2 093,29лв./без ДДС/, съответно с ДДС на сумата от 2 511,95 лв. Разноските по първите две сметки са авансово платени от взискателя, а последната е издадена на длъжника, като задължено лице.

Видно от приложеното преводно нареждане, на 02.03.2023 г. /датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение, респ. в срока за доброволно изпълнение/ по сметката на ЧСИ е преведена сумата 34124,53лв. от длъжника Л. М. К., като основание за плащане е посочено – обезщетение за средна телесна повреда.

С преводно нареждане от 06.03.2023г. сума в размер на 31419,33лв. е преведена от ЧСИ на адв. С. Е., а сума в размер на 59,25лв. е върната на длъжника като надвнесена.

С разпореждане от 06.03.2023 г. на основание чл.433, ал.2 ГПК е приключено изпълнителното производство. Посочено е, че същото може да се обжалва в двуседмичен срок пред ШОС. В разпореждането е посочено още, че след влизането му в сила да се вдигнат наложените запори и възбрани, а на длъжника да се възстанови надвнесената сума от 59,25лв. Съобщение за приключването на изпълнителното дело е връчено на взискателя и на длъжника на 08.03.2023 г.

На 10.03.2023 г. длъжникът е депозирал пред ЧСИ писмено възражение срещу размера на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 1500 лв. с оглед материалния интерес и липсата на фактическа и правна сложност на делото. Във възражението си длъжникът е посочил, че действието на процесуалния представител се изразява единствено в подаването на молба за образуване на изпълнително дело, а извършването на последващи действия за удовлетворяване на вземането не са били необходими. Предвид изложеното моли възнаграждението да бъде намалено до 200 лв. – само за образуване на изпълнително дело. Ако възражението бъде уважено моли ЧСИ да намали и пропорционалната такса, като посочи как и с колко са редуцирани таксите по ТТР ЗЧСИ. На 10.03.2023 г. на възражението е поставена резолюция от ЧСИ „К.д. Делото е прекратено“.

3

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: Съгласно нормата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Предмет на настоящото производство са приетите такси и разноски с поканата за доброволно изпълнение за адвокатско възнаграждение и пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

Съгласно приетото в ТР № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС /т.2/ на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. В посоченото ТР е разяснено още, че това важи и за разноските приети в поканата за доброволно изпълнение, в тази си част тя съдържа произнасяне по отношение размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителния лист. Това произнасяне може да бъде оспорено по реда на чл.435, ал.2 ГПК, което не лишава длъжника от възможност да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение. В изпълнителното производство няма конкретен момент, в който съдебният изпълнител да се произнесе по разноските. Тъй като те се събират от длъжника в хода на производството по принудително изпълнение, а не след неговото приключване, това налага размерът на разноските да бъде установен в течение на самото производство. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими по изпълнителното производство, поради което за длъжника възниква задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо той да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер.

Досежно приетото адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., съдът намира следното: В изпълнителното производство задължението на длъжника за разноски е уредено изрично в чл.79 ГПК. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, предоставя възможност да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, поради прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Нормата на чл.78, ал.5 ГПК препраща към чл.36 от Закона за адвокатурата, който установява основният принцип на възмездност и правото на адвоката да получи възнаграждение за своята работа, а в ал.2 на чл.36 принципите за еквивалентност и адекватност на неговия размер са установени с изискванията за справедливост и обоснованост при неговото определяне, като е поставено единствено ограничението, че този размер не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа.

Произнасянето на съдебният изпълнител за разноските в изпълнителното производство не е изпълнително действие, не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а реализация на общия принцип за отговорността за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди. Правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима както в исковото, така и в изпълнителното производство /в този см. Опр.№ 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/.

Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на 4 адвокатските възнаграждения, възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнително производство е в размер на 200 лв., а съгласно т.2 на същия текст за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания възнаграждението е 1/2 от съответните възнаграждения посочени в чл.7, ал.2.

При съобразяване на материалите по изпълнителното дело, настоящият състав намира, че следва да се присъди възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, а именно 200 лв. – за образуване на изпълнително дело, поради което адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде намалено до този размер.