Решение № 1364 от 20.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1364 гр. Варна, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Калина Ив. Караджова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20243110203659 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба н а

П. П. Б. против Наказателно Постановление №24-0436000577/17.09.2024г. на Началника на сектор в ОД-МВР-Варна, РУ 2 с което на П. П. Б. е наложено административно наказание- "Глоба" в размер на 1000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП.

В жалбата се оспорва фактическата обстановка и се твърди, че в хода на производството са допуснати нарушения на процесуалните правила. Поради това се иска отмяна на постановлението.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явава, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна , редовно призована не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.09.2023г. в 03:19 часа в гр.Варна, бул.Васил Левски до бензиностанция "ЕКО" посока бул.Осми Приморски Полк, жалбоподателят 1 управлявал собствения си лек автомобил Ауди КУ7 с pe г.номер В 8174ВТ под въздействието на алкохол установено от издишания от водача въздух с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. номер ARDM 0231, като уреда отчита 1,52 промила алкохол. На водача е издаден талон за медицинско изследване с номер 0172314. Проба с номер- 06353. Образувано е ДП №1205/18.09.2023г.г. по описа на Второ РУ- ОДМВР Варна за престъпление по чл.343Б, ап.1 от НК и материалите по преписката са изпратени в РП. С постановление №13254/2023г. от 09.01.2024г. по описа на РП - Варна, районен прокурор прекратява наказателното производство по ДП №120572023 г. по описа на Второ РУ - ОД на МВР - Варна за извършено престъпление по чл.343Б, ал.1 от НК и върнал преписката във Второ РУ-Варна за налагане на административно наказание, тъй като първоначално от назначената съдебнохимическа експертиза на предоставените проби с протокол №1067/18.09.2023г. е било видно че в кръвната проба на Б. са отчетении 1,25 промила алкохол, впоследствие е извършена втора съдебнохимическа експертиза на контролната кръвна проба по искане на Б. неговия защитник, като от заключението и в протокол №1345/21.11.2023г. е видно, че в кръвната проба на Б. са отчетени 1,16 промила алкохол.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР -Варна, съгласно заповед № Iз-8121з 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок.

2

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Правилно АНО е приложил материалния закон след като е констатирал нарушението по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма и на основание чл.174 ал.1 т. от ЗДП е наложил наказание.

Съдът намира, че наказващият орган се е произнесъл при изяснена фактическа обстановка. АНО е събрал доказателства, сочещи по безспорен и категоричен начин, че фактическата обстановка описана в АУАН и НП отговаря на обективната действителност. Правилно АНО е определил нарушената законова разпоредба, а именно чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Управлението на ППС под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества е въздигнато в нарушение. Видно от НП и АУАН в текста конкретно е било описано нарушението и става ясно, че жалбоподателя е наказан затова, че е управлявал МПС под въздействието на алкохол -1,18 промила. Жалбоподателят е санкциониран по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, като правилно е била определена санкционната норма. Жалбоподателя е научил в какво е обвинен и срещу какво да се защитава като по никакъв начин не е било нарушено правото му на защита. Съдът намери, че при индивидуализацията на административните наказания, наложени на жалбоподателя, административнонаказващия орган се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение и личността на нарушителя, който видно от приложената справка и писмените доказателства има и други нарушения по ЗДП. Съдът намира, че размера на наказанията – Глоба и Лишаване от право да управлява МПС е императивно предвиден в ЗДП и не е налице законова възможност за намаляването му. Наложеното наказание е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

При издаване на постановлението е била приложена разпоредбата на чл.36 ал.2 от ЗАНН, съобразно която административно-наказателната преписка се образува без съставен акт за установяване на административно нарушение когато производството е прекратено от прокурора. В конкретния случай с мотивирана резолюция от дата 16.10.2023г. е било прекратено адм. нак. производство образувано по АУАН № 960891 от 17.09.2023г. В случая за деянието на жалбоподателя е било водено досъдебно производство № 1205/2023г. на 2 РУ, което е било прекратено от прокурора с 3 постановление от 09.01.2024г. Този акт на ВРП е бил изпратен на наказващият орган, като наказателното постановление е било издадено на 17.09.2024г., т.е. в сроковете по чл.34 от ЗАНН, а именно 1 година от датата на извършване на нарушението. Това е така , тъй като възбуждането на наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по чл. 34 ЗАНН. Докато продължава предварителното и съдебно производство за това деяние, давността по чл. 34 ЗАНН се спира. В подкрепа на това е и разпоредбата на чл.33 ЗАНН, която забранява на административно наказващите органи да образуват административно наказателно производство, когато за същото деяние е възбудено наказателно преследване. Това означава, че започването или продължаването на административнонаказателното производство зависи от завършването на предварителното или съдебното производство. В този смисъл съдът намира, че постановлението е издадено в предвидените в ЗАНН срокове. Същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В него се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Не е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено е направено с достатъчна пълнота и конкретика. Поради това съдът намира възраженията в жалбата в тази насока за неоснователни. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.

В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и 4 се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение около минимума - 100 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №24-0436-000577/ 17.09.2024г. на Началника на сектор в ОД-МВР-Варна, РУ 2 с което на П. П.

Б. е наложено административно наказание- "Глоба" в размер на 1000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП.

ОСЪЖДА П. П. Б. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съдВарна по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, административнонаказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5