Определение № 198 от 14.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 198 гр. Варна, 14.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502503 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №91599/14.11.2024г., подадена от "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище гр. София, срещу разпореждане № 44113/27.10.2024г., постановено по ч.гр.д. №11696 по описа за 2024 година на ВРС, с което е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя срещу Н. Й. Н., ЕГН **********, с адрес:

*********** В ЧАСТТА за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за сумата 827,09 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата при лихвен процент 28,37 % за периода 25.12.2023 г. – 04.09.2024 г., на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно. Сочи се, че при забава в плащанията се начислява „допълнително възнаграждение“ (извън индикативния погасителен план), в размер на договорната лихва върху просрочената главница и обезщетение за забавеното плащане в размер на законната лихва, което представено като лихвен процент е 28,37% (18,37 % договорна лихва + 10% законна лихва). Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в частта относно претендираната сума за обезщетение за забава.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. №11696/2024г. на Районен съд - Варна, е образувано по подадено от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.

1

София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54 за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу длъжника Н. Й. Н., ЕГН **********, с адрес: *********** за сумите, както следва: сумата 6923,03 лв., представляваща падежирала главница по Договор за потребителски кредит № 7053336828/25.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.09.2024г. до окончателното изплащане, сумата 438,37 лв., представляваща дължима възнаградителна лихва върху главницата за периода 25.12.2023г. – 25.08.2024г.; сумата 827,09 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата при лихвен процент 28,37 % за периода 25.12.2023 г. – 04.09.2024 г., чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 от ГПК.

Заповедното производство е уредено като строго формално, като редовността на заявлението от външна страна е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение. Според приложимата редакция на разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба. Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2 от ГПК, съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

Районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в частта относно претендираната сума за обезщетение за забава поради противоречие с императивната норма на чл. 33 от ЗПК.

Видно от заявлението сумата в размер на 827,09 лв. се претендира като обезщетение за забава, същото описание се установява и в приложеното извлечение от счетоводни книги. Същевременно в молба от 01.10.2024г. и в разглежданата въззивна жалба се сочи, че начисленият процент включва възнаградителна лихва и обезщетение за забава, но от друга страна във формулирания петитум отново се иска присъждане на сумата като мораторна лихва. Това противоречие при конкретизация на основанието за начисляване на претендираната сума не дава възможност да се направи извод за редовност на подаденото заявление, което следва да отговаря на критериите за редовна искова молба.

Като се има предвид, че основната цел на заповедното производство е проверката дали вземането е спорно, така посочените неясноти затрудняват защитата на ответника, тоест преценката му дали да подаде възражение, което ще доведе до иницииране на исков процес, както и индивидуализирането на вземането в рамките на бъдещия исков процес предвид необходимостта от идентичност със заповедта за изпълнение като условие за допустимост.

По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че е налице нередовност на подаденото заявление по смисъла на чл.410, ал.2 от ГПК и заповед за 2 изпълнение не следва да бъде издадена.

В допълнение следва да се отбележи, че посоченият от заявителя в жалбата начин на формиране размера на лихвата за забава, а именно: сбор от договорения лихвен процент по т. 9.1 – 18,37 % и обезщетение за забавено плащане в размер на ОЛП плюс 10 пункта не намира основание в договорните клаузи. Действително в чл. 9.4 от договора е предвидено, че при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума, но това не води до извод, че възнаградителна и мораторна лихва е допустимо да се кумулират под общо наименование обезщетение за забава. Повторното начисляване на договорна лихва при просрочие представлява санкция за забавата на длъжника. Тази функция е присъща за неустойката, поради което начислената договорна лихва за просрочие всъщност представлява неустойка.

Същевременно, ако се приеме, че процентът 28,37% съставлява само мораторна лихва, както е посочено в заявлението и в счетоводното извлечение, се налага извода за противоречие на императивното правило на чл.33 от ЗПК и съответно за нищожност на договорната клауза, поради което начислената мораторна лихва не се дължи.

Въз основа на изложеното се налага извод за неоснователност на въззивната жалба, като разпореждането се потвърди изцяло.

Въз основа на изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 44113/27.10.2024г., постановено по ч.гр.д.

№11696 по описа за 2024 година на ВРС, в обжалваната част, с която е отхвърлено подаденото заявление на жалбоподателя „Ти Би Ай Банк” ЕАД срещу Н. Й. Н., ЕГН **********, с адрес: *********** В ЧАСТТА за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за сумата 827,09 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата по Договор за потребителски кредит № 7053336828/25.08.2024г., при лихвен процент 28,37 % за периода 25.12.2023 г. – 04.09.2024 г., на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3