Решение № 3583 от 16.07.2025, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3583 гр. Пловдив, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20235330104543 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.34, ал.1 ЗС – първа фаза по допускане на делбата.

Ищeцът С. И. П. е предявил срещу И. И. П. и И. Б. Б. иск за делба на Поземлен имот с идентификатор № ****, находящи се в с. К., община М., област П., местност К. /С. Д./, площ: 4044 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: нива.

В исковата молба се излагат твърдения, че между ищеца и ответницата е бил сключен граждански брак на *** г., прекратен на *** г. с Окончателно решение за развод номер*****, влязло в сила на *** г., постановено от Районен съд Аугсбург, Германия. Ищецът твърди, че през време на брака им съпрузите са придобили, чрез договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № **, том ** от ****г. на Служба по вписванията гр. П., 39/60 идеални части от процесния имот, в режим на съпружеска имуществена общност, която след прекратяване на брака им е преминала в обикновена съсобственост при равни права. Излага твърдения, че ответницата притежава на лично основание още 1/60 идеална част от процесния имот по силата на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение № **, том ** от *** г. на Служба по вписванията гр. П. Сочи, че останалите 20/60 идеални части от имота са собственост на ответника И. Б. Б., в резултат на доброволна делба на наследствени права, съгласно нотариален акт за доброволна делба № ***, том * от *** г. на Служба по вписванията гр. П. Поради изложеното претендира да бъде допусната и извършена между страните делба на посочения недвижим имот, при квоти: за ищеца - 19,5/60 идеални части, за ответника И. И. П. - 20,5/60 идеални части и за ответника И. Б. Б. – 20/60 идеални части.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника И. Б. Б., със становище за неоснователност на иска за делба по съображения за липса на съсобственост между ищеца, от една страна, и двамата ответници, от друга страна. Излага доводи, че сключеният договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № **, том ** от *** г. на Служба по вписванията гр.

Пловдив, по силата на който И. Г. П. /баща на ответницата/ е прехвърлил на И.

И. П. 39/60 ид. части от процесния имот е симулативен, като прикрива договор за дарение. Поради изложеното претендира в настоящото производство да се отчете нищожността на посочения договор, като се разкрие действителната воля на страните. В условията на евентуалност се предявява искане, ако се допусне делба, същата да бъде извършена само между двамата ответници, като единствени собственици на имота, като същият да му бъде възложен.

Извън срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника И. И. П., с който оспорва предявения иск като неоснователен по съображения за липса на съсобственост между ищеца, от една страна, и двамата ответници, от друга страна. Излага доводи, че сключеният договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № **, том ** от *** г. на Служба по вписванията гр.

Пловдив, по силата на който И. Г. П. /баща на ответницата/ й е прехвърлил 39/60 ид. части от процесния имот е симулативен, като прикрива договор за дарение. Поради изложеното претендира в настоящото производство да се отчете нищожността на посочения договор, като се разкрие действителната воля на страните. Отделно от това излага доводи за липса на съвместен принос при придобиване на посочените идеални части от имота, доколкото към датата на продажбата съпрузите не живеели заедно в едно домакинство и всеки от тях е придобивал вещи самостоятелно за себе си. По изложените доводи моли за отхвърляне на иска за делба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск за делба с правно основание чл.34, ал.1 ЗС, като производството е в първата фаза по допускане на делбата. Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследик. За възникването на потестативното право на делба следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти): на първо място, да е налице съсобственост между страните по спора, като участието на всички съсобственици е задължително и те имат качеството на задължителни необходими другари. В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съгласно нормата на чл.154, ал.1 ГПК проявлението на тези обстоятелства. Ответната страна, доколкото оспорва наличието на съсобственост, следва да докаже своите възражения.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с нотариален акт за доброволна делба на недвижими имоти № ***, том ***, рег.

№ ***, нот.дело № ****г., вписан в СВ Пловдив под акт № ***, том *, вх.рег.

№ ***г. в дял на И. Г. П., В. Г. Г. и И. Б. Б. се дава и те се съгласяват да получат 2 в общ дял кри квоти 1349/ 4047 ид.ч. за всеки от тях процесния недвижим имот, представляващ нива с площ от 4,047 дка в землището на село К., общ.

М., местността „К. (С.д.)“, като съделители си разпределят реалното ползване на имота.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **, том *, рег. № **, дело № *** г., вписан в СВ Пловдив под акт № ***, том ***, вх.рег. № *** г. В. Г. Г. продава на съсобственика си И.

Г. П. 1349/ 4047 ид.ч. от процесната нива, представляваща поземлен имот с идентификатор № ***.

С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***, том*, рег. № ***, дело № *** от *** г., се установява, че И. Г. П. дарява на дъщеря си И. И. П. 1/60 ид.ч. от процесния недвижим имот. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том *, рег. № ***, дело № *** г. И. Г. П. продава на дъщеря си И. И. П. 1/60 ид.ч. от процесния недвижим имот.

Видно от удостоверение за граждански брак № **** г. С. И. П. и И. И. П. са сключили граждански брак на *****г.

По делото е представено и решение от **** г., постановено от Районен съд Аугсбург, Германия, в сила от *** г., с което е прекратен бракът между страните по спора, като в мотивите на решението е прието, че считано от февруари *** г. съпрузите са във фактическа раздяла. С решение № **** г. на кмета на Район Т., Община П., на основание чл.118, ал.1 КМЧП е признато и допуснато изпълнението на чуждестранното съдебно решение, а именно: окончателно решение за развод номер ****, влязло в сила на *** г., постановено от Районен съд Аугсбург, Германия, за И. И. П. и С. И. П..

По делото е представено обратно писмо (контра летр) от *** г. от И. Г.

П., в качеството му на продавач, и И. И. П., в качеството и на купувач, по договор, сключен с нотариален акт за продажба на недвижим имот акт № **, том **, с което заявяват, че оформените като покупко-продажби сделки са привидни и прикриват дарение, страните не са си разменяли парични средства, вписаният като продавач не е получавал от вписания като купувач описаната продажна цена от 1500 лв. за 39/60 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ****, а всъщност действителната воля на страните е И. И. П. да надари дъщеря си И. И. П. с описания в нотариалния акт недвижим имот. Обратното писмо е оспорено от процесуалния представител на ищеца в откритото съдебно заседание, в което е представено, проведено на ****г., като съдът е открил производство по реда на чл.193 ГПК по оспорване на истинността му.

В тази връзка по делото е изслушана и приета съдебно-графологична експертиза, която се кредитира от съда като обективно и компетентно дадена на основание чл.202 ГПК. От заключението на експертизата се установява, че в приетия по делото документ – обратно писмо от **** г. подписът за декларатор под № 1 е изпълнен от И. Г. П., а подписът за декларатор под № 2 не е положен от И. И. П..

Представени са и договор за покупко-продажба на МПС от *** г., извлечения от банковата сметка на И. С. П. – баща на ищеца, от **** г., видно от което И. П. е превел на сина си С. П. на **** г. сумата от 14179,54 лв., както и удостоверения за удържан данък върху работната заплата за 2018 г. и 2019 г. на ищеца.

Видно от удостоверение № **** г., издадено от МВР, сектор „БДС“, за 3

И. И. П. има данни за задгранични пътувания в периода от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г., както следва: влизане в РБ – ГКПП Калотина шосе на 12.03.2019 г. в 03,04 ч., излизане от РБ – ГКПП Аерогара София на 14.03.2019 г. в 17,28 ч.

Видно от удостоверение № ***** г., издадено от МВР, сектор „БДС“, за С. И. П. няма данни за задгранични пътувания в периода от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:

На първо място, следва да се изясни какво е правното значение на пропускането на срока за отговор по чл.131, ал.1 ГПК от ответницата И. И. П. в производството по съдебна делба и настъпват ли процесуалните преклузии на чл.133 ГПК, в случай че отговорът е подаден след едномесечния срок, както е по настоящото дело. Разпоредбата на чл.131, ал.1 ГПК регламентира преклузивен срок, в който ответната страна може да упражни правото си да депозира писмен отговор на исковата молба. Последиците от неподаване на отговор са уредени в чл.133 ГПК, съгласно който, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл.211, ал.1, чл.212 и чл.219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Така уредените последици представляват проявление на принципа на концентрационното начало и поетапната преклузия в граждански процес, залегнала в Гражданскопроцесуалния кодекс от 2008 г. Същевременно обаче, като се отчитат спецификите на производството по съдебна делба, в което всяка от страните има едновременно процесуалното качество на ищец и на ответник, нормата на чл.342 ГПК предвижда, че в първото съдебно заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в делбата маса на някои имоти. В този смисъл съдебната практика еднопосочно приема, че непредявяването на възраженията по чл.342 ГПК в срока за писмен отговор по чл.131, ал.1 ГПК не води до предвидената в чл.133 ГПК преклузия. Разпоредбата на чл.342 ГПК представлява специално правило за първото заседание в делбеното производство, в което всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой да участва в делбата, против размер на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти. Законът е предвидил такава възможност в делбеното производство, поради което и това е най-късният момент, в който страната може да направи възраженията си. Затова и не може да се направи извод за преклудирането им, на общото правило на чл.133 ГПК, тъй като е налице специална разпоредба в закона, предвиждаща преклузия за тези оспорвания в делбеното производство да е в един по-късен момент – първото по делото съдебно заседание. В този смисъл са решение № 18/ 03.02.2015 г. по гр.д. № 4619/ 2014 г. на ВКС, решение № 124/ 19.06.2015 г. по гр.д. № 620/ 2015 г., ВКС, решение № 604/ 06.01.2011 г. по гр.д. № 1229/ 2009 г. на ВКС, решение № 25/ 09.03.2021 г. по гр.д. № 2008/ 2020 г. на ВКС, I г.о. и др.

Предвид изложените принципни съображения, настоящият съдебен състав намира, че макар исковата молба да е връчена на ответната страна, чрез процесуалния и представител, на дата **** г., а писменият отговор да е подаден на *** г., т.е. след изтичане на законовия едномесечен срок по чл.131, ал.1 ГПК, то наведените възражения по наличие на симулация по отношение на правната сделка, от която ищецът извлича правата си, както и за липса на 4 принос в придобиването, следва да се разгледат. Тези възражения касаят правото на ищеца да участва в делбата, които съгласно чл.342 ГПК могат да въведени за пръв път в процеса по делба в първото по делото съдебно заседание.