Решение № 7218 от 27.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7218 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100505433 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 2655 от 18.02.2025 г. по гр.д. № 66298/2023 г. по описа на СРС, 78 с-в е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове по чл. 422 ГПК вр. вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ СГРАДА „МЕТРО СИТИ“, БИЗНЕС ЦЕНТЪР, код по БУЛСТАТ:

176993712, с административен адрес - гр. София, п.к. 1000, р-н „Младост“, бул.

„Александър Малинов“ № 51, вх. 2, ДЪЛЖИ на „КЛЕАНИНГ - БГ“ ЕООД, ЕИК:

202909017, със седалище и адрес на управление - гр. София, п.к. 1000, район „Овча купел“, ж.к. „Овча купел“, бл. 610, вх. Б, ет. 5, ап. 15, за сумата от 1 260 лв., представляваща главница - дължимо възнаграждение по неформален договор за услуга (изработка) за почистване на сградата на Бизнес Център Метро Сити за Етажна собственост Метро Сити Бизнес център, бул. „Ал. Малинов“ № 51, вх. 2, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 37348/2023 г. по описа на Софийски районен съд - 04.07.2023г., до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 150,97 лв., представляваща лихва за забава за периода от 24.05.2022г. до 02.07.2023г.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника 1

ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ СГРАДА „МЕТРО СИТИ“, БИЗНЕС ЦЕНТЪР, код по БУЛСТАТ: 176993712, с административен адрес - гр. София, п.к. 1000, р-н „Младост“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. 2, като са изложени доводи за недопустимост и неправилност на постановеното решение; необоснованост и незаконосъобразност, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Поддържа, че неправилно с постановеното решение съдът е приел за установено наличието на договорни отношения, съответно възлагане и изпълнение на описаните дейности в посочения обем. Поради това с постановеното решение неправилно е осъден ответника да заплати стойността на издадената от ищеца- изпълнител фактура при наличие на оспорване на фактите, които я предхождат. Поддържа, че неправилно съдът не е уважил и възражението му за погасяване по давност на вземането по издадената фактура. Моли за отмяна на решението на СРС и за отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски.

Въззиваемата страна и ищец в производството „КЛЕАНИНГ - БГ“ ЕООД не е подал писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК и не изразява становище по нея.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел за установено, че ищецът е изпълнил точно и добросъвестно задълженията си по сключения с ответника договор за изработка, но последния не заплатил дължимото се и договорено за извършената работа възнаграждение за м.04.2022 г., за което била издадена и фактура 2

№ 0000001550/ 09.05.2022, за сума в размер на 1260 лв. с ДДС. Последната била осчетоводена и при възложителя и изпълнителя, поради което съдът уважил исковете по чл.422. ал. 1 ГПК вр. по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за посочената сума, както и за сумата 150,97 лв., представляваща лихва за забава за периода от 24.05.2022г. до 02.07.2023г. дължима на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. За обосноваване на този извод съдът е приел за неоснователно възражението на ответника за погасяване по давност на вземанията по издадената от ищеца фактура.

Решението е правилно.

Предявени са искове по чл. 422. ал. 1 ГПК вр. по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът – възложител ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ СГРАДА „МЕТРО СИТИ“, БИЗНЕС ЦЕНТЪР, код по БУЛСТАТ:

176993712, с административен адрес - гр. София, п.к. 1000, р-н „Младост“, бул.

„Александър Малинов“ № 51, вх. 2, има парично задължение към ищеца – изпълнител „КЛЕАНИНГ - БГ“ ЕООД, ЕИК: 202909017, за сумата 1260 лв. - главница, и 150,97 лв.

- лихва за забава за периода: 24.05.2022г. - 02.07.2023г., представляващо задължение за заплащане на възнаграждение по договор за изработка, включващ задължения за почистване на сградата на Бизнес Център Метро Сити.

За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже следните обстоятелства: възникнало облигационно отношение между страните, породено от сключен договор за изработка, че ищецът е изпълнил възложената с договора работа съобразно уговореното и че работата е била приета от ответника. В тежест на ответника е да докаже своите възражения, че не дължи заплащане на възнаграждение по договора за изработка.

Доводите на въззивника, че в производството не е доказано съществуване на облигационно правоотношение по договора за изработка, по силата на което да е възложил на ищеца изпълнение на дейностите по почистване на сградата на Бизнес Център Метро Сити през м.04.2022 г., в т.ч. приемането им като изпълнение и съответно възникване на задължение за него за заплащане на сумата по издадената на 09.05.2022 г. фактура № 0000001550, настоящия състав намира за неоснователни.

Чрез представените пред първата инстанция доказателства е установено, че по ч. гр. д. № 37348 по описа на СРС, 78 с. за 2023г. е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на ищеца срещу ответника за сумата от 1 260 лв., представляваща главница - дължимо възнаграждение за извършено през месец април 2022г. почистване на сграда Бизнес център Метро Сити, за което е издадена фактура № 0000001550/09.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 193,34 лв., представляваща лихва за забава за периода от 24.05.2022г. до 02.07.2023г. и разноски.

3

Установено е, че в срока по чл.414 ГПК от страна на ответника /длъжник по заповедното производство/ Метро Сити Бизнес център, бул. „Ал. Малинов“ № 51, вх.

2, е било подадено възражение и по указанията на съда е подадена искова молба по реда на чл.415 и чл.422 ГПК за признаване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по която е образувано настоящето производство.

Установено е, че издадената от ищеца фактура № 0000001550/ 09.05.2022 г. на стойност 1260 лв. с ДДС за извършеното от него почистване на сградата на Бизнес Център за м. април 2022г. е била осчетоводена от страните – възложител /ответник/ и изпълнител /ищец/.

Доводите на ответника- възложител, че фактурата не е била осчетоводена от него, съдът намира за неоснователни. Чрез приетата пред първата инстанция ССчЕ, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, се установява, че процесната фактура е осчетоводена от дружеството ищец и е посочена в дневника за продажби, като е подадена и справка-декларация в ТД на НАП. Съответно, установява се, че плащане по тази фактура не е било извършено от ответника. Процесуалното поведение на възложителя ответник при препятстване на вещото лице по ССчЕ да извърши справки в счетоводството му за установяване дали фактурата е била осчетоводена, правилно е било преценено от съда по реда на чл.161 ГПК. За последното с определението на съда от 22.05.2024 г. по делото са били дадени указания към страните. С цитираната разпоредба на чл.161 ГПК е предвидено, че с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. В случая е установено именно такова недобросъвестно процесуално поведение, чрез което ответника е целял да препятства установяване факта на осчетоводяване на фактурата за вземането по договора от негова страна. Поради това и сочения неизгоден за него факт се явява доказан посредством недобросъвестното му поведение в производството. За последното, както бе посочено, ответника е бил уведомен от съда предварително с определението по чл.140 ГПК.

Както правилно е посочил СРС и настоящия състав изцяло възприема, фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение по договора за изработка и с осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях. В този смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК Решение № 45 от 28.03.2014 г. по т. д. № 1882/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на II Т.

О., Решение № 166 от 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на II Т. О., Решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., II Т. О, които становища се възприемат от съда.

4

Основното задължение на изпълнителя по договора за изработка / чл.258 - 269 ЗЗД/ е да изпълни възложената му работа. Основното задължение на възложителя е да приеме работата и да заплати уговореното възнаграждение /арг. от чл. 264, ал. 1 от ЗЗД, съгласно който поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа/. Приемането на работата, т. е. на резултата от изпълнението на договора за изработка е право и задължение на възложителя. Възложителят е длъжен да приеме работата, ако тя отговаря на поръчката му. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение по договора за изработка е обусловена от приемане на работата на възложителя - чл. 264, ал. 1 ЗЗД.

Приемането на извършената работа обхваща два момента: фактическото получаване на конкретно изработеното от поръчващия и признанието, че изработената съответства на поръчаното.

Доколкото в случая е установено възлагане и съответно фактическо приемане на работата и признание на задължението за заплащане на дължимото възнаграждение на изпълнителя по издадената фактура, правилно съдът е уважил предявения иск за сумата 1260 лв. с ДДС.

Доводите на въззивника, че възражението му за погасяване по давност на вземането е основателно, съдът намира за неоснователни. Както правилно е посочил СРС за вземането за възнаграждение по договор за изработка е приложима общата петгодишна давност /чл.110 ЗЗД/. Вземането е изискуемо съобразно указанията на чл.114, ал.1 ГПК, считано от 23.05.2022 г. с изтичане на предвидения в чл.303а, ал.3, изр.2 ТЗ 14 дневен срок за плащането й. От посочената дата до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 04.07.2023 г. не е изтекъл петгодишен срок, поради което вземането не е погасено по давност. Изложените от първата инстанция в тази връзка фактически констатации и правни изводи се възприемат изцяло от настоящия състав.

Оплакванията на ответника, че не следва да бъде ангажирана отговорността му за заплащане на дължимото се и непогасено възнаграждение по договора за изработка, настоящия състав намира за неоснователни. С разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение по договора за изработка е обусловена от приемане на работата на възложителя - чл. 264, ал. 1 ЗЗД, което в случая е установено.