Решение № 48 от 26.03.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. В., 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ при участието на секретаря ИСК като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело № 20241300500406 по описа за 2024 година

Делото е образувано по въззивна жалба от З. Т. Н. чрез адв.Ц. И. гр.В. против Решение на Районен Съд - гр.В. постановено по гр.д 2310/2022г.

В жалбата се посочва, че с обжалваното решение ВРС е оставил без уважение иск с правно основание чл. 19 ЗЗД. Считат Решението за неправилно тъй като ВРС е приел възражението на особеният представител, че претенцията е погасена по давност. Сочи се, че Съдът няма информация ответниците, които се представляват от особен представител , попадат ли в кръга от наследници и приели ли са или не наследството на наследодателят си.

В хода на първоинстанционното производство ответниците са представлявани от особен представител, който е направил възражение за изтекла погасителна давност, който не е упълномощен представител, не познава страните, не познава тяхната воля. В обема на правомощията му не влиза упражняване на субективно право на непознато лице, с оглед на което липсва волеизявление на ответниците за приложение института на погасителна давност.

Твърди, че неправилно Съдът е приел за начало на погасителна давност момента на сключване на Предварителният договор. Последният е в сила, висящ е между страните , не е оспорен , и погасителна давност за него не тече 1

.

Молят съда да постанови решение, с което измени решението на ВРС и уважи предявеният иск.

Постъпила е и въззивна жалба от М. Т. Д., ЕГН **********, от гр. П., жк ’’Т*** и И. Т. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. ”Х**, чрез адвокат Б. Б., Адвокатска колегия гр. В., назначена за особен представител срещу частта от Решение № 513 от 15.08.2024 г. на Районен съд гр.В., постановено по гражданско дело № 20221320102310 по описа н а ВРС за 2022г., с която е обявен за окончателен предварителен договор от 21.07.20217 г. между ищцата като купувач и ответника М. Ц., като продавач за над ¼ идеална част от процесния имот до присъдената1/2 идеална част от правото на собственост върху имота.

Сочи, че атакуваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила:Не са обсъдени всичките ни съществени доводи, развити в отговора на исковата молба.

Не е обсъден доводът , че ответниците също са наследници на СЦ Д.а, починала на 20.11.2016 г. и придобитите от тях по наследство идеални части от процесния имот не са и не могат да бъдат предмет на предварителния договор, тъй като те не са страна по предварителния договор, не са давали обещание за продажба на собствените им идеални части, наследени от майка им.Видно от удостоверението за наследници на същата към момента на открИ.е на нейното наследство /20.11.2016г./ наследници не са само преживелия съпруг Т. М. Д. и синът й от предишен брак - ответника М. Ц., но и другите й двама сина от брака с Т. Д., а именно ответниците М. Т. Д. и И. Т.

Д..

Твърди се нарушение на чл. 5 ал. 1 и чл.9, ал.1 от Закона за наследството, съгласно които децата на починалия наследяват по равни части, а съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.

Видно от удостоверението за наследници на СЦ Д.а, наследници на същата към момента на открИ.е на нейното наследство /20.11.2016г./ не са само преживелия съпруг Т. М. Д. и синът й от предишен брак — ответника М. Ц., но и другите й двама сина от брака с Т. Д., а именно жалбоподателите.

При това положение няма как към момента на смъртта й Т. М. Д. и ответникът М. Ц. да са придобили по наследство, всеки по ½ идеална част от процесния имот, както неправилно е приел съдът.

Твърди се нарушение на материалния закон, неправилно изчисление, неправилно пресмятане на дяловете от страна на съда.

В резултат на неверни изчисления, въпреки че е приел, че е изтекла спрямо жалбоподателите 5-годишната погасителна давност, съдът неправилно не е 2 приложил института на погасителната давност и по отношение на придобитите от жалбпоподателите на оригинерно по наследство от С. Д.а по1/4идеална част от правото на собственост върху имота на всеки от тях.

Сочи се, че процесният предварителен договор не е сключен между всички собственици на имота към датата на подписването му, подписан е само от преживелия съпруг Т. Д. и единия от синовете на С. Д.а - М. Ц., но не и от М. Т. и И. Т. - не е изпълнено изискването на чл. 363 от ГПК.

М. Т. Д. и И. Т. Д. не са страна по предварителния договор, не са давали обещание за продажба на собствените им идеални части. При липса на тяхно участие в предварителния договор, то искът за сключване на окончателен такъв им е непротивопоставим, а предявеният иск неоснователен..

С оглед гореизложеното моли Съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на В.ски районен съд в обжалваната част, като неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост и отхвърли изцяло предявените срещу М. Т. и И. Т. искове за обявяване за окончателен на предварителния договор за над 1/4 от притежаваната от М. Ц. идеална част от правото на собственост върху процесния имот.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по жалба страна и съобразявайки данните по делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Искът е с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитумите на исканията за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци.

С решение № 513/15.08.2024 по грд № 2310/2022г по описа на ВРС Обявява за окончателен сключения на 21.07.2017г. в гр. В. между М. М. Ц., ЕГН **********, адрес гр. В., ж.к.“П***, в качеството му на продавач, и З. Т.

3

Н., ЕГН **********, адрес гр. В., к-с „В***, в качеството й на купувач, Предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот - 1 / 2 идеални части от правото на собственост върху недвижим имот : жилище /апартамент/, който по документ за собственост е апартамент № 21, находящ се в гр. В., ж.к.“М***, със застроена площ от 73,69кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, коридор и сервизни помещения, избено помещение № 24, с площ 4,20кв.м. подробно описан в Нотариален акт № 79, том IV, дело № 1275 от 1980г.

Отхвърлен е предявения от З. Т. Н., ЕГН **********, адрес гр. В., к-с „В***, против И. Т. Д., ЕГН ********** и М. Т. Д., ЕГН **********, адрес гр. П., ж.к. „Т***, , в частта относно :- 1 /4 идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот за всеки един от тях.

От данните по делото се установява следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от З. Т. Н., ЕГН **********, адрес гр. В., к-с „В***, против М. М. Ц., адрес гр. В., ул.“П. К***, И. Т. Д., адрес гр. П., ул.“Х***, М. Т. Д., адрес гр. П., к-с „Т***.

Процесният имот, предмет на предварителния договор, е бил собственост на СЦ Д.а. Последната е починала на 20.11.2016г. и е оставила наследници Т. М.

Д. - съпруг, И. Т. Д., ЕГН ********** син и М. Т. Д., ЕГН ********** син ,М.

М. Ц. – син от предишен брак

На 21.07.2017г. между ищцата и Т. М. Д. и ответната страна М. М. Ц. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по силата, на който Т. М. Д. и ответната страна М. М. Ц. са се задължили да продадат на ищцата недвижим имот - апартамент № 21, находящ се в гр. В., в ж.к.“М***, със застроена площ от 73,69кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, коридор и сервизни помещения, избено помещение № 24, с площ 4,20кв.м. подробно описан в нотариален акт № 79, том IV, дело № 1275 от 1980г., за сумата от 26 000,00лева, платима както следва : предплата /капаро/ 9 000,00лева платени на Т. М. Д. в деня на подписване на предварителния договор, остатъка от капарото 17 000,00лева платими до 21.08.2017г. ще бъдат изплатени на М. М. Ц. при прехвърляне на имота в нотариална форма с нотариален акт пред нотариус. В чл. 8 от Договора е уговорено изповядване на сделката да се извърши пред нотариус в срок до 21.08.2017г. Т. М. Д. е 4 починал на 14.08.2017г. и е оставил наследници ответниците И. Т. Д. и М. Т.

Д., негови синове.

Ответните страни И. Т. Д. и М. Т. Д., чрез назначения представител, оспорват основателността на иска. Направено е възражение за изтекла погасителна давност на предявения иск. Направено е възражение за липса на пасивна легитимация на ответните страни. Същите са наследници на собственика на процесния имот, но последните не са страни по предварителния договор и не са давали обещание за продажба на техните идеални части от правото на собственост.

Постановеното първоинстанционно решение е неправилно.

Въззивният съд констатира, че е нарушен чл. 5 ал. 1 и чл.9, ал.1 от Закона за наследството, съгласно които децата на починалия наследяват по равни части, а съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.

Видно от удостоверението за наследници на СЦ Д.а, наследници на същата към момента на открИ.е на нейното наследство /20.11.2016г./ не са само преживелия съпруг Т. М. Д. и синът й от предишен брак — ответника М. Ц., но и другите й двама сина от брака с Т. Д., а именно жалбоподателите- И. Т. Д. и М. Т. Д.

Към момента на смъртта й Т. М. Д. и ответникът М. Ц. не са придобили по наследство, всеки по ½ идеална част от процесния имот, както неправилно е приел съдът.

Имотът е лично имущество на С. Д.а, даден й като обезщетение за отчужден неин недвижим имот, видно от приложения нотариален акт и заповед за обезщетяване. След открИ.е на наследството на С. Д.а, на основание чл. 5 ал. 1 и чл. 9, ал.1 от Закона за наследството, всеки от наследниците е придобил по 1/4 идеална част от правото на собственост върху имота, а именно преживелият съпруг Т. Д. е придобил 1/4 идеална част, равна на частта на всяко дете и всеки от тримата сина на С. по идеална част, а именно М. Ц. – 1/4 идеална част, М. Т. -1/4 идеална част и И. Т. -1/4 идеална част.

След неправилното определяне на дяловете на Т. Д. и М. Ц. от по 1/2 идеална част на всеки, съдът е уважил и приложил института на погасителната давност само по отношение на неправилно изчисления наследствен дял на Т. Д., като е отхвърлил исковете срещу И. Т. Д. и М. Т. Д. за по1/4 идеална част на всеки от този дял. Делът, който обаче жалбоподателите са придобили по наследство от Т. Д. не е за 1 /2 идеална част от имота, а само за1/4 идеална част от правото на собственост върху него.

В резултат на горните неверни изчисления, въпреки че е приел, че е изтекла спрямо жалбоподателите

5-годишната погасителна давност, съдът

5 неправилно не е приложил института на погасителната давност и по отношение на придобитите от жалбпоподателите на оригинерно основание по наследство от С. Д.а по1/4идеална част от правото на собственост върху имота на всеки от тях.

В този смисъл решението в обжалваната му част е постановено и в нарушение на чл. 110 от ЗЗД.

Съгласно установената в Закона поредност на наследяване, по реда на открИ.е на наследствата, първо от С. Д.а, а после и от Т. . Д., придобитото е както следва :

При открИ.е на наследството на С. Д.а на 20.11.2016 г. всеки от наследниците Т. Д., М. Ц., М. Т. и И. Т. са наследили и придобили по ¼ идеална част от правото на собственост върху процесния имот.

При открИ.е на наследството на Т. Д. на 14.08.2017г. наследниците му М.