Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3963 от 06.12.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 9606/2023
Вид
Решение № 3963
Подписан
06.12.2023
В сила
06.12.2023
Състав
Христина Валентинова Тодорова Колева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3963 гр. Варна, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20233110109606 по описа за 2023 година

Предявени са в условията на обективно съединяване от "Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу „Д.И.Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 3 500 лв., представляваща неизплатени задължения за наем, по Договор от 02.01.2020г. за отдаване под наем на помещение в базата на ищеца в гр. ***, за периода м.08.2022г.-м.07.2023г. вкл., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: по силата на сключения между страните на 02.01.2020г. договор за наем, ищецът, в качеството му на наемодател, е отдал за временно и възмездно ползване /една година/ на ответника – наемател недвижим имот – склад в базата на ищеца в гр. *** срещу поето от последния задължение да заплаща месечна наемна цена за ползването 255.34 лв.. Според т.7 от раздел „цени и плащания", наемната цена се повишавала всяка година със 75% от средната стойност на инфлацията за страната, считано от януари 2021 г.С анекс към договора, срокът е удължен с още една година, считано от 02.01.2022г., наемната цена е определена на 265.02 лева. Следващата индексация е следвало да се направи през януари 2023 г., като при съобразяване данните на НСИ месечната наемна цена за 2023г. възлизала на 310. 72 лв. Наемателят е плащал редовно 1 вноските за наем до юли 2022 г. включително. Продължава да ползва наетия обект, като срокът на договора е трансформиран в безсрочен. Считано от м.08.2022г. наемателят е преустановил плащанията по договора. Неиздължени са устанали претендираните в настоящото производство суми. Ето защо за ищеца е налице правен интерес от провеждане на осъдителните искове, поради което моли за постановяване на положително решение в негова полза.

В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Ищецът редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален представител с писмена молба прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил, нито е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

По разноските:

С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 140 лева - внесена държавна такса и 750 лева – възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА „Д.И.Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на "Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата в общ размер на 3 500 лв., представляваща неизплатени задължения за наем, по Договор от 02.01.2020г. за отдаване под наем на помещение в базата на ищеца в гр. ***, за периода м.08.2022г.-м.07.2023г. вкл., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба /27.07.2023г./ до окончателното изплащане, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

2

ОСЪЖДА „Д.И.Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на "Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата от 890 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на спора, изразяващи се в заплатени по настоящото дело държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3