Решение № 260081 от 16.07.2021, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 16 юли 2021 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ

Членове: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

КРИСТИНА ТОДОРОВА при секретаря

Боровинова и при участието на прокурор……., като разгледа докладваното от съдия Тодорова в.н.ч.х. дело № 107 по описа на съда за

2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 260171 от 19.10.2020 г. на Районен съд – гр.К., постановена по н.ч.х.д. № 390/2019 г. по описа на същия съд, подсъдимата Ц.Н.Ш., с ЕГН ********** ***, е призната за виновна в това, че на 19.11.2019 г. в придружително писмо, заведено в община К. с вх. № 12.00-515/19.11.2019 г., на стр. 4, е нарекла тъжителя Т.А.М. по следния начин: „Ти си долен и жалък престъпник, който ни направи всички на ненормални“ - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 146 от НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдена на „глоба“ в размер на 2 000 лева и „обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата на заседание на Общинския съвет – гр. К..

С присъдата подсъдимата Ц.Н.Ш. е призната за виновна и в това, че на 19.11.2019 г., в придружително писмо, заведено в община К. с вх. № 12.00-515/19.11.2019 г., е нарекла тъжителя по следния начин: „В същото време Вие г-н Т.М. давате всички обществени поръчки на общината на г-н И. и фирмата на дъщеря му Т.“, на стр. 3 и стр. 4: „Защото вие Т.М. се гаврите с хората извършвате престъпления и геноцид в 21 век в една българска община. Не може да търсите сметка на хората. Да ги лишавате от важни жизнени неща. Да им вадите личните данни и да пишете от фалшиви профили заедно с А. Н. и още подобни до Вас екземпляри. Това е недопустима гавра с всички нас“ и на стр. 4: „Ти Т. къде живееш в О. к. нали.

А защо и откъде с една кметска заплата си купи апартамент. Т., не е човешко разбра ли ако мислиш, че вие няколко човека, които усвоявате за собствена сметка и изгода е нормално за нас не е.

Това е жестока гавра и геноцид в 21 век“ - престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдена на „глоба“ в размер на 3 000 лева и „обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата на заседание на Общинския съвет – гр. К..

Със същата присъда, на основание чл.23, ал.1 от НК е наложено на подсъдимата Ц.Н.Ш. едно общо най-тежко наказание за посочените престъпления, а именно „глоба“ в размер на 3 000 лева и „обществено порицание“.

С посочената присъда подсъдимата Ц.Н.Ш. е осъдена да заплати на частния тъжител и граждански ищец Т.А.М. сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва връху тази сума, считано от

19.11.2019 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лева, гражданския иск е отхвърлен.

С гореупоменатата присъда подсъдимата Ц.Н.Ш. е осъдена да заплати по сметка на РС – К., сумата от 120 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и на частния тъжител Т.М. - сумата от

312,00 лева, представляваща направени от него разноски по делото.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат В.Т. – защитник на подсъдимата Ц.Н.Ш., с твърдения за нейната незаконосъобразност и необоснованост. Сочи се, че атакуваната присъда е постановена при допуснато особено съществено нарушение на процесуалния закон, отнасящо се до „доказателствената стойност на писмените доказателства в производството”, без да се излагат доводи в подкрепа на това твърдение. В жалбата са въведени и оплаквания срещу решаващите изводи на първостепенния съд за обективна и субективна съставомерност на инкриминираните с частното обвинение деяния на подсъдимата, както и за авторството на същите в лицето на подсъдимата Ц.Ш.. В тази насока се изтъква, че от наличната по делото доказателствена съвкупност, не се установява по несъмнен начин, че тъжителя е възприел изявленията на подсъдимата, както и, че същите са накърнили честта и достойнството му. Според защитникът, инкриминираните думи и изрази, не следва да бъдат разглеждани като обидни, респ. клеветнически, доколкото тъжителят е лице, заемащо публична длъжност и като такова бил следвало да има по-голяма търпимост към критични отзиви за неговата дейност. В тази връзка и по този повод, се твърди от защитникът, че инициирането на наказателно преследване за подадени от гражданите до държавните институции жалби, които не „допадат на адресатите им”, би се явило необоснована репресия и злоупотреба с права. Оспорва се от защитникът и субективната съставомерност на стореното от подсъдимата, като в тази насока не се излагат никакви конкретни доводи в жалбата. Иска се от въззивния съд да отмени на основание чл.334 т.2 от НПК обжалваната присъда изцяло и да постанови нова такава, с която подсъдимата Ц.Ш. да бъде призната за невиновна по повдигнатите й с частната тъжба обвинения, както и да бъде отхвърлен предявения срещу нея граждански иск.

В съдебно заседание пред настоящата втора инстанция, повереникът на частния тъжител Т.А.М. – адвокат Г.Я., пледира да бъде оставена без уважение жалбата на подсъдимата, като излага доводи за немотивираност и неоснователност на направените в нея оплаквания. Твърди се, че оспорената присъда е постановена при липса на допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения и съответно при пълно зачитане на правото на защита на подсъдимото лице. Сочи се, че първоинстанционният съд не е нарушил материалния закон, като правилно е квалифицирал извършените от подсъдимата деяния, за които съобразно конкретната им тежест, е определил и справедливи наказания. Излагат се доводи, че атакуваната присъда е напълно законосъобразна и правилна и в гражданско-осъдителната й част, тъй като обезщетението за морални вреди на тъжителя, е определено съгласно действително претърпяните такива от него.

В проведеното въззивно съдебно заседание, защитникът на подсъдимата Ц.Н.Ш. – адвокат В.Т. моли проверяваната по въззивен ред присъда, да бъде отменена изцяло, съобразно изложените в жалбата доводи. Изтъква се, че инкриминираните изрази са несъставомерни, тъй като длъжностното качество на тъжителя – кмет на Община К., предполага отправянето на критики и забележки от страна на гражданите на общината. Искането, което се прави с съответствие с взетото становище, е за цялостна отмяна на атакувания съдебен акт на първата инстанция.

Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира допуснато при първоинстанционното разглеждане на делото съществено нарушение на процесуалните правила, касаещи правото на професионална защита на подсъдимото лице, довело да сериозни ограничения /нарушения/ на правния статут на същото. Това процесуално нарушение несъмнено опорочава постановения от първата инстанция съдебен акт и обосновава основание по чл.335 ал.2, вр. чл.334 т.1, вр. чл.348 ал.3, т.1 от НПК, за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от тази инстанция, доколкото накърнява процесуалното право на подсъдимия да получи в пълен обем защита на своите права и интереси. Като нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3, т.1 от НПК се определя от въззивният съд и допуснатото от първата инстанция неспазване /нарушаване/ на разпоредбата на чл.305 ал.4 от НПК, относно съдържанието на присъдата в диспозитивната й част.

Допуснато от първостепенният съд процесуално нарушение от такова естество /особено съществено/, СОС констатира и с оглед разпоредбата на чл.348 ал.3, т.2, пр.1 от НПК, съставляващо от своя страна също самостоятелно отменително основание по чл.335 ал.2 от НПК. Изразява се в липса на мотиви на постановеният от първата инстанция съдебен акт и нарушаване на чл.13 и чл.14, чл.305 ал.3 от НПК. Взетото решение от страна на районният съд не е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, нито е постановено при анализ на събрания доказателствен материал.

Производството по делото е инициирано по повод подадена в РС – гр.К. частна тъжба от Т.А.М. срещу подсъдимата Ц.Н.Ш., за извършени от нея престъпления по чл.148 ал.1, т.1,2 и 3, вр. чл.146 от НК и чл.148 ал.2, вр. ал.1, т.1, 2 и 3 от НК.

С разпореждане от 30.12.2019 г. съдията-докладчик от КРС е дал ход на тъжбата, насрочил е разглеждането на делото в открито съдебно заседание и е постановил призоваване на частния тъжител и на подсъдимата, и връчване на съдебните книжа.

В проведените на датата

24.02.2020 г. и 08.06.2020 г. съдебни заседания, ход на делото не е бил даден, поради неуспешното призоваване на подсъдимата Ц.Ш. /за първото съдебно заседание/ и отправена от упълномощения й адвокат молба за отлагане на делото, позовавайки се на причина, свързана със служебната му ангажираност по друго дело /за двете проведени заседания/.

В съдебното заседание, състояло се на датата

28.05.2020 г., се е явил за участие единствено повереникът на частния тъжител – адвокат Г.Я.. Подсъдимата Ц.Ш., редовно уведомена, не се е явила, като съответно не е присъствал и упълномощения й защитник – адвокат В.Т.. В това съдебно заседание, съставът на КРС е пристъпил към разглеждането на делото при задочна процедура и без участието на защитник на подсъдимата, като не е мотивирал по никакъв начин това си решение за провеждане на задочно производство. Същевременно в рамките на това заседание е конституиран частния тъжител в процесуалното качество на граждански ищец и съответно е приет за съвместно разглеждане в процеса, предявеният от него срещу подсъдимата граждански иск, както и са събрани писмени доказателства, и са допуснати гласни такива по инициатива на частния тъжител.

В последното проведено от първият съд заседание, същият отново е констатирал неявяването на подсъдимата. Явилият се в заседанието договорен защитник на подсъдимата – адвокат В.Т. не е заявил възражения по хода на делото. При тези данни, първоинстанционният съд е приел, че липсват пречки от процесуално естество за пристъпване към разглеждане на делото и съответно е дал ход на същото. В същото съдебно заседание са събирани гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели и е постановена атакуваната пред настоящата инстанция присъда.

Изложените фактически констатации по процесуалното развитие на делото, ясно сочат на допуснати от решаващия съд съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3, т.1 от НПК, изразяващи се в нарушаване на процесуалните права на страна в процеса – подсъдимото лице Ц.Ш.. В случая, по отношение на тази подсъдима процесуалните изисквания за провеждане на задочно наказателно производство в съдебната му фаза, не са били спазени от първоинстанционния съд.

Задочното производство е изключение от основния принцип за непосредствено участие на обвиненото лице в наказателния процес, поради което законодателят в процесуалния закон – в разпоредбата на чл.269 от НПК, а и свързаната с нея разпоредба на чл.94 ал.1, т.8 НПК, е посочил изчерпателно необходимите изисквания, при наличието на които е възможно провеждането на наказателното производство без физическото присъствие на обвиняемия. Спазването на тези изисквания е абсолютно необходимо условие за валидността на извършените процесуални действия и постановените въз основа на тях съдебни актове, като нарушаването им накърнява грубо правото на защита на обвиненото лице, поради което всякога представлява съществено процесуално нарушение. По аргумент от разпоредбата на чл.269 ал.1 от НПК, за престъпления, за които е предвидено наказание не повече от пет години лишаване от свобода, присъствието на подсъдимия в съдебно заседание не е задължително. Това означава, че след като е редовно призован, личното му участие в процеса зависи от собственото му решение /участието му представлява упражняване на право/, поради което неявяването му в съдебно заседание, не може да бъде санкционирано.

Разпечатката съдържа 30 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f788301-9923-4bb5-9baf-9abce09410de