Решение № 516 от 30.06.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. Бургас, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20252100500019 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивни жалби на „МЕПС“ ЕООД, Н. Я. Г. и Д.

К. Г. против Решение № 88/05.09.2024 г., постановено по гр.д. № 482/2022 г. по описа на PC-Царево, с което е допусната съдебна делба между М. Г. И., „МЕПС“ ЕООД, „БЕНЕДИКС“ ЕООД, Д. К. Г., „АСПИ БИЛДИНГ ГРУП“

ООД, В. Д. Д. и М. В. К. по отношение на следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Приморско, с площ от 4 279 кв.м., находящ се в м. Пясъка, гр. Приморско, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - За друг курортнорекреационен обект, при следните квоти: за М. Г.

И. – 1/3 ид.ч., за „МЕПС“ ЕООД – 1/12 ид.ч., за „БЕНЕДИКС“ ЕООД – 1/12 ид.ч., за Д. К. Г. – 1/12 ид.ч., за „АСПИ БИЛДИНГ ГРУП“ ООД – 1/6 ид.ч., за В. Д. Д. – 1/6 ид.ч. и за М. В. К. – 1/12 ид.ч., искът за делба на имота е отхвърлен по отношение на Н. Я. Г., както и на осн. чл. 32, ал. 2 от ЗС, съделителят М. Г. И. е назначен за управител на делбения имот.

Във въззивната жалба на „МЕПС“ ЕООД е посочено, че първоинстанционното решение се обжалва в частта на определените от съда квоти, както и в частта за определяне на управител на общата вещ. Оспорва се, че М. Г. И. е собственик на 1/6 ид.ч. от делбения имот, като се твърди, че тази идеална част е собственост на Н. Г., поради което искът за делба не следва да се отхвърля по отношение на нея. Твърди се, че при определяне на квотите 1 съдът неправилно се е позовал на чл. 113 от ЗС. Оспорва се също така, че М. Г.

И. и „АСПИ БИЛДИНГ ГРУП“ ООД са собственици на по 1/6 ид.ч. от имота, като се твърди, че тези идеални части са собствени на В. Д. Д.. Поради това и тъй като М. Г. И. и „АСПИ БИЛДИНГ ГРУП“ ООД не притежават квоти от правото на собственост върху процесния имот, се твърди, че искът за делба следва да бъде отхвърлен, тъй като ищецът М. И. не е съсобственик, както и по същите съображения той не може да бъде назначен за управител на общата вещ. Изложени са подробни доводи. Не са представени доказателства.

Предвид обстоятелството, че „МЕПС“ЕООД не обжалва първоинстанционното решение в частта относно определената му от съда квота в съсобствеността, а изложените във въззивната жалба оплаквания касаят само квотите на съделителите М. Г. И., „АСПИ БИЛДИНГ ГРУП“ ООД и В. Д. Д., отхвърлянето на иска за делба по отношение на Н. Я. Г., както и назначаването на М. Г. И. за управител на съсобствения имот, на „МЕПС“ ЕООД съдът е указал на дружеството да обоснове правния си интерес от депозираната въззивна жалба, тъй като е недопустимо да се предявяват и да се защитават чужди права пред съда. При условие, че не се установи наличие на правен интерес за „МЕПС“ ЕООД от предявената от него въззивна жалба, същата ще бъде считана от съда като становище на този съделител, но не и като въззивна жалба по смисъла на чл. 258 от ГПК.

Въззивницата Н. Я. Г. обжалва решението на ЦРС в частта, с която искът за делба е отхвърлен по отношение на нея. Счита, че при определяне на квотите съдът неправилно е приложил чл. 113 от ЗС, в резултат на което незаконосъобразно е приел, че М. Г. И. е собственик на 1/6 ид.ч. от делбения имот, която част Г. счита за своя. Сочи, че тя и И. И., който е праводател на ищеца М. И., не са придобили правата си от един и същ праводател, поради което в случая нормата на чл. 113 от ЗС не намира приложение. Моли решението на ЦРС да бъде отменено в частта, с която тя е изключена от делбата и да бъде признато, че тя е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот, т.е. тя претендира да бъде включена в делбата с горепосочената квота от съсобствеността. Изложени са подробни доводи. Не са представени доказателства.

Въззивна жалба е подала и съделителката Д. К. Г., като същата обжалва решението на ЦРС в частта относно определените квоти от правото на собствеността за нея и за съделителката В. Д., както и в частта, с която искът за делба е отхвърлен по отношение на Н. Г.. Счита за неправилен изводът на районния съд, че Г. не притежава вещни права върху имота към датата на завеждане на иска за делба, като твърди, че постановлението за възлагане, от което произтичат правата на Н. Г., е влязло в сила преди това, с което се е легитимирал И. И. (праводател на ищеца М. И.), съответно последното не е породило вещно-прехвърлителен ефект. Счита също така, че в случая не намира приложение чл. 113 от ЗС, тъй като Н. Г. и И. И. не черпят права от един и същи праводател. Предвид горното оспорва, че М. И. е собственик на 1/6 ид.ч. от имота, като счита, че тази част е собствена на Н. Г.. Твърди се също така, че съделителката В. Д. притежава ½ ид.ч. от процесния имот, а не 1/6 ид.ч., както е приел районният съд, тъй като тя е собственик и на 2 идеалните части, които са определени от ЦРС в полза на М. И. и „АСПИ БИЛДИНГ ГРУП“ ООД - придобила е правата си с постановление за възлагане от 26.11.2020 г., което е влязло в сила преди постановленията за възлагане, легитимиращи последните двама като съсобственици в имота, като същевременно датите на вписването на тези постановления са без значение, тъй като праводателите им са различни лица. На трето място във въззивната жалба на Д. Г. е оспорена и определената й от районния съд квота в съсобствеността в размер на 1/12 ид.ч., като се твърди, че тя притежава 1/6 ид.ч. от имота. Сочи се, че в тази му част съдебният акт е изцяло необоснован, както и че съдът не се е произнесъл по всички направени в процеса възражения и доводи, както и не е обсъдил всички доказателства.

Въззивницата твърди, че с Постановление за възлагане от 26.11.2020 г. по изп.д. № 404/2021 г. на ЧСИ Тр. Димитров тя е придобила 1/12 ид.ч. от имота, а с Постановление за възлагане от 22.01.2021 г. по изп.д. № 496/2018 г. на ЧСИ Ив. Божилова е придобила още 1/12 ид.ч. от имота, като тези общо 1/6 ид.ч. преди това са били собственост на Димитър Гроздев. Твърди също така, че ЦРС не се е произнесъл по възражението й, че придобитите от нея с двете постановления за възлагане общо 1/6 ид.ч. от процесния имот са били лична собственост на съпруга й Д. Г. на осн. чл. 23, ал. 1 от СК, а не са били СИО.

Изложени са подробни доводи. Не са представени доказателства.

Съдът е дал указания и на въззивницата Д. Г. да обоснове правния си интерес от депозираната въззивна жалба в частта, касаеща определената квота за съделителката В. Д., както и в частта, касаеща отхвърлянето на иска за делба по отношение на Н. Г., тъй като съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда, освен в предвидените в закон случаи. В противен случай съдът ще счита тези части от въззивната жалба на Д. Г. за изразено от нея становище по съществото на спора.

По делото са постъпили следните отговори на въззивни жалби:

Въззиваемата М. В. К. е подала отговор по въззивната жалба на „МЕПС“ ЕООД, в който твърди, че същата е недопустима, тъй като с нея се предявяват и защитават чужди права - на съделителките Н. Г. и В. Д., а не правата на „МЕПС“ ЕООД, нито се твърди неговите права да са били нарушени с обжалваното решение. При условие на евентуалност се твърди, че въззивната жалба на „МЕПС“ ЕООД е неоснователна, тъй като дяловете на ищеца М. И. и на „АСПИ БИЛДИНГ ГРУП“ ООД са правилно определени от съда, като са изложени подробни доводи в тази насока. Моли се решението на ЦРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

М. Г. И. е подал отговори и на трите въззивни жалби, като счита, че въззивните жалби на „МЕПС“ ЕООД и на Д. Г. са частично недопустими, а именно в частите, с които се защитават права на други съделители, а не на самите въззивници. В останалите им части, както и въззивната жалба на Н. Г. въззиваемият М. И. намира за неоснователни, като твърди, че първоинстанционното решение не страда от посочените в тези жалби пороци, като са изложени подробни доводи. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено.

„МЕПС“ ЕООД е подало отговор на въззивната жалба, подадена от Д. Г., 3 като е изразено становище за основателност на тази жалба и се споделят изложените в нея мотиви.

В изпълнение на указанията на съда въззивницата Д. Г. е подала молба с вх.№2078 от 31.01.2025г.,в която е обосновала правния си интерес от обжалване на съдебното решение на ЦРС в частта относно квотата на съделителката Н. Г..Счита,че за съсобственик на недвижим имот винаги съществува правен интерес от оспорване на съдебното решение,независимо дали по отношение на себе си намира квотата в съсобствеността за правилно определена,тъй като за съсобственика не е без значение кои са другите съсобственици и какви са техните дялове.В случая,правният интерес на въззивницата Г. се обосновава от нея с възможността с част от съделителите да се оформи общ дял,който да получат реално,но при определените в първата фаза квоти,поради което за нея е от значение между кои съделители и с какви квоти ще бъде проведено производството във втората фаза на делбата.

В изпълнение на указанията на съда въззивното дружество „Мепс“ЕООД е подало отговор с вх.№1256 от 21.01.2025г.,в който е обосновало правния интерес от обжалване на съдебното решение на ЦРС в частта относно определената от съда квота на М. Г. и „Аспи билдинг груп“ООД,тъй като счита,че те не са съсобственици. Въззивникът счита,че има правен интерес да оспорва съдебното решение,тъй като счита,че сделките за придобиване на части от делбения имот от тези съделители са нищожни,а действителни собственици са В. Д. и Н. Г..Заявило е също,че правният си интерес обосновава и със сключен предварителен договор с В. Д. за продажба на ½ ид.част от делбения имот.

БОС намира,че въззивните жалби на „Мепс“ЕООД и Д. Г./частично/ са допустими,като съобрази съдебната практика на ВКС,обективирана в Определение № 817 от 11.12.2013г.постановено по ч.гр.д.№5316/2013г.на четвърто г.о.на ВКС постановено по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК. В това определение е даден отговор на процесуалноправния въпрос за правния интерес от установителен иск за прогласяване нищожност на сделка,легитимираща ищеца или друг съделител като съсобственик на делбения имот. ВКС е дал отговор,че в делбеното производство следва да участват всички съсобственици,а извършена делба без участието на някой от съсобствениците е нищожна.В това производство всеки съделител е едновременно и ищец,и ответник и има правен интерес да бъде осигурено участието в делбата на всички действителни съсобственици.С оглед на това,съделителят може да оспори чужди сделки,както и да релевира възражения относно правото на някоя от страните да участва в делбата или размера на дела на някои съделители.Това разрешение според настоящия въззивен съдебен състав е приложимо и спрямо правото на съделител да оспори решението по допускане на делбата с участието на някои съделители и отхвърляне на иска за делба спрямо други съделители,въпреки,че жалбоподателят няма възражения и оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение по отношение на собствената му квота в съсобствеността.

Подадени са три въззивни жалби – от „МЕПС“ЕООД,Н. Г. и Д. Г..

4

МЕПС ЕООД е оспорило решението на ЦРС в следните части:

1.оспорва участието на М. Г. И. в делбата като собственик на 1/6 ид.ч. от делбения имот, като се твърди, че тази идеална част е собственост на Н. Г., поради което искът за делба не следва да се отхвърля по отношение на Г.,а да се допусне участието и в делбата с тази квота в съсобствеността;

2.оспорва участието на М. Г. И. и „АСПИ БИЛДИНГ ГРУП“ ООД като собственици на по 1/6 ид.ч. от имота, като се твърди, че тези идеални части са собствени на В. Д. Д..

3.твърди,че искът за делба следва да се ОТХВЪРЛИ изцяло спрямо М.

И. И „АСПИ БИЛДИНГ ГРУП“ООД,а делбата да се допусне с участието на Н. Г. с квота 1/6 ид.част и на В. Д. с квота общо 3/6 ид.части/към квотата и от 1/6 да се прибавят още 2/6 ид.части/.