Определение № 11982 от 25.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 2819/2026
- Вид
- Определение № 11982
- Подписан
- 25.03.2026
- Състав
- ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 3, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11982 гр. София, 25.03.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20261110102819 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ****** против К. А. Х. за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 6167/2025 г. на Районен съд - Русе.
За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата ДТ по електронен път е присъединено заповедното производство, образувано под ЧГД № 6167/2025 г. по описа на Районен съд - Русе.
След като разгледа материалите по него, съдът счита, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на иска не са налице.
Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.
Видно от документите по ЧГД № 6167/2025 г. по описа на Районен съд Русе, заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е изпратена до длъжника на адреса, посочен от заявителя в заявлението. В разписката към съобщението е отразено от връчителя, че адресът е посетен на 03.11.2025г.; 18.11.2025г.; 22.11.2025г. и 03.12.2025г., като е отбелязано, че адресатът не е намерен на адреса, не са немерени и лица, които да приемат книжата, поради което същите са върнати в цялост. Не се установява да е залепвано уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на адреса, посочен в заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Извършена е справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника, от която е видно, че същият е различен от посочения от ****** в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като на този адрес не е правен опит да се връчи издадената заповед, както изисква разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр. 2 ГПК, респ. не е залепвано и уведомление по чл.
47, ал. 1 ГПК.
Освен това, следва да се посочи, че при посещенията на адреса, посочен от ****** в заявлението по чл. 410 ГПК, връчителят не е събрал конкретни сведения с посочване на техния източник дали длъжникът живее, или не на адреса. В случай, че длъжникът не е открит при посещенията, осъществени в рамките на повече от един месец и това бъде удостоверено надлежно в съобщението, то в тази хипотеза съдът не следва да дава указания 1 на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, а да издаде изпълнителен лист за тях, след изтичане на срока за подаване на възражение, считано от изтичане на двуседмичния срок за получаване на книжата съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК.
Предвид събраните данни по делото, съдът счита, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (в редакция след изменението с ДВ бр. 100 от 2019 г.). Съгласно посочената разпоредба съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си при наличие на две кумулативни условия:
1. заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК;
2. връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
В настоящия случай нито е лепено уведомление на посочения по делото адрес, нито има събрани сведения от посочен източник за това, че длъжникът – ответник не живее на адреса (единствено е удостоверено, че длъжникът не е намерен), а освен това не е посещаван и регистрирания постоянен и настоящ адрес на длъжника.
Предвид изложеното, съдът счита, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (на каквито се е позовал заповедният съд). Според тази норма се дават указания за иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като такива – недопустими.
В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане.
Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.
Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.
Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението, частното производство следва да се върне на състава на Районен съд Русе за преценка за продължаване на процедурата по връчване на заповедта за изпълнение на длъжника, залепване на уведомление, посещение на постоянен/настоящ адрес и преценка за издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 31934/03.02.2026 г., подадена от ******, ЕИК ****** против К. А. Х., ЕГН **********, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 2819/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 27 състав.
2
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
След стабилизиране на определението, заверен препис от същото да се изпрати на Районен съд - Русе за преценка за продължаване на процедурата по връчване на заповедта за изпълнение на длъжника, респ. за преценка за издаване на изпълнителен лист.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3