Решение № 10 от 04.02.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Бургас, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско дело № 20252001000173 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 267/15.08.2025 година, постановено по търг. дело № 75/2025 година по описа на Окръжен съд - Бургас, е отхвърлена молбата на „ПМ 1 Калабрия” ЕООД, ЕИК 207635982, със седалище град Несебър и адрес на управление ул. „Иван Вазов“ № 9, представлявано от Иво Ивайлов Йолов - управител, за откриване производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност с начална дата 08.04.2014 година на „Максима“ ЕООД, ЕИК 102827245, със седалище град Несебър и адрес на управление ул.

„Иван Вазов“ № 9, представлявано от Мара Тодорова Димитрова-Н. - управител, обявяване на дружеството в несъстоятелност, прекратяване дейността и правомощията на управителните му органи и назначаване на временен синдик.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „ПМ 1 Калабрия” ЕООД, чрез адв. Р. М. - САК, с адрес за връчване: град София, п.к. 1000, ул. „Цар Самуил“ № 79, ет. 2, ап. 4, с която същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Обосновава се наличието на качеството „кредитор на „Максима“ ЕООД“ за въззивното дружество.

Навеждат се доводи, че по изпълнителното дело са извършени изпълнителни действия и доколкото основният длъжник не е погасил задължението си чрез плащане, остава и задължението на „Максима“ ЕООД като солидарен такъв. Сочи се приложението на чл. 608, ал. 4 от ТЗ.

Моли се за отмяна на обжалваното решение.

Не се ангажират доказателствени искания.

1

Въззивната жалба е надлежно обявена в ТРРЮЛНЦ на 08.10.2025 година, но в законоустановения срок не са постъпили отговори по нея от заинтересовани страни.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

От доказателствения материал се установява, че на 01.10.20007 година „Обединена българска банка“ АД („ОББ“ АД) и „Грато инвестмънт“ ООД са сключили договор за банков кредит № 206 от 01.10.2007 година, по силата на който банката е предоставила на търговското дружество-кредитополучател ползването на инвестиционен кредит в размер до 5 500 000 евро. Кредитът е отпуснат за погасяване на дълга по главница по кредит (рефинансиране) на кредитополучателя към „НЛБ банка запад-изток“ АД, произтичащ от сключен между тях договор за банков кредит № 279/06 от 09.02.2006 година в размер до 700 000 евро и инвестиции - за изграждане (строителство) на комплекс „Bansko Heights“ в местност „Карантията“, град Банско в размер до 4 800 000 евро. Кредитополучателят издължава предоставения кредит до 25.11.2013 година, включително, съгласно погасителен план, посочен в чл. 9 от разглежданото писмено съглашение. С допълнително споразумение № 2 към разглеждания договор от 26.08.2011 година на основание чл. 101 от ЗЗД ответното дружество „Максима“ ЕООД, заедно с „Контракт инвест“ ООД и „Кристи 2002“ ЕООД са встъпили в дълга на „Грато инвестмънт“ ООД към банката по договора за кредит, която ги е приела като солидарни длъжници по него. Със същото са предоговорени и условията по кредита, като отделните уговорки са намерили регламентация в раздел II от него.

На 24.10.2013 година, въз основа на заповед за изпълнение № 894 от 23.10.2013 година по частно гражд. дело № 986/2013 година по описа на Районен съд-Несебър „ОББ“ АД се е снабдило с изпълнителен лист срещу посочените по-горе солидарни длъжници, единият от които е ответното дружество „Максима“ ЕООД за сумата от 250 000 евро или 488 957.50 лева по фиксинга на БНБ към 21.10.2013 година, представляващи част от непогасено задължение по договор за банков кредит № 206 от 01.10.2007 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2013 година до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 15 118.73 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

На 09.02.2015 година банката се е снабдила с още един изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение № 62 от 05.02.2015 година по частно гражданско дело № 1055/2014 година по описа на Районен съд-Несебър отново срещу солидарните длъжници, включително и ответното дружество за сумата от 4 050 000 евро, представляваща 2 част от просрочена главница по договор за банков кредит № 206 от 01.10.2007 година и две допълнителни споразумения към него, включваща част от погасителната вноска с падеж 20.11.2011 година в размер на 437 500 евро, погасителни вноски с падежи, настъпили съответно на 20.12.2011 година, 20.11.2012 година и 20.11.2013 година в размер на 687 500 евро всяка от тях и сумата от 1 550 000 евро, представляваща част от предсрочно изискуема главница от общия размер на 2 026 398.47 евро, която предсрочна изискуемост е настъпила на 18.10.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата от 4 050 000 евро, считано от 18.11.2014 година - датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на сумата, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на първия изпълнителен лист, посочен по-горе взискателят „ОББ“ АД е образувал изпълнително дело № 1350/2013 година, по което на 20.11.2013 година на длъжника „Максима“ ЕООД е била изпратена призовка за доброволно изпълнение. Видно от издаденото от ЧСИ Делян Николов по това изпълнително дело удостоверение, към 16.01.2025 година общото задължение на ответника по изпълнителния лист възлиза на сума в общ размер на 18 671 713.35 лева.

Видно от доказателствата по делото, на 24.11.2021 година „ОББ“ АД от една страна и „Финанс Груп 1“ ООД и „Автохит Трейд“ ООД от друга страна са сключили договор за цесия, по силата на който банката е продала на вторите две посочени търговски дружества вземанията, които същата има към ответника по договор за банков кредит № 206 от 01.10.2007 година като съдлъжник , което към 23.11.2021 година е в общ размер на 10 407 775.36 евро; по договор за банков кредит № 251 от 20.12.2008 година, по който ответникът е кредитополучател, което вземане към 23.11.2021 година възлиза на сума в общ размер на 511 452.02 евро срещу заплащането на цена в размер на 2 349 000 или левовата им равностойност в размер на 4 772 879.10 лева.

На 09.02.2023 година „Финанс Груп 1“ООД и „Автохит Трейд“ ООД са прехвърлили на „Ел Би Джей“ АД срещу заплащане от негова страна на цена в размер на 2 440 000 евро вземанията на първите с приблизителен размер от 22 000 000 лева, описани в т. 1б и т. 2б, а именно: тези по договора за банков кредит № 206 от 01.10.2007 година и двете допълнителни споразумения към него, договор за банков кредит № 251 от 20.12.2008 година с кредитополучател ответника.

На 18.09.2024 година молителят в настоящото производство и „Ел Би Джей“ АД са сключили договор за замяна на вземания - насрещни цесии с прихващане, по силата на който първият е прехвърлил на второто 4/5 от правото си на вземане срещу „Виго груп“ ООД. В замяна на така прехвърлените 4/5 второто посочено търговско дружество е прехвърлило на първото - молителя 1/5 от правото си на вземане срещу „Виго груп“ ООД. Вземането, получено по този договор от молителя, описано като вземане №2 в раздел IV представлява вземането, което „ОББ“ АД е притежавало и против ответника по делото по договор за банков кредит № 206 от 01.10.2007 година, договор за банков кредит № 251 от 20.12.2008 година. На 23.01.2025 година страните по разглеждания договор са сключили анекс към 3 него, в който са посочили, че цитирания по-горе чл. 2, раздел I, Предмет на договора следва да се чете, че в замяна на прехвърлените 4/5 от вземане №1 „Ел Би Джей“ АД прехвърля на молителя „ПМ Калабрия 1“ ЕООД със същия този договор 1/5 от свое вземане от съдлъжниците, измежду които и „Максима“ ЕООД с първоначален кредитор „ОББ“ АД, което дружество е прехвърлило вземанията си с договори за цесия на „Финанс груп 1“ ООД и „Автохит трейд“ОО, които пък впоследствие като цеденти са прехвърлили вземането си на „Ел Би Джей“ АД.

Видно от книжата по делото, въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на „ОББ“ АД по частно гражд. дело№ 984/2013 година пред ЧСИ Делян Николов е било образувано изпълнително дело № 1352/2013 по неговия опис с длъжник „Максима“ ЕООД.

На последния на 20.11.2013 година е била изпратена призовка за доброволно изпълнение, в която е посочено, че общото задължение възлиза на сумата от 108 517.67 лева. По това изпълнително дело, за част от вземането, на 17.02.2025 година е конституиран като взискател и молителят „ПМ Калабрия 1“ ЕООД, с вземане към 03.06.2025 година в размер на 44 784.14 лева, които обстоятелства се установяват от издаденото от ЧСИ удостоверение изх. № 18897/03.06.2025 година. Молителят е конституиран като взискател за част от вземането, а именно 3 730 086.13 лева и по изпълнително дело № 1350/2013 година, в какъвто смисъл е посоченото в удостоверение изх. № 18875 от 03.06.2025 година на ЧСИ рег. № 804 с район на действие Бургаския окръжен съд.

Отново в нарочно издадените за това от ЧСИ Делян Николов с рег. № 804 по КЧСИ удостоверения изх. №№ 20905 и 20814, и двете от 19.06.2025 година, по двете разглеждани и обсъждани изпълнителни дела са предприети с нарочни молби изпълнителни действия на следните дати и за двете производства, а именно: на 21.11.2013 година - искане за проверка и налагане на запори върху вземания по всички банкови сметки и притежавани МПС, на 19.03.2014 година - запори върху движимото имущество, собственост на длъжниците, на 27.06.2014 година - възбрани върху недвижими имоти, 15.02.2021 година - искане за налагане на възбрани/запори, извършване на опис и обявяване на публична продан, 16.02.2021 година - налагане на запори/възбрани, извършване на описи и обявяване на публична продан, 02.03.2021 година - налагане на запор, 19.03.2021 година - искане за налагане на запор в „ПИБ“ АД и 17.02.2023 година - искане от „Ел Би Джей“ АД за конституирането му като взискател и налагане на запор на вземането на ответника към длъжника „Грийн парк палас“ ООД - в несъстоятелност.

В процеса въведеното от ответната страна защитно възражение се основава на чл. 110 от ЗЗД, за изтекла за вземанията по представените титули, легитимиращи молителя като взискател погасителна давност. Същото съдът намира за основателно по следните доводи и съображения:

При така установените по делото обстоятелства, съдът намира, че в хода на двете посочени по-горе изпълнителни производства - №№1350/2013 година и 1352/2013 година по описа на ЧСИ Делян Николов, изпълнителните действия прекъсващи давността по отношение на ответника, следва да бъдат определени съгласно постановките на 4

Тълкувателно решение № 2/2013 по тълк. дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС. В посоченото тълкувателно решение е прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.