Решение № 132 от 21.04.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Варна, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20223001000625 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалбa на „ДДК Инвест“ ООД, чрез адв. П. Х., против решение № 258 от 29.06.2022 г., постановено по т. д. № 565/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с коет о е уважен искът срещу жалбоподателя на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, с материалния и процесуалния закон. Сочи се, че по делото не са представени категорични и несъмнени доказателства, които в пълна степен да установят наличието на всички предпоставки, визирани в нормата на чл. 517, ал. 3 от ГПК. Оспорва се, че ищецът има качеството на кредитор на „Джайден Юнайтед България“ ООД, като въззивникът счита, че представеният по делото изпълнителен лист не го доказва. Допълва, че изпълнителните основания са изброени в чл. 404 от ГПК, а изпълнителният лист само удостоверява правото на принудително изпълнение на притезанието, но не го поражда.

Документите, които удостоверяват изпълняемо право и биха установили качеството на ищеца на кредитор, са посочените в изпълнителния лист решения и определения, които въззивникът сочи, че не са представени по делото, нито пък са налице доказателства, че същите са влезли в сила. Наведени са оплаквания и за липсата на изявление по смисъла на чл. 517, ал. 3 от ГПК за прекратяване на участието на съдружника в търговското 1 дружество, което да е получено от представител на последното. Оспорва изводите за категоричност относно автентичността на подписа, които са направени на базата на заключението по назначената съдебно-почеркова експертиза. Счита, че липсват безпротиворечиви доказаталства за наличието на висящ изпълнителен процес, както и за изрично овластяване на ищеца от съдебния изпълнител да предяви конститутивния иск. Излага твърдения за неоснователност на предявения иск и поради липсата на доказателства в насока, че по изпълнителното дело са предприети всички останали възможни изпълнителни действия, както и че те са се оказали безрезултатни. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран отговор от „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД, чрез адв. М. С.. В същия се излагат доводи за правилност и законосъобразност на решението. Излага съображения, че длъжникът е предприел действия по осуетяване на изпълнението на дълга, като е извършил апорт на недвижимото си имущество в „ДДК инвест“ ООД. Не се споделят и оплакванията, че поради ненадлежно връчване изявлението по чл. 517,ал. 3 от ГПК не е достигнало до управителя на „ДДК Инвест“ ООД. Въззиваемият намира за неоснователни аргументите, че липсват доказателства за наличието на изпълнителен процес. Сочи, че именно липсата на съдействие на третото задължено лице – „ДДК Инвест“ ООД в изпълнителното производство, е довело до образуването на настоящото производство по чл. 517 от ГПК. Излага подробни доводи относно недобросъвестността на длъжника и поведението му, целящо осуетяване на изпълнението по издадените изпълнителни листи. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Няма доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.

Петков. Поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Представя доказателства, индициращи поведението на длъжника, които съдът е приобщил към доказателствата по делото по реда на чл. 266, ал.2, т.2 ГПК. Представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им, като претендира заплащането им.

В същото съдебно заседание, въззиваемият не се представлява. Съдът докладва постъпила молба от процесуалния представител адв. Н. Г., в която се излагат съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба. Представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им, като претендира заплащането им.

2

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Пред Варненския окръжен съд е предявен иск от „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД срещу „ДДК Инвест“ ООД за прекратяване на ответното дружество на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответното дружество е осъдено с решение по т. д. № 5766/2015 г. по описа на Софийски градски съд, да заплати на ищеца сумата в размер на 285 120 лв., представляваща неустойка за забава за неизпълнение на задължението за изтегляне на закупени стоки по сключен между страните договор 40/60/2012 от 11.06.2012 г. за периода 11.09.2012-11.09.2015 г., както и разноски по делото, за което е издаден изпълнителен лист от 26.10.2018 г. Ищецът сочи, че има качеството на взискател по образуваното и.д. № 20187860401133 на ЧСИ Младин Младинов с рег. № 786, район на действие СГС и че негов длъжник е ответното дружество, на чиито дялове е наложен запор на 27.10.2020 г. Твърди, че изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника е връчено на 08.03.2021 г., като съобразно нормата на чл. 517, ал. 3 от ГПК тримесечният срок е изтекъл на 08.06.2021 г. Навежда доводи, че с писмо за овластяване от 14.06.2021 г.

„Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД е предявило иска по горепосочения ред.

Исканията отправени до съда са ответното дружество да бъде прекратено и да бъде извършена ликвидация на същото, в процеса на която ищецът да събере вземанията си.

В писмен отговор на исковата молба ответникът навежда твърдения за неоснователност на ищцовите претенции, оспорвайки наличието на визираните предпоставки в разпоредбата на чл. 517, ал. 3 от ГПК. Намира, че липсват доказателства относно това, че има висящо изпълнително производство, по което ищецът да има качеството на взискател, а търговското дружество – качеството на трето задължено лице. Оспорва да е връчвано на негов представител изявление за прекратяване по смисъла на цитираната норма. Не счита, че има доказателства, че ищецът е изрично овластен от съдебния изпълнител да предяви конститутивния иск, поради осуетено удовлетворяване на взменаето от страна на дружеството – трето задължено лице.

В депозираната допълнителна искова молба, ищецът поддържа наведените от него твърдения.

В законоустановения срок е депозиран и отговор на допълнителната искова молба, в който се поддържа вече изложеното от ответната страна.

Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:

3

С решение № 355 от 09.02.2018 г., постановено по в. т. д. № 5687/2017 г. на Софийски апелативен съд е отменено решение № 1700 от 30.08.2017 г., постановено по т. дело № 5766/2015 г. на Софийски градски съд. С посоченият съдебен акт въззивният съд е осъдил „Джайден Юнайтед България“ ООД да плати на „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД на основание чл. 92 от ЗЗД сумата 285 120 лева, представляваща дължима неустойка за забава за неизпълнение на задължението за изтегляне на закупени стоки по договор № 40/06/2012 от 11.06.2012 г. за периода от 11.09.2012 г. до 11.09.2015 г., ведно със законната лихва от 16.11.2015 г. до изплащането на сумата и е присъдил разноски съобразно изхода от спора в общ размер 33 423,20 лв.

Така постановеното съдебно решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 422 от 15.10.2018г., постановено по т. д. № 1132/2018 г. на ВКС и е влязло в законна сила. Присъдени са 5 424 лв.разноски за касационната инстанция.

Oт представените с писмо вх. № 22470/05.11.2021 г. доказателства по делото, изискани служебно от първоинстанционния съд, се установява, че по молба вх. № 15600/31.10.2018 г. на взискателя „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД, ЕИК 129004631, със седалище гр.София, е образувано изп.дело № 20187860401133 по описа на ЧСИ М. М., с рег. № 786, район на действие СГС, срещу „Джайден Юнайтед България“ ООД, ЕИК 200452057, със седалище гр. София, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 26.10.2018 г. по т.д.№ 5766/2015 г. на СГС с изцяло съответстващи на присъдените суми : за заплащане на сумата от 285 120 лева – неустойка за забава за неизпълнение на задължението за изтегляне на закупени стоки по сключен между страните договор 40/60/2012 от 11.06.2012 г. за периода 11.09.2012-11.09.2015 г., както и разноски по делото в размер на 33 423.20 лева и за касационна инстанция 5 424 лева.

Кредиторът е депозирал молба вх. № 7714/16.10.2020 г. пред ЧСИ М. М. по образуваното изпълнително дело, с която моли изпълнението да бъде насочено срещу дружествените дялове на длъжника „Джайден Юнайтед България“ ООД, които последният притежава в „ДДК Инвест“ ООД и на основание чл. 517от ГПК е поискал да бъде наложен запор върху същите. Към молбата е приложено изявление на кредитора до третото лице „ДДК Инвест“ ООД по реда на чл. 517, ал. 3 от ГПК, като същото е връчено на В. Д. И. на 08.03.2021 г., посочено като управител, видно от писмо изх. № 278/11.01.2021 г. При справка в Търговския регистър, извършена по служебен ред по партидата на „ДДК Инвест“ ООД, се установява, че съдружници в същото са „Джайден Юнайтед България“ ООД и В. Д. И., който е и управител на дружеството. Отразена е и внесената непарична вноска – недвижим имот в имуществото на ответника от страна на „Джайден Юнайтед България“ ООД, на стойност от 920 000 лева.

С оглед на горното ЧСИ е овластил кредитора на 14.06.2021 г. да предяви иска срещу третото задължено лице, на основание чл. 517 от ГПК. В овластителното писмо 4 е обективирана и датата на връчване на изявлението на кредитора до ДДК Инвест ООД, на 08.03.2021 г.

Предвид оспорването на подписа на управителя на ответното дружество, положен в съобщение от ЧСИ М. М., рег. № 786, с район на действие СГС, по реда на чл. 517, ал. 3 от ГПК, обективиран в писмо с изх. № 278/11.01.2021 г., първоинстанционният съд е допуснал съдебно графологична експертиза. От заключението на същата се установява, че ръкописният текст и подписа, положен срещу „получател“ в писмото са изпълнени от В. Д. И.. В о.с.з. вещото лице е заявил заключението си с категоричност, като същото не е оспорено от страните и съдът го кредитира изцяло като компетентно, обективно дадено, съответстваща на останалия събран доказателствен материал по делото.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съдебен състав на съда достига до следните правни изводи:

Предмет на предявения иск по реда на чл. 517, ал. 3 от ГПК е прекратяването на търговското дружество, като процесуалните предпоставки за предявяване на този иск са свързани с наличието на 1/. висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество - на трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и сл. от ГПК, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял, 2/. изрично овластяване на ищеца от съдебния изпълнител да предяви иска за прекратяване на дружеството и 3/. липсата на доказателства, че вземането му е удовлетворено преди приключване на първото по делото заседание /в този смисъл са решение № 60 от 10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 134/2012 г., I т. о. и решение № 146 от 07.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1041/2012 г., I т. о./.

Въззивният съдебен състав съобрази от една страна, че в производството не се оспорва отсъствието на плащане на задължението по изпълнителния лист, а от друга, че проверката, която съдебният изпълнител и съдът прави е дали лицето, от което изхожда искането за прекратяване, притежава качеството взискател.

Разпечатката съдържа 39 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f760b3a-7587-4431-96cc-c1d735ba06fc