Решение № 838 от 05.07.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………./……..07.2019 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН И.ОВ

МАЯ НЕДКОВА при секретар Петя Петрова, като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова въззивно гражданско дело № 935 по описа за

2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 25161/05.04.2019г. на Б.К.В. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител адв. Б.Д., срещу Решение № 898/05.03.2019г., постановено по гр.д. № 19317/2017г. на ВРС- 26 св., с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от въззивникът срещу С.Ц.Р., ЕГН ********** и Р.С.Р., ЕГН ********** ***, обективно съединени искове, както следва: 1) иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 365 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, С.О. „Ментеше“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, целият с площ от 630 кв.м. съгласно документ за собственост, а съгласно скица с площ от 568 кв.м., при граници: имоти с идентификатори ***, ***, ***,

*** и *** и за осъждане на ответниците да предадат владението върху 365 кв.м. ид.ч. от същия имот; 2) иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно да заплатят сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на 365 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, находящ се в гр.

Варна, С.О. „Ментеше“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, целият с площ от 630 кв.м. съгласно документ за собственост, а съгласно скица с площ от 568 кв.м., при граници: имоти с идентификатори ***, ***,

***, *** и *** за периода от 11.12.2012г. до 22.12.2017г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване н исковата молба до окончателното плащане.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени, а насрещната претенция на ответниците да бъде отхвърлена. Навеждат се твърдения, че при постановяване на решението си първоинстанционния съд изцяло е кредитирал показанията на водените от ответната страна свидетели , които не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, които ВРС не е обсъдил в цялост. Оспорва се извода на съда за изтекла в полза на ответниците 10 годишна давност, считано от 2004г., т.к. към дата на предварителния договор - 22.01.2004г., на наследниците на Х. В. още не е било възстановено правото на собственост с издаване на Заповед по параграф 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С тези аргументи твърдят нищожност на предварителния договор. Оспорват идентичността на владения от ищците имот с процесния, като излагат аргументи, че към края на 2004г. когато е издадена заповедта на кмета на общината, имот от 600 кв.м. който ответниците да са ползвали не е съществувал. Такъв е посочен едва в договора за доброволна делба от 30.05.2007г.Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание по същество,чрез процесуален представител поддържа жалбата. Моли за присъждане на разноски.Представя писмени бележки.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещните по жалбата страни, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намират за допустимо, правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, с писмена молба поддържат отговора, оспорват възраженията от въззивната жалба. Молят за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от Б.К.В., ЕГН ********** срещу С.Ц.Р., ЕГН ********** и Р.С.Р., ЕГН ********** искове:

-с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 365 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, С.О. „Ментеше“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване. целият с площ от 630 кв.м. съгласно документ за собственост, а съгласно скица с площ от 568 кв.м., при граници: имоти с идентификатори ***, ***, ***,

*** и *** и за осъждане на ответниците да предадат владението върху 365 кв.м. ид.ч. от същия имот;

- с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно да заплатят сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на посочените идеални части от имота за периода от 11.12.2012г. до датата на подаване на исковата молба - 22.12.2017г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковатa молбата ищецът обосновава активната си процесуална легитимация по силата на наследство, земеделска реституция, договор за доброволна делба от 30.05.2007г. и договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти срещу погасяване на задължение от 04.12.2012г. на идеални части от процесния поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, с предходен № 1025.

Твърди, че по силата на земеделска реституция и в качеството му на наследник на Х. В. му е възстановено право на собственост на основание пар.4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху ПИ 1025 в землището на м. „Ментеше“ върху площ от 3207 кв.м. ид.ч., целия с площ от 5575 кв.м. Последствие с договор за доброволна делба от 30.05.2017г. ищецът, брат му Х. В., майка му Я.В.и Г.В.Д.получили в дял и станали собственици на ПИ с идентификатор 1568 с площ от 630 кв.м., като ищецът, Х. В. и Я.В.придобили общо 365 кв.м. ид.ч. при равни квоти, а Г.В.Д.придобил 64,93 кв.м ид.ч. Впоследствие майката на ищеца Я.В.починала и с договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти срещу погасяване на задължение от 04.12.2012г. братът на ищеца Х. В. му прехвърлил правото си на собственост върху ид.ч. от имота. Съсобственикът Г.В.Д.също починал и негови наследници са В.В.и И.К.. Твърди, че ответниците владеят имота без основание и моли да бъде уважени предявените срещу тях искове.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който оспорват исковете като неоснователни. Твърдят, че от 01.04.2002г. обработват и стопанисват процесния имот със знанието на собствениците му. На 22.01.2004г. ответницата С.Р./по време на брака си с отв. Р.С.Р./ сключила предварителен договор за продажба на процесния имот с И. В., Я.В.действаща лично и като пълномощник на Б.В. и Х. В..

Уговорена била цена от 4000 лева. Съгласно предварителния договор владението било предадено на купувача на 01.04.2002г. Продавачите имали задължението да представят скица и данъчна оценка не по-късно от един месец след влизане в сила на окончателния комбиниран план на местността. Вместо това, те си поделили имота с договор за доброволна делба от 30.05.2007г. На 18.10.2016г. ответниците предприели действия за снабдяване с нотариален акт и едва тогава разбрали, че собственик е ищецът. Сочи се, че ответниците, считано от 2002г. владеят и стопанисват имота и никой не е заявявал претенции спрямо него. Легитимират като собственици с нот.акт № 113, том XLV, дело № 9723/2017г. и считат, че наличието на предварителен договор ги приравнява на добросъвестни владелци. Отделно от това, сочат, че не са извършили действия, с които да са лишили ищеца от ползване на имота, тъй като владението им има правно основание.

В срока за отговор ответниците са предявили, в условията на евентуалност, срещу ищеца насрещен иск с правно основание чл.72 от ЗС за осъждане на ищеца да им заплати сума в общ размер от 6346 лева, представляваща извършени в имота от тях подобрения,в качеството им на добросъвестни владелци, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. В насрещния иск се твърди, че ответниците владеят имота от 01.04.2002г. От този момент са извършили множество подобрения в имота, а именно: през 2004-2005г. – ограждане на имота с 15 броя циментови стълбчета и оградна мрежа 50 кв.м.; през 2007-2008г. – електрифициране на имота, закупуване на електромер, водоснабдяване на имота, поставяне на тротоарен кран, закупуване на водомер, изграждане на водомерна шахта с капак, прокарване на външна чешма, прокопаване на яма и направа на дворна тоалетна, бетонна площадка и пътека, входна метална врата, метална порта за коли, каруци и трактори за оран, изграждане на пътеки от тротоарни плочки общо 110 бр., поставяне на циментови стълбчета на завареното лозе 23 бр., бетонирана цистерна от неръждавейка за вода, засаждане на плодни дръвчета 19 бр, от които 2 бр. смокини, 1 бр. слива ренгота, 1 бр. дюля, 4 бр. круши, 1 бр. дрян, 3 бр. праскови, 1 бр. райска ябълка, 1 бр. ябълка, 2 бр. кайсии, 1 бр. мушмула, 1 бр. череша и 1 бр. джанка, лозови пръчки за асмалък 9 бр. и метална конструкция за асмалъка 50 кв.м. За всички подобрения са посочени стойности за материали и за труд. Ищците по насрещния иск считат, че са добросъвестни владелци поради сключения на 22.01.2004г. предварителен договор.

В законоустановения срок ответника по насрещния иск /ищеца по първоначалните/ е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че ищците по насрещния иск не са владелци на имота, евентуално, че не са добросъвестни такива. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за извършените подобрения.

В съдебно заседание страните,чрез процесуалните си представители поддържат тезите си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните изводи от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл.108 от ЗС.

Въззивникът, който е сред наследниците на Х. К.В.,***, починал на 09.02.1980г./ факта не е спорен между страните/, се легитимира като собственик на процесния имот по силата на земеделска реституция, договор за доброволна делба от 30.05.2007г. и договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти срещу погасяване на задължение, както следва:

С решение № 681/13.03.2000 г. на

Поземлена комисия - Варна на основание чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ е признато и се възстановява правото на собственост на наследниците на Х. К.В. в съществуващи стари реални граници на имоти, сред които е 12 дка лозе, находящо се в терен по параграф 4 на Владиславово, в местността „Ментешето“, имот № 5 от кадастрален план, изработен 1997 г. Цитираното решение за възстановяване на собствеността е постановено при действието на разпоредбата на чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ в редакцията й, приета с изменението, публикувано в бр. 68 от 1999 г. на Държавен вестник, в сила от 30.07.1999 г.

След влизане в сила на ПНИ на селищно образувание местност „Ментеше“ в землището на кв. Владиславово, одобрен със заповед № РД – 1-7706/432/15.12.2003 г. на Областния управител на област с административен център Варна е издадена Заповед № 2011/31.12.2004 г. на Зам. кмета на Община Варна, постановена по реда на § 4к, ал.7 ЗСПЗЗ, с която на наследниците на Х. К.В., е възстановено правото на собственост върху ПИ 1025, кадастрален район 501, намиращ се във Варна, в землището на кв. Владиславово, местност „Ментеше“, с площ 3207 кв. м. идеални части от целия с площ 5575 кв. м. при граници на целия имот – имот № 5019502, имот № 5010057, имот № 5010058; имот № 5011026; имот № 5010045 и имот № 5011444.

Разпечатката съдържа 41 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f760811-b2b6-40cb-a255-57e12804c81a