Решение № 4696 от 22.11.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 12834/2022
- Вид
- Решение № 4696
- Подписан
- 22.11.2023
- В сила
- 06.01.2025
- Състав
- Павел Тодоров Павлов
Цитирани разпоредби
- чл.558, ал.7 · Кодекс за застраховането
- чл.559, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4696 гр. Пловдив, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20225330112834 по описа за 2022 година
Предявен иск с правно основание чл.559, ал.3 във връзка с чл.558, ал.7 от КЗ.
Ищецът “Гаранционен фонд” – гр. София, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата 16 969, 95 лева, представляваща изплатеното от ищеца на ******************************* във връзка с претенцията на *******************************, обезщетение за щетите по лек автомобил „**************“ с рег. № ********** от ПТП, причинено виновно от ответницата на ******** г. в Б., Ф. Р. Г., при управлението на лек автомобил „**************“ с ДКН ***********, заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата на пълномощника й адвокатско възнаграждение.
Ответницата Е. В. К. от гр. П. оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в писмено становище след изтичане на срока за отговор на исковата молба и в писмени бележки съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени 1 доказателства се установява, че действително на ********* г. в Б., Г., лек автомобил „*********“ с рег. № ********** , е претърпял щети от ПТП – като ищцовата страна с банков превод на
*********** г. е възстановила на
*************************************** в качеството му на компенсационен орган сумата 16 969, 95 лева (левовата равностойност на 8 676, 60 евро по курса от деня, от които 7 330, 23 евро – обезщетение, 1 319, 43 евро – такса обработка по фактура № **********/************* г. и 26, 94 евро – банкови такси). Макар и ищецът да твърди, че пътно-транспортното произшествие, е било виновно предизвикано от ответницата при управление на лек автомобил „*************“ с ДКН ************, от събраните в тази насока писмени доказателства и показанията на разпитания по делото ********* И. А., през периода ************ г. – ********** г. (включително и в деня на произшествието – ******** г.) всеки ден ответницата е била на работното си място в Предприемаческо дружество „**************“ в гр. Д. (който се намира на ********* км. от гр. Б.).
При така установената фактическа обстановка, доколкото към момента на настъпване на произшествието ответницата се е намирала на близо **** км. от мястото на инцидента, съдът намира, че остава недоказано твърдението на ищеца, че именно ответницата е управлява автомобила, причинил горепосоченото ПТП, с оглед на което ответницата не притежава пасивна процесуална легитимация по предявения срещу нея иск, а оттук – че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед на изхода от спора ищцовото дружество следва да заплати на ответницата направените разноски за производството по делото в размер на 4 000 лева – платено адвокатско възнаграждение, като с оглед фактическата и правна сложност на спора и цената на иска съдът намира, че направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата на пълномощника й адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Гаранционен фонд”, ЕИК 121446665, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, представляван от ************************* М. Н. К. и С. Г. С., със съдебен адрес: гр. П., бул.
“***************” № ***, вх.**, ет.**, ап.***, Адвокатско дружество „М.“, адв. С. М., против Е. В. К., ЕГН **********, от гр. П., ЖК “*********”, бл.***, вх.**, ет.**, ап.***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „*****************“ № ***, ет.**, офис **, адв. Ц. К., иск с правно основание чл.559, ал.3 във връзка с чл.558, ал.7 от КЗ – за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 16 969, 95 лева, представляваща изплатеното от ищеца на *********************************** във връзка с претенцията на
**********************************************, обезщетение за щетите по лек автомобил „***********“ с рег. № ********* от ПТП, причинено виновно от ответницата 2 на ******** г. в Б., Ф. Р. Г., при управлението на лек автомобил „***************" с ДКН ***********, заедно със законната лихва върху тази сума, както и направените разноски за производството по делото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА “Гаранционен фонд”, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Е. В. К., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 4 000 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата на пълномощника й адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 3