Решение № 173 от 27.10.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. К., 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Частно наказателно дело № 20255100200351 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл.32, ал.1, във вр. с чл.16, ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.

Образувано е по постъпило в Окръжен съд – К. от Централно инкасаторско бюро към Министерство на правосъдието и сигурността, Нидерландия (Centraal Justitieel Incassobureau, Ministerie van Justice en Veiligheid) искане за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган – Politiе/DLOC/OIV, Нидерландия, по отношение на българския гражданин И. Г. Н.. Към искането са приложени удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на посоченото по-горе решение за налагане на финансова санкция - на български език, както и самото решение за налагане на финансова санкция - на нидерландски език.

Лицето, спрямо което е постановено решението за налагане на финансова санкция И. Г. Н., с постоянен адрес – с.О., ул. „Б.“ № 9А, общ.К., обл.К. /като трите имена, постоянния адрес и ЕГН на лицето са установени чрез извършена служебна справка в Регистър на населението – НБД „Население” по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г./, не се явява. Представлява 1 се от представител по пълномощие, който счита, че са налице предпоставките на закона за признаване на решението за налагане на финансова санкция.

Прокурорът от ОП – К. изразява становище, че са налице всички предпоставки за признаване на решението на посочения в удостоверението несъдебен орган в Нидерландия за налагане на финансова санкция на И. Г. Н., както и че следва същото да се изпрати на съответния орган за изпълнение.

Окръжният съд, като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено следното:

От приложеното по делото удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции се установява, че с Решение за налагане на финансова санкция от 22.04.2025 г., в сила от 03.06.2025 г., постановено от несъдебен орган – Politiе/DLOC/OIV, Нидерландия, по отношение на И. Г. Н., роден на **,**,**** г. в гр. К., с последен известен адрес и обичайно пребиваване – с. О., ул. „Б.“ № 9А, обл. К., България, е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане на сумата от 180.00 евро, за осъждане за извършено административно нарушение на правилата за движението по пътищата на Нидерландия. В удостоверението извършеното от И. Г. Н. нарушение е описано, както следва: „Използване на предпазен/обезопасителен колан по начин, който оказва/може да окаже отрицателно въздействие върху тяхната предпазна функция Rijswijk, Madame Curielaan, 17-октомври-202416:57”. Като вид и правна квалификация на нарушението и приложимите законови разпоредби, въз основа на които е постановено решението в удостоверението е посочено: „Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл.2”.

С оглед данните, съдържащи се в посоченото удостоверение, съдът намира, че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на посоченото решение за налагане на финансова санкция на българския гражданин И. Г. Н.. От данните по делото се установява, че решението за налагане на финансова санкция е постановено от несъдебен орган на държава - членка на ЕС, въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон, като е потвърдено, че лицето е имало възможността да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела. Деянието е извършено на територията на издаващата 2 държава Нидерландия. Посоченото нарушение попада в обхвата на тези по чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС – поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, за които престъпления или административни нарушения не се изисква двойна наказуемост, т.е. същото да е правонарушение /престъпление или административно нарушение/ и по българското законодателство. Отразено е в удостоверението, че производството е било писмено; потвърдено е, че лицето е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Потвърдено е с удостоверението също, че решението е влязло в сила; както и че по информация на органа, който издава удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава.

По делото не се установява да са налице някои от пречките по чл.35 от ЗПИИАКОРНФС за признаване и допускане изпълнението на решението за налагане на финансова санкция. От данните по делото се установява и това, че лицето, срещу което е постановено решението, има местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Република България, с постоянен адрес – с. О., ул. „Б.“ № 9А, общ. К., обл. К. (настоящ адрес не е установен).

Ето защо, съдът намира, че са налице условията за признаване на Решение за налагане на финансова санкция от 22.04.2025 г., в сила от 03.06.2025 г., постановено от несъдебен орган – Politiе/DLOC/OIV, Нидерландия, с което на И. Г. Н., с постоянен адрес – с. О., ул. „Б.“ № 9А, общ.

К., обл. К., е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане на сумата от 180.00 евро за осъждане за извършено административно нарушение, с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава – 352.05 лв.

Решението следва да се изпрати незабавно на ТДНАП - гр. Пловдив, офис К. за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС следва незабавно да 3 се изпрати уведомление - формуляр № 2 на компетентния орган на издаващата държава на английски език.

На основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС следва препис от уведомлението – формуляр № 2 да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България за сведение.

Водим от горното, Окръжният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение за налагане на финансова санкция от 22.04.2025 г., в сила от 03.06.2025 г., постановено от несъдебен орган – Politiе/DLOC/OIV, Нидерландия, с което на И. Г. Н., с постоянен адрес: с. О., ул. „Б.“ № 9А, общ.

К., обл. К., с ЕГН ********** е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане на сумата от 180.00 евро за осъждане за извършено административно нарушение, с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава – 352.05 лв.

Решението да се изпрати незабавно на ТДНАП – гр. Пловдив, офис К. за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да се изпрати уведомление – формуляр № 2 на компетентния орган на издаващата държава на английски език.

На основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС препис от уведомлението – формуляр № 2 да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България за сведение.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в 7дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението.

Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. К., 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Частно наказателно дело № 20255100200351 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл.32, ал.1, във вр. с чл.16, ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.

Образувано е по постъпило в Окръжен съд – К. от Централно инкасаторско бюро към Министерство на правосъдието и сигурността, Нидерландия (Centraal Justitieel Incassobureau, Ministerie van Justice en Veiligheid) искане за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган – Politiе/DLOC/OIV, Нидерландия, по отношение на българския гражданин И. Г. Н.. Към искането са приложени удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на посоченото по-горе решение за налагане на финансова санкция - на български език, както и самото решение за налагане на финансова санкция - на нидерландски език.

Лицето, спрямо което е постановено решението за налагане на финансова санкция И. Г. Н., с постоянен адрес – с.О., ул. „Б.“ № 9А, общ.К., обл.К. /като трите имена, постоянния адрес и ЕГН на лицето са установени чрез извършена служебна справка в Регистър на населението – НБД „Население” по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г./, не се явява. Представлява 1 се от представител по пълномощие, който счита, че са налице предпоставките на закона за признаване на решението за налагане на финансова санкция.

Прокурорът от ОП – К. изразява становище, че са налице всички предпоставки за признаване на решението на посочения в удостоверението несъдебен орган в Нидерландия за налагане на финансова санкция на И. Г. Н., както и че следва същото да се изпрати на съответния орган за изпълнение.

Окръжният съд, като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено следното:

От приложеното по делото удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции се установява, че с Решение за налагане на финансова санкция от 22.04.2025 г., в сила от 03.06.2025 г., постановено от несъдебен орган – Politiе/DLOC/OIV, Нидерландия, по отношение на И. Г. Н., роден на **,**,**** г. в гр. К., с последен известен адрес и обичайно пребиваване – с. О., ул. „Б.“ № 9А, обл. К., България, е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане на сумата от 180.00 евро, за осъждане за извършено административно нарушение на правилата за движението по пътищата на Нидерландия. В удостоверението извършеното от И. Г. Н. нарушение е описано, както следва: „Използване на предпазен/обезопасителен колан по начин, който оказва/може да окаже отрицателно въздействие върху тяхната предпазна функция Rijswijk, Madame Curielaan, 17-октомври-202416:57”. Като вид и правна квалификация на нарушението и приложимите законови разпоредби, въз основа на които е постановено решението в удостоверението е посочено: „Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл.2”.

С оглед данните, съдържащи се в посоченото удостоверение, съдът намира, че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на посоченото решение за налагане на финансова санкция на българския гражданин И. Г. Н.. От данните по делото се установява, че решението за налагане на финансова санкция е постановено от несъдебен орган на държава - членка на ЕС, въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон, като е потвърдено, че лицето е имало възможността да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела. Деянието е извършено на територията на издаващата 2 държава Нидерландия. Посоченото нарушение попада в обхвата на тези по чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС – поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, за които престъпления или административни нарушения не се изисква двойна наказуемост, т.е. същото да е правонарушение /престъпление или административно нарушение/ и по българското законодателство. Отразено е в удостоверението, че производството е било писмено; потвърдено е, че лицето е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Потвърдено е с удостоверението също, че решението е влязло в сила; както и че по информация на органа, който издава удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава.