Решение № 433 от 21.05.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …./…….05.2019г., гр. Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА при секретар Мария Манолова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1710 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.92 от ЗЗД от Т.Г.Т., ЕГН **********. с адрес: ***, чрез адв.Ст. Р. срещу „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна 9009, район Владислав Варненчик. Варна Тауърс -Г. бул. Владислав Варненчик 258за осъждане на ответника да заплати сумата 46 030 лева, представляваща договорна неустойка за продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на ответника, за периода от 04.04.2014г. до 30.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 07.07.2013г. ответното дружество неправомерно е спряло електроснабдяването на притежавания от ищцата недвижим имот въпреки воденото между страните исково производство и през целия исков период не го е възстановило въпреки отправените от ищцата заявления. Сочи се, че с решение от 17.02.2014г. по гр.д. №9526/2013г. на ВРС е уважен частично предявения от „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД срещу ищцата иск за заплащане на дължими суми в размер от 816,49 лв., като е отхвърлен до претендирания размер от 1391,36 лв. След заплащане на сумата по съдебното решение ищцата отправила искане за възстановяване на електроснабдяването, което не било сторено с аргумента за неплатени суми. С оглед установяване недължимостта на претендираните от ответното дружество суми били инициирани от ищцата гр.д.№13642/2016г. и гр.д.№795/2018г. по описа на ВРС. На 30.05.2017г. било възстановено електрозахранването на обекта. Настоящата претенция за заплащане на неустойка ищцата обосновава с разпоредбата на чл.34 от ОУ на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД за продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на ответното дружество, като начален момент се сочи датата на отправяне на искане за възстановяване на електроснабдяването на 04.04.2014г. до датата на фактическото възстановяване на 30.05.2017г.

С допълнителната искова молба ищцата поддържа твърденията си за приложимост на разпоредбата на чл.34 от ОУ към настоящата претенция. Твърди се, че в хода на водените между страните съдебни производства при заявление от ищцата за възстановяване на ел.захранването ответното дружество е отправяло искане за плащане на различни суми, което е довело до невъзможност да се установят дължимите към съответния момент суми, за да бъде в състояние да се възползва от правото си на оспорване. Сочи се наличието на съдебна практика, с която се приема, че неустойката по чл.34, ал.1 от ОУ е дължима при всички случаи на неправомерно прекъсване на електроснабдяването, когато вземането е оспорено по реда на чл.20, ал.5 от ОУ. Оспорва се възражението за изтекла погасителна давност с аргумента, че съобразно разпоредбата на чл.114, ал.4 от ЗЗД началният момент на давността е последния ден, за който се начислява неустойката.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЕНЕРГО - ПРО

ПРОДАЖБИ" АД, е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди се, че клаузата на чл.34 от ОУ, на която ищцата основава претенцията си, е неприложима към случаите, в които електроснабдяването е прекъснато поради неплащане на дължими суми, какъвто е настоящия. Отговорност за вреди при неправомерно прекъсване на електроснабдяването е предвидена съгласно разпоредбата на чл.32, т.2 от ОУ, която не предвижда размер на дължимото обезщетение. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност относно претенцията за периода преди 25.10.2015г.

Освен горното се сочи, че не е било извършено неправомерно прекъсване, тъй като към 15.07.2013г. е било налице неплатено задължение на ищцата, което същевременно не е било предмет на съдебен спор и съответно е представлявало предпоставка за прекъсване на доставката по смисъла на ОУ. Излага се също, че възстановяване на ел.захранването е извършено още преди влизане в сила на решението по гр.д.№13642/2016г. на ВРС, с което е прието за установено, че ищцата не дължи на ответника 281,04 лв. по 5 бр. фактури, издадени през периода 31.12.2009г. – 15.04.2010г. ведно с мораторни лихви в размер на 190,25 лв., като същевременно е отхвърлен иска по отношение на сумите 18,29 лв. по фактура от 22.06.2016г. и 8,71 лв. по фактура от 11.11.2017г.

С отговора на допълнителната искова молба ответното дружество поддържа твърденията си, че в случая не е била налице хипотезата на чл.20, ал.5 от ОУ, доколкото ищцата към момента на спиране на електроснабдяването е имала неизплатени задължения, които не е били предмет на висящ съдебен спор.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно изложеното в исковата молба и отговора са приети за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване фактите, че през периода от 07.07.2013г. до 30.05.2017г. електроснабдяването в притежавания от ищцата недвижим имот е било прекъснато, както и че с решение от 17.02.2014г. по гр.д. №9526/2013г. на ВРС е уважен частично предявения от „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД срещу ищцата иск за заплащане на дължими суми в размер от 816,49 лв., като е отхвърлен до претендирания размер от 1391,36 лв., с решение по гр.д.№13642/2016г. на ВРС е прието за установено, че ищцата не дължи на ответника 281,04 лв. по 5 бр. фактури, издадени през периода 31.12.2009г. – 15.04.2010г. ведно с мораторни лихви в размер на 190,25 лв., като същевременно е отхвърлен иска по отношение на сумите 18,29 лв. по фактура от 22.06.2016г. и 8,71 лв. по фактура от 11.11.2017г., отправяне на искане от ищеца на 04.04.2014г. до ответното дружество за възстановяване на електроснабдяването.

Приети са като доказателство по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-про“ продажби“ АД, одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР.

Представени са като доказателства по делото искания от ищцата Т.Т. до ответното дружество за възстановяване на електрозахранването от 04.04.2014г., 14.04.2014г., 18.08.2014г., от 08.10.2014г. и от 08.01.2016г., в които се излага, че задълженията са вече изплатени, както и фискални бонове за плащания на електроенергия и неустойка в полза на ответното дружество.

Представено е нареждане №9/01.09.2008г. от „Е.ОН България“ ЕАД за преустановяване електроснабдяването поради забава в плащането на посочени в приложението потребители, сред които ищцата Т.Т..

Прието е като доказателство по делото решение от

17.02.2014г. по гр.д. №9526/2013г., с което е прието за установено, че Т.Г.Т., ЕГН **********,*** дължи на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, както следва: сумата от 816,49 лв. /осемстотин и шестнадесет лева и 49 ст./, представляваща цената на консумирана, но незаплатена ел.енергия за периода от 15.05.2010г. до 13.03.2013г., за което са издадени 30 бр. фактури за обект с аб. № ********** с адрес: гр. Варна, кв.”Чайка” 29, вх. А, ап.50 и кл. № **********, от която 671,90 лв. главница и 144,59 лв. мораторна лихва, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура за периода от датата на падежа й до 26.04.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 10.05.2013г. до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски в размер на 125 лв. /сто двадесет и пет лева/, от които 25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №3918/13.05.2013г. по ч.гр.д. № 6478/2013г. по описа на ВРС, 24 състав, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, като е отхвърлен иска до претендирания размер от 1391,36 лева главница за консумирана, но незаплатена ел.енергия за периода от 15.05.2010г. до 13.03.2013г.

С решение от 11.05.2017г. по гр.д. №13642/2016г. е прието за установено, че Т.Г.Т., ЕГН **********,*** не дължи на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД сумата 281,04 лв., представляваща стойността на доставена и потребена електроенергия за обект, находящ се гр. Варна, кв. "Чайка“, с кл. №**********, обективирана в следните фактури: фактура № ********** от 31.12.2009г. на стойност 29,83 лв с падеж 25.01.2010г., фактура № ********** от 29.01.2010г. на стойност 64,43 лева с падеж 25.02.2010г.; фактура № ********** от 12.02.2010г. на стойност 54,14 лева с падеж 25.03.2010г., фактура № ********** от 15.03.2010 г. на стойност 64,82 лева с падеж 25.04.2010г. и фактура № ********** от 15.04.2010г. на стойност 67,82 лева с падеж 25.05.2010 г., а също и 190.25 лв.

(сто и деветдесет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена както следва: 20.73 лева - по фактура № ********** от 31.12.2009 г., на стойност 29,83 лв., с падеж 25.01.2010г.; 44.30 лв. - по фактура № ********** от 29.01.2010г., на стойност 64,43 лева, с падеж 25.02.2010 г.; 36.79 лв.- по фактура № ********** от 12.02.2010 г. на стойност 54,14 лева, с падеж 25.03.2010 г.; 43.51 лв. - по фактура № ********** от 15.03.2010 г., на стойност 64,82 лева, с падеж 25.04.2010 г.; 44. 92 лв. - по фактура № ********** от 15.04.2010 г. на стойност 67,82 лева с падеж 25.05.2010 г., на основание чл. 124, ал.

1 ГПК. Със същото решение е отхвърлен иска за приемане на установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумите от 8.71 лв.

(осем лева и седемдесет и една стотинки), представляваща задължение по фактура от 11.11.2014 г., със срок за плащане 11.12.2014 г. и 18.29 лв. (осемнадесет лева и двадесет и девет стотинки), представляваща задължение по фактура от 22.06.2016 г., със срок за плащане 21.06.2016г., на основание чл. 124, ал.

1 ГПК.

С решение от 13.07.2018г. по гр.д. №795/2018г. е прието за установено, че Т.Г.Т., ЕГН **********,*** не дължи на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД сумата в общ размер на 27.00 лева /двадесет и седем лева/, представляваща претендирани от ответника вземания за обезщетение за забава, обективирани във фактура от дата 11.11.2014г. на стойност 8.71 лева със срок за плащане 11.12.2014 г. и във фактура от дата 22.06.2016 г. на стойност 18.29 лева със срок за плащане 21.06.2016 г., за обект с клиентски номер ********** и абонатен номер ********** и адрес на потребление: гр.Варна, кв. "Чайка", на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

С влязло в законна сила решение № 2823/24.06.2015 год., постановено по гр. дело № 16549/2014 год. по описа на РС – Варна, са отхвърлени предявените от Т.Г.Т. ЕГН ********** *** срещу „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.Варна 9009, район

Владислав Варненчик. Варна Тауърс -Г. бул. Владислав Варненчик 258 иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да изпълни задължението си по договор за продажба на електроенергия, като възстанови продажбата на електроенергия в обект, находящ се в ******, по партидата на ищцата с кл. № ********** и аб. № **********.

Назначена и приета в хода на производството е съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че задълженията по гр.дело №9526/13г. са 671,90 лв. главница и 144,59 лв. лихви по фактури с падеж през периода от 15.05.2010г. до 13.03.2013г.; на 04.04.2014г. е извършено плащане в брой на сумата 816,49 лв. към „Енерго-про продажби АД, с която са погасени задължения по фактури с падеж през периода от 25.01.2010г. до 13.10.2013г.; след сторниране на задълженията по фактури от 25.01.2010г. до 25.05.2010г. в размер на 281,04 лв. за главница и 166,12 лв. за лихви с внесената сума на 04.04.2014г. са погасени сумите по решението по гр.дело №9526/2013г., а именно по фактурите, издадени през периода от 25.01.2010г. до 13.10.2013г.; след сторнирането са погасени изцяло задълженията в общ размер на 816,49 лв., от които 671,90 лв. главница и 144,59 лв. лихви.