Решение № 293 от 04.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. София , 30.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Дачев

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело № 20201000502126 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 6968 от 16.10.2019 г., постановено по гр. дело № 7706/2015 г. на СГС, ГО, I-15 състав, са отхвърлени предявените от Н. Е. Б. искове, съответно: срещу „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди от ДНК анализ, и срещу „Инвитро-АГ медицински център Д.“ ЕООД - с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнено задължение по договор за проверка за хромозомна аномалия чрез хорион биопсия и ДНК анализ, и двете претенции в размер на сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015 г. до окончателното плащане.

Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата Б., която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост. Според нея не бил отчетен факта, че и двамата ответници са лечебни заведения по смисъла на ЗЛЗ, за които, включително и за лицата, които работят в тях, са задължителни медицинските стандарти за качество на оказване на медицинската помощ и осигуряване защита правата на 1 пациента.

Досежно първия ответник сочи, че съгласно действащия към онзи момент стандарт по „Медицинска генетика“ е налице нормативно установено императивно задължение в т.6.2 касателно изискванията, на които трябва да отговаря Лабораторията за наличието на специална лицензирана компютърна програма за пресмятане на риска от раждане на дете със синдрома на Даун в първи триместър, втори триместър и интегриран от двата. От този ответник е нарушена и т.6.3 от Стандарта, съгласно която преди вземането на решение за изследването лабораторията следва да предостави на бременната писмени материали за това какво представлява синдрома на Даун, рисковете от използвания скрининг метод и какво да очаква. Намира, че е нарушена и т.8 от Стандарта, като първият ответник не е осъществил качествен контрол. Поддържа, че от този ответник не е установено по категоричен начин, че е получена проба в надлежния вид, среда и транспорт в конкретния случай. Също така не е проверена пробата и не е „верифицирана“, като получаващият лекар не е извършил щателно очистване на майчината тъкан от хорион, което е навело съда на неправилни изводи за липсата на виновно поведение на първия ответник. Отделно от това остава на становището си, че първият ответник не е спазил и т.9 от Стандарта, касаеща задължителен минимум на пробата като количество – 5 млг.

По отношение на втория ответник „Инвитро - АГ медицински център Д.“ ЕООД оспорва правилността на извода за липса на вина, което понятие съдът поставил единствено на плоскостта „груба небрежност“, докато в случая с предявената претенция се търси отговорност за чужди действия (т.нар. безвиновна отговорност). В случая д-р В. А., на която втория ответник е възложил работа, не е спазила нормативните изисквания по стандарта "Медицинска генетика" да транспортира биологичния материал (пробата) в специален контейнер, при определена температура и в срок, за да може да се извърши адекватно и правилно изследване, което самата тя признала при разпита си, и с тези си действия/бездействия е довела до противоправния резултат.

В жалбата са изложени подробни оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от първата инстанция, която без да са сочени нови факти и обстоятелства от страните и без да са направени доказателствени искания по свой почин изменила правната квалификация на иска срещу втория ответник и допуснала събирането на доказателства, като по този начин препятствала страните да упражнят в пълнота процесуалните си права и да попълнят делото с доказателсвен материал.

Отделно от въззивницата Б. намира обжалваното решение и за необосновано. На първо място, от него не ставало ясно кои писмени доказателства съдът е счел за обвързващи и кои от тях е кредитирал като достоверни. Според нея фактическитете изводи на съда се отклоняват от правилата на медицинската наука и дадените от експертите заключения.

Изложени са и съображения за вътрешна противоречивост на мотивите, в които съдът достигнал до извода, че макар ищцата изцяло да е била лишена по вина на ответниците от 2 правото си да направи своя информиран избор, дали да роди здраво бебе или да абортира, то това тяхно поведение не било противоправно и не е в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което исковете за сумата от 50 000 лв. срещу двамата ответника да бъдат уважени.

Въззиваемите „СБАЛАГ МАЙЧИН ДОМ“ ЕАД и „Инвитро-АГ медицински център Д.“ ЕООД оспорват жалбата по съображения, изложени в депозираните писмени отговори.

Становище срещу жалбата е взело и „Лев Инс“ АД като трето лице-помагач на страната на ответника „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността му той е ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд гр. София намира следното:

Ищцата Н. Е. Б. е предявила пасивно субективно съединени искове, съответно - срещу ответника „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД с правно основание чл.49 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от извършен ДНК анализ, и срещу „Инвитро - АГ медицински център Д.“ ЕООД с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнено задължение по договор за проверка за хромозомна аномалия чрез хорионбиопсия и ДНК анализ, в размер на сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015 г. до окончателното плащане.

От фактическа страна по делото не се спори, че на 25.08.2014 г. по време на първата си бременност, в 12-та гестационна седмица, ищцата Б. по препоръка на следящия бременността ѝ лекар отишла в „Инвитро-АГ медицински център Д.“ ЕООД, където д-р В.

А. установила завишен риск от хромозомни аномалии на плода. Препоръчала на ищцата да направи амниоцентеза и хорион биопсия, чрез които по сигурен начин се стига до откриване на хромозомни нарушения при плода преди раждането. На ищцата е направена на 26.08.2014 г. биопсия на хорион, който метод избрала след като била осведомена от д-р А., че резултатите от БХС и феталната морфология показват висок риск от заболяване на плода – риск за Тризомия 21 ( Синдром на Даун) с резултат 1:4. Установено е от протокола за биопсия, че с игла с Rocket LX Chorionic villus sampling са аспирирани 2 мл. хорионни вили, които след промиване с физиологичен серум са изпратени за генетичен анализ в Национална генетична лаборатория към „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД. В поръчка за извършване на генетичен анализ с цел дородова диагностика е отбелязан риск 1:4 при извършен биохимичен скрининг, липсваща NB. Отбелязано е приемане на материала в лабораторията на 27.08.2014 г. от д-р Б..

В резултат от дородова диагностика за хромозомни болести, извършен по заявка от 3

27.08.2014 г. на 1 мг хорион, определен като качествен, е отразено, че няма данни за болест на Даун (тризомия 21), болест на Едуардс (тризомия 18), болест на Патау (тризомия 13). Има данни за женски генетичен пол. В резултата е отбелязано, че „насочващият лекар е длъжен да връчи резултата лично на пациента и да го насочи за генетична консултация при отклонение. Компетентна генетична консултация може да бъде получена в Национална генетична лаборатория от 9 до 14 часа“. Негативен резултат със същата уведомителна информация е даден и по отношение генетично изследване на микроделеционни синдроми и субтеломерни мекроделеции и дупликации.

На 23.10.2014 г. на ищцата е проведена фетална морфология от доц. д-р С. Т., при което е констатирано, че липсват индиректни белези за хромозомна аномалия и плодът е от мъжки пол.

Установено е още в производството, че бременността на ищцата е проследявана в ДКЦ „Токуда“ АД, видно от копия на екземляри от платени прегледи на 16.10.2014 г. при д-р И., като в документа е отразено провеждане на женска консултация в „Грийнберг“, както и че ищцата е насочена за късна фетална морфология (19-23 г.с.) към МЦ „Марковс“; осъществени са прегледи на 25.11.2014 г., 30.12.2014 г., 13.01.2015 г., 20.01.2015 г., *** г. при д-р Л.. В тези документи са отразени както хорионбиопсията, така и проведената при доц. Т. фетална морфология.

От Акт за раждане № 68/04.02.2015 г. на СО, р-н „***“ е видно, че детето А. А. Б. е роден на *** г. Негови родители са ищцата Н. Е. Б. и А. Е. Б..

В цитогенетично изследване № 26/2015 г., извършено в “Специализирана болница за активно лечение по детски болести” ЕАД е отразено, че при извършено на 04.02.2015 г. изследване на А. Б. е получен резултат „47,ХУ,+21“. Дадено е заключение за мъжки кариотип с тризомия 21 – регулярна форма на Даун синдром.

Пред първоинстанционния съд са назначени и приети няколко съдебномедицински експертизи. Споредвещо лице д-р В. С., специалист АГ, хорионната биопсия е манипулация, при която се вземат малко количество клетки от хорион (тъкан, която по-късно се превръща в плацента). Извършва се в периода 10-12 седмица от бременността. Според експерта е спазено изискването на медицински стандарт „Медицинска генетика“, като лабораторен резултат данните са интерпретирани правилно и не посочват наличие на синдром на Даун.

Описаното в стандарт „Медицинска генетика“ изискване за 5 мг. визира директен ДНК анализ при моногенни заболявалия и индиректен анализ. Проведеното генетично изследване е фрагементарен анализ, като тази версия не е описана в стандарта, защото е въведена покъсно. При нея няма указания за минимално количество, гарантиращо надежден резултат. В конкретния случай предоставеното количество е било достатъчно за получаване на надежден резултат. В периода, когато е постъпила пробата, няма регистриран патологичен резултат, което отхвърля възможността да има разменени проби. Анализите категорично изключват наличие на тризомия на 21 хромозома. В Допълнително заключение от 4

08.05.2018 г. д-р С. отразява, че извършеното на 23.10.2014 г. изследване "фетална морфология" при д-р Т., когато пациентката е била в 22-гестационна седмица, е с цел да се потвърдят или отхвърлят признаци за наличие на генетичното заболяване на Даун на плода.

Такива не са констатирани. Отбелязано е, че плодът е от мъжки пол. В изследването за хромозомни аномалии от 25.08.2014 г. като маркери са отбелязани: носна кост - абнорма (липсваща, хипопластична), кръвоток през трикуспидална клапа: абнормен (трикуспидалнарегургитация), фетална анатомия - в норма, биохимия - свободен ЧХГ 130.8 IU/L.

Вещото лице-генетик проф. д-р В. С. Г. в изготвената експретиза сочи, че т. 9.1.5. от медицинския стандарт „Медицинска генетика“ изисква тъканен материал 5 милиграма като хорионните въси трябва да бъдат предварително очистени от децидуа, съхранявани и транспортирани в стерилна среда или физиологичен разтвор при температура 4°-8° С за не повече от 48 часа. Аналитичната процедура може да бъде успешна и при много по-малко количество от материала. В последния случай, обаче, при липса на контрол върху източника не е трудно да се попадне главно на клетки от майчин произход. Подготовката на пробите с CVS за пренатална диагностика включва почистването им от примеси с майчин произход.

Според експерта, не е проведено почистване от примеси с майчин произход, за което липсват данни в протокола, представен от втория ответник и от лабораторията. Найвероятната причина за разлика между резултата на „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД и резултата от хромозомния анализ на детето след раждането е, че на изследване са били подложени ДНК клетки на бременната, а не клетки на фетуса. Тази грешка може да се избегне чрез сравняване на маркери от изследваната ДНК от материала от биопсия на хориона с материал - венозна кръв, взет от бременната. Предвид отбелязването на материала като „качествен“ може да се направи извод, че е предаден материал с приемливо качество, използван за изследването.