Решение № 7962 от 29.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7962 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110168749 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 51, ал. 1 Закон за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ и чл. 86 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищецът Етажната собственост с административен адрес: гр. София, ж.к. „КВ“, ул.

„ЕС“ № 2А (комплекс „СС“) бл. 6, вх. Е твърди, че на общо събрание на ЕС, проведено на 13.08.2018 г., е взето решение за такса „управление и поддръжка“ в размер на 9,50 евро/кв.м годишно според застроената площ на самостоятелния обект, с падеж на равни месечни вноски до последното число на съответния месец, при окончателно плащане до 30.09.2018 г.; посочено е и решение за такса за гараж – 100 евро годишно (т. 1.1.3 от протокола).

Поддържа, че решението е влязло в сила, тъй като не е оспорено по реда на чл. 40 ЗУЕС.

Управителят е редовно вписан и е активно легитимиран да представлява ЕС по искове срещу неизправен собственик по чл. 23, ал. 4 ЗУЕС. Сочи, че ответникът е собственик на апартамент 6–8 с площ 110,50 кв.м и гараж Г6–14 и като такъв дължи разходи/вноски за управление и поддръжка на ЕС. За периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. не е платил дължимата се такса, изчислена като 110,5 кв.м × 9,5 евро = 1 049,75 евро за апартамента + 100 евро за гаража = общо 1 149,75 евро главница.

Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сума в общ размер на 1 149, 75 евро /1 049, 75 евро за апартамент и 100 евро за гараж/, представляваща сбор от неплатена такса за управление и поддържка на общите части на ЕС с административен адрес: гр. София, ж.к. „КВ“, ул. „ЕС“ № 2А (комплекс „СС“) бл. 6, вх. Е за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., заедно със законна лихва от 19.05.2023 г. /датата на подаване на заявлението/, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК № 28186/22.09.2023 г. по ч. гр. дело № 27405/2023 г. по описа на СРС, 175 състав. Претендира разноски.

Ответникът А. А. Т. счита иска за процесуално допустим, но по същество за неоснователен. Позовава се на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС (в редакцията преди изменението в сила от 29.09.2023 г.), според която разходи за управление и поддръжка не се заплащат от собственик, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в 1 рамките на календарната година, за приложението на която разпоредба не са необходими допълнителни действия (уведомяване, вписване и др.), а липсата на ползване сама по себе си е достатъчна. Твърди се, че макар да не се оспорва собствеността, апартаментът и гаражът са купени в груб вид (шпакловка/замазка, тръби до тапа), не е правен ремонт и обектите никога не са били ползвани. Това можело да се установи от сметките за ел. енергия (липса на потребление), поради което за процесния период не е възниквало задължение за вноски за поддръжка. Прави възражение за погасителна давност. Поддържа, че вноските са периодични и се погасяват с 3-годишна давност, като всяка месечна вноска се погасява самостоятелно с изтичане на 3 години от последното число на месеца, а крайният срок за плащане за 2018 г. по решението на ОС е 30.09.2018 г., поради което давността за последната вноска е изтекла на 30.09.2021 г., а заявлението по чл. 410 ГПК е от 19.05.2023 г., т.е. след изтичане на давността, като преди това не били предприемани действия по чл. 116 ЗЗД. При по-нататъшна евентуалност се оспорва размерът – твърди се, че площта на имота е по-малка от посочената в исковата молба - 110,50 кв.м и задължението следвало да е в по-малък размер. Прави се и възражение относно претенцията за законна лихва. Ако идентично искане за лихва е било включено в заявлението по чл. 410 ГПК, осъдителната претенция за лихва се сочи като процесуално недопустима, а ако не е било включено – счита се, че лихвата е претендирана за пръв път с исковата молба и не може да се ползва от преимуществото на чл.

422, ал. 1 ГПК за периода между заявлението и иска. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е приет като писмено доказателство протокол от провело се на 13.06.2018 г.

Общо събрание на етажната собственост на собствениците в бл. 6, вх. Е, намиращ се в гр.

София, ул. „ЕС“ № 2А, на което ОС е прието решение таксата за управление и поддръжка на етажната собственост за жилищни площи да се определя съобразно квадратурата на имота, а именно 9,50 евро на квадратен метър годишно. Прието е и решение за такса за гараж в размер на 100 евро годишно. В протокола е предвидено сумите да се заплащат на равни месечни вноски, дължими до последното число на съответния месец, като цялата сума следва да бъде изплатена до 30.09.2018 г.

Към протокола е приложен присъствен лист, от който се установява участие на собственици/представители на собственици, като в самия протокол е отразено, че са присъствали лица, притежаващи необходимия кворум за провеждане на събранието и приемане на решенията.

Прието по делото е писмо от Столична община, район „Т“, от което се установява, че за етажната собственост с адрес: гр. София, ул. „ЕС“ № 2А, бл. 6, вх. Е, са подадени данни за форма на управление „общо събрание“, като за управител е посочена Лили И.а, избрана на общо събрание от 30.06.2021 г.

От приетата по делото справка от Агенцията по вписванията се установява, че ответникът А. А. Т. е вписан като приобретател/собственик по актове, отнасящи се до самостоятелни обекти в сградата, включително апартамент и гараж в бл. 6. Този факт е и обявен от съда за безспорен.

Приета е и справка за дължимите суми, изготвена от управителя на етажната собственост, в която е посочено, че за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. ответникът дължи общо 1 149,75 евро, от които 1 049,75 евро за апартамент и 100 евро за гараж.

От правна страна съдът установява следното:

Исковете са процесуално допустими. Те са предявени след подадено възражение срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и са насочени към установяване на вземането, предмет на заповедното производство. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415 ГПК. В случая релевантната дата за преценка на давността е 19.05.2023 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

2

По същество исковете са неоснователни поради основателност на направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.

Вземанията за такси за управление и поддръжка, определени като дължими през предварително определени периоди, имат характер на периодични плащания. Според чл.

111, б. „в“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

В Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че периодични са плащанията, които представляват повтарящи се парични задължения, възникващи от единен правопораждащ факт, с падежи през предварително определени интервали от време и с размер, който е предварително определен или определяем, като не е необходимо отделните плащания да са еднакви по размер.

В настоящия случай претендираните суми произтичат от едно решение на общото събрание, определени са като годишна такса с месечни вноски, дължими до последното число на съответния месец, а крайният срок за плащане на цялата сума е 30.09.2018 г.

Следователно дори да се приеме най-благоприятният за ищеца момент, всички претендирани вземания за 2018 г. са станали изискуеми най-късно на 30.09.2018 г.

Тригодишната погасителна давност е изтекла преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 19.05.2023 г. Дори при съобразяване на спирането на давностните срокове по време на извънредното положение през 2020 г., законът е предвиждал спиране на давностните срокове за периода от 13.03.2020 г. до възобновяването им след отмяната на извънредното положение, което не би могло да измести края на давността до дата след 19.05.2023 г.

По делото не се установява преди изтичане на давността да е настъпило обстоятелство, което да я прекъсва по смисъла на закона. Подаването на заявлението по чл. 410 ГПК през 2023 г. не може да прекъсне вече изтекла давност и не възстановява погасената възможност за принудително реализиране на вземането.

Поради това искът за главница в размер на 1 149,75 евро следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

Акцесорната претенция за законна лихва също следва да бъде отхвърлена. След като главното вземане не е установено като дължимо поради уваженото възражение за давност, неоснователна е и претенцията за законна лихва върху него.

Съдът не следва да разглежда по същество възражението на ответника за неползване на имота като самостоятелно основание за отхвърляне на иска, тъй като възражението за погасителна давност е достатъчно за отхвърляне на предявените искове.

При този изход на делото право на разноски има ответникът, който иска да му бъдат присъдени следните суми: 2, 56 евро държавна такса за издаването на съдебно удостоверение и 300 евро – адвокатски хонорар. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 302, 56 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от Етажната собственост на сграда с административен адрес: гр. София, ж.к. „КВ“, ул. „ЕС“ № 2А, комплекс „СС“, бл. 6, вх. Е, срещу А. А. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „ЦИА II“ № 99 искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86 ЗЗД сума в размер на 1 149,75 евро, представляваща неплатена такса за управление и поддръжка на общите части на Етажната собственост за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., от които 1 049,75 евро за апартамент и 100 евро за гараж, заедно със законната лихва от 19.05.2023 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 28186/22.09.2023 г. по ч. гр. д. № 27405/2023 г. по описа на СРС, 175 състав, като погасени 3 по давност.

ОСЪЖДА Етажната собственост на сграда с административен адрес: гр. София, ж.к.

„КВ“, ул. „ЕС“ № 2А, комплекс „СС“, бл. 6, вх. Е да заплати на А. А. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „ЦИА II“ № 99 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 302, 56 евро – съдебни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4