Решение № 3918 от 22.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3918 гр. Варна, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20263110102286 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова претенция, предявена от В. К. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр.

Варна, ул.“*********** Г.“ № *********** срещу „***********“ ЕООД, с ЕИК ***********, седалище и адрес на управление: гр. ***********, бул.

„***********" № ***********, представлявано от ***********.

Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, за прогласяване за нищожен на Договор за *********** № ***********/*********** г., сключен между В. К. П. и "***********" ЕООД.

В евентуалност е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 18, ал. 1 от договор за *********** № № ***********/*********** г., сключен между страните.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения в исковата молба:

Твърди се, че на *********** г. между страните бил сключен договор за *********** № *********** от *********** г. По силата на Договора 1

„*********** ЕООД предоставил на В. К. П. *********** в размер на 2100,00 лв. при годишен процент на разходите /ГПР/ 58,24 %, фиксиран лихвен процент 47,00%, обезпечение - поръчител или банкова гаранция по избор на кредитополучателя и срок на издължаване 13 месеца. В погасителнияя план в чл. 3, ал. 3 от Договора били посочени погасителни вноски, разбити на главница и лихви, както и колона „неустойка" /с размери за всеки падеж/ и колона „вноска с неустойка“. Общия размер на неустойката посочен в погасителния план бил 2946,85 лв., а общата сума за плащане с неустойката бил 5 755, 10 лв. Съгласно чл. 6 от Договора е възложено в тежест на заемателя да предостави обезпечение по кредита в срок от два дни от сключването, изразяващо се в осигуряване на поръчителство на трето лице или банкова гаранция, а в чл. 18 от Договора била определена и санкция за неизпълнение на това задължение - неустойка в размер на 2929,95 лева.

Твърди се, че процесния договор и отделни негови клаузи били нищожни. Заявява се, че условие за сключване на договора било предоставяне на обезпечение, уговорено в чл.6 от договора. При сключване на договора обезпечение не било предоставено, поради това за ищеца възниквало задължение за заплащане на неустойка в размер на 2929,95 лева. Неустойката представлявала скрит разход по кредита, който го оскъпявал.

Изискванията за представяне на обезпечение, посочени в чл.6, ал.1 от договора били реално неизпълними.

Неустойката представлявала скрит разход по кредита, който бил предварително известен на кредитора и следвало да се включи в ГПР. В случай, че това било направено, размерът на ГПР щял да бъде над законно допустимия.

Посоченият в договора начин на формиране на ГПР бил формален и не било ясно точно какви разходи били включени в него.

В условията на евентуалност се твърди, че клаузата на чл.18, ал.1 от договора била нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД като противоречаща на добрите нрави. Тази неустойка неоснователно обогатявала кредитира и излиза извън своята обезпечителна функция.

Въз основа на горните доводи се иска уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Не се спори, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, въз основа на договор за *********** № *********** от *********** г.

Твърди се, че договорът бил валиден, тъй като бил съобразен с всички изисквания на ЗПК и ЗПФУР.

Видно от приложения лог файл ищецът бил наясно с всички клаузи на договора преди подписването му.

Спазени били изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. ГПР не надвишавал законоустановения размер.

Неустойката не следвало да бъде включена в ГПР, тъй като тя била уговорена под условие, че кредитополучателя не осигури обезпечение по договора след неговото сключване.

Оспорената неустойка била действителна. Тя била уговорена като санкция за неизпълнение на задължение на кредитиполучателя да осигури обезпечение по договора. Дори и ищецът да не е могъл да обмисли достатъчно добре договора преди сключването му той е разполагал с правото да се откаже от него в 14-дневен срок, за което е бил информиран още в СЕФ, което не е сторил.

Ищецът можел да поиска с молба и удължаване на срока за представяне на обезпечение, което не направил.

Твърди се, че ищецът сключил с ответника множество договори за кредит, които съдържали клауза за плащане на неустойка при непредставяне на обезпечение. Поради това целта на ищеца била да накърни правата на ответника като след сключването на договорите преди искове за обявяването им за нищожни.

Въз основа на горните доводи се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

В проведеното по делото осз ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове на основанията посочени в исковата молба и моли за уважаването им.

Представител на ответника не се явява в насроченото съдебно заседание в писмена молба моли за отхвърляне на предявения иск въз основа 3 на доводите изложени в отговора на исковата молба. В случай на уважаване на иска прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От Договор за *********** № ***********/*********** г., лог файл по договора за кредит, Стандартен европейски формуляр по договора за кредит и Искане за сключване на договора за кредит се установява, че на *********** г. между страните е сключен от разстояние договор за *********** № *********** от *********** г. съобразно разпоредбите на ЗПФУР (отм.), действащ по време на сключването на договора. По силата на Договора „*********** ЕООД предоставя на В. К. П. *********** в размер на 2100,00 лв. при годишен процент на разходите /ГПР/ 58,24 %, фиксиран лихвен процент 47,00%, обезпечение - поръчител или банкова гаранция по избор на кредитополучателя и срок на издължаване 13 месеца. Обща сума за плащане 2825,15 лева.

В погасителнияя план в чл. 3, ал. 3 от Договора са посочени погасителни вноски, разбити на главница и лихви, както и колона „неустойка" /с размери за всеки падеж/ и колона „вноска с неустойка“. Общия размер на неустойката посочен в погасителния план е 2946,85 лв., а общата сума за плащане с неустойката е 5 755, 10 лв.

Съгласно чл.3, ал.7 от договора се рефинансира сключеният на 28.09.2023 година Договор за паричен заем № ***********, с дължимите по него главница, лихви, такси и неустойки, възлизащи на 1 033.69 лева.

Съгласно чл. 6 от Договора страните са уговорили, че задълженията на кредитополучателя по договора за кредит следва да бъдат обезпечени чрез предоставяне най-малко на едно от изрично посочените в клаузата обезпечения, а именно: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка, или поръчителство от едно или две физически лица, отговарящи на договорените изисквания.

По отношение на банковата гаранция е предвидено същата да бъде валидна от датата на сключване на договора до изтичането на шест месеца след падежа на последната редовна погасителна вноска, като обезпечава цялата сума, дължима по договора, включваща главницата и договорната 4 лихва.

В случай че обезпечението бъде предоставено чрез поръчителство, договорът поставя изисквания относно осигурителния доход на поръчителите, като при един поръчител същият следва да бъде не по-малко от трикратния размер на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители — не по-малко от двукратния размер за всеки от тях. Наред с това е предвидено поръчителите да не са поели качеството на поръчители по други договори за кредит с кредитора, да нямат неизпълнени задължения по кредити, сключени с него, както и да нямат кредити с класификация, различна от „редовен“, съгласно данните в Централния кредитен регистър към БНБ, както по активни, така и по погасени задължения. За удостоверяване на доходите си поръчителите следва да представят служебна бележка от работодателя или друг относим документ.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора страните са уговорили задължение за кредитополучателя да предостави избраното обезпечение в срок до два дни, считано от датата на сключване на договора за кредит.

Съгласно чл. 18 от Договора е определена и санкция за неизпълнение на това задължение - неустойка в размер на 2929,95 лева. В чл.18, ал.3 от договора е посочено, че неустойката не е включване при зичисляване размера на ГПР.

Ищецът е попълнил искане за сключване на договора на 01.11.2023г.

Преди сключването на договора на ищецът е представен СЕФ, в който са описани условията по договора, посочено е, че при непредоставяне на обезпечение съобразно изискванията на ОУ се дължи неустойка в размер на 2929,95 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, за прогласяване за нищожен на Договор за *********** № ***********/*********** г., сключен между В. К. П. и "***********" ЕООД.

В евентуалност е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване за нищожна на клаузата на 5 чл. 18, ал. 1 от договор за *********** № № ***********/*********** г., сключен между страните.

Съдът е обявил за безспорно между страните, че между тях е налице сключен договор за *********** № *********** от *********** г., с посочените в исковата молба параметри, че уговорената в чл.18, ал.1 от договора неустойка не е включена при посочване на размера на ГПР.

В тежест на ищеца е да докаже, че процесния договор, в евентуалност клаузата за неустойка е нищожна на посочените в исковата молба основания.

В тежест на ответника е да докаже, че правилно е посочил размера на ГПР по договора, като е включил в него всички разходи по кредита.

От събраните по делото доказателства, а и е обявено за безспорно между страните, че е сключен от разстояние процесния договор за кредит с описания предмет, цена и срок.

Спорният момент между страните е по отношение действителността на процесния договор за кредит. По силата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за *********** се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Това изискване не е изпълнено в процесния договор. Смият ответник в отговора на исковата молба сочи, че размерът на неустойката не е включен при определяне и посочване на размера на ГПР, това е обявено за безспорно между страните, като в чл.18, ал.3 от договора е посочено, че неустойката не е включена при изчисляване размера на ГПР.

Размерът на ГПР в случая трябва да включва освен договорната лихва и неустойката. Включвайки тези два компонента ГПР следва да не надвишава максималния по чл.19, ал.4 ЗПК. В случая в договора е посочено, че размерът на ГПР е 58,24%, при фиксиран лихвен процент в размер на 47%. Не става ясно освен фиксирания лихвен компонент, какви други компоненти са включени при изчисляване на ГПР, така, че размерът му да достигне 58,24%.

По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, 6 такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за ***********, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.