Определение № 283 от 17.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 283 гр. Варна, 17.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502576 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба с вх. № 84716/22.10.2024г., подадена от ЕС на обекти в жилищен комплекс „Света Елена“ с адрес: ************* против определение № 11329/08.10.2024г., постановено по гр.д. № 881/2023г. по описа на РС-Варна, 16 състав, с което е оставена без уважение подадената молба от ЕС на обекти в жилищен комплекс „Света Елена“ с адрес:

*************, с която съдът е сезиран с искане за допълване на постановеното по делото определение № 8859/09.08.2024 г. в частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК.

В частната жалба са изложения оплаквания за неправилност на определението. Жалбоподателят счита за незаконосъобразен извода на съда, че на ответника не се дължат разноски, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на иска. Сочи, че производството по делото е заведено от двама ищци, притежаващи самостоятелни обекти в комплекса, а впоследствие други няколко ищци също са предявили иск по чл.40 от ЗУЕС, по който е образувано гр.д. № 929/2023г. по описа на ВРС. От посочената хронология следвало, че няма как ответникът с поведението си да е дал повод за предявяване на иска по гр.д. № 881/2023г. по описа на ВРС. Излага още, че обстоятелството, че по 1 гр.д. № 929/2023г. по описа на ВРС е постановено влязло в сила решение, поради което производството по гр.д. № 881/2023г. по описа на ВРС е прекратено, не може да му се вмени във вина и да го лиши от присъждане на разноски. Сочи още, че разноски на ответника се дължат и при прекратяване на делото, на основание чл.78, ал.4 от ГПК. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да му бъдат присъдени сторените в производството разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от насрещните страни С. Т. К. и С. А. Х. е депозиран отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Сочат, че не са налице основания за присъждане на разноски, тъй като ответникът е действал недобросъвестно, като не уведомил съдебния състав по гр.д. № 929/2023г. за по-рано образуваното производство със същия предмет. На следващо място се сочи, че не са налице основания за присъждане на разноски по чл.78, ал.2 от ГПК, защото ответникът не е признал иска. Молят частната жалба да бъде оставена без уважение и да им бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д. № 881/2023г. по описа на ВРС, 16 състав е образувано по искова молба с вх. № 6187/26.01.2023 г., подадена от С. Т. К. и С. А. Х. срещу а сградата, на адрес: к.к. „Св.Св. Константин и Елена", ********* с която е предявен иск по чл.40 от ЗУЕС отмяна на решения на ОС на ЕС, проведено на 22.12.2022г.

Впоследствие по искова молба А.Р.Д, Д.И.Д, Д.Н.К, Д.С.Х, Д.А.К И.А.С, И. (В.) П., КрА. Х. Б., М.Ф.О, Р.С.Т, С.С.Ч, Т.Т.И и Ф.М.П срещу Етажна собственост на сграда с административен адрес: гр. Варна, к.к. „Св.св.

Костантин и Елена", ********** също е предявен иск по чл.40 от ЗУЕС отмяна на решения на ОС на ЕС, проведено на 22.12.2022г.

2

По гр.дело №929/2023год. на ВРС, 51 състав, е постановено решение, което е влязло в законна сила на 31.07.2024г., след извършен инстанционен контрол с решение № 896 по в.гр.д. № 1039/2024г. по описа на ВОС.

Предвид наличието на влязло в сила решение с идентичен предмет с определение № 8859/09.08.2024г. производството по гр.д. № 881/2023г. по описа на ВРС, 16 състав е прекратено като недопустимо. На страните не са присъдени разноски, а с обжалваното определение № 11329/08.10.2024г. съдът е отказал да измени определението по реда на чл.248 от ГПК и да присъди на ответника направените по делото разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Следователно съдът е длъжен да се произнесе по исканията на страните за разноски и в случая, в който прекратява производството по делото.

Съгласно чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Дори и в този случай съдът има правомощия да извърши преценка дали да присъди разноски като съобрази конкретната причина за прекратяване на производството поведението на ответника.

В настоящия казус следва да се съобрази обстоятелството, че ответникът е бил страна по двете заведени производства, които са се водили паралелно и е следвало да уведоми съда за това обстоятелство с оглед своевременно предприемане на съответни процесуални действия, напр. по съединяване на двете производства за общо разглеждане. Ищците по двете дела от своя страна са различни, с оглед на което не може да им се вмени знание, че има заведено и друго производство. Ответникът е проявил недобросъвестно поведение, като е уведомил състава на съда по гр.д. № 881/2023г. за воденото гр.д. №929/2023год. на ВРС едва след като същото е приключило с влязло в сила решение, както и изобщо не е уведомил състава на съда по гр.д. №929/2023год. на ВРС.

Ищците са завели иск да защитят правата си, който е оспорван от ответника. Те са имали интерес от приключване на делото с влязло в сила решение, тяхното производство е било първо заведено и същите не носят никаква вина за прекратяването му като недопустимо, за да бъдат натоварвани с разноски. Още повече с решението по гр.д. №929/2023год. на ВРС са отменени като незаконосъобразни решенията на ОС на ЕС, проведено на 3

22.12.2022г., което е именно и желания от ищците по настоящото дело резултат. Ответникът от своя страна е оспорвал исковете в рамките на двете производства, като съобразно резултата от влязлото в сила съдебно решение, същият е дал и повод за завеждането им.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че в полза на ответника не се следват разноски.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Искането на въззиваемите за присъждане на разноски в настоящото производство е неоснователно. Производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция, включително и когато се подава частна жалба срещу определението по чл.248 от ГПК – в този смисъл Определение № 76/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4562/2018 г. по описа на ВКС, III г.о., Определение № 60345/11.10.2021 г. по ч.гр.д. № 3103/2021 г. по описа на ВКС, III г.о. и др.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 11329/08.10.2024г., постановено по гр.д. № 881/2023г. по описа на РС-Варна, 16 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4