Определение № 245 от 27.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 245 гр. Пловдив, 27.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500129 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, чрез пълномощника му юрисконсулт И.Т., срещу разпореждане, инкорпорирано в заповед №11001/31.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. №20602/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, Х гр. състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против Д. Н. Л., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми: неплатено договорно възнаграждение в размер на 342.82 лева, дължимо за периода от 01.10.2019 г. до 02.10.2020 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 286.56 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 866.24 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 16.10.2019 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 400 лева, начислени на 13.01.2020 г., лихва за забава от 141.90 лева от 02.08.2019 г., дата на изпадане на длъжника в забава, до 02.10.2020 г., лихви за забава от 1177.14 лева от 02.10.2020 г. - датата на предсрочна изискуемост, до 27.11.2024 г. и 1 законната лихва върху тези суми от датата на постъпване на заявлението до изплащане на вземането.

Разпореждането се обжалва в частта, в която е отхвърлено заявлението за следните суми: неплатено договорно възнаграждение в размер на 342.82 лева, дължимо за периода от 01.10.2019 г. до 02.10.2020 г.; лихва за забава от 141.90 лева от 02.08.2019 г., дата на изпадане на длъжника в забава, до 02.10.2020 г., лихви за забава от 1177.14 лева от 02.10.2020 г. - датата на предсрочна изискуемост, до 27.11.2024 г.

Жалбоподателят твърди, че съдебният акт в атакуваната част е неправилен. Не са налице предпоставките на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 от ГПК, тъй като заповедният съд не разполага с правомощията на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, а и няма нарушение на добрите нрави, няма и неравноправни клаузи, като излага подробни съображения в тази насока. Неправилно не е отчетена разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП. Договорът за кредит отговаря на всички законови изисквания. Иска се отмяна на разпореждането в атакуваната част и издаване на заповед за изпълнение за посочените суми. Претендират се разноски.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.

В съответствие с чл. 413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение в частта за следните суми: неплатено договорно възнаграждение в размер на 342.82 лева, дължимо за периода от 01.10.2019 г. до 02.10.2020 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст в размер на 286.56 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга флекси в размер на 866.24 лева;

2 неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 16.10.2019 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 400 лева, начислени на 13.01.2020 г., лихва за забава от 141.90 лева от 02.08.2019 г., дата на изпадане на длъжника в забава, до 02.10.2020 г., лихви за забава от 1177.14 лева от 02.10.2020 г. - датата на предсрочна изискуемост, до 27.11.2024 г. и законната лихва върху тези суми от датата на постъпване на заявлението до изплащане на вземането. Изложени са съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.10, ал.1 ЗПК. Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за търсената сума за главница (чиста стойност по кредита), както и за законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане (правоувеличаваща законова последица от предявяване на искането), а за останалите суми заявлението следва да се отхвърли. Именно това е и направено.

Разпореждането е правилно и законосъобразно в атакуваната му част.

В настоящия случай претендираните със заявлението вземания се основават на договор за потребителски кредит, сключен с длъжник, по който същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо заповедният съд правилно е извършил служебна проверка на клаузите на договора.

Производството пред първата инстанция е образувано по заявление на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Д. Н. Л. за няколко суми в общ размер на 4223.78 лева, както следва: неплатена главница в размер на 979.12 лева; 342.82 лева, дължимо за периода от 01.10.2019 г. до 02.10.2020 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст в размер на 286.56 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга флекси в размер на 866.24 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 16.10.2019 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 400 лева, начислени на 13.01.2020 г., лихва за забава от 141.90 лева от 02.08.2019 3 г., дата на изпадане на длъжника в забава, до 02.10.2020 г., лихви за забава от 1177.14 лева от 02.10.2020 г. - датата на предсрочна изискуемост, до 27.11.2024 г. и законната лихва върху тези суми от датата на постъпване на заявлението до изплащане на вземането.

Видно от приложения договор за потребителски кредит, изрично е уговорено (чл.15), че клиентът може да избере да не закупи допълнителна услуга, или да закупи една или повече допълнителни услуги към договора за потребителски кредит. Същността на услугите и тяхната стойност е изрично посочена в договора.

Настоящата инстанция прие, че между страните е сключен договор за кредит, като сумата от 1050 лв. е предоставена на длъжника. Договорът по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК, в релевантната за периода редакция.

Макар и формално да са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7 и т.10 от ЗПК за посочване на ГПР, който да не надхвърля 50% /петкратния размер на законната лихва/ и на общата дължима сума, е налице нарушение на посочените текстове. Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 към ЗПК начин.

Настоящата инстанция счита, че е налице обоснована вероятност клаузата за закупуване на пакет от услуги – фаст и флекси - да е неравноправна по смисъла на 143, т.5 от ЗЗП. Двете са на стойност, надвишаваща стойността на отпуснатия кредит – в общ размер на 1260 лв., заплащат се заедно с него, стойността е включена в размера на погасителната вноска. При предоставена сума по кредита от 1050 лв., посочена дължима по кредита – 1536.72 лв. и общо задължение – 2796.72 лв., със срок за връщане 24 месеца, посочения ГПР от 48.84% е отбелязан само формално.

Според чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Необходимо е по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Според § 1, т.1 от ЗПК, " общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с 4 договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Макар и да се твърди, че за тези услуги (фаст и флекси) е предоставена възможност за избор, на практика те са включени в договора, а не са в отделен анекс. Сумите са пряко свързани с отпускането на кредита. Не е ясно обаче какво обуславя този висок размер на услугите, които са в размер на 120% от отпуснатия кредит. Това води до вероятна основателност на извода, че се касае за неравноправни клаузи. Следва в състезателен процес да се провери дали тази сума се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които кредитодателят би претърпял. В този смисъл вижданията на настоящия състав са съвършено различни от тези на жалбоподателя, че не следва да се прави преценка на основния предмет на договора. Налице е не само възможност, а и задължение за съда да разгледа предмета на договора, с оглед преценката налице ли са предпоставките на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, което е и направено. Правилно в този случай съдът е издал заповед за изпълнение единствено за неплатената част от главницата.

Доводите на жалбоподателя в обратната насока не се възприемат.

По тези съображения и в съответствие със задълженията, вменени в нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК настоящият състав счита, че правилно първостепенният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за посочените суми. Съдебният акт е правилен и законосъобразен в атакуваната част, като следва да се потвърди.

С оглед отхвърляне на жалбата не следва да се присъждат и поисканите разноски.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед

№11001/31.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. №20602/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, Х гр. състав, с което е отхвърлено заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, против Д. Н. Л., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми:

5 неплатено договорно възнаграждение в размер на 342.82 лева, дължимо за периода от 01.10.2019 г. до 02.10.2020 г.; лихва за забава от 141.90 лева от 02.08.2019 г., дата на изпадане на длъжника в забава, до 02.10.2020 г., лихви за забава от 1177.14 лева от 02.10.2020 г. - датата на предсрочна изискуемост, до 27.11.2024 г.

В останалата част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6