Решение № 824 от 26.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 824 гр. София, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря Вероника Р. Д.а като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100605042 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С Присъда № 205 от 07.04.2025 г., постановена по НЧХД № 9534/23 г. по описа на СРС, НО, 131 състав, първоинстанционният съд е признал подсъдимата С. Б. Х. за невиновна, като я е оправдал по повдигнатото с частна тъжба от И. А. К. обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

Със същата присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия С. П. Т. за невиновен, като го е оправдал по повдигнатото с частна тъжба от И. А. К. обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

В тежест на частния тъжител К., на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, са възложени направените разноски по делото в размер на 2190, 84 лева, както и сторените от двамата подсъдими разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 600 лева.

Против присъдата в законоустановeния срок е постъпила жалба от частния тъжител И. А. К., чрез неговия повереник адв. А. Ж., с която се оспорва правилността на съдебния акт, като постановен при грубо нарушение на процесуалния и материалния закон и погазване на международните стандарти за справедлив и безпристрастен процес, основан на зачитане на човешките права. Във въззивната жалба и допълнението към нея на критика се подлагат аргументите на първоинстанционния съд при анализа на доказателствата, както и отказа от събиране на редица релевантни доказателства, с което били нарушени съдопроизводствените правила. Моли се за отмяна изцяло на присъдата с постановяване на нова осъдителна такава, спрямо двамата подсъдими или, алтернативно, връщане на делото на СРС за ново разглеждане от друг, безпристрастен съдия.

С жалбата и допълнението към нея се депозират доказателствени искания, касаещи 1 искане за извършване на претърсване и изземване, с цел приобщаване на веществени доказателства, изготвяне на допълнителна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и преразпит на всички свидетели, включително провеждането на очни ставки, които доказателствени искания се поддържат във въззивното съдебно заседание.

Срещу въззивната жалба и допълнението към нея са постъпили възражения от подсъдимите, чрез техните защитници, с които се излагат аргументи за неоснователност на въззивната жалба и се моли за потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна.

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че с оглед правилното решаване на делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие за събиране на нови доказателства, като остави доказателствените искания на частния тъжител без уважение, с аргумент, че в рамките на първоинстанционното съдебно следствие е подсигурена в достатъчна степен доказателствена обезпеченост и съдът не намира необходимост да преповтаря процеса по събрание на гласни доказателства, още повече, че на по-голяма част от доказателствените искания вече е отговорено от първоинстанционния съд за това, че същите са или нецелесъобразни или невъзможно да бъдат осъществени – последното по отношение на искането за осъществяване на претърсване и изземване в офиса на нотариуса и за приобщаване на видео записи. Отделно, по отношение искането за СМЕ, налице са достатъчно медицински документи, в които е отговорено на изложения в жалбата въпрос.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител (ЧТ) моли за подробен и безпристрастен анализ на доказателствата, както и за постановяване на нова, осъдителна присъда спрямо подсъдимите, за извършеното от тях престъпление, повдигнато с частната тъжба. Били събрани достатъчно доказателства за наличието на извършено престъпно деяние и грубо поведение спрямо граждани, опитващи се да осъществят достъп до дела в кантората на ЧСИ, която била изградила един блокиращ, силов пост преди достъпа до етажите на кантората, със специални прегради. Подсъдимата била изцяло информирана за това, че ЧТ искал да посети кантората, което не е било допуснато, а се е преминало към грубости и сблъсък и причиняване на телесна повреда на втория ден от посещението на ЧТ. Двамата подсъдими били имали време да обмислят поведението си спрямо втория ден на посещение - по какъв начин да реагират при ново посещение и настояване да се допуснат до кантората на ЧСИ. Подсъдимата С. Х. била длъжна да даде инструкции на своя служител да се държи нормално с гражданите, да не напада посетителите и да се осъществи достъп за осъществяване на правата им.

Поведението на подсъдимите в процеса било недобросъвестно, защото били укрили преките доказателства от видеокамерите и не желаели да ги предоставят, а те били изцяло компрометиращи и доказващи вината им. По цялостното им поведение се приемало, че били извършили деянието с умисъл, с предварителна подготовка и взето решение от предишен ден. Моли се да бъдат присъдени съдебните и деловодни разноски на ЧТ и адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на материално затруднено лице по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

ЧТ К. настоява въззивният състав да изгледа записите на неговия оператор, който бил поръчал за злоупотребите на кантората преди да постанови решението си.

Защитникът на подс. Х. (последната, редовно призована, не се явява) моли въззивната жалба да бъзе оставена без уважение. Наведените в нея оплаквания от порочно и пристрастно съдебно следствие не се оправдавали от анализа на следствените действия, които решаващият съд бил извършил. Самата частна тъжба представлява смесица от жалба по чл. 436 от ГПК, оплаквания срещу действия на Министерство на финансите и някакви бегли, оскъдни данни за извършеното деяние. В самото съдебно следствие в пълна степен били изпълнени всички доказателствени искания на ЧТ - изгледан бил видео записа, изготвен от свидетеля на ЧТ, върху този видео запис били извършени две комплексни 2 експертизи. Самият факт на това продължително и задълбочено съдебно следствие водило до извод за липса на допуснато процесуално нарушение, довело до съществено засягане процесуалните права на ЧТ. Решаващият съд бил подходил комплексно към тези доказателства, не ги оценявал предубедено, а обективно, и така стигнал до извод за недоказаност на обвинението. В частност за подс. Х., нямало нито едно доказателство гласно, писмено, веществено, че тя била подбудила или подпомогнала своя служител С. Т. към извършването на твърдяното престъпление. Моли се за присъждане в полза на подс. Х. на направените разноски в настоящата инстанция, в размер, посочен в представеното от защитника пълномощно за явяване пред въззивната инстанция – 300 лева.

Защитникът на подс. Т. (последният, редовно призован, не се явява) отхвърля твърденията във въззивната жалба за порочност и предубеденост на първоинстанционния съд, които не били верни. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдена първоинстанционната присъда. Моли за присъждане на подс. Т. на направените по делото разноски за втората инстанция, в размер на 300 лева, така както било отразено в договор за правна помощ, приложен към възражението и пълномощното.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана в срок и то от активно легитимирана страна – ЧТ, чрез неговия повереник.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна. Съображенията на състава са следните:

За да постанови присъдата си, районният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. П. Т. е роден на **** г. в гр. Пловдив, българин, български гражданин, с висше образование, работи, женен, неосъждан, ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ****.

Подсъдимата С. Б. Х. е родена на **** г. в гр. София, българка, български гражданин, неосъждана, ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, ул. ****.

Подс. Х. упражнявала дейност като частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с рег. № 863 в Камарата на ЧСИ, с район на действие СГС, като кантората й се намирала на адрес гр. ****.

На приземния етаж на сградата била обособена чакалня за посетителите на кантората, с разположени няколко стола и вход с турникет, като бил установен своеобразен пропусквателен режим. Всички лица се записвали в нарочна книга за посетителите с отбелязване на етажа, който ще посетят, както и номера на картата-пропуск. Последните се предоставяли от служител на кантората, който се помещавал в кабинка, обособена във входа на сградата, непосредствено до турникета.

Един от служителите, изпълняващи тази дейност, бил и подс. Т., назначен на длъжност призовкар в ГДЧСИ Х.-Д., с трудов договор от 24.10.2011 г.

Бащата на ЧТ И. К. – св. А. К., бил длъжник по изпълнително дело, водено при ЧСИ С. Х..

На 10.01.2023 г. ЧТ и неговият баща посетили кантората на ЧСИ с искане да им бъде предоставен достъп до делото, като обаче между тях и подс. Т. възникнал вербален спор, като се осъществило и кратко, от порядъка на няколко секунди, физическо съприкосновение между подсъдимия и ЧТ.

На следващия ден, 11.01.2023 г., ЧТ и неговият баща отново отишли в кантората на 3

ЧСИ, като с тях бил и св. С.Т. - приятел на ЧТ, когото последният бил помолил да присъства и заснема посещението.

Около 10:30 часа на посочената дата тримата влезли на приземния етаж в сградата, където се намирала кабинката на портиера и пропуска, като освен тях имало още няколко души, изчакващи достъп си до деловодството на кантората. Подс. Т., който на посочената дата изпълнявал функциите на портиер, ги попитал защо идват, след което между тях възникнал остър вербален конфликт като ЧТ започнал да твърди, че ЧСИ била откраднала пенС.та на баща му.

Св. Т. още при влизането започнал да прави видеозапис с мобилния си телефон, като от своя страна ЧТ на висок глас изразявал недоволството си от воденото изпълнително дело, с твърдения, че цялата пенС. на баща му била открадната от ЧСИ, и че била налице „айдушка бригада, публично известна“, „откраднала му е пенС.та“, и т.н. При това подс. Т. най-напред приканил св. Т. да спре заснемането - последният отказал, поради което подсъдимият се насочил към него в опит да преустанови записа като вземе телефона от ръката му, но не успял да стори това, а свидетелят Т. също се включил в нападките.

Вербалният конфликт между ЧТ и свидетеля Т., от една страна, и подсъдимият Т., от друга, продължил, като последният отказвал да предостави карта за достъп до деловодството, поради продължаващите словесни нападки към ЧСИ с думите „Тя е крадец!“. В спора се намесило и друго неустановено лице от мъжки пол, което призовало ЧТ да преустанови отправянето на квалификации и да спазва процедурата, за да получи достъп до делото, но това не прекратило конфликта, а вместо това ЧТ продължил словесните атаки.

Във вербалните нападки активно участие взел и свидетеля Т. с думите „един от съучастниците на мафията налита да ни бие и налита да ми чупи телефона“, като продължил да снима, а скандалът продължавал.

В 10:36 часа, подс.Т. от телефон ********** подал сигнал на телефон 112 като поискал съдействие на полиция.

Същевременно в 10:38 часа ЧТ К. също се обадил на телефон 112 от номер ****, с твърдения, че бил нападнат, като пресъздал и оплакванията си към ЧСИ за „кражба“ на пенС.та на неговия баща.

На място бил изпратен полицейски патрул от 04 РУ-СДВР в състав свидетелите Т.Б. и Я.Т., които при пристигането си установили участниците в спора, снели устни сведения относно причините за конфликта, както и относно необходимост от медицинска помощ. Св.

Т. се оплакал, че подсъдимият се бил опитвал да му счупи телефона, а ЧТ заявил: „вчера буташе вратата и май ми е..., но не съм си извадил медицинско“, след което заявил, че не се нуждае от медицинска помощ и сам ще посети съдебна медицина.