Решение № 117 от 03.04.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Пазарджик, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря А.З. като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20265220200350 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Н. М., с ЕГН **********, с адрес гр.

Пазарджик, ул. „Д., чрез пълномощника адв. А. В. от ПзАК, против Наказателно постановление № 26-1006-000003 от 15.01.2026 г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 255.65 евро (равностойността на 500.01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В жалбата обобщено се излагат възражения за това, че не е извършено вмененото административно нарушение и за допуснати СПН при издаване на НП, поради което се иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно и се присъдят в полза на жалбоподателя сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и излага становище за отмяна на НП. Претендира присъждане на разноски.

1

Въззиваемата страна- наказващият орган, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото не е депозирано писмено становище от процесуалния представител на АНО- юрк. К.П., в което са изложени съображения за законосъобразност на НП, чието потвърждаване се иска, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Като взе предвид оплакванията в жалбата и становищата на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 19.09.2025 г. в 22:45 часа, в гр. Пазарджик, по ул. „Болнична“ № 69 е управлявал нерегистрирано по надлежния ред МПС- лек автомобил „Ауди С4“ с рег. № ******, лична собственост като предстоящ собственик съгласно регистриран договор за покупка на МПС от 22.06.2025 г., като при извършената му проверка било установено, че управляваното МПС е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП на 24.08.2025 г.

Горното било установено от автопатрул на Сектор „ПП“ при ОДМВРПазарджик, за което на жалбоподателя бил съставен АУАН в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. С мотивирана Резолюция на Началник група в Сектор „ПП“- ОДМВРПазарджик, образуваното АНП със съставяне на акта било прекратено и материалите били изпратени на РП- Пазарджик по компетентност с оглед данни за евентуално извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК. По случая започнала прокурорска проверка по преписка с Вх. № 7262/2025 г. по описа на РП- Пазарджик, след приключването на която на база събраните данни, прокурорът отказал да образува ДП с постановление от 17.12.2025 г., като преценил, че извършеното деяние от С. М. не съставлявало престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал. 1 от НК. С посоченото постановление прокурорът изпратил материалите по преписката на Сектор „Пътна полиция“- ОДМВРПазарджик с оглед преценка за евентуално извършено адм. нарушение и ангажиране на административнонаказателната отговорност на М..

По този повод АНО преценил, че следва да ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено 2 от него нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на 15.01.2026 г. било издадено атакуваното НП. Последното било връчено под формата на отпечатан дигитален образ, съгласно чл.186а ал.3 от ЗДвП (в сила от 01.08.2023 г.) лично на санкционираното лице на 27.02.2026 г. в 21:57 часа, видно от разписката към НП. Жалбата против НП е депозирана от наказаното лице чрез надлежно упълномощен адвокат (виж пълномощно на л.5) директно в съда чрез ССЕВ на 12.03.2026 г. (виж разпечатка от ССЕВ на л.6), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, а именно материалите по АНП и справка от Сектор „ПП“- ОДМВР- Пазарджик.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като при преценката им не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на АНП и проведената прокурорска проверка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът действайки в рамките на цялостния контрол за законосъобразност на НП, намира че е налице съществен процесуален порок на същото, т.к. не са спазени изискванията за съдържание на НП, а именно не е дадено ясно и точно описание на нарушението. В НП, буквално е записано, че жалбоподателят управлява МПС- цитирания лек автомобил, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като е със служебно прекратена регистрация на 24.08.2025 г. на основание чл.143 т.15 от ЗДвП.

Не е посочено обаче по какъв начин и с какъв акт е извършена дерегистрацията на ПС, а освен това не е посочено какво точно не е изпълнил жалбоподателят, т.е. в какъв срок е следвало да пререгистрира МПС, като словесното цитиране на посочената по-горе разпоредба и цитираният договор за покупка на МПС от 22.06.2025 г. не може да валидира този пропуск.

Едва от приетите по делото писмени доказателства и по-конкретно Справка за собственост и регистрация на МПС (л.31) и Справка за промяна на 3 регистрацията на ППС (л.31 гръб), става ясно, че процесното МПС е било закупено от жалбоподателя М. на 22.06.2025 г. Последният обаче не е регистрирал придобитото МПС, което е следвало да стори в срок от 2 месеца след пробиването на автомобила в службата по регистрация- Сектор ПП при ОДМВР- Велико Търново, където е придобита собствеността върху МПС и където същото е било последно регистрирано. Този срок е бил до 22.08.2025 г., вкл. За това на 24.08.2025 г. регистрацията на л.а. „Ауди С4“ с рег. № ****** е била служебно прекратена.

Така посочените обстоятелства са съществени и съставляват елементи от фактическия състав на нарушението и непосочването им в описанието на нарушението лишава санкционираното лице от възможността да разбере какво точно административно нарушение му се вменява и от там пълноценно да организира своята защита. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при издаването на НП. Това нарушение на процесуалните правила е съществено, предвид изложеното по-горе и съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

Според настоящия съдебен състав е налице още един порок в НП, който съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Няма спор по делото, че на инкриминираната дата жалбоподателят е управлявал процесния автомобил. Безспорно се установи и че МПС е негова собственост към този момент, тъй като той е придобил МПС въз основа на договор за покупкопродажба.

По несъмнен начин се установи, че въпросното МПС към момента на проверката- 19.09.2025 г. е било без регистрация, тъй като на 24.08.2025 г. регистрацията на автомобила е била прекратена служебно при условията на чл.143 ал.15 от ЗДвП от Сектор „ПП“ при ОДМВР- Велико Търново (виж справка промяна на регистрация на МПС на л.31 гръб). От събраните писмени доказателства, се установи, че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно, поради това, че след придобиването на собствеността върху МПС от С. М., то не е било регистрирано в срок. Установи се още от събраните доказателства, че жалбоподателят не е знаел, че управляваният от него автомобил на инкриминираната дата е бил с прекратена регистрация. По делото няма нито едно доказателство в тази насока. Няма доказателства и за това, М. е уведомен от службата по регистрация за прекратяване на 4 регистрацията на автомобила, като от писмото на Сектор „ПП“ става ясно, че той не е уведомяван за това обстоятелство, тъй като това не било предвидено в закон. Освен това управляваният от С. М. автомобил е бил с поставени рег. табели, което предполага, че същият има регистрация.

От всичко това става ясно, че жалбоподателят не е знаел, че управляваното от него МПС е било с прекратена регистрация поради това, че след придобиването на собствеността върху автомобила, същият не е бил регистриран в срок.

При тези данни от правна страна съдът намира, че от събраните доказателства не се установи по категоричен начин, че на процесната дата жалбоподателят е действал виновно, т.е. субективният елемент от състава на адм. нарушение не е доказан до необходимата степен на несъмненост. АНО не е ангажирал доказателства за това, че жалбоподателят е съзнавал, че автомобилът е с прекратена по служебен път регистрация. По делото липсва каквото и да е доказателство, че към инкриминираната дата жалбоподателят е съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив, установи се именно обратно, че той не е имал никакво знание и съзнание за извършената служебна дерегистрация на ПС. Вмененото административно нарушение на жалбоподателя би могло да бъде извършено само умишлено, с пряк или евентуален умисъл по смисъла на чл.11 от НК, която правна норма е субсидиарно приложима във всяко АНП по силата на чл.11 от ЗАНН. При така установеното обаче не е налице умисъл в поведението на жалбоподателя в нито една от двете му форми и в този смисъл от негова страна не е било извършено адм. нарушение и поведението му не може да бъде санкционирано.

АНО неправилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и е санкционирал същия за нарушение, което той не е извършил, поради което и НП се явява незаконосъобразно, което пък неминуемо влече неговата отмяна.

При този изход на делото- отмяна на НП, основателна е претенцията на жалбоподателя чрез пълномощника му за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар в полза на жалбоподателя. Това е искане е направено своевременно, а именно в хода на съдебното производство преди обявяване делото за решаване, с депозираната жалба. Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д 5 ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.5), от който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро жалбоподателят М. е заплатил в брой на адвокат А. В. от ПзАК. При това положение ОД на МВР Пазарджик, към което учреждение е структуриран органът издал НП, следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на въззиваемата страна е неоснователно, тъй като претендираният размер на адвокатското възнаграждение е дори под минималния, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм.- ДВ, бр.

14 от 2025 г). Пълномощникът е изготвил въззивната жалба, в която е изложил подробни съображения и по съществото на спора, ангажира доказателства, явява се в съдебно заседание и излага становище в хода по същество.

Пак с оглед изхода на делото неоснователна се явява претенцията на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и като такава тя следва да се остави без уважение.

Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.1 и т.2 от ЗАНН,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-1006-000003 от 15.01.2026 г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Пазарджик, с което на С. Н. М., с ЕГН **********, с адрес гр.