Решение № 63 от 15.03.2022, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Кърджали, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20225140200063 по описа за 2022 година Обжалвано е Наказателно постановление № **** от 15.12.2021г., издадено от Д. на ДРГ Кърджали, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150.00лв. по чл.270 вр.чл.272 от Закона за горите на М.С.А. с ЕГН ********** от с.Ж., общ.Ч. за нарушение извършено на 16.11.2021г. в с.П. на чл.148 ал.12 от Закона за горите вр.чл.14б, ал.6 вр.ал.3 и ал.8 от наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят М.С.А., който намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и материалноправните норми. Оспорва констатациите в АУАН, че е извършил административно нарушение. Твърди, че нямал качеството на „водач на ППС“ относно посоченото пътно превозно средство, тъй като въпросното количество дървен материал не било транспортирано от него. Нарушението не било извършено от жалбоподателя, тъй като на процесната дата той не е управлявал собствения си товарен автомобил, а го предоставил за управление на друго лице, което се виждало от издадения превозен билет. Допуснат бил порок досежно квалифициращия признак по 1 чл.272 от ЗГ, тъй като в рамките на една година жалбоподателят нямал извършено друго такова нарушение, а и на процесната дата нямал качеството на водач. Наказателното постановление било издадено и в нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Не била спазена още разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН, като актът не бил предявен на жалбоподателя по надлежния ред и не бил подписан от него. Наказателното постановление не било издадено от компетентен орган, което опорочавало оспорвания административен акт.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено, като му се присъдят и направените разноски по делото. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено по изложените в същата съображения с присъждане на разноските съобразно представения договор за правна защита и съдействие, като маркира само три съображения: касаело се за тенденциозност от страна на наказващия орган; в наказателното постановление никъде в обстоятелствената част не се посочва наличие на повторност, а е изписана единствено цифром; не е бил предоставен екземпляр от съставения акт.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Твърди, че наказателното постановление било издадено при спазване на всички правила.

Несъстоятелни се явявали оплакванията за тенденциозност, тъй като в случая бил проверяван и друг автомобил, а и от страна на РДГ се извършвали постоянно такива проверки. За да има едно лице качеството на ползвател на автомобила, това трябвало да е отразено съгласно съответната Наредба за регистрация. Задължението за монтиране на GPS устройство за проследяване движението на товарни превозни средства, транспортиращи дървесина, било вменено на собственика. Безспорно бил установен нарушителят и неговата вина, поради което моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмено становище по делото, в което излага подробни аргументи за законосъобразност на атакувания акт.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени 2 доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 22.11.2021г. свидетелят К.Б. работещ като горски инспектор при РДГКърджали, в изпълнение на служебните си задължения извършил проверка в електронната система на ИАГ, относно транспортиране на дървесина на територията на ТП ДЛС-Ж., обл.Кърджали. При проверката той установил, че с товарен автомобил рег.№ ******* били превозени дървени материали с няколко превозни билети, в т.ч. и превозен билет № ********/ 16.11.2021г., но в РДГ- Кърджали нямало предоставена информация за монтирането и функционирането на GPS устройство на автомобила. Това било видно от справката в деловодния регистър на РДГ- Кърджали и модула на интернет информационната система на ИАГ. Резултатите от проверката били обективирани от свидетеля Б. в Доклад Рег.№ ******/ 22.11.2021г.

Констатациите били потвърдени и при последваща проверка, извършена от свидетеля Г.М. работещ като системен администратор при РДГ- Кърджали.

Той изготвил Доклад рег.№ ******/ 22.11.2021г. по повод проверката.

Документите били разпределени на свидетеля Т.Б. работещ като горски инспектор в РДГ- Кърджали, който трябвало да вземе отношение. Той се запознал с констатациите в двата доклада, както и с превозните билети.

Установил, че на 16.11.2021г. на територията на РДГ-Кърджали от обект по чл.206 от ЗГ на фирма „С.л.**“ЕООД, намиращ се в с.П. ****, кв., до с.В., обл.Х., жалбоподателят М.С.А. като собственик на товарен автомобил „М.***“ рег.№ *******, транспортиращ дървесина в размер на 2м³ черен бор, придружена с превозен билет № ********/ 16.11.2021г., не е снабдил товарния автомобил с изправно и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението му /GPS/. По повод констатираното нарушение, на 25.11.2021г. свидетелят Т.Б. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл.148 ал.12 от ЗГ вр. чл.14б, ал.6 вр. ал.3 и ал.8 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии. Актът бил съставен в присъствие на М.С.А., след което му бил предявен и той се запознал със съдържанието му, но отказал да го подпише и получи. Отказът му бил удостоверен с подпис на свидетеля М.Ш.. На 15.12.2021г. наказващият орган издал обжалваното постановление, с което за извършено нарушение по чл.148 ал.12 от ЗГ вр. чл.14б, ал.6 вр. ал.3 и ал.8 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, наложил на жалбоподателя административно наказание 3

„глоба” в размер на 150лв. на основание чл.270 вр. чл.272 от Закона за горите.

Горната фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите Т.Б., М.Ш., К.Б. и Г.М.; Акт за установяване на административно нарушение от 25.11.2021 г.; Доклад Рег.№ ******/ 22.11.2021г.; Доклад рег.№ ******/22.11.2021 г.; данни за превозни билети и дървесина; Превозен билет № ********/ 16.11.2021г.; Заповед ******* от 16.09.2011 г. на МЗХ; Справка за собственост на товарен автомобил „М.***“ рег.№ *******; Наказателно постановление № ***/ 04.06.2020г.; Наказателно постановление № ****/ 08.10.2021г.; Наказателно постановление № ****/ 08.10.2021г.; Наказателно постановление № ****/ 07.09.2021г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

От правна страна съдът установи следното: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. За това следва да бъде разгледана по същество.

С наказателното постановление отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.148 ал.12 от ЗГ вр. чл.14б, ал.6 вр. ал.3 и ал.8 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии. Съгласно чл.148 ал.12 от Закона за горите, товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл.206 трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS). Редът за предоставяне на достъп до информацията за движението на превозните средства се определя с наредбата по ал.11. Това е Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, която в чл.14б, ал.8 забранява транспортирането на дървесина и недървесни горски продукти с товарни превозни средства, за които не са изпълнени изискванията на чл.14б, ал.1-4. В чл.14б, ал.3 от Наредбата е предвидено още, че собствениците/ползвателите на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл.206 от Закона за горите са длъжни да осигуряват непрекъснато функциониране на GPS устройството и да предоставят в съответната РДГ: копие от регистрационните талони на съответните превозни средства, снабдени с GPS устройства; заверено копие на документ, удостоверяващ монтирането и функционирането на GPS устройството; удостоверение, 4 издадено от фирмата, монтирала GPS устройствата и доставяща услугата, съдържащо потребителско име и парола за достъп в реално време до информацията от GPS устройствата- важи за собственици/ползватели на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл.206 от Закона за горите, които транспортират обла дървесина и дърва за огрев. Съгласно чл.14б, ал.6 от Наредбата, данните по ал.3 и 5 се предоставят, преди товарното превозно средство да се използва за транспортиране на дървесина и недървесни горски продукти. Санкцията за процесното нарушение е наложена на основание чл.270 вр. чл.272 от ЗГ. Чл.270 от Закона за горите предвижда за нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието да е глоба от 50 до 500лв., съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000лв., ако не е предвидено по- тежко наказание. Според чл.272 от Закона за горите, в редакцията към датата на деянието, ако лице извърши нарушение по чл.256-271, след като е имало влязло в сила наказателно постановление за друго такова нарушение в срок от една година от влизането му в сила, глобата или имуществената санкция е в троен размер. Според настоящата инстанция събраните писмени и гласни доказателства сочат, че М.С.А. действително е извършил нарушение на чл.148 ал.12 от Закона за горите вр. чл.14б, ал.6 вр. ал.3 и ал.8 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии.

Установи се по делото, че на 16.11.2021 г. на територията на РДГ-Кърджали от обект по чл.206 от ЗГ на фирма „С.л.**“ ЕООД, намиращ се в с.П. ****, кв.*, до с.В., обл.Х., е извършено транспортиране на дървесина с товарен автомобил „М.***“ рег.№ *******, собственост на жалбоподателя, за което е издаден превозен билет № ********/ 16.11.2021 г., без към този момент той да е снабдил товарния автомобил с изправно и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението му /GPS/. За това правилно е прието, че същият следва да носи административнонаказателна отговорност.

Видно обаче от доказателствата по делото, в съставения АУАН и наказателното постановление липсва изложение на обстоятелства, обосноваващи правната квалификация на нарушението относно признака повторност. Въпреки това, на жалбоподателя е наложено наказание за повторно нарушение. Липсата на наведени обстоятелства в този смисъл осуетява възможността на наказаното лице да се защити срещу обвинението в извършено нарушение по приложения по- тежко квалифициран състав на чл.272 от Закона за горите. Представеното в съдебно заседание Наказателно 5 постановление № ***/ 04.06.2020г. (влязло в сила на 19.06.2020г. и обуславящо признака повторност) е било известно на контролните органи, поради което е нямало пречка да се позоват на него в съставения АУАН и обжалваното постановление. От друга страна, както вече се посочи, установеното при проверката деяние на жалбоподателя безспорно е нарушение и осъществява основния състав на чл.270 от Закона за горите. Ето защо и съобразно разпоредбата на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН настоящата въззивна инстанция следва да приложи закон за по- леко наказуемо нарушение, като преквалифицира деянието от такова, извършено в условията на повторност по чл.272 от Закона за горите, в нарушение по чл.270 от ЗГ.

Няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление, относими към основния състав на нарушението по Закона за горите. По силата на цитирания текст от ЗАНН, въззивният съд разполага с пълните правомощия да преквалифицира административното нарушение без да се налага да изменя фактическата обстановка. Такова прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава предимно срещу фактите, а не срещу правната им квалификация.