Решение № 101 от 26.08.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Търговище, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. ИВАНОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ПОЛИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско дело № 20263500500166 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н ******, бул. „*****“, № ***, представлявано от Б. В. против решение № 193 от 20.04.2026 година, постановено по гр.дело № 1004/25 година по описа на Районен съд – Търговище. С атакуваното решение, съдът е осъдил „ДЗИОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407 да заплати на Е. П. П. с ЕГН ********** от с. М., ул. „*******“, № **, общ.Т., сумата от 8 206.23 евро ( 16 050.00 лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди- тотална щета на л.а. „Мерцедес”, модел „S350 4МАТИС 7G-tromc” с peг. № ****** АН, рама № WDD2210561A000797 вследствие възникнал пожар, по валидно сключен договор за застраховка „Каско“ в „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД, ведно със законната лихва от 03.07.2025г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 405,ал.1 от КЗ, като е отхвърлил иска за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от датата на отказа на застрахователя28.05.2025г. до депозиране на исковата молба на 03.07.2025г.

1

Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът твърди, че изводите на съда относно наличието на основание за ангажиране на отговорността му противоречат на изготвената по застрахователната преписката пожаротехническа експертиза. Неправилни са и изводите на съда относно наличието на надзастраховане на процесния автомобил по застрахователната преписка. Това е и основният акцент в жалбата, като се поддържа, че в случая е налице надзастраховане, като уговорената в полицата цена значително надхвърля действителната стойност на застрахования автомобил. Съдът е приел, че липсва такова, като изложените мотиви са, че при сключването на договора за застраховка, застрахователят сам е определили действителната застрахователна стойност автомобила. Съгласно чл. 388 от КЗ при уговорена по-голяма застрахователна сума от действителната застрахователна стойност, съответно възстановителната застрахователна стойност на застрахованото имущество е налице надзастраховане, на което той се е позовал още с отговора на исковата молба. За определяне стойността на процесния автомобил са назначени по делото две експертизи, като съдът се е позовал на втората от тях. Вещото лице е посочило 20 позиции на оферти за автомобили, като аналог на процесния, но от тях само две са с година на производство като тази на процесния - 2005 г.

Всички останали 18 позиции се отнасят за автомобили с година на производство от 2006 до 2008 г., което съответно увеличава стойността на автомобила и изкривява средната пазарна стойност. При определяне на действителна стойност като база са взети от вещото лице автомобили, които са по - нови от процесния, което съответно се е отразило на правилната оценка относно действителната пазарна стойност на автомобила. Формирайки мотивите си въз основа на тези доказателства, съдът е достигнал до изводи, противоречащи на материалния закон. Поради това въззивникът моли атакуваното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил е отговор от насрещната страна със становище за неоснователност на въззивната жалба. Изразеното становище е, че решението е правилно. Въз основа на събраните в процеса доказателства съдът е формирал правилен извод относно действителната стойност на застрахования автомобил и е присъдил съответното обезщетение.

2

Моли постановеното съдебно решение да бъде потвърдено.

Съдът, след като извърши проверка съгласно изискванията на чл. 262 от ГПК, констатира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Настоящата въззивна инстанция приема следното:

Пред РС – Търговище е предявен иск с правно основание на чл. 405, ал.1 от КЗ. Предмет на въззивен контрол е решението само в частта относно присъденото обезщетение.

Ищецът по делото е притежавал лек автомобил „Мерцедес S 350” с peг. № Т ***** АН, който към датата на застрахователното събитие-09.05.2025г., е бил застрахован при ответника, със сключен договор за застраховка „Каско“ в „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД. Предявил е претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение, по която е образувана по щета № 44012512503091.

На 09.05.2025 г. около 23 ч. по време на движение по път между селата М. и М., общ. Т. възниква пожар в автомобила на ищеца, което се установява от удостоверение рег.№ 744200-292/12.05.2025г., изд. от МВР ГДПБЗН. Подаден е сигнал на телефон за спешни повиквания, като пожарният автомобил е пристигнал на място в 23,22 ч. на 09.05.2025 г., а пожарът е бил изгасен в 00,03 ч.

На 12.05.2025 г. ищецът е подал до застрахователя уведомление за щета № 44012512503091, представил е и изисканите от застрахователя документи, вкл. удостоверение за техническа изправност на автомобила от 25.11.2024 г.

По образуваната по щетата преписка, застрахователят е изготвил описзаключение, съгласно което автомобилът е опожарен изцяло и няма запазени части. Назначена е била експертиза, съгласно която пожарът се дължи на човешка намеса, това е било и основанието на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение, позовавайки се т.9.1.9 от раздел I от ОУ към застрахователния договор, а именно декларираните обстоятелства не отговарят на описаното от ищеца събитие. Според застрахователят в подкрепа на твърдението за наличие на човешка намеса при пожара на автомобила е обстоятелството, че в този момент е валял дъжд, което би следвало да помогне при потушаване на пожара, в случай че шофьорът е направил опити в тази посока. В тази връзка е била изискана справка за метеорологичните условия към момента на застрахователното събитие от 09.05.2025 г., от НИМХ филиал 3

В., съгласно която на същата дата в периода от 22.40 ч. на 09.05.2025г. до 07.10 ч. на 10.05.2025г. в района на МС гр.Т. е валял слаб дъжд с отчетено количество 6.7 мм, в района на МС Ш. в периода от 23.30 ч. на 09.05.2025 г. до 24.00 ч. е валял слаб краткотраен дъжд, продължил и на 10.05.2025г. с отчетено количество 2.0 мм., а в района на МС Л., която е най-близко до местопроизшествието не са били регистрирани валежи.

В хода на производството пред първата инстанция са събрани доказателства, които установяват и механизма на настъпване на щетите, както и техният размер, което въззивната инстанция напълно споделя.

Основното възражение на въззивника се отнася до механизма на настъпилото застрахователно събитие и наличието на основания за отпадане отговорността на застрахователя. Твърденията си въззивникът основава на изготвената по застрахователната преписка пожаротехническа експертиза, съгласно която е налице човешка намеса при възникване на пожара. От назначената пред първата инстанция пожаротехническа експертиза, която напълно е възприета от съда е установено, че най-вероятната причина за пожара на автомобила е от техническо естество-дефекти, технически неизправности, като не са налице данни са умишлен палеж. Пожарът е възникнал при експлотационно дефектиране на темпорално „остаряла“ изолация, следствено електро-термиично разрушаване (ЕТР) на меден проводник по механизма първично, метално „Късо Съединение“ (ПКС) и финално топлинно натоварване (загряване) и запалване („тлеещ пожар“ преди отваряне на капака) на близко разположени горими материали в двигателния отсек, като огнището на пожара е в двигателния отсек на процесното МПС, в предната част на процесния автомобил. Пожарът е бил потушен за около 2527 минути от пожарната служба. Пожарът е можело да бъде потушен или ограничен и от човек с използването на пожарогасител, но в случая не са били отделени акумулаторните клеми от полюсите на източника на ел. енергия (акумулатора), което е допринесло за бързо разрастване на пожара, след спирането на автомобила. В изложението си в съдебно заседание вещото лице пояснява, че дори и да е валял дъжд, той не е помогнал при гасенето, а напротив за ускоряването на пожара именно поради това, че е възникнал в двигателния отсек, развивал се е отпред назад в автомобила, като за бързото му разпространение е допринесло това, че не са били отделени акумулаторните клеми от полюсите на източника на ел. енергия. Вещото лице 4 е категорично и в заключението си, че не може да се твърди за човешка намеса при възникналия пожар.

Възраженията на въззивника са в посока, че тази съдебна експертиза напълно противоречи на установеното от експертизата по застрахователната преписка и се поддържат и пред въззивната инстанция. По същество експертизата, изготвена от застрахователя е частната експертиза не съставлява годно доказателствено средство и за да се позове на експертно заключение по разрешения в същата въпрос, изискващ специални знания, съдът следва да допусне нарочна съдебна експертиза и надлежно да събере същата като доказателство в рамките на исковото производство.

Частната експертиза би могла да се ползва като доказателствено средство само с изричното съгласие на всяка от страните, на каквото съгласие не би могло да се приравни липсата на изричното оспорване от страната, на която се противопоставя. Дори и при съгласие на страните и в съответствие с чл. 202 от ГПК, съдът би могъл да откаже да я цени, още повече след като я съпостави със събраните в процеса доказателства. В тази насока е и даденото разрешението на този въпрос в решение № 214/2013 от 29.05.2014 г. по т.д.№ 992/2012 г. на ВКС, ТК, І т.о., което напълно се споделя от настоящия състав. Заключенията по изготвената за нуждите на застрахователната преписка експертиза са в противоречие с тези на съдебната експертиза, както и със събраните по делото писмени доказателства относно метеорологичните условия в района, времето на потушаване на пожара и не на последно място с гласните доказателства, в които съдът няма основание да се съмнява. Ето защо относно възникването на пожара и възможностите за неговото потушаване от страна на водача и неговия спътник и настоящата инстанция изцяло се позовава на изготвената съдебна експертиза и показанията на изслушания пред първата инстанция свидетел. Последният последователно, логично и систематично обяснява как е възникнал пожара, по какъв начин са действали двамата със другия пътник и възможностите им да се справят сами с пожара.

Поради горното не могат да се споделят твърденията на въззивната страна, че пожарът е възникнал в следствие на човешка намеса и то такава от страна на собственика на автомобила, което съгласно чл. 9.1.9 от раздел I от ОУ към застрахователния договор, да даде основание на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение.

За установяване на действително претърпените вреди към деня на 5 настъпване на събитието, съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, обвързано със стойността на застрахованото имущество, е назначена САвтЕ. Първата експертиза е дала заключение, че процесният лек автомобил „Мерцедес”, модел „S350 4МАТИС 7G-tronic” с per. № Т *****АН, рама № WDD2210561A000797 е цялостно опожарен. Унищожени са всички части и детайли от ходовата част, цялостна част на купето, електрическата инсталация, целият интериор вътре в купето, брони, фарове, тотално унищожени са части, детайли и агрегати в двигателния отсек, както и самия двигател, унищожена е трансмисията. В заключение автомобилът е изцяло унищожен, без запазени части, не подлежи на ремонт, налице е „тотална щета“. Според този експерти стойността на автомобила към датата на събитието 09.05.2025 г. в неувредено състояние възлиза на сумата 13 666.33 лева.

Поради оспорването на експертизата и с оглед на това, че в частта относно стойността на автомобила, тя не е била обоснована, е назначена повторна САвтЕ. Съгласно която пазарната цена на процесния лек автомобил към датата на застрахователното събитие е в размер на 16 050.00 лева.