Решение № 23 от 13.04.2020, Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №... гр. ВРАЦА, 16.03.2020 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в публично заседание на 30 януари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

АГНЕСА СТАВАРОВА

Членове: ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА мл.с. ИВАН НИКИФОРСКИ с участието на секретаря М. Ценова и прокурора С. Миленкова, като разгледа докладваното от съдия Вълчева ВНОХД № 549 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 318 и сл. НПК.

С присъда от

12.11.2019г., постановена по НОХД 165/2019год., Районен съд Козлодуй е признал подсъдимият Е.Д.Е.

***, понастоящем в Затвора гр. Враца, ЕГН **********, за виновен в това, че на 16.07.2018г. в с. ***, общ. ***, в дом на ул. „***“ №9, е извършил престъпления против личността, както следва:

-на 16.07.2018г. в с. ***, общ. ***, в дом на ул. „***“

№9 се съвкупил с лице от женски пол ненавършило 18 години- Б.И.Г. ***, родена на ***г., като я принудил към това със сила- нанесъл й удари с юмруци в лицето и главата, като й причинил кръвонасядане и охлузване в областта на лицето и главата, с медицински данни за мозъчно сътресение, с което й причинил лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 НК, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с оздравителен период около 2 седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен период, поради което и на основание чл.152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, пр.1, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода;

-на 16.07.2018г. в с. ***, общ. ***, в дом на ул. „***“

№9 е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст Б.И.Г. ***, родена на ***г., чрез употреба на сила, като й нанесъл побой и я хванал за косата, натиснал главата й, като си вкарал половия член в устата, за да го задоволява, поради което и на основание чл. 150, ал.1, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода;

-на 16.07.2018г. в с. ***, общ. ***, в дом на ул. „***“

№9 се е заканил с убийство на непълнолетната Б.И.Г. ***, родена на ***г., като й нанесъл побой и й причинил кръвонасядане и охлузване в областта на лицето и главата, с медицински данни за мозъчно сътресение, с което й причинил лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 НК, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота е оздравителен период около 2 седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен период и й съобщил, че „Ти сега ще умреш тука, като куче“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода;

-на 16.07.2018г. в с. ***, общ. ***, в дом на ул. „***“

№9 в продължение на 2 часа и 30 мин. с особена жестокост е нанесъл много удари с юмруци в областта на лицето, главата, тялото на непълнолетната Б.И.Г. ***, родена на ***г., която е получила разскъсно- контузна рана и оток на трети пръст на лява ръка, отоци кръвонасядания и охлузвания в областта на лицето, кръвонасядания в областта на главата, тялото, двете предмишници и дясна подбедрица, медицински данни за мозъчно сътресение, като й е завирал главата в тоалетната чиния в тоалетната в дома си, с което й е причинил лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 НК, изразяваща се във временно разстройство на здравето не опасно за живота с оздравителен период около 2 седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен период, като при причиняване на телесната повреда е проявил изключителна ярост, ожесточение, садизъм, характеризиращи го като жесток човек съгласно Постановление № 2 от 16.12.1957г. на Пленума на ВС на РБ, изм. и доп. с Тълкувателно Постановление № 7 от 06.07.1987г., поради което и на основание чл. 131, ал.1, т.9, пр.3, вр. чл. 130 ал.1, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода.

На основание чл. 25, вр. чл. 23 НК е определил едно общо най- тежко наказание от шест години лишаване от свобода.

На основание чл. 24 от НК е увеличил така наложеното общо наказание на подсъдимия с две години и го е ОСЪДИЛ на 8 години лишаване от свобода, което на осн. чл.57, ал.1, т. 2, б. „а” от ЗИНЗС е определен първоначален „строг” режим на изтърпяване на определеното наказание.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимия Е.Д.Е., ЕГН ********** е бил задържан с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 23.10.2018 година - 10,15 часа, както и задържането на подсъдимия за срок от 24 часа, считано на 16.07.2018 година от 19,00 часа, до влизане на настоящата присъда в законна сила.

Подсъдимият Е.Д.Е. е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец в процеса Б.И.Г., сумата от 20000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от деянията, като в останалата част до 30000 лева е отхвърлен предявеният граждански иск като недоказан, както и да й заплати направените разноски в процеса в размер на 1000 лева заплатен адвокатски хонорар.

На основание чл. 189, ал. 1 от НПК разноските по делото и държавната такса върху размера на уважения граждански иск са възложени в тежест на подсъдимият.

От съдебният акт на РС Козлодуй е останал недоволен подс. Е., който чрез договорния си защитник е депозирал жалба с допълнения към нея. На първо място, навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, които са преповторени в съдебната фаза, а именно че в обвинителният акт не е посочен периода на извършване на престъпленията от подс. Е., тъй като не става ясно за какъв период от време на дата 16.07.2018г. се твърди, че са извършени, не става ясно чия собственост е дом, находящ се на ул. "***", №9 в с. ***, където се твърди, че са извършени престъпленията, не е извършено претърсване и изземване, не е работено по т.нар. "горещи следи" и не са намерени и иззети следи за лабораторна обработка от кръв, сперма, косми и други на ДП.

Твърди се, че тъй като са налице допуснатите нарушения на ДП, то подс. Е. не може да разбере в какво точно е обвинен и въз основа на какви доказателства, което нарушава правото му на защита и води до отмяна на "съответния какъвто и да е съдебен акт".

На следващо място се твърди, че по делото не е установено авторството на деянията, тъй като липсват показания на свидетели-очевидци. Поддържа се, че престъпленията не са извършени от подс. Е., тъй като не са намерени и иззети следи за лабораторна обработка на кръв, сперма и косми, няма достатъчно улики и свидетелски показания, че показанията на пострадалата са схематични и не се подкрепят от нито едно ПСД, а останалите свидетелски показания са производни доказателства, а не на очевидци. Твърди се, че нанесените телесни повреди са нанесени по пътя между с. *** и гр. Враца, тъй като бащата на пострадалата макар и служител в МВР не е информирал колегите си и не е закарал дъщеря си в болницата в гр. Козлодуй, а директно в болницата в гр. Враца, от където са информирани органите на реда. В тази връзка са наведените доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановеният съдебен акт.

Иска се атакуваната присъда да бъде отменена и подс. Е. да бъде признат за невинен по повдигнатите му обвинения по чл.152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, пр.1 НК, чл.150, ал.1 НК, чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК и чл.131, ал.1, т.9, пр.3, вр. чл.130, ал.1 НК. Алтернативно се иска да бъде отменена присъдата на първоинстанционния съд и делото върнато за ново разглеждане от друг състав поради допуснати съществени процесуални нарушения.

В срока по чл.322 от НПК писмено възражение по жалбата от страна на прокуратурата не е постъпвало.

Постъпило е писмено възражение от страна на гр.ищец и частен обвинител Б. Г., чрез повереника й адв. Д. Х. ***. В същото се оспорват наведените с въззивната жалба доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, както във внесения обвинителен акт, така и в съдебното производство. Навеждат се доводи за неоснователност на възведените с жалбата твърдения за липса на доказателства относно авторството на деянията от страна на подсъдимия, като в заключение се иска от съда да остави без уважение въззивната жалба, а атакуваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

В съдебно заседание, защитникът на подсъдимия, адв. М. Г. поддържа изложеното във въззивната жалба и допълнителното писмено изложение срещу присъдата на първоинстанционния съд. Поддържа релевираните в тях възражения за неправилно приложение на закона, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствата по делото, респективно неправилно установени факти по делото. Счита, че така постановената първоинстанционна присъда следва да бъде отменена изцяло като неправилна и незаконосъобразна, постановена в противоречие на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила относно преценката и анализа на доказателствата, които нарушения са довели до накърняване правата на подсъдимия Е.Е. като страна в наказателния процес, до необоснованост на фактическите констатации и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че първоинстанционния съд избирателно кредитира само тези доказателства, които подкрепят обвинителната теза, а игнорира възраженията на подсъдимия Е. и защитата му.

Счита, че са налице съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3 т.1 и т.2 НПК, които са основание за отмяна на постановения съдебен акт поради липса на мотиви, които да обяснят произнасянето му, което е довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия Е. и неговия защитник. Навежда доводи, че в мотивите към своя акт първостепенния съд е заменил дължимия анализ с преразказ на свидетелските показания, като липсва отговор на направените многобройни възражения от защитата на Е., както в хода на съдебното следствие, така и в пледоарията относно допуснати съществени нарушения на процесуалните права в ДП, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства. Твърди, че по делото са обособени три групи свидетели, че РС – Козлодуй бланкетно е посочил, че не кредитира показанията на втората група, тъй като същите са заинтересовани от изхода на делото, а свидетелите от третата група приема за незаинтересовани, като защитата на подсъдимия Е. намира този ход за анализ на доказателствата за изключително формален. Навеждат се доводи за липса на мотиви в гражданско-осъдителната част.

Иска се на основание чл.336, ал.1, т.3, вр. чл.334, т.2 НПК да бъде отменен атакувания съдебен акт и да бъде постановен нов, с който подсъдимия Е. да бъде оправдан. Алтернативно, на основание чл.335, ал.2, вр. чл.334, т.1 НПК се иска да бъде отменена първоинстанционната присъда, с която беше осъден Е.Д.Е. и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание, защитникът на подс. Е.- адв.

Д. Д. застъпва становище за необоснованост, незаконосъобразност и немотивираност на атакувания съдебен акт. На първо място твърди, че е налице неизяснена фактическа обстановка, непълнота на доказателствата и превратно тълкуване на доказателствената маса, както и че не са събрани безспорни доказателства, установяващи вината на подсъдимия да е извършил деянията, за които е осъден. Счита, че при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да бъда преодоляни пред въззивната инстанция, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Твърди, че вменените на подсъдимия обвинения са неясни и неточни и първостепенния съд е следвало да прекрати делото и да го върне на държавното обвинение за отстраняване на същите. Твърди, че обвинителната теза е изградена изцяло и само върху показанията на свидетелката Б.Г., като присъдата е изведена на предположения и следва да бъде отменена, авторството на деянията не е доказано, поради което присъдата е необоснована, немотивирана, почива на предположения и следва да бъде отменена. Твърди се липса на цялостен и задълбочен анализ на всички доказателства по делото в мотивите към атакувания съдебен акт. Счита наказанието на подс. Е. за определено при неспазване изискванията на закона, тъй като не става ясно защо същите са определени при условията на чл.54 и превес на кои обстоятелства са определени смекчаващи или отегчаващи такива и кои са приети за такива, като неправилно е намерила приложение и разпоредбата на чл.24 НК, тъй като съгласно практика на ВКС, приложението на този текст е при множество осъждания, а не при няколко деяния.

Разпечатката съдържа 36 от 136 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f71c847-598f-4d50-8e66-008b5c5bffab