Решение № 768 от 06.06.2024, Административен съд - Габрово
- Съд
- Административен съд - Габрово
- Дело
- Административно дело 294/2023
- Вид
- Решение № 768
- Подписан
- 06.06.2024
- В сила
- 20.12.2024
- Състав
- Емилия Кирова-Тодорова
Други актове по делото
- Определение № 359 от 14.12.2023 · ЕМИЛИЯ КИРИЛОВА КИРОВА ТОДОРОВА
- Определение № 289 от 06.03.2024 · ЕМИЛИЯ КИРИЛОВА КИРОВА ТОДОРОВА
- Определение № 319 от 13.03.2024 · ЕМИЛИЯ КИРИЛОВА КИРОВА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 114, ал. 1, т. 7 и 8 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 114, ал. 1, т. 7 и 8 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 20а · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 27, ал. 5, 7 и 8 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 27, ал. 5, 7 и 8 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 27, ал. 5, 7 и 8 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 26, ал. 1, т. 4 · Закон за счетоводството
- чл. 6, ал. 1, т. 3 · Закон за счетоводството
РЕШЕНИЕ
№ 768
Габрово, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Габрово - II състав, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
При секретар РАДИНА ЦЕРОВСКА като разгледа докладваното от съдия ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА административно дело № 20237090700294 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-2330 от 05.12.2023 г., подадена от Сдружение «Местна инициативна група Дряново – Трявна – в сърцето на Балкана», ЕИК: *********, срещу Акт за установяване на публичнто държавно вземане /АУПДВ/ № 01/6300/1238#2 от 15.09.2023 г., издаден от изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/.
С процесния ИАА се одобрява изплащането на финансова помощ по Споразумение за изпълнение на стратегия ВОМР № РД50-45 от 30.04.2018 г. по заявка № 07/19/4/0/00070/3/10 от 30.01.2023 г. в размер на 88 758.26 лв. и се отказва частично изплащането на финансова помощ по същия повод на стойност 84 304.41 лв., представляваща окончателно плащане по същото Споразумение въз основа на същата заявка. Определя се и задължение за СНЦ „МИГ – Дряново – Трявна – в сърцето на Балкана“ възстановяване на публично държавно вземане на стойност 104 345. 80 лв. Н. оспорване подлежат пунктове втори и трети от Акта – частичен отказ от изплащане на финансова помощ и определяне размер на публично държавно вземане за възстановяване.
Мотивите за издаването на акта, се състоят в следното:
С писмо от 04.07.2023 г. е открито производство по издаване на процесния АУПДВ във вр. с подадена от жалбоподателя Заявка за окончателно плащане от 30.01.2023 г. за отчетен период – 2022 година по подмярка 19.4 – „Текущи разходи и популяризиране на стратегия за Водено от общностите местно развитие“ на мярка 19 – „Водено от общностите местно развитие“ от Програма за развитието на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Със Заповед № РД-09-356 от 25.03.2022 г. на зам.-министъра на земеделието и ръководител УО на ПРСР 2014-2020 и въз основа на заявление № 19-19-2-02-6 от 29.09.2021 г. на Сдружението, са одобрени частично предложените дейности и разходи по подмярка 19.4 в размер на 386 208.13 лв. за 2022 г. Във връзка с извършена оторизация по подадена заявка за окончателно плащане № 07/19/4/0/00070/3/10 са констатирани неразходени средства от изплатено авансово плащане по предходна заявка № 07/19/4/0/00070/1/02 от 20.04.2022г. за отчетен период 2022 година. По тази предходна заявка е изплатена сума в размер на 193 104.06 лв., съставляващи 50% от одобрения бюджет по подмярката. Заявената за плащане финансова помощ по заявката за окончателно плащане е на стойност 173.062.67 лв. Нормата на чл. 34, ал. 5, т. 4 от Наредба № 1 от 22.01.2016 г. за прилагане на подмярката предвижда когато авансовото плащане е извършено при условията на чл. 7, ал. 2, т. 2 и в зависимост от одобрените разходи, ДФЗ намалява размера на плащането със 100% от размера на авансовото такова от одобрените допустими разходи за разходите, извършени през цялата календарна година, за която е получен авансът при подадена заявка за плащане за съответната година. В тази връзка е определен размер на задължението от 20 041.39 лв.
При извършване на административни проверки е установено нарушение на чл. 9, ал. 1 от същата Наредба, съгласно който максималният размер на финансовата помощ, предназначена за текущи разходи, не може да надвишава 80% от средствата по чл. 4, ал. 2, като останалите средства се използват за изпълнение на дейности, свързани с популяризиране на стратегията за ВОМР на територията на нейното изпълнение. Н. основание §.4, ал. 5 от ПЗР на Наредба № 4 от 30.05.2018 г. ДФЗ отказва изплащането на част или цялата последна заявка от 2022 година, като сумата на допустимата финансова помощ за текущи разходи по предходни заявки и допустимите текущи разходи от последната заявка надхвърля 80% от сумата на допустимите разходи за 2022 година и допустимите по последната заявка за плащане за 2022 година текущи разходи и разходи за популяризиране на стратегията. При извършените административни проверки се установява, че процентното съотношение на допустимите текущи разходи и разходи за популяризиране на стратегията надвишава допустимите по Наредба № 1/2016 г. Общата сума на извършените допустими разходи от СЦН за периода от 2018 г. до 2022 г., включително, е в размер на 829 392.49 лв., формирани по описани в ИАА заявки за плащане, вкл. тази за окончателно плащане. Допустим размер на разходите по чл. 9, ал. 3 за популяризирането на стратегията са 83 353.51 лв. /близо 10% от общо допустимите разходи/, а допустимият размер на разходите по ал. 2 за текущи разходи – 746 038.98 лв. /близо 90% от общо допустимите разходи/. Така посочените суми за допустими разходи са от преди прилагането на допълнителната редукция по реда на чл. 63 от Регламент за изпълнение № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014 г. за определяне правилата за прилагане на Регламент № 1306/2013 на Европейския парламент и Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие. Общата сума на приетите за допустими разходи за популяризиране на стратегията не съответстват на изискването за 20% от общия размер допустими такива. Допустимите по чл. 9, ал. 2 за текущи разходи следва да са 80% от общите или 663 513.99 лв. или с разлика 82 524.97 лв. от отчетените такива на стойност 746 038.98 лв.
При извършени административни проверки е установено, че са заявени за финансиране разходи за месец 01.2023 г. в размер на 20.00 лв. Подадената заявка за окончателно плащане от 30.01.2023г. е за отчитане на текущи разходи за управление и популяризация на стратегията за 2022 година, като периодът м.01.2023 г. е извън отчетния такъв, сумата е следвало да се отчете със заявка за окончателно плащане от 28.04.2023 г. С такава заявка са посочени суми за възстановяване за текущи разходи за управление и популяризиране на стратегията за първото тримесечие на 2023 г., поради което и на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2016 г. тези разходи са недопустими като извършени извън отчетния период по заявката за плащане от 30.01.2023 г.
При извършена административна проверка е установено, че в представени фактури от „БТК“ Е. са фактурирани и заявени за финансиране разходи за СМС услуги с ДДС и дневни такси роуминг в ЕС, като сумите са посочени по номера на фактурите със и без ДДС. За фактурираните и заявени разходи за финансиране за СМС услуги на обща стойност 25.36 лв. с ДДС на основание чл. 10, т. 5 от Наредба № 1 от 22.01.2016 г. е счетено, че е налице недопустим разход. По отношение на фактурирани и заявени за финансиране разходи за роуминг в ЕС на стойност 47.23 лв. с ДДС към заявката за плащане от 30.01.2023 г. е установено, че за отчетния период не са налице командировки в чужбина, поради което тези разходи за мобилни услуги в чужди държави не е пряко обвързан с изпълнението на целите на мярката и не е необходим текущ разход за дейността на местната инициативна група.
При извършени административни проверки е установено, че съгласно опис на заявените за финансиране разходи за банкови такси и банкови извлечения за движението по сметки на Сдружението в ПИБ, описани в процесния ИАА, е начислена такса за ангажимент „неусвоен овърдрафт“, „такса за разглеждане на искане за кредит“ и „такса за управление на овърдрафт“ за периода 2022 година на обща стойност 1 398.15 лв., който административният орган намира за недопустим за финансиране, съгласно чл. 9, ал. 2, т. 16 от Наредба № 1/2016 г.
Заявени за финансиране са и разходи за поддържане на домейн и хостинг на стойност 247.75 лв. с ДДС през 2022 г., като е планирана и одобрена сума за тази цел от 170.00 лв. Разликата между одобрена и заявена за финансиране сума е 77. 75 лв. и същата е недопустима за финансиране.
Установени са разходи на стойност 170.33 лв. за издаване и поддържане на електронен подпис, за техническо обслужване за пожарогасител в офис, платени в брой, които не попадат в изключенията по чл. 10, т. 11 от Наредба№ 1/2016 г. за извършване на плащане в брой. Те не са платени за услуга, правена от държавна институция, нито разходи за поддръжка на автомобил и са недопустими за финансиране.
Към заявката за плащане от 30.01.2023 г. са заявени разходи за командировка от 02.11.2022 г., като към заповедта за командировка от тази дата са отчетени разходи за гориво в размер на 40.58 лв. по фактура, в която не е посочен получател, като този разход също е недопустим, поради това, че разходооправдателните документи не отговарят на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 7 и 8 от ЗДДС.
Налице е разминаване между заявената финансова помощ и стойността на приложените платежни документи, удостоверяващи размера на разходите, като разликата е от 4 стотинки, за които не са представени РОД, поради което сумата съставлява недопустим за финансиране разход.
В заключение общият размер на задължението възлиза на 104 345. 80 лв., формирани от сбора на сумите от т. 1 – т. 9 по-горе. С писмо от 04.07.2023г. жалбоподателят е поканен да подаде възражения, като такива са представени на 19.07.2023 г.
Процесният ИАА е връчен на своя адресат на 04.10.2023 г., видно от приложеното известие за доставка.
Жалбата против него е депозирана при ответника на същата дата.
Като подадена в законния срок от заинтересовано лице против подлежащ на съдебно оспорване ИАА същата се явява допустима.
В депозираната жалба се иска отмяна на процесния АУПДВ на следните основания:
Не е налице нормативно предвиждане, че неусвоената до края на годината сума – аванс следва да се възстанови на ДФЗ през следваща календарна година, няма забрана тя да се усвои в следващия период. Тази разлика може да се прихване и от последващи плащания.
Сдружението е получило авансово плащане от ДФЗ за 2018 г. и изпълнението на съотношението тогава е било 75% / 25%. През 2019 – 2021 г. не е получавало аванс от Фонда, като разходите по мярка 19.4 се извършват чрез средства от кредит-овърдрафт, които след отчитане следва да се възстановят от ответника и нормативния срок за възстановяване от страна на ДФЗ не е спазен при нито една заявка, като забавата е от 4 до 9 месеца. Това е довело до невъзможност за реализиране и покриване на текущите разходи и покриване само на най-належащите такива. При тази неритмичност и значителна забава на плащанията от страна на Фонда не е било възможно с получения кредит да се извършват разходи за покриването на годишни бюджети от над 200 000 лв. За текущото изпълнение всяка година са подавани доклади към УО и заявки за плащане и до издаването на процесния АУПДВ никога не е поставян въпрос за друго процентно разпределение /вкл. такова на 80% / 20%/, не е констатиран проблем, несъответствие, нередност и всички заявки са били одобрени, а в последствие - и платени. Освен това размерът на задължението по пункт № 2 е и неправилно изчислен – липсва методика за изчисляването му, определянето на сумата е направено произволно, без обосновка, вкл. и с нормативни правила. Неправилно са ревизирани всички години преди 2022 г. и на база на това за всички тях е санкциониран МИГ. През 2023 г. е представен и годишен доклад по мярката, който е одобрен от МЗмд без забележки.
По останалите пунктове се излагат съображения за това, че посочените разходи са допустими за финансиране.
В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г. Н., който поддържа жалбата.
Ответната страна не се представлява в о.с.з.
Съдът обсъди наведените в жалбата мотиви за отмяна на процесния ИАА, а на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК и всички непосочени в нея основания.
От фактическа и правна страна се направиха следните установявания и изводи:
АУПДВ касае плащания по мярка 19, подмярка 19.4 от ПРСР. Управляващ орган по програмата е ДФЗ, а негов ръководител е изпълнителният директор, съгл. чл. 20а от ЗПЗП. Н. основание чл. 20а, ал. 5 от същия закон той издава АУПДВ, а съгл. чл. 9д, ал. 1 отказва предоставянето на БФП, с оглед на което съдът намира, че актът и в двете му оспорени части /частичен отказ от плащане на БФП и определяне за възстановяване на публично държавно вземане/ е издаден от компетентен орган при изпълнение на предоставените му по закон правомощия.
Разпечатката съдържа 34 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f7165f8-5e6b-4804-8eb2-512e0a57e03d