Определение № 197 от 15.03.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 197 гр. Шумен, 15.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500079 по описа за 2024 година Постъпила е частна жалба вх. № 1265/24.01.2024 г. при ШРС, депозирана от М. С. И., представлявана от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. от САК против определение № 194/22.01.2024 г. по гр.д. № 2006/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК е изменено постановеното по делото решение № 923/06.12.2023 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно. Излага, че присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА касае услуга по смисъла на чл. 2, т. 1 вр. чл. 8 от ЗДДС, която е предоставена на ищцата и поради това същото следва да бъде присъдено с дължимия ДДС. Позовава се на трайна съдебна практика в тази насока. Именно такъв бил настоящият случай, като едноличното адвокатско дружество, представлявало безплатно ищцата в хода на първоинстанционното производство, своевременно представило доказателства за регистрацията си по ЗДДС.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени определението и да постанови друго, в което на адвокатското дружество да бъде присъдено дължимото възнаграждение, ведно с дължимия ДДС.

В законния срок, насрещната страна – „Сити кеш“ ООД гр. София, чрез пълномощника си – юрисконсулт, подава отговор, в който счита, че жалбата е неоснователна. Счита, че предоставената безплатно адвокатска помощ не подлежи на облагане по реда на ЗДДС. Освен това излага, че ищцовата страна не представила пред ШРС до приключване на съдебното дирене доказателства за регистрацията на адвокатското дружество по ЗДДС. Моли атакуваното определение да бъде потвърдено, като депозираната частна жалба бъде оставена без уважение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на 1 обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следното:

Производството по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските по настоящото дело било инициирано от ответната страна – „Сити кеш“ ООД.

Тъй като молителят не искал присъждане на разноски в своя полза, не е било необходимо той да е представил списък на разноските с оглед процесуалната допустимост на молбата му по чл. 248 от ГПК. В искането е посочено, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Отправена била молба размерът на определеното адвокатско възнаграждение да бъде намален от посочения в решението размер 1411,20 лв. на 411,20 лева.

Районен съд – Шумен приел молбата за допустима и частично основателна. Посочил е, че погрешно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение в полза на адвокатското дружество, което безплатно представлявало ищцата в хода на производството, като осъдил „Сити кеш“ ООД да заплати в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, представлявано от адв. Д. М. от САК сума в размер на 822,40 лв. вместо 1411,20 лв., представляващо дължимо адвокатско възнаграждение.

Видно от материалите по гр.д. № 2006/2023 г. по описа на ШРС е, че ищцата М. И. била представлявана от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, като според приложения договор за правна защита и съдействие, правната помощ била оказана по реда на чл. 38, ал.

1, т. 2 от Закона за адвокатурата – безплатно. Към цитирания договор е представено и доказателство за регистрацията на дружеството по ЗДДС.

С решение № 923/06.12.2023 г., постановено по делото, съдът е осъдил ответника – „Сити кеш“ ООД да заплати на адвокатското дружество адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно правна помощ, като не е присъдил дължим данък върху добавена стойност върху определения размер.

Предвид изложеното, съдът намира следното: безспорно, при присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокатско дружество, оказало безплатно правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА, същото следва да бъде присъдено с дължимия ДДС, ако дружеството е регистрирано по ЗДДС. Такъв е настоящият случай. Ищцата, обаче, не е инициирала производство по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението, в което присъждането на такъв данък не е обсъждано, а чрез обжалване на постановено определение по чл. 248, ал. 3 от ГПК се домогва фактически да постигне изменение на решението. По този начин жалбоподателят заобикаля предвидените в нормата на чл. 248, ал. 1 от ГПК срокове за искането си, което фактически заявява чрез обжалване на съдебен акт, постановен по искане на насрещната страна.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че частната жалба, депозирана от М.

И. срещу определение № 194/22.01.2024 г. по гр.д. № 2006/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК е изменено постановеното по делото решение № 923/06.12.2023 г. се явява неоснователна, като атакуваният съдебен акт следва да 2 бъде потвърден.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 194/22.01.2024 г. постановено по гр.д. № 2006/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК е изменено постановеното по делото решение № 923/06.12.2023 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3