Решение № 1969 от 01.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1969 гр. София, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20221110202532 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332021381 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Б. ИВ. ИВ., ЕГН:********** са му наложени 1). административно наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева з а нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП; 2). административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП; 3 ) . административно наказание парична „глоба“ в размер на 10.00 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП вр. чл. 183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП; 4 ) . административно наказание парична „глоба“ в размер на 10.00 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП вр. чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП.

В жалбата на жалбоподателя срещу процесното НП се излагат подробни съображения против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни доводи и съображения за липсата на административни нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.

Представлява се от защитник, които инвокира допълнителни съображения в подкрепа на изложениет такива в жалбата. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се 1 релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

I . Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):

Жалбоподателят Б. ИВ. ИВ. е правоспособен водач на МПС, считано от 08.04.2021 г., когато е издържал изпит за категория В. Адресът му е в ***.

Същият не е бил наказван за административни нарушения по ЗДвП.

Управлявал е МПС в продължение на около шест месеца, съгласно издаденото му СУМПС №*** с валидност до 22.04.2031 г., до датата на инкриминираното събитие. На 09.10.2021 г. жалбоподателят И. употребил неизвестно количество алкохол. След като употребил неизвестно количество алкохол, на 09.10.2021 г. той решил да правоуправлява в гр.София ж.к.

„Стрелбище“ товарен автомобил „Дачия Докер“ (бял на цвят) с рег. № ***.

Лизингодателят на автомбила било дружеството „ОТП Лизинг“ ЕООД. Качил се в своето МПС. Привел го в движение. Потеглил с него на 09.10.2021 г. около 18.30 часа от улица без име към бул „Гоце Делчев“ в гр.София, ж.к.

„Стрелбище“. За да стигне до бул. „Гоце Делчев“ същият завил от улицата без име надясно, за да продължи по ул. „Трънски проход“ в дясното платно по посоката му на движение до кръстовището с бул. „Гоце Делчев“, в чието движение искал да се включи. Докато карал по ул. „Трънски проход, поради несъобразена скосорт със състоянието на пътното платно, което било мокро, самокатострофирал в дърво. Дървото било разположено от дясно от дясната му страна на пътя му по ул. „Трънски проход“ по посоката на движение на товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег. № *** срещу жилищен блок 25. След като самокатострофирал в дървото, превозното средство на жалбоподателя И. се обърнало на една страна странично. На местопроизшествието пристигнали служители на 04 РУ-СДВР и свидетелите М. В. Ж. и АНТ. ИВ. Й. – автоконтрольори по ЗДвП от СДВР-ОПП. Свидетелите Ж. и Й. видели жалбоподателя И., който излязъл от МПС. По него нямало следи от наранявания и същия не бил пострадал от ПТП. Жалбоподателят И., обаче, залитал в право положение. Същият говорел завалено. Трудно му се разбирали думите. Бил в съзнание. Можел е да възприема факти от обективната действителност след ПТП. Миришел на алкохол в непосредствена близост. Жалбоподателят И. бил подпомогнат да седне в полицейския служебен автомобил на полицейските служители от 04 РУСДВР. Жалбоподателят И. бил сам в инкриминираното МПС. Не е имало 2 други лица с него. Свидетелите Ж. и Й. пристъпили спрямо него към изпълнение на служебните си задължения с извършването на проверка за алкохол в кръвта. Предложили на жалбоподателя И. да бъде тестван с изправно, калибровано и техническо годно техническо средство „Алкотест дрегер 7510 С“ № 0213. Жалбоподателят И. отказал. На същия бил издаден талон за медицинско изследване № 087744 за предоставяне на проби от кръв за проверка на алкохол в кръвта му в МБАЛ „Св.Анна“ гр.София.

Жалбоподателят И. получил медицинският талон в 20.40 часа на 09.10.2021г.

Не предоставил на свидетелите Ж. и Й. поисканите от него документи за проверка, които не носел в себе си или в МПС – СУМПС, контролен талон към него и свидетелството на регистрация на МПС, което управлявал. Не изпълнил предписанието в медицинския талон за предоставяне на проби от кръвта си до 45 минути от връчването му. Свидетелят Й. огледал местопроизшествието и МПС. Съставил скица на ПТП. Свидетелят Ж. също огледал местопроизшествието на ПТП и не установил следи от спирачен път по пътното платно от автомобила на дееца. Свидетелят Ж. оформил КП за ПТП № 1824976 от 09.10.2021 г., като жалбоподателят И. отказал да получи препис от него. Бил съставен АУАН № Серия АВ № 177642 от 09.10.2021 г., който му е връчен лично срещу разписка. Жалбоподателят И. не отразил в него възражения по акта. Била издадена Заповед за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП за изземване по административен ред за срок не повече от 18 месеца на СУМПС на жалбоподателя И. от момента на фактическото му отнемане. След покана от СДВР-ОПП, на 18.01.2022 г. с протокол за доброволно предаване жалбоподателят И. предоставил на СДВРОПП своето СУМПС.

Въз основа на съставения АУАН № Серия АВ № 177642 от 09.10.2021 г. постановено от административно-наказващия орган НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-021381 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Б. ИВ. ИВ., ЕГН:********** са му наложени 1 ) . административно наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП вр. чл.

179, ал.2, пр.1 от ЗДвП; 2). административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП; 3). административно наказание парична „глоба“ в размер на 10.00 лева з а нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП вр. чл. 183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП;

4). административно наказание парична „глоба“ в размер на 10.00 лева з а нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП вр. чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите М. В. Ж. и АНТ. ИВ.

Й. – автоконтрольори по ЗДвП от СДВР-ОПП , въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на останалия доказателствен материал като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на 3 такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време.

Независимо от това, съдът счита, че показанията на свидетелите М. В. Ж. и АНТ. ИВ. Й. – автоконтрольори по ЗДвП от СДВР-ОПП, като преки очевидци на последиците от ПТП, носят достоверна, логична, точна и доказателствено обоснована от останалия доказателствен материал доказателствена информация. Показанията им не са на преки очевидци на самото ПТП. Не са го възприели в началната фаза. Но са възприели самото ПТП в неговата завършваща фаза и местоположение на превозното средство.

Свидетелите Ж. и Й. забелязали, че товарния автомобил „Дачия Докер“ с рег.

№ *** на жалбоподателя И. е бил обърнат на страни странично след настъпилото самокатострофиране в дървото, което е било разположено в дясно от дясната му страна на пътя му по ул. „Трънски проход“ по посоката на движение на срещу жилищен блок 25. Свидетелят Ж. излага в показанията си, че не са установени следи от спирачен път от МПС върху пътното платно.

Свидетелите Ж. и Й. са преки очевидци на състоянието на жалбоподателя И..

Последният лъхал на алкохол, говорел завалено, залитал, думите му не се разбирали. Но същия е бил с ясно съзнание и е могъл да възприема факти от обективната действителност, както и е можел да действа и да взема решения за тях с оглед своите мисли, желания и цели. От доказателствата по делото, каквито са медицинския талон от 09.10.2021г. и от показанията на свидетеля Ж., който е запазил ясен спомен за случая, се установява, че жалбоподателя И. съвсем съзнателно е отказал да бъде изпробван с калибровано техническо средство „Алкотест дрегер 7510 С“ № 0213. Фактът на отказа да бъде изпробван с техническо средство е посочен в талона за медицинско изследване № 087744 за предоставяне на проби от кръв за проверка на алкохол в кръвта му в МБАЛ „Св.Анна“ гр.София. След като му бил връчен талона, жалбоподателят И. не е отразил възражения по констатациите в него, както и в съставения АУАН. Отказал да получи препис от КП за ПТП на свидетеля Ж.. Съдът се доверява на показанията на свидетеля Ж. и Й. в цялост. Показанията им се основават на възприятия, които са установили в 4 рамките на служебните им задължения по ЗДвП като автоконтрольори в СДВР-ОПП. Същите са държавни служители. Действат по служба.

Презумпцията на закона е, че държавния служител се счита за добросъвестен, до установяването на противното. По делото не се установява и доказва свидетелите Ж. и Й. да са недобросъвестни и да са злоупотребили със служебните си задължения на инкриминираната дата и място. Според съда същите като служители на СДВР-ОПП със значителен опит и стаж са установили действителните факти по настъпилото ПТП, отказаът на жалбоподателя да бъде тестван за алкохол, липсата на носени от него и представени документи – СУМПС, КТ към СУМПС и СРМПС, на служителите на СДВР-ОПП. Съдът счита, че показанията на свидетелите Ж. и Й. допринасят за установяване на обективната истина. Показанията им се потвърждават от писмената доказателствена съвкупност. Съдът отчита, че същите са служебно ангажирани с многобройни случаи в практиката си и поради липсата на пълни спомени същите логично не излагат всички детайли от събитието, но показанията им и кредитираната от съда писмена документация в цялост се взаимодопълват относно релевантните факти и предмета на доказване в производството и съдът ги счита за безспорно установени. Съдът счита, че съставената скица на ПТП, КП за ПТП и показанията на свидетеля Ж. в пълнота водят до изясняване на причините за ПТП и че то е предизвикано от жалбоподателя И.. Жалбоподателят И. е управлявал своето МПС при несъобразена с пътните условия и пътна настилка товарен автомобил. Пътното платно е било мокро. Фактът на ПТП, което е необичайно, изразяващо се в самокатастрофиране в крайпътно дърво и разположението на МПС след удара в него – странично на едната му страна, водят до извод, че механизма на ПТП е ясно, непротиворечиво и безспорно установен. Свидетелят Ж. е огледал местопроизшествието и не е установил спирачен път от инкриминирания автомобил. Съдът приема, че отказът да получи препис от КП за ПТП и отказът да бъде тестван за алкохол със съответното калибровно техническо средство се възприемат от съда като фингирано съгласие за това, че ПТП е предизвикано виновно и противоправно от жалбоподателя И. и че е управлявал МПС виновно и противоправно след употреба на алкохол, като е отказал съдействие на свидетелите Ж. и Й. за проверка на стойността на алкохол в кръвта си чрез техническото средство дрегер. Съдът счита, че показанията по делото и писмените материали доказват, че на инкриминираната дата и място жалбоподателят И. не е носил със себе си изискуемите за проверка по ЗДвП документи като водач на МПС – СУМПС, КТ към СУМПС и СРМПС. Фактът на предаването на СУМПС на 18.01.2022 г. е доказателство, че СУМПС с КТ към него не са били налични у жалбоподателя И. и същия със СРМПС не ги е предоставил всички за проверка на свидетелите Ж. и Й. в изпълнение на техните административни обязаности по ЗДвП на инкриминираната дата и място. По делото не са налице доказателства, които да водят до изводи за опровергаване на фактите и доказателствата, които съдът възприема за доказани и установени на основание кредитираните по делото писмени и гласни доказателствени средства. Жалбоподателят И. доброволно не 5 ангажира доказателства по линията на защитната функция. Установява се по делото от изисканите от съда от СДВР-ОПП доказателства, че АНО е имал компетенции да съставя НП, а свидетелите Ж. и Й. да съставят АУАН-ве по ЗАНН за нарушения по ЗДвП след извършени проверка. На инкриминирания ден същите са били на служба. Не се установява да са ползвали отпуск, болничен и т.н., доколкото са съставили и други АУАН-ве срещу други лица, приложени по делото.