Решение № 880 от 01.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 880 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20251000502291 по описа за 2025 година

Разгледа в съдебно заседание на 18.05.26г. /с участието на секретаря Петрова/ въззивно гражданско дело № 2291/25г. и констатира следното:

С решение на СОС от 23.05.25г. по г.д. № 934/24г. е отхвърлен иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД на Н. К. против „Лъки Стар 83“ ЕООД.

Решението на СГС се обжалва от Н. К..

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Жалбата е основателна /първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и искът следва да бъде уважен/:

От една страна:

Представените по делото писмени доказателства удостоверяват, че: между страните е било учредено /с предварителен договор от 11.11.21г./ правоотношение по чл. 19, ал. 1 от ЗЗД; в рамките на посочената договорна връзка - ищцата /купувач/ е платила на ответника /продавач/ сума в размер на 32 500 лева /част от уговорената цяла продажна цена на сделката в размер на общо 35 000 лева/; падежът на задължението /да бъде сключен окончателен договор/ е настъпил - на 10.12.21г.

Горните обстоятелства /които попадат в предметния обхват на иска/ са констатирани и от първоинстанционния съдия.

От друга страна:

По делото са представени: постановление за възлагане на процесните имоти /издадено в полза на дружеството/, скица на процесните имоти /която препраща към посоченото постановление/ и данъчни оценки на двата имота. Тези доказателства /преценени в съвкупност/ обосновават извод за идентичност на претендираните имоти /както са конкретизирани в исковата молба/ с описаните в предварителния договор имоти и със собствените на ответника имоти /както 1 са индивидуализирани в посоченото постановление за възлагане и скица/.

С оглед изложеното /доколкото визираните в правилата на чл. 362 от ГПК и чл. 363 от ГПК предпоставки се явяват надлежно удостоверени в процеса и предвид процесуалното поведение на ответника, който не изрази становище по предмета на спора рамките на императивно визираните срокове по ГПК/ искът следва да бъде уважен по отношение на всички обекти на собственост /терен и находящи се в същия сгради/. В случая именно посоченото процесуално поведение на ответника позволява процесната сделка да бъде тълкувана /в контекста на постановката по чл. 20 от ЗЗД/ в заявеният от ищцата смисъл.

Фактът, че въззивната жалба се явява бланкетна - не съставлява /конкретно в процесната хипотеза/ пречка /по смисъла на чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ за ревизиране на атакуваното решение /съответно за уважаване на иска/ предвид обстоятелството, че настоящото производство /в това число конкретно правилото на чл. 263 от ГПК/ изисква да бъдат извършени процесуални действия и служебно от страна на съда /по инициатива на съда/ по смисъла на чл. 7 от ГПК.

Искът следва да бъде уважен под условие /по смисъла на чл. 362 от ГПК/, а именно – ищцата следва да бъде осъдена да плати на ответника остатъка от уговорената цена на имотите в размер на 2 500 лева.

Съгласно постановките на съдебната практика /които са се оформили по приложението на чл. 364 от ГПК и чл. 264 от ДОПК/ наличието на публични задължения на продавача не съставлява пречка за уважаване на иска /а само за издаване на препис от постановеното решение/.

Предвид изхода на спора в полза на ищцата следва да бъдат присъдени съдебни разноски и за двете съдебни инстанции както следва: 289, 26 лева – държавна такса /за първоинстанционното производство/; 10 лева – такса за издаване на съдебни удостоверения в първоинстанционния процес; 144, 63 лева – държавна такса за второинстанционното производство.

Ищцата е внесла по-големи от посочените суми /и пред първата, и пред настоящата инстанция/ като държавни такси. Тези суми /над посочените размери/ се явяват недължимо внесени и подлежат на връщане в полза на страната /при поискване/.

В полза на ищцата следва да бъде присъден и адвокатски хонорар /за производството пред САС/, но в размер на 650 евро /предвид заявеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, обективирано в молбата на дружеството от 19.05.26г./, което възражение се явява основателно:

От една страна: осъществената пред въззивния съд правна защита /в полза на ищцата/ не може да оправдае възнаграждение в размер на 1 000 евро.

От друга страна:

Посочената сума /в размер на 650 евро/ съответства на претендираният от ответника адвокатски хонорар /по смисъла на чл. 78, ал. 5, изр. 3-то от ГПК/.

Адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА не може да бъде присъдено за производството пред СОС /доколкото там ищцата е била представлявана от друг процесуален представител/.

На последно място /и принципно/:

Процесуалното поведение на ответника в случая следва да се окачестви като недобросъвестно упражняване на права /по смисъла на чл. 3 от ГПК/. Този извод се потвърждава от следните обстоятелства /преценени в съвкупност/:

От една страна: дружеството е подало молба /становище/ относно съществото на правния спор едва на 19.05.26г. /при отсъствие на подаден отговор на исковата молба, при неподаване на отговор на въззивната жалба, при неприсъствие в нито едно съдебно заседание в рамките на двете съдебни производства.

От друга страна: събраните по делото писмени доказателства удостоверяват, че почти цялата уговорена продажна цена е била вече /предварително/ получена от дружеството:

Съдът,

2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на СОС от 23.05.25г. по г.д. № 934/24г.

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН /на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД/ предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 11.11.2021г., сключен между "Лъки Стар 83" ЕООД /продавач/ и Н. П. К. ЕГН ********** /купувач/ относно следните недвижими имоти, находящи се в с. ***, община ***, ул. "***", № *, а именно: УПИ - III от кв.1 по регулационния план на селото, с площ от 840 кв. м и УПИ - V от кв.1 по регулационния план на селото, с площ от 1160 кв.м., заедно с находящите се в имотите: масивна сграда - производствен обект, построена през 1981г., със застроена площ от 100 кв. м.; метална конструкция /навес/, със застроена площ от 420 кв.м.; масивна страда - производствен обект, построена през 1966г., със застроена площ от 160 кв.м., които имоти се индивидуализират с описаните идентификации след издаването на заповед № 65 от 18.01.21г. на кмета на Община Своге и които имоти /терен и сгради/ са попадали /преди регулационното изменение, одобрено с посочената заповед/ в УПИ – III с площ от 2 000 кв.м.

/описан подробно в постановление за възлагане, вписано в СВ с рег. № 1383 от 23.08.18г., Акт № 59, Том VI-ти, Дело 1075 от 18г./.

ОСЪЖДА Н. П. К. да плати на Лъки Стар 83" ЕООД 2 500 лева /в еврова равностойност/ в 2 – седмичен срок, считано от влизане в сила на настоящото решение. В случай, че посочената сума не бъде платена от ищцата на ответника в рамките на горния срок – настоящото съдебно решение ще бъде обезсилено.

ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/ Лъки Стар 83" ЕООД да плати на Н. П. К.

289, 26 лева и 10 лева – съдебни разноски /за първоинстанционното производство/; 144, 63 лева – съдебни разноски /за въззивното производство/; 650 евро – адвокатски хонорар за производството пред САС.

ОСЪЖДА /на основание чл. 364 от ГПК/ Н. П. К. да плати на Общината /по местонахождение на описаните имоти/ 1 050 лева – данък за прехвърляне на имотите и по сметка на САС 361 лева – разноски за прехвърляне на имотите /за които суми служебно да се впише възбрана върху имотите на основание чл. 364 от ГПК/.

Препис от настоящото решение да се издаде на ищцата – след представяне на доказателства, че горните данък и разноски са внесени, както и след като бъдат представени доказателства, че всички публични задължения на ответника /по смисъла на чл. 264 от ДОПК/ да погасени.

Всички присъдени с настоящото решение суми /в лева/ се дължат в еврова равностойност.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3