Решение № 28 от 15.08.2024, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Търговско дело 47/2024
- Вид
- Решение № 28
- Подписан
- 15.08.2024
- В сила
- 15.08.2024
- Състав
- СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 21, т. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 138 · Търговски закон
- чл. 141, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 141, ал. 5 · Търговски закон
- чл. 145 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 28 гр. В., 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: С. Ж. С. като разгледа докладваното от С. Ж. С. Търговско дело № 20241300900047 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е жалба с вх. № 20240808105018 /по регистратурата на Агенция по вписванията/, подадена от В. Д. Д., ЕГН **********, чрез адв.- пълномощник К. В.а от САК и заявен съдебен адрес: гр. С. против отказ с рег.№ 20240730143105/31.07.2024 г. на длъжностното лице по регистрация /ДЛР/ към АВ, по заявление с вх. № 20240730143105/30.07.2024 г., с което е направено искане за вписване заличаването на жалбоподателя В. Д. Д. ЕГН ********** като управител на „Е. Т. Л.“ ЕООД, ЕИК Според жалбоподателя отказът е незаконосъобразен, поради допуснато нарушение на материалния закон. Посочва, че към подаденото заявление е представено предизвестие за напускането му като управител, което е било връчено чрез нотариална покана по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което следва да се приеме, че дружеството „Е. Т. Л.“ ЕООД е надлежно уведомено. Оспорва като неправилни мотивите в отказа на длъжностното лице по регистрацията, че при връчване на писмено уведомление от управител до дружеството с искане за заличаването му от търговския регистър не могат да намерят приложение по аналогия правилата за връчване на книжа по ГПК, както и в този смисъл било необходимо реалното получаване на уведомлението от дружеството и неговия едноличен собственик с цел предприемане на съответните действия. От своя страна жалбоподателят излага доводи за осъществена редовна процедура по връчването на уведомлението до дружеството, в приложение разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК.
Иска се от жалбоподателя отказът да бъде отменен и да се дадат указания1484988 на АВ да извърши вписване на заявените обстоятелства по заличаването му като управител по партидата на „Е. Т. Л. ЕООД, ЕИК . Иска се присъждането на разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
1
Агенция по вписвания /АВ/ е подала отговор, с който оспорва жалбата с довода, че отказът е законосъобразен и оспорва основателността на жалбата по подробно изложени съображения, които са идентични на изложените в отказа. По същество намира жалбата за неоснователна. В тази връзка поддържа вече изложеното в мотивите на атакувания отказ, който моли да бъде потвърден. Претендира разноски за производството в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.Прави възражение за прекомерност в случай на претендирани разноски от жалбоподателя.
Видинският окръжен съд, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложената преписка, до ТРРЮЛНЦ при АВ е било отправено искане със заявление за вписване на обстоятелствата, за което е бил постановен атакуваният отказ, като към заявлението са приложени: документ за внесена държавна такса; декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове; Нотариална покана от В. Д. Д. до „Е. Т. Л.“ ЕООД, ЕИК със седалище: гр.В., заверена от нотариус М. М. Р. под peг. № 13642/07.05.2024 г., в която е обективирано волеизявление на В. Д. Д., че желае да бъде освободен и заличен от търговския регистър в качеството на управител на дружеството "Е. Т. Л. ЕООД. На гърба на нотариалната покана е направено на 09.05.2024 г. отбелязване от нотариус Л.Ц. с peг. № 029 на НК, че е била представена на същата. На 21.06.2024 г. е удостоверено от нотариус Л.Цветкова, че нотариалната покана е била връчена. От приложеното към нотариалната покана съобщение, изготвено от нотариус Л.Ц., се удостоверява връчването на нотариалната покана по реда на чл.50, ал.2 от ГПК на 07.06.2024г. чрез залепване на съобщение, възпроизвеждащо поканата, на адреса на получателя - „Е. Т. Л.“ ЕООД, ЕИК със седалище: гр.В., като адреса е посетен три пъти - 17.05.2024 г., 26.05.2024 г., 07.06.2024 г. В съобщението е указано на адресата, че следва да се яви в кантората на нотариус Л.Ц. в 14 дневен срок за връчване на нотариалната покана, както и последиците от неявяването, като поканата ще се счита връчена по реда на ГПК с изтичане на срока.
Жалбата е депозирана в установения за това 7-дневен срок от уведомяването на заявителя за постановения отказ, като изхожда от надлежно легитимиран за това правен субект и в този смисъл се явява процесуално допустима.
Видно от приложения Отказ № 20240730143105/31.07.2024 г. на АВ, в мотивите на същия се сочи, че от приложените към заявлението документи не се установява писменото уведомление от управителя В. Д. Д., представляващо предизвестие за освобождаването му като управител на дружеството, да е получено от дружеството, доколкото уведомлението е връчено чрез нотраиус Л. Ц. на 21.06.2024г. по реда на чл.50, ал.2 ГПК. Прието е, че предвид начина на удостоверяване на обстоятелството на получаване на уведомлението по този ред не можело да се приеме, че е налице редовно връчено, защото не е получено от негов представител или от едноличния собственик на капитала. Прието е, че в разпоредбата на чл.
141, ал. 5 ТЗ изрично е било предвидено реално получаване на уведомлението от дружеството.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
При разглеждане на заявлението длъжностното лице по регистрацията дължи формална проверка дали са спазени законоустановените изисквания за приемане на подлежащото на вписване обстоятелство, която се извършва въз основа на представените документи за надлежно взето решение за това от компетентния орган на дружеството, както и спазване на останалите изисквания според приложимия материален закон за възникването му. Освен това, длъжностното лице по регистрацията следва да провери дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване, както и дали заявлението изхожда от оправомощен за това правен субект.
2
Съгласно чл. 21, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ съществуването на заявеното за вписване обстоятелство се установява от приложените документи, които следва да бъдат в съответствие с изискванията на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ (Нова – ДВ, бр. 58 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 и бр. 80 от 2006 г.) управителят може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до един месец след получаване на уведомлението дружеството е длъжно да заяви за вписване освобождаването на управителя в ТРРЮЛНЦ, а ако не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва независимо дали на негово място е избрано друго лице.
За установяване на настъпването на заявеното за вписване обстоятелство е достатъчно да бъде доказано, че жалбоподателят е отправил надлежно писмено предизвестие до дружеството и изтичането на предвидения за това срок от един месец, съгласно чл.141, ал.5 ТЗ.
Съгласно т.4 от Тълкувателно решение 1/2020г. от 31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС Уведомлението на управителя за заличаването му по реда на чл.
141, ал. 5 ТЗ следва да бъде отправено до дружеството. Легитимирано да го получи от името на дружеството е всяко лице, съгласно да го приеме, с изключение на напускащия управител.
В мотивната част на тълкувателното решение е разяснено, че нормата чл.141, ал.5 ТЗ урежда изключение от общите правила за освобождаване на управителя по решение на общото събрание на ООД и за вписване на това обстоятелство в регистъра по заявление на новоизбрания управител, като предоставя облекчена и безусловна възможност на напускащия управител да се освободи от длъжност в кратък срок. От разпоредбата на чл.
141, ал. 5 ТЗ безспорно следва, че писменото уведомление на управителя за заличаването му се отправя до дружеството. Уведомлението следва да бъде изпратено на адреса на управление на дружеството или на адреса за съобщения, ако дружеството има обявен такъв, или съответно на електронния му адрес. Връчването може да се извърши по всички допустими способи, например по пощата с обратна разписка, с нотариална покана, чрез частен съдебен изпълнител. В закона не са предвидени конкретни органи или лица, чрез които да бъде получено уведомлението, с оглед различната вътрешна организация на дружествата. В зависимост от избрания начин на уведомяване това могат да са лица от канцеларията, натоварени с деловодни функции; лица с достъп до кореспонденцията, получавана по електронен път; друг управител; съдружник и изобщо всяко лице, което е съгласно да приеме уведомлението от името на дружеството.
Посочено е още, че независимо по какъв начин дружеството ще получи уведомлението за заличаването на управителя, до изтичане на едномесечния срок последният не се освобождава от задълженията си, включително тези по чл. 141, ал. 1 вр. чл.
138 ТЗ, като при виновно неизпълнение може да отговаря за нанесените на дружеството вреди съгласно чл. 145 ТЗ.
От приложените към заявлението документи се установява обективирано в писмена форма уведомление до дружеството от В. Д. Д. в качеството му на управител за заличаването му като такъв.
В случая, уведомлението, обективирано в нотраиалната покана, е връчено чрез нотариус, на адреса на управление по седалище на дружеството обявен в ТР, като нотариусът е удостоверил обстоятелствата, при които връчването е оформено по чл. 47, ал. 5 ГПК, вр. чл. 50, ал. 4 ГПК, вр. чл. 50 ЗННД. Общите правила на ГПК за връчване на съобщения са приложимите и от нотариуса правила за връчване на всички съобщения, в т. ч. и на уведомлението по чл. 141, ал. 5 ТЗ, доколкото не е предвидено изрично изключение.
Съгласно чл. 50, ал.4, вр. чл. 47, ал. 1 ГПК, когато не е намерен достъп до канцеларията или някой, който е съгласен да получи съобщението /което е видно от представеното 3 съобщение на нотариус Л.Ц. рег.№029 на л.13/ връчителят залепва уведомление по чл.47, ал.
1 ГПК. Това е сторено, видно от удостоверяването на 07.06.2024г. Приложението на правилото по чл.50,ал.4 ГПК е обусловено единствено от условието връчителят да не намери достъп до канцеларията или да не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, което в случая е налице, поради което правилно е изпълнена процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК, залепено е уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК и са настъпили последиците по чл. 47, ал.
5 ГПК в хипотеза на т. нар. "фингирано връчване" на 21.06.2024г.
Връчване на съобщения на юридически лица е уредено в нормата на чл. 50 ГПК, като в ал. 1 е предвидено, че същото следва да бъде извършено на адреса му на управление, вписан в ТРРЮЛНЦ. Безспорно е, че разпоредбата в този смисъл е била спазена, като съдът намира, че се установява да са били налице предпоставките за връчването на съобщението чрез залепване на уведомление по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК. В този смисъл, не са събрани данни дружеството да не се помещава на адреса или да е сменило адреса си на управление, като същевременно е удостоверено от връчителя, че при трите посещения вратата е заключена, не се установява на адреса да са налице отличителни знаци - табели с надписи на фирмата, или, че е имало такава фирма, и евентуално посочен нов адрес, поради което в този случай приложима е хипотезата за уведомяване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Следва да се отбележи, че спрямо юридическите лица неприложими са изискванията в процесуалната норма за неколкократно посещение на адреса, доколкото не се предполага същият да е домашен такъв и евентуално отсъствието на живущите в съответния ден и час и необходимостта от повторното му посещение в опит за връчване. Такова изискване не е предвидено в разпоредбата на чл. 50,ап. 4 ГПК, в която е уредено връчването по този ред на юридическите лица. В случая се установяват безспорно предпоставките за връчване чрез залепване на уведомление, което и е сторено на входната врата на адресата.
Предвид изложените по-горе съображения, настоящият състав намира за неправилни изложените от длъжностното лице по регистрацията мотиви, че уведомяването по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ следва да бъде извършено чрез реално връчване на дружеството или едноличния собственик на капитала на юридическото лице . При неосигурена възможност за това чрез канцелария на адреса и служители, чрез които такова съобщаване би могло да бъде осигурено, следва да бъдат приложени правилата за връчване на юридически лице по ГПК, предвидени съответно в чл. 50, ал. 2 и ал. 4 ГПК. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/31.05.2023 г. по т. д.№ 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, в които е предвидено, че са допустими всички способи за връчване на уведомлението по чл. 141, ал. 5 ТЗ.