Решение № 1117 от 28.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1117 гр. Пловдив, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20265330200209 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-006441 от 04.09.2025г. на Началник Група в ОДМВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив, с което на Н. А. В., ЕГН ********** са наложени следните административни наказания: на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева /102,26 евро/ за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ - глоба в размер на 20 лева /10,23 евро/ за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.

Жалбоподателят, с жалбата си оспорва наказателното постановление и описаната в него фактическа обстановка. Прави искане за неговата отмяна като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. При условията на евентуалност моли съда да се произнесе за съвина на другия участник в ПТП. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния му представител поддържа доводите на жалбата и направеното с нея искане за отмяна на НП.

ВъззИ.емата страна, в молба-становище навежда доводи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на НП. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли за неговото намаляване до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004г.

1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, не изпраща представител.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

На 14.08.2025 г. в гр.Пловдив полицейските служители в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив - св.И. Л. Д. и св.С. Г. Т. изпълнявали служебните си задължения, когато били изпратени от дежурната част по сигнал за настъпило ПТП на адрес гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 148А.

На място полицейските служители установили, че на същата дата в 13:40 часа жалбоподателят Н. А. В. управлявал личния си лек автомобил „Ауди А6 3.0 ТДИ“ с рег.№ ***. При излизане от крайпътен обект /хипермаркет „Юск“/, на изхода на който имало поставени пътен знак Б2 /“Спри. Пропусни движещите се по пътя с предимство“/ и пътен знак Г2 /“Задължително движение надясно“/, жалбоподателят навлязъл по бул.“Пещерско шосе“. Вместо да завие надясно, така както му указвал пътен знак Г2, той извършил маневра наляво и не пропуснал и отнел предимството на движещия се по булеварда лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№ **, при което го ударил и допуснал ПТП с материални щети.

След като установил обстоятелствата по инцидента, св.И. Д. съставил протокол за ПТП № 2025-1024-53379-1 от 14.08.2025г. и изготвил план-схема за възникнало ПТП с материални щети.

Свидетелят Д. приел, че като не съобразил поведението си с пътен знак Б2 и Г2 жалбоподателя извършил две нарушения на чл.6, т.1 от ЗДвП, за което бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, № 4501114/14.08.2025г. Актът бил подписан от нарушителят, който отразил в него възражение в насока наличие на вина и у двамата участника в ПТП.

Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление от 04.09.2025 г. за извършени нарушения на чл.6, т. от ЗДвП /несъобразяване с пътен знак Б2/ и чл.6, т.1 от ЗДвП /нарушаване на пътен знак Г2/, за което жалбоподателят бил санкциониран на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.3 от ЗДвП с глоба в размер на 200 лева /102,26 евро/ за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ с глоба в размер на 20 лева /10,23 евро/ за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР били отнети общо 10 контролни точки.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и 2 категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните такИ. – изцяло от свидетелските показания на актосъставителя И. Л.

Д. и С. Г. Т. /свидетел по акта/ и частично от показанията на св.T. Емилова G..

В показанията си актосъставителят Д. и св.Т. описват обстоятелствата по констатираните нарушения, установения от тях механизъм на настъпване на ПТП и в какво се състоят нарушенията, а именно – неспазване на пътни знаци Б2 и Г2. Съдът оцени показанията им като непредубедени, конкретни, логични, непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото. В случая съдът няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на полицейските служители, доколкото по делото не са събрани доказателства за тяхно преднамерено отношение към виновния водач.

Разказите им разкрИ.т синхрон помежду си, не са опорочени от противоречия, поради което и следва да се кредитират.

Съдът се довери частично и на показанията на св. T. G., ангажирана от жалбоподателя, като не даде кредит на доверие на онази част, в която твърди, че са пропуснали всички МПС, преминаващи по пътя с предимство, включително и въпросното Рено. В тази част показанията й остават изолирани и неподкрепени от събрания и кредитиран от съда доказателствен материал.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Настоящият състав счита, че съобразно писмените доказателства и събраните гласни доказателства, необорени с други доказателствени средства от жалбоподателя, безспорно се доказва фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП. В този смисъл са доказани по безспорен начин извършените нарушения.

Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП указва на участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Съгласно §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП /ДР на ЗДвП/ "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Съгласно §6, т.30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Установява се от събраните по делото доказателства, а и не се обори от жалбоподателя с писмени и ангажираните гласни доказателства фактът, че на 14.08.2025г. в 13:40 часа в гр. Пловдив, на бул. „Пещерско шосе" № 148А той в качество му на водач действително е управлявал лек автомобил „Ауди А6 3.0 ТДИ“ с рег. № *** и не е съобразил поведението си с пътни знаци Б2 и Г2, тъй като при излизане от крайпътен обект и навлизане по бул.“Шести септември“ извършва маневра завИ.е наляво, въпреки указаното с пътен знак Г2 3 задължително завИ.е надясно и не пропуска движещия се по път с предимство лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№ **. По този начин е допуснал ПТП по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП с материални щети.

Макар жалбоподателят по същество да оспорва описаната в АУАН и НП и възприета от съда фактическа обстановка, съдът намира, че твърденията на същия, както и показанията на ангажирания от негова страна свидетел не са годни да внесат убедителни съмнения във верността на отразеното в АУАН, респ. да опровергаят неговата доказателствена сила, по изложените вече погоре съображения. Ето защо според настоящия съдебен състав няма никакво съмнение, че са осъществени от обективна и субективна страна нарушенията, за които е била ангажирана административно-наказателната отговорност на санкционираното лице, както и че именно жалбоподателят е техен автор.

Наличието на съвина и съпричиняване на вредоносния резултат, каквато е защитната теза на жалбоподателя, не води до отпадане на административнонаказателната отговорност на последния за вменените му нарушения на ЗДвП, доколкото другия участник в настъпилото пътно-транспортно произшествие е понесъл своята административна отговорност, изводимо от показанията на актосъставителя.

За така установените две нарушения на чл.6, т.1 от ЗДвП, правилно са приложени съответно разпоредбите на чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.3 от ЗДвП и чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП и жалбоподателят е санкциониран с налагането на предвидените административни наказания.

По отношение на индивидуализиране размера на наказанията, съдът намира, че същите са съобразени както с предвиденото в приложените санкционни норми в относимите им към датата на нарушенията редакции, така и с изискванията на чл.27 от ЗАНН и обстоятелствата по така извършените две административни нарушения. И за двете нарушения размерът на глобите е фиксиран и не подлежи на редуциране от наказващия орган и от съда. Според настоящият съдебен състав наложените наказания са справедливи и адекватни на обществената опасност на деянията и нарушителя и биха изпълнили целите по чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Що се отнася до отнетите с НП контролни точки, следва да бъде посочено, че на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки по аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Освен това отнемането на контролни точки представлява констативен административен акт и той настъпва по силата на закона.

4

Съдът намира, че не са налице обстоятелства, които да обосноват извод за квалифициране на деянията като маловажен случай. В тази връзка отчете, че се касае за две умишлени нарушения, засягащи изключително важни обществени отношения относно безопасността на движението по пътищата.

Тяхната обществена опасност не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид, поради което и същите не биха могли да се квалифицират като “маловажен случай”. По делото не се твърдят от жалбоподателя, нито се представят доказателства, които да сочат многобройни и/или изключителни и все смекчаващи административната отговорността обстоятелства, които да омаловажават деятелността на нарушителя към 14.08.2025 г. до степен да не следва да носи никаква административна отговорност за незаконосъобразното си и общественоопасно поведение. На следващо място при преценка за обществената опасност на деянието и дееца съдът отчете и данните от представената по административната преписка справка за нарушител/водач, видно от която до извършване на разглежданите нарушения, жалбоподателят е бил санкциониран като водач на пътни превозни средства и за други нарушения на правилата за движение по пътищата. В случая процесните административни нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП не се явяват инцидентна, изолирана проява от страна на В. като водач на пътно превозно средство, което допълнително обоснована извода за противоправно поведение, което не следва да бъде квалифицирано като маловажно.