Решение № 11583 от 17.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11583 гр. София, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИЛЯНА Г. МАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело № 20251110105114 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по исковата молба на З. С. Х., ЕГН **********, срещу М.

Е-Б роден на ********** г. в Мароко, с която е предявен иск по чл. 49, ал. 1 СК за развод. В молбата се твърди, че страните са сключили граждански брак на 26.11.2008 г. в Мароко, като въз основа на акт за сключен граждански брак № 3027 от 12.05.2009 г., съставен в гр. София, Столична община, район „Възраждане“ е издадено удостоверение за сключен граждански брак /л. 7/.

Ищцата твърди, че с ответника са разделени от 2009 г., не поддържат контакти като съпрузи, дори не знае същият къде се намира. Прави се искане бракът между страните да бъде прекратен, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

В срока по чл. 131 ГПК от името на ответника М. Е-Б роден на ********** г. в Мароко, чрез назначения особен представител – адв. Ашикова, е депозиран писмен отговор. В съдебно заседание ответникът се представлява от редовно призования особен представител, който счита, че бракът между страните следва да бъде прекратен.

Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по делото 1 и доводите на страните, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Относно иска за развод: Страните са съпрузи от 26.11.2008 г., сключили са граждански брак в Мароко, което се установява от представеното по делото копие на дубликат на удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз основа на акт за граждански брак № 3027/12.05.2009 г. на Столична община, район „Възраждане“, гр. София. При сключване на брака съпругата не е променила фамилното си име. Видно от служебно изисканата справка от Национална база-данни „Население” по реда на Наредба № 14/2009 г., страните имат родено по време на брака дете, като с влязло в сила протоколно определение съдът е обявил българския съд за международно некомпетентен да разгледа небрачните искове, с правно основание чл. 59, ал. 2 СК по отношение на детето Исаак С. Х. и е прекратил производството по делото в тази част, предвид обичайното местопребиваване на детето в Испания. От показанията на доведения от ищцовата страна св. Йорданка Владова, се установява, че страните са живели само няколко месеца заедно. Ищцата й се била оплакала по телефона, че след сключване на брака ответникът започнал да я тормози. Свидетелят заявява, че съпругът никога не е идвал в България, както и че страните не са имали контакти помежду си повече от 15 години.

Съдът кредитира свидетелските показания на разпитания по делото свидетел, доколкото са логични и непротиворечиви, включително, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, им дава вяра.

Като взе предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство, тъй като съпрузите са във фактическа раздяла и не поддържат отношения повече от 15 години. Предвид изложеното съдът намира, че бракът не е в интерес на съпрузите, същият е обществено неоправдан, поради което следва да бъде прекратен. Ето защо искът с правно основание чл. 49, ал. 1 СК се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Относно вината: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Искане за това не е направила нито една от страните, поради което съдът не следва да се произнася относно вината за разстройството на брака.

2

Относно ползването на семейното жилище: Съдът не следва да се произнася относно ползването на семейното жилище, защото не е сезиран с такова искане. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между страните, като съставлява елемент от имуществените последици на прекратяването на брака, а в процесуално отношение представлява отделна искова претенция, каквато не е предявена надлежно по делото.

Относно фамилното име: Съгласно чл. 326 ГПК в решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име. В случая съпругата не е променила фамилното си име при сключването на брака, поради което и съдът не следва да се произнася в тази насока.

Относно разноските: С оглед изхода на делото на основание чл. 329, ал. 1 ГПК разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е направила. Държавната такса при решаване на делото по иска за развод съдът определя на 50,00 лв., съобразно чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като същата следва да се възложи на двете страни поравно предвид изхода на делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен в Мароко на 26.11.2008 г., за което е съставен акт за граждански брак № 3027/12.05.2009 г. на Столична община, район „Възраждане“, между З. С. Х., ЕГН **********, и М. Е-Б роден на ********** г. в Мароко, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 СК.

ОСЪЖДА З. С. Х., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Софийски районен съд сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса при решаване на делото по иска за развод.

ОСЪЖДА М. Е-Б роден на ********** г. в Мароко, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Софийски районен съд сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса при решаване на делото по иска за развод.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

3

Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4