Решение № 1133 от 13.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1133 гр. Пловдив, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330100986 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Л. В. К., ЕГН **********, от ******************************************, срещу В. Т. К., ЕГН **********, от ........................................................................................., и С. М.

Л., ЕГН **********, от ******************************************, с която е предявен иск по чл. 30 ЗН за намаляване с 1/4 ид.ч. на завещание, извършено от неговия наследодател П.В.К., ЕГН **********, починала на ********, в полза на ответника В. Т. К., като се възстанови запазената част на ищеца от наследството на П.В.К., починала на ********, в размер на 1/4 ид.ч.

С определение от 24.03.2023 г. производството по делото е прекратено досежно С. М. Л., тъй като искът срещу нея не се поддържа.

В исковата молба се твърди, че ищецът, като син, и ответникът В. К., като преживял съпруг, са наследници по закон на общия им наследодател П.В.К., починала на ******** Последната била оставила саморъчно завещание, обявено с протокол акт № ********************* по описа на нотариус ***********************, с което тя завещавала в полза на В. К. притежаваните от нея по 1/2 ид.ч. от апартамент № 1 в ........................................................................................., ведно с прилежащите му части, както и гараж № 6, които понастоящем представлявали самостоятелни обекти с идентификатори съответно ******** и ******** по актуални КККР на гр.**************. Поддържа се, че посоченото завещание накърнявало запазената част на ищеца от наследството на П. К. в размер на 1/4 ид.ч., изчислена на основание чл. 28, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 ЗН, предвид наличието и на друг наследник – А.К.Н., която е ******** на починалата, респ. ******** на 1 ищеца. Изтъква се, че ответникът В. К. се легитимирал като единствен собственик на посочените обекти, тъй като имотите били придобити в режим на СИО и другата 1/2 ид.ч. от същите той бил придобил след смъртта на съпругата си при прекратяването на семейната общност. Посочените имоти понастоящем били прехвърлени на възмездно основание от В. К. на ищеца чрез две сделки – договор за издръжка и гледане по отношение на апартамента и договор за покупко-продажба досежно гаража. Твърди се още, че другият наследник по закон - А.К.Н., също била предявила иск по чл. 30 ЗН спрямо настоящите страни. Предвид съставеното завещание и предявения от другия наследник иск за възстановяване на запазена част от наследството на П.К., ищецът Л. К. извежда правния си интерес от предявяване на настоящия иск по чл. 30 ЗН. В тази насока развива съображения относно последиците при уважаване на иска на А.К.Н. и евентуалното разваляне на договора за издръжка и гледане, които биха имали за фактически резултат обезнаследяване на ищеца по отношение на наследството на П.К..

С уточняваща молба от ********. се посочва, че приживе П.К. не е правила завети или дарения, извън обичаните такива, в полза на ищеца. С последваща уточняваща молба от ********. се посочва, че наследодателката притежавала и по 1/3 ид.ч. от общо шест ниви, описани подробно в молбата.

В тази насока ищецът счита, че и тези ниви следва да се включат при изчисляването на наследствената маса.

С окончателна уточняваща молба от ******** се оттегля иска по отношение на С. М. Л. и се формулира искане за възстановяване на запазената на ищеца от наследството на П.В.К., починала на ********, в размер на 1/4 ид.ч., като се намали завещателното разпореждане на наследодателя в полза на ответника В. Т. К.. По изложените съображения се моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

В срокът по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от В.

Т. К..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От представеното удостоверение за наследници на П.В.К. се установява, че същата е починала на ******** като е оставила наследници по закон двете си деца – ищецът Л. К. и ******** А.К.Н., както и преживелия си съпруг В. К.

– ответник по делото.

Към исковата молба е приложено още и копие на саморъчно завещание от ********, съставено от П.В.К., което е обявено на 20.02.2018 г. от нотариус *************************, рег. № ***, съгласно Протокол от същата дата за обявяване на саморъчно завещание, съхранявано извън нотариалната кантора, и заведено под акт № ************, нот. дело № 2/2018 г. по описа на нотариуса. Със същото наследодателката К. е завещала на своя съпруг В. К. притежаваните от нея по 1/2 ид.ч. от следните имоти: апартамент № 3 на адрес ........................................................................................., с площ от 101,37 кв.м., ведно с избено помещение № 10, таванско помещение 2

№ 2 и гараж № 6, както и съответната идеална част от общите части на сградата и правото на строеж. Видно от представените кадастрални схеми, понастоящем апартаментът представлява СОС с идентификатор № ********, а гаражът - СОС с идентификатор № ********.

Представен е и титул за собственост, който легитимира наследодателката като собственик на 1/2 ид.ч. от завещаните имоти – Нот.акт ............................................................................. на нотариус при ПРС, с който П. и В.К. са признати за собственици, в резултат на реализирана ЖСК, на посочените по-горе апартамент № 3 с прилежащите му части, както и гараж № 6. Не се спори, че към момента на съставяне на акта П. и В.К. са имали сключен граждански брак. В този смисъл след прекратяването му със смъртта на П.К. по арг. от чл. 44, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 27 СК в наследството на наследодателката са останали по 1/2 ид.ч. от тези имоти.

Въз основа на нотариалния акт от 1978 г. и на база съставеното завещание, В. К. се е разпоредил с целите имоти, апартамент с прилежащи част и гараж, в полза на ******** и настоящ ищец – Л. К., чрез две прехвърлителни сделки – договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, досежно апартамента, обективиран в Нот.акт № ***********************, нот.дело № 356/2021 г. на нотариус *************************, рег. № ***, и по отношение на гаража – с договор за покупко-продажба, обективиран в Нот.акт № *****************, нот.дело № 357/2021 г. на нотариус *************************, рег. № ***.

Към датата на възмездните разпоредителни сделки Л. К. е бил в брак със С.

М. Л., видно от приложеното с исковата молба удостоверение за сключен граждански брак.

В хода на делото са представени от ищеца и доказателства за наличие на други имоти в наследството на П.К., а именно идеална част от общо шест ниви. В тази връзка се установява, че с три броя решения на ОСЗ ********************** – Решение № 16-1 от 28.04.1998 г., Решение № 16-2 от 25.11.1998 г. и Решение № 18-2 от 17.09.1999 г., са възстановени на наследниците на В.Д.В. следните земеделски имоти – нива от 0.503 дка, съставляваща имот № 076007; нива от 1.009 дка, съставляваща имот № 095031; нива от 0.499 дка, съставляваща имот № 270001; нива от 0.700 дка, съставляваща имот № 032011; нива от 3.000 дка, съставляваща имот № 057001; и нива от 0.498 дка, съставляваща имот № 201013; Видно от наличното удостоверение за наследници на В.Д.В., наследник по закон на последния е и П.К., която по наследство получава по 1/3 ид.ч. от нивите.

По делото е изслушано заключение по съдебно-оценъчна експертиза, вещото лице по която е дало оценка на имотите, включени в наследството на П.К.. Дадена е оценка на същите както към датата на откриване на наследството – ********, така и към изготвянето на експертизата. Оценките към първия и по-ранен релевантен момент са следните – общо 48 408 лв. за завещаните имоти (по 1/2 ид.част от апартамента и гаража), и общо 661 лв. за 1/3 ид. част от шестте ниви. Към втория и по-късен момент оценките са както следва – общо 101 378 лв. за 1/2 ид. част от завещаните имоти и общо 1 469 лв. за 1/3 ид. част от земеделските земи.

3

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка съдът достигна до следните правно изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН – за намаляване на завещателно разпореждане и възстановяване на запазена част. Съгласно текста на въпросната разпоредба наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

В случая се установи, че ищецът е наследник на П.В.К., починала на ********, който като ********, респ. и низходящ, има запазена част от наследството й по силата на чл. 28, ал. 1 ЗН. Неговата запазена част, предвид наличието на преживял съпруг и още едно дете на П.К., е в размер на 1/4 ид. част от наследството по силата на чл. 29, ал. 3 ЗН. Разполагаемата част на наследодателя също е в размер на 1/4.

Доколкото в наследството на П.К. освен завещаните от нея недвижими имоти в полза на ответника В. К. се включват още и по 1/3 ид. част от общо шест броя земеделски земи, то в случай следва да се формира наследствена маса по реда на чл. 31 ЗН, за да се прецени дали е накърнена запазената част на ищеца с извършените от наследодателя завещателни разпореждания в полза на ответника.

Съгласно чл. 31 ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2.

След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откритието на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите. В случая стойността на завещаното имущество (по 1/2 ид.част от апартамента и прилежащи части и от гаража) към релевантния за изчисляването на наследствената маса момент – смъртта на наследодателя на ********, е в общ размер от 48 408 лв. При стойност на нивите към същия момент от 661 лв. се достига до извод, че наследствената маса е на обща стойност от 49 069 лв. Това означава, че запазената част на ищеца от наследството на **************** е в размер на 12 267,25 лв., колкото е и разполагаемата част. Предвид стойността на завещаното имущество - 48 408 лв., съотносима както към размера на запазената част и разполагаемата част - 12 267,25 лв., така и към общия размер на наследствената маса - 49 069 лв., то се налага изводът, че наследодателката е надхвърлила своята разполагаема част с извършеното от нея завещателно разпореждане, като последното накърнява запазената част на ищеца от наследството на П.К. Тъй като ищецът получава по наследство от своята майка по 1/3 ид.ч. от притежаваните от наследодателката идеална част от шестте ниви, то следва, че Л. К. е получил наследствено имущество в размер на 220,33 лв. Следователно запазената му част от 12 267,25 лв. е накърнена с 12 046,92 лв. от общата наследствена маса от 49 069 лв., съобразно която 4 пропорция тя подлежи на възстановяване.

Доколкото стойността на завещаното имущество почти изчерпва размера на наследствената маса, то е необходимо да се обследва въпросът за приложението на чл. 36 ЗН. В тази насока е за отбелязване, че според съдебната практика - Решение № 176 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1805/2013 г., I г. о., ГК, не във всички случаи при уважен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН имотът се връща в наследството и може да бъде предмет на делба. Той изобщо не може да се върне в наследството, ако отчуждаването му е станало след изтичане на една година от откриване на наследството и преди вписване на исковата молба за намалението. В този случай правата на третите лица се стабилизират и не могат да бъдат отменени по реда на чл. 37 ЗН, а наследниците с накърнена запазена част получават само парично уравнение на имуществените си права. Ако отчуждаването е извършено преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след изтичане на една година, но при вписана искова молба за намалението, имотите могат да бъдат върнати в наследството по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН и да се делят, но само след успешно проведен иск по чл. 37 ЗН. В процесната хипотеза наследството е открито през 2018 г., когато е и обявено завещанието. Разпоредителните сделки, с които ищецът е придобил собствеността върху завещаните имоти, макар и в режим на СИО, са от 2021 г. Настоящият иск по чл. 30 ЗН е предявен през 2023 г., когато е и вписана исковата молба. Следователно завещаните имоти не могат да се върнат в наследството, тъй като разпоредителните сделки с тях от страна на заветника са се стабилизирали и не могат да бъдат отменени за целите на възстановяване на засегнатите наследствени права на ищеца.