Определение № 1322 от 27.09.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1322 гр. Плевен, 19.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500603 по описа за 2024 година Депозирана е частна жалба от „Файненшъл България“ЕООД със седалище гр.София, чрез пълномощник, срещу определение № 2264/10.06.2024 г. по гр.д.№ 7063/2023 г. по описа на ПлРС, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за намаляване на размера на определеното адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.Излагат се доводи за незаконосъобразност на същото.Прави се искане да се отмени определение № 2264/10.06.2024 г. по гр.д.№ 7063/2023 г. по описа на ПлРС и да се постанови определение, с което да се намали размера на определеното от съда адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

За ответника по частната жалба – Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, представлявано от управителя Д. М., е депозиран отговор, в който е изразено становище да се остави без уважение депозираната частна жалба като неоснователна, тъй като постановеното определение е правилно и законосъобразно.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок с оглед на чл.62, ал.3 ГПК, от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а по същество - частично основателна.

Предмет на обжалване е определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата по чл.248, ал.1 ГПК на „Файненшъл България“ЕООД, за изменение на решение № 628/16.05.2024 г., постановено 1 по гр.д.№ 7063/2023 г. по описа на ПлРС, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като неоснователна.

На първо място в частната жалба се сочи, че съгласно разпоредбите на ЗА, при определяне на размера на адвокатското възнаграждение по чл.38 ЗА съдът не е обвързан от правилата за определяне на адвокатското възнаграждение, установено с НМРАВ, на решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г., по дело С-427/16 на СЕС, като съдът има възможност, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждение тогава, когато той се явява несъразмерно висок с оглед на положения труд и направени разноски за процесуален представител.

Разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, препращаща към Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , е несъответстваща на правото на ЕС, поради което не следва да бъде приложена с оглед на решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 , което е задължително с оглед на чл.633 ГПК.

Посочените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.Тези размери подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото.

Съгласно чл.36, ал.2 от ЗА, възнаграждението на адвоката за положения от него труд по размер следва да е справедлив и обоснован.

На следващо място в частната жалба са изложени доводи, че проведеното исково производство не е било с фактическа и правна сложност, като се касае за иск на потребител срещу дружество за бързо кредитиране.За да обоснове осъдителния иск ищецът е следвало да докаже липсата на основание и съответно искането си за връщане на даденото без основание, като участието на адв.М. като процесуален представител се изчерпва с молбата за даване ход на делото и присъждане на разноски.

Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила, като е прието, че са предявените два иска от Х. М. - установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.26 от ЗЗД, като е признато между страните, че 2 сключеният между тях договор за предоставяне на гаранция № 4228243 от 09.08.2021 г. е нищожен и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата от 116.17 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за предоставяне на гаранция № 4228243 от 09.08.2021 г., които са основателни.

Частният жалбоподател счита, че предвидените в наредбата минимални възнаграждения са за процесуално представителство за цяла инстанция, а в случая участието на адв.М. като процесуален представител се изчерпва с молбата за даване ход на делото и присъждане на разноски.

Адв.М. е депозирал исковата молба в качеството на пълномощник на ищеца Х. М., като е участвал в производството пред първоинставнционния съд до приключването му с влязло в сила решение, което не е обжалвано.

Същият е депозирал по делото писмени молби във връзка с необходимостта да бъдат извършени съответните процесуални действия (от 05.03.2024 г., 04.04.2024 г., издадено му е съдебно удостоверение на 08.04.2024 г., като са изпратени съответните доказателства, 24.04.2024 г.), като не се е явил в единственото проведено по делото съдебно заседание на 13.05.2024 г., но е депозирал молба на 07.05.2024 г., която в едната си част има характер и на писмена защита по делото.

Частният жалбоподател се позовава на определение № 174/26.04.2021 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 560/2021 г., ІІІ г.о., като счита, че претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. при материален интерес от 116.17 лв. е несъразмерна.

Както се посочи, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът съобрази, че единият иск е неоценяем, другият е с материален интерес от 116.17 лв., фактическата и правна сложност на делото и качеството на предоставената услуга намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено общо в размер на 480 лв. с ДДС - по равно по двата обективно кумулативно предявени иска (по 240 лв. за всеки, от които 200 лв. е възнаграждeнието, а 40 лв. е ДДС).

Така посоченото възнаграждение въззивният съд счита за справедливо, 3 отговаря на правната и фактическа сложност на делото и възмездява адвоката с оглед на предоставената от него правна услуга.

На следващо място в частната жалба са изложени доводи, че съгласно чл.2 от ЗДДС, обект на облагане с данък добавена стойност са възмездните облагаеми доставки на услуги.Оказаната адвокатска помощ и съдействие по реда на чл.38, ал.1 от ЗА е безплатна, т.е. услугата е уговорена и доставена като безвъзмездна.Позовава се на решение на СЕС по дело С-2/95, по дело С249/22 г.

Въззивният съд счита, че и в случай на предоставяна при условията на чл.38, ал.1 от ЗА правна помощ, когато адвокатът е регистриран по ЗДДС, съгласно пар. 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г . върху платеното, а в случая – дължимо адвокатско възнаграждение следва да се начисли и ДДС, като се счита негова неразделна част ( определение № 2281 от 16.08.2024 г. на ВКС по т.д. № 1127/2023 г., I т. о.).

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че следва да бъде отменено определението на първоинстанционния съд в обжалваната му част, в която е оставена без уважение молбата по чл.248, ал.1 ГПК на „Файненшъл България“ЕООД за изменение на решението от 16.05.2024 г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение като неоснователна - за разликата над 480 лв. с ДДС до 960 лв. с ДДС, т.е. за сумата от 480 лв., като вместо него в тази му част бъде постановено друго такова, с което да бъде изменено решението от 16.05.2024 г. по молба на „Файненшъл България“ЕООД в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като намалява сумата, която „Файненшънъл България“ЕООД е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА от 960 лв. с ДДС на 480 лв. с ДДС, т.е. със сумата от 480 лв.

С оглед на гореизложеното въззивният съд счита, че не са налице основания за изменение на определението в останалата му обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено в същата.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2264/10.06.2024 г. по гр.д.№ 20234430107063 по 4 описа за 2023 година на Плевенски районен съд в обжалваната му част, в която е оставена без уважение като неоснователна молбата по чл.248, ал.1 от ГПК на „Файненшъл България“ЕООД за изменение на решение № 628/16.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 7063/2023 г. на ПлРС в частта за разноските за адвокатско възнаграждение - в частта, в която е осъдено „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д.Н.“ ***, представлявано от П.Б.Д., да заплати на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“ гр.София, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, представлявано от Д. М. М., адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за разликата над 480 лв. с ДДС до 960 лв. с ДДС, т.е. за сумата от 480 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО В ТАЗИ МУ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение № 628/16.05.2024 г. по гр.д.

№ 20234430107063 по описа за 2023 година на Плевенски районен съд в частта за разноските за адвокатско възнаграждение - в частта, в която е осъдено „Файненшъл България“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д.Н.“ ***, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ гр.София, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, представлявано от Д. М. М., адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, КАТО НАМАЛЯВА същото от 960 лв. с ДДС на 480 лв. с ДДС, т.е. със сумата от 480 лв.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2264/10.06.2024 г. по гр.д.№ 20234430107063 по описа за 2023 година на Плевенски районен съд в останалата му обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6