Решение № 278 от 11.02.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............

Гр. София, 11.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-3 състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ : ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА при секретаря Румяна

Аврамова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 2190 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Е.Л.Б., ЕГН: **********, действащ в качеството на ЕТ „М.В.- Е.Б.“, ЕИК: *******срещу Х.М.К., действаща в качеството на ЕТ“ Щ.Ж.-Х.К.“, ЕИК: *******обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- иск по чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗПРПМ - за установяване на нарушения на правата на ищеца като притежател на регистриран в Патентно ведомство патент № 65348 В1, изразяващи се в производство, предлагане за продажба, търговия съхраняване на очни протези, предмет на закрила, както и е изработвал очни протези чрез прилагане метода, предмет на закрилата от регистрирания патент за периода 2010г. – 18.10.2018 година.

- иск по чл. 28, ал. 1, т. 3 ЗПРПМ - иск за осъждане на ответника да преустанови действията, нарушаващи патентните права на ищеца, като спре изработката, съхраняването и търговията на очните протези и преустанови използване на защитения метод за изработка на очни протези.

Претендира законна лихва и разноски.

Ищецът твърди, че е притежател на регистриран патент с действие на територията на РБългария, с приоритет от 18.08.2003 година, по силата на който притежава изключителните права върху изделие“очни протези“ и „метод на изработване на очни протези“.

Твърди, че ответникът нарушава правата му, като изработва, търгува и съхранява очни протези, идентични с тези, предмет на закрилата, както и че използва за изработката им метода, защитен от регистрирания патент, както и че не е давал съгласие за това.

Ответникът оспорва исковете. Твърди, че изработва и търгува с очни протези, но те не влизат в обхвата на закрилата и са регистрирани през 2012 година като медицински изделия. Твърди, че не е налице знание за съществуване на патента на ищеца и че други дружества изработват и търгуват с очни протези, влизащи в обхвата на патента. Твърди и че очната протеза и методът на изработването й не отговарят на изискването за новост, а са разработени още 50-те и 60- те години.

Ищецът носи тежест за пълно и главно доказване на правата си върху процесния патент, описаните в исковата молба нарушения, извършени от ответника – предлагане за продажба, търговия съхраняване на очни протези, предмет на закрила, както и е изработвал очни протези чрез прилагане метода, предмет на закрилата от регистрирания патент за периода 2010 г. – 18.10.2018 година. Носи тежест да докаже и че нарушението не е еднократно действие, а продължава и понастоящем, както и към датата на постановяване на решение по делото /чл. 235 ГПК/.

Ответникът носи тежест да докаже възраженията си.

Правата на ищеца върху патента, както и извършването на продажба, търговия и съхраняване на очни протези и изработване на очни протези от ответника чрез прилагане метода, така както са описани в отговора на исковата молба в периода 2010 г. – 18.10.2018 година и понастоящем са безспорни между страните, което е залегнало и в приетия от страните доклад по делото и съдът приема тези обстоятелства за доказани в производството.

Съдът предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна.

Съгласно чл. 12, ал.

2 ЗПРПМ, патентът удостоверява изключителното право на притежателя върху изобретението, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПРПМ - изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента. Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПРПМ, правото на използване на изобретението включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод. Ал. 4 предвижда, че когато предмет на патента е продукт (изделие, устройство, машина, съоръжение, вещество и др.), патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия: 1. произвеждане на продукта; 2. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) предлагане за продажба, търговия с продукта, включително внос, използване или съхраняване на склад на продукта за предлагане, продажба или използването му, а ал. 5 предвижда, че когато предмет на патента е метод, патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия: 1. прилагане на метода; 2. извършване на всички действия, изброени в ал. 4, т. 2, по отношение на продукта, директно получен при използване на метода. Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗПРПМ, всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя, е нарушение на патента.

В чл. 28 ЗПРПМ са предвидени исковете за нарушение на патентни права, като от тях в производството са предявени искове по т. 1 - установителен иск за факта на нарушението и по т. 3 - иск за преустановяване от нарушителя на действия, нарушаващи патентни права.

Правото върху патент е изключително по своя характер и се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаването на заявката /чл. 16, вр. чл. 13 и чл. 14 от ЗПРПМ/. От представените по делото доказателства, се установява, че ищецът е притежател на регистриран в Патентно ведомство на РБългария патент № 65348 за изобретение „очна протеза и метод на изработването й“, с приоритет от 18.08.2003 година и дата на регистрация от 31.03.2008 година. Срокът на действие на закрилата е до 18.08.2023 година. Установява се и че патентът съдържа 2 претенции – за очна протеза и за метод на изготвяне на очна протеза.

Следователно, доказва се първата предпоставка от фактическия състав на предявените искове, а именно, че ищецът се легитимира в процесния период като патентопритежател и съответно притежава изключителните права върху процесното изобретение и метода на получаването му.

От събраните по делото доказателства се доказва и втората предпоставка за уважаване на исковете – извършени от ответника нарушения на патентните права.

От заключението на вещото лице, което съдът възприема като компетентно и изготвено в обема на специални знания на вещото лице се установява, че процесният патент се състои от две независими претенции. Първата от тях е за т.нар очна протеза и описва същността и обема на изобретението. От първата част на първата претенция е видно, че известните технически признаци на обекта на изобретението е склера, върху която са оформени кръвоносни съдове, ирис и зеница, а от втората част е видно, че новите технически признаци са, че ирисът, зеницата и кръвоносните съдове са изпълнени като многослойно обемно тяло, като зеницата е поместена в ириса в променлива хоризонтална равнина и е оцветена с отражение в червения сектор на светлинния спектър. Според вещото лице, в случая няма зависими претенции и обемът на изобретението се определя от съчетанието на абсолютно всички признаци, посочени в двете части на първа претенция, които са характеристика на изобретението, съдържаща само съществените му признаци.

Вещото лице е извършило своя сравнителен анализ въз основа на изработени от ищеца /за което няма спор/ очни протези, представени и приети по делото като веществени доказателства и презентирани в интернет пространството – сайт и очни протези, рекламирани и предлагани като продукт на поддържания от ответника сайт /обстоятелство, за което също не се спор/ за онлайн търговия. В този смисъл и доколкото вещото лице потвърждава, че представените от ищеца в съдебно заседание веществени доказателства /очни протези, закупени от ответника по издадена от него фактура, неоспорена като документ/ съвпадат с предлаганите от ответника и поддържани в наличност в сайта му продукти и доколкото именно те са били обект на сравнителното изследване, съдът намира, че следва да кредитира изводите на вещото лице. А изводите, направени на основата на детайлен анализ са за пълна идентичност на признаците, оформящи очната протеза на ответника с признаците на изобретението по първа главна претенция от патента, регистриран от ищеца. Следва да се вземе предвид, че вещото лице е направило комплексен анализ при сравняване на обектите по няколко основни пункта, а именно: присъстват ли всички признаци по претенцията в структуратата на ответника; имат ли те еднаква форма и еднаква функция със съответните признаци в структурата на ответника; дали са налице и същите взаимоотношения на признаците с другите елементи; дава ли влиянието на комбинацията от елементи един и същи резултат. В резултат на изследването е констатирало, че е налице пълно съвпадение на обектите на сравнение и съответно съдът приема за доказан фактът, че ответникът е изработвал, съхранявал и продавал очни протези, влизащи в обхвата на защита на изобретението очна протеза по първа претенция от регистрирания от ищеца патент.

За пълнота следва да се посочи, че обект на изследване, като изработен и продаден от ответника продукт вещото лице твърди, че са именно очните протези, закупени по представените по делото фактури, издадени от ответника, които очни протези съвпадат напълно с тези, предлагани и рекламирани от ответника в интернет сайта и в медиите.

Представените от ответника доказателства – разрешително за практикуване на индивидуално очно протезиране, удостоверения за регистрация - съдът кредитира като удостоверяващи неизгодни за ответника факти, а именно, че ответникът е изработвал, съхранявал и продавал очни протези, които предвид заключението на вещото лице и липсата на оспорване, че ответникът изработва очни протези, каквито са рекламирани на неговия сайт /конкретизиран още в исковата молба като http://www.**********.com/ и изрично потвърден в о.с.з. от процесуалния представител на ответника/, съдът приема, че са идентични с тези, представени от ищеца в съдебно заседание и тези, предмет на експертния анализ.

Тоест, искът за установяване на извършено нарушение на правата на ищеца във връзка с първа претенция от регистрирания му патент е основателен.

В съдебно заседание вещото лице изрично посочва и че за изработване на устройството „очна протеза” ответникът следва да е приложил защитения по претенция втора от патента метод. Или, че не е установило използването на различен метод.

Съгласно чл. 29 ЗПРПМ, когато са нарушени правата на патентопритежателя по чл. 19, ал. 5, тежестта на доказване, че продуктът не е получен по патентования метод, лежи върху нарушителя на патента, ако продуктът е нов. Ответникът не е провел доказване за наличието на приложен различен метод на изработване на очните протези, предмет на нарушението. Безспорно се касае и за новоизработени продукти. Тоест, с оглед установеното в закона и посоченото от вещото лице в о.с.з., съдът следва да приеме за доказано и извършено нарушение на защитените права на ищеца и по претенция втора от регистрирания патент.

Следва още веднъж изрично да се посочи, че производството е бързо и няма причина ответникът да не понесе и санкцията по чл. 161 ГПК, доколкото е създал пречки на вещото лице за своевременно изготвяне на заключение, без оправдателно основание за това. Поради това и предвид всички събрани по делото доказателства, съдът приема за доказано, че ответникът е изработил очните протези, представени от ищеца в съдебно заседание, закупени с фактурата на л. 64 и сл. и предмет на експертизата, приета по делото.

Следва да се допълни и че в случая умисълът не е част от фактическия състав на предявените искове и не подлежи на установяване в процеса, аргумент за което е изричното му предвиждане като такъв елемент в иска по чл. 28, ал. 2, т. 2 ЗПРПМ. Не е елемент от фактическия състав и установяване наличието на знание у ответника за съществуване на защитените права. В тази връзка са неоснователни възраженията на ответника, още повече, че доколкото защитените изобретение и метод са специфични и тясно приложими – при всички положения минимално дължимата грижа на ангажираните в сферата лица предполага добро познаване на конкуренцията, предлаганите от нея продукти и съответно- наличието на знание за съществуването на регистриран патент в областта – за идентични устройства/метод.