Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 260 от 22.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 255/2023
Вид
Протокол № 260
Подписан
22.05.2023
В сила
22.05.2023
Състав
Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Славейка Атанасова Костадинова, Красимира Димитрова Ванчева

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 260 гр. Пловдив, 17.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова

Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20235001000255 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:16 часа се явиха:

Жалбоподателят К. ООД, нередовно призован, без върната призовка в канцеларията на съда, се представлява от адв. В. Ц. и адв. А. Г., редовно упълномощени по делото.

Жалбоподателят М. А. З., редовно призован, се явява лично и с адв. И. Н., редовно упълномощен по делото.

За жалбоподателя Н.С.И. ООД, редовно призован, се явява адв. И.

Н. и представляващият дружеството М. З..

Ответникът М. Д., редовно призован, се явява лично и с адв. Д. С., с пълномощно отпреди, и адв. Е. К., с пълномощно от днес.

Адв. Ц. – Не възразяваме срещу нередовното призоваване.

Получили сме призовка за днешното заседание преди повече от седмица. Да се даде ход на делото.

Адв. Г. – Да се даде ход на делото.

Адв. Н. – Да се даде ход на делото.

Адв. С. – Да се даде ход на делото.

Адв. К. – Да се даде ход на делото.

1

С оглед липсата на възражения от страна на жалбоподателя К.

ООД, нередовно призован за днешното съдебно заседание, съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва го.

Образувано по въззивна жалба на М. А. З. и Н.С.И. ООД против решение № 260244/29.12.2022 г., постановено по т.д. № 339/2020 г. на Окръжен съд Пловдив, XII състав, с което е признато за установено по отношение на М. Д., К. ООД, Н.С.И. ООД и М. З. и е прогласен за нищожен, като сключен в противоречие с добрите нрави, Договор № 1 за прехвърляне права върху обекти на интелектуална и индустриална собственост – полезен модел: „Състав за производство на ядлива чаша за студени и топли напитки“, с номер и дата на заявка в Патентното ведомство 3057/27.07.2015 г., дата на регистрация 29.01.2016 г., свидетелство за регистрация на полезен модел № 2170, с автор М. А. З., който договор е сключен между К. ООД, М. З. и Н.С.И.

ООД, както и е осъдено на основание чл. 125 ал. 3 ТЗ К. ООД да заплати на М.

И. Д. сумата от 563 334.94 лв., представляваща стойността на притежаваните от същия 40 дружествени дяла от К. ООД към 30.06.2017 г., която сума му се дължи поради прекратяване на членството в дружеството, ведно със ЗЛ, считано от 21.06.2017 г. до окончателното й изплащане, както и в полза на ищеца са присъдени разноски.

Според жалбоподателите съдебното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. с чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД, е недопустимо, като са изложени подробни съображения за това. Искането е в тази част решението да бъде обезсилено, делото прекратено, а в случай че съдът приеме, че недопустимостта на произнасянето е с оглед разглеждането му от некомпетентен съд, да изпрати същото за разглеждане на СГС, евентуално да прекрати производството и да присъди в полза на жалбоподателите ответници по същия направените разноски.

Евентуално, ако не се възприемат доводите, касаещи допустимостта на предявения и разгледан инцидентен установителен иск, съответно постановеното решение по него, се излагат съображения, касаещи 2 правилността на съдебния акт, като са изложени твърдения за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съответно необоснованост на същия.

Оспорен е, като неправилен, изводът на съда, че тъй като решението на Общото събрание на дружеството регулира отношения между съдружниците, то и приложимостта на същото следва да се счита от момента на вземането му, като моментът на вписване на същото решение в регистъра отнася действието му само по отношение на трети лица, а не и по отношение на съдружниците му, тъй като същото има действие от момента на вземането му. Заявено е, че принципното положение не може да бъде споделено, доколкото е налице неучастие на съдружник в Общото събрание, при което единственият меродавен факт, касаещ знанието на ищеца за прекратеното членствено правоотношение, е моментът на вписването му в регистъра, който следва да се приеме и за относимия момент за уреждане на отношения между страните, а именно края на м. юли 2017 г.

Оспорен е и изводът на съда досежно това, че оспорването на баланса на дружеството към 31.12.2017 г., всъщност представлява оспорване верността на воденото счетоводство, като твърденията на жалбоподателите са, че не са събрани достатъчно доказателства, които да покажат, че воденото счетоводство е нередовно или неправилно отразявано, както от гл.т. на хронологични записи, така и от всеки друг аспект.

Оспорен е изводът на съда, като необоснован и неправилен, че разпореждането с процесната сделка не е икономически и житейски обосновано с друга цел, освен да се накърнят правата на кредитори на дружеството, чрез умишлено намаляване на имуществото му. За неясни са намерени мотивите на съда досежно несъвместимост на последиците от процесната сделка с общоприетите житейските норми за добросъвестност, като в тази посока са изложени подробни съображения.

Посочено е, че съдът, при анализа на доказателствата, е пропуснал да отчете и разпоредбата на чл. 3 т. 3 от Счетоводен стандарт 38, съответно чл. 5 от същия, а ако беше сторил това и при подробен, пълен, анализ на тези разпоредби, би достигнал до извод Полезният модел не може да бъде определен като нематериален актив, да се търси пазарна стойност на евентуален краен продукт, което е залегнало в основата на решението.

3

Изложени са подробни оплаквания и досежно неправилно възприятие на доказателствения материал по делото, който е послужил за формиране на крайния извод на съда, подробно посочени в три пункта, в т. 5 от жалбата. Съответно, оспорен е формираният извод, базиран единствено въз основа на заключението на в.л. Я., която, според жалбоподателите, няма никаква професионална компетентност, касателно технологии на хранителни продукти. Наведено е оплакване за липса на мотиви, което е въведено като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до неправилност на решението. Подробно са изложени съображенията, касаещи твърдените от жалбоподателите процесуални нарушения.

Искането е съдът да отмени обжалвания съдебен акт на Окръжен съд Пловдив и да постанови друг такъв, с който предявеният инцидентен установителен иск да бъде оставен без уважение, като неоснователен и недоказан, и да бъде отменено решението по предявения главен осъдителен иск, като бъде отхвърлен същият.

В срока за отговор е постъпил такъв от М. И. Д., с който са изложени подробни съображения за неоснователност на доводите за недопустимост на решението в частта, касаеща произнасянето по инцидентния установителен иск за неоснователност на доводите за неправилност на решението. Искането, отправено до въззивния съд, е въззивната жалба на двамата жалбоподатели М. З. и Н.С.И. ООД да бъде отхвърлена.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила и от К. ООД, с която жалбоподателят е изложил подробни съображения за недопустимост на инцидентния установителен иск за прогласяване нищожност на договора за продажба на полезен модел, като се е позовал на извършени от първоинстанционния съд процесуални нарушения, касаещи неконституиране на страните по договора, като ответници, което, според жалбоподателя е в пряко противоречие с ТР от 13.01.2023 г. на ОСГТК на ВКС.

На следващо място е посочено, че допускането на разглеждането на инцидентния установителен иск е било процесуално необосновано, тъй като е разширен предметният обхват на делото.

Оспорена е и допустимостта на предявения инцидентен установителен иск с твърдения, че същият е недопустим по отношение на М.

4

З.. Искането е в тази част решението да бъде обезсилено. В условията на евентуалност са заявени възражения, касаещи неоснователността на предявения инцидентен установителен иск, като е оспорен решаващият извод на съда, че договорът за продажба е сключен в противоречие с добрите нрави.

Твърденията на жалбоподателя К. ООД са, че не е доказана значителна нееквивалентност на разменените престации по договора за продажба. Твърди се също, че не е доказана обществена, нетърпима, неморална цел при сключването му. Според К. ООД не е налице и заобикаляне на закона при сключване на същия договор. Оспорен е, като неоснователен, и главният иск по чл. 125 ал. 3 ТЗ, а решението, като неправилно и необосновано на подробно посочени основания в жалбата, е направено искане да бъде отменено. Настоява решението да се обезсили в частта, с която е разгледан и уважен предявеният инцидентен установителен иск, като същият бъде оставен без разглеждане, а в условията на евентуалност в тази част решението да бъде отменено и искът отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Евентуално да бъде оставен без разглеждане, като недопустим предявеният при условията на евентуалност инцидентен установителен иск. В останалата част настоява решението да бъде отменено и искът по чл. 125 ал. 3 ТЗ да бъде отхвърлен, а решението в частта, с която е уважен акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава в размер на ЗЛ върху главницата, считано от 21.06.2017 г. до датата, на която е предявен искът, да бъде обезсилено като недопустимо.

В срока за отговор на постъпилата от К. ООД въззивна жалба е постъпил такъв от М. Д., с който са изложени подробни съображения за неоснователност на доводите за недопустимост на решението, както и за неправилност на същото, като са изложени подробни съображения в подкрепа изводите на съда за наличие на противоречие на договора с добрите нрави, съответно за сключването му при доказана нееквивалентност на престациите.

Искането е оспореният съдебен акт да бъде потвърден изцяло.

Адв. Н. – Поддържам предявените въззивни жалби.

Адв. Ц. – Поддържаме въззивната жалба. Оспорваме отговора. По отношение на доказателствените искания сме внесли депозит по допуснатата повторна оценителска експертиза и молим да бъдат назначени вещи лица.

Водим допуснатия свидетел за днешното съдебно заседание.

5

Адв. С. – Поддържаме отговора на въззивната жалба, с подробните доводи за правилност на решението. Представяме заверените приложения към отговора, съгласно указанията на съда, за което ни е дадена възможност с определението по чл. 267 ГПК.

Съдът счита, че следва да се приложат заверените преписи от представените към отговора на ответника съдебни актове, както и да се пристъпи към разпит на допуснатия на жалбоподателя К. ООД свидетел и О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представените в днешно съдебно заседание от М. Д. заверени преписи от съдебни актове.

Пристъпи се към разпит на допуснатия свидетел.

Сне се самоличността на свидетеля:

К.К.М. – 38-годишен, *******, български гражданин, осъждан, без родство със страните.

На свидетеля се напомни наказателната отговорност по чл. 290 НК.