Определение № 3698 от 21.12.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3698 гр. София, 21.12.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно частно наказателно дело № 20231100604742 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

Образувано по жалба от Р. Б. Л., чрез адв. Л. срещу Определение № 2234/06.07.2023г. постановено по НЧД № 6855/2023г. по описа на Софийски районен съд, НО, 22 състав, с което е потвърдено постановление на СРП от 28.04.2023г. за прекратяване на досъдебното производство № 513 ЗМИП 5252/2018г. по описа на СДВР, пр. пр. № 21356/2018г. по описа на СРП.

В жалбата се посочва, че атакуваното определение е неправилно и необосновано.

Според жалбоподателя не е дадена и оценка на съставомерността на учредената през 2014г. договорна ипотека от „АМ – И.“ ЕООД в полза на Л., т.е учредяване на ипотека върху имот, който е бил вече отчужден в полза на трето лице. Жалбоподателят твърди, че не е дадена оценка и на опита да се прехвърли на Л., вместо плащане на сума, вече отчужден имот.

Изразява несъгласие с изводите на СРС, относно това, че сделките на дружеството в сграда 5, 2, 3 и 4 нямат отношение по случая. Прави искане за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на прокурора със задължителни указания по приложението на закона.

Съдебният състав, след като се запозна с подадената жалба и след като извърши преценката по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК, установи, че същата е депозирана в законоустановения седемдневен срок от получаване на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Досъдебно производство № 513 ЗМИП 5252/ 2018 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 21356/ 2018 г. по описа на СРП е водено за това че през 2010 г. в гр. София, с цел да набави имотна облага, е възбудено заблуждение у Р. Л., гражданин на САЩ, и с това му е причинена имотна вреда в големи размери - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, както и за пр. по чл. 227б, ал.2,вр. ал.1 от НК.

В хода на производството няма привлечено като обвиняем лице.

С постановление от 28.04.2023г. на прокурор при Софийска Районна прокуратура горепосоченото наказателно производство било прекратено. Прокурорът, след анализ на 1 материалите по делото / писмени и гласни/ е приел за установено, че при разследването не са събрани доказателства да е извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК, а за пр. по чл. 227б, ал.2, вр.ал.1 от НК давността е изтекла на 29.01.2020г., поради това и на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 и т.3 от НПК е прекратил наказателното производство.

С определение на СРС от 06.07. 2023г. постановено по НЧД № 6855/2013г. по описа на СРС, НО, 22 състав, е потвърдено атакуваното от Л. / в частта относно измамата/, чрез адв. Л. постановление за прекратяване на НП.

Настоящият въззивен състав счита, че възприетата от СРС, както и от СРП, фактическа обстановка по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства. С оглед на което въззивният съдебен състав изцяло възприема установените от първостепенния съд факти, изразяващи се в следното:

Търговско дружество „АММ-И.“ ЕООД било с предмет на дейност: предприемаческа дейност в страната и чужбина, покупка, строеж и поддържане на недвижими имоти и тяхната продажба, ремонтна и реновационна дейност на имоти, вкл. експлоатация, чрез отдаване под наем и др. Дружеството е било учредено през 2002 г. и до 06.12.2012 г. негов управител бил св. А.М.М., който след 2008 г. го е управлявал заедно и поотделно със съдружника си - св. Л.М.С.. След като св. М. прехвърлил притежаваните от него дялове на св. С., дружеството било преобразувано в ЕООД, като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството била св. С.. След това, за периода до 2015 г.управлението на дружеството реално се извършвало от св. С., въпреки че като управител бил назначен св.

М.Е.П..

През 2002г. -2003 г. св. Ю.С.С. закупил имот в жилищна сграда, построена от дружеството. През 2006 г. св. С. бил уведомен от строителната фирма, че се строи нова сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „Гърдова глава“, ул. **** и му било предложено да закупи апартамент в нея. След проведени преговори между св. С. и св. С., през 2007г. св. С. закупил апартамент в посочената сграда.

През месец юни 2007г. св. С. уведомил за това своя приятел св. Р. Л., който бил американски гражданин. Последният от своя страна също пожелал да закупи апартамент в горепосочената сграда. На неустановена по делото дата през периода 2008 г.-2009 г. св. Л. се срещнал със свидетелите М. и С. и избрал имот: ателие № 1, разположено на трети надпартерен етаж във вход Б със застроена площ от 110,30 кв.м., заедно със склад № 8 находящ се в сутерена на сградата с площ 4,6 кв.м. и гаражна клетка № 7, находяща се в сутерена на вход А на сградата с площ 16,90 кв. м. По време на преговорите между страните присъствал и св. С., който превеждал от английски на български език и обратно.

На същите преговори св. Л. бил уведомен, че имотът няма вещни тежести. Бил сключен договор между изпълнител /предприемач/ и възложител за извършване на строителство - от 2007 г., в който били посочени дължимите парични вноски от страна на купувача. В продължение на три години св. Л. провеждал комуникация със св. С. и св. М., в хода на която се осведомявал за етапите на строителство, както и за графика за заплащане на дължимите вноски, които следвало да бъдат внасяни, съобразно завършените етапи на строителство.

Поради настъпване на финансова криза, довело до намаляване на приходите на дружеството от продажби и в резултат на това - до недостиг на парични средства за финансирането на посочения строителен обект и завършването на строителството на сградата, се наложило св. М. и св. С. да получат кредити, както от банки, така и от физически лица, като за обезпечение на вземанията били учредявани договорни ипотеки.

Съдружниците получили заем в размер на 87 500 евро от св. Е.И.Л., живуща в Германия, чрез св. А.Л.Д., сестра на приятел на св. М.. За обезпечение в полза на св. А.Д., 2 пълномощник на св. Л., на 11.12.2009 г. била учредена договорна ипотека по отношение на ателие № 1, като имотът бил избран на случаен принцип.

Бил изготвен Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 38757, том 89, акт № 43, дело № 38403/03.09.2012 г.

Впоследствие, по желание на св. Л. и поради това, че заетата сума не била върната в пълен размер, бил сключен договор за прехвърляне на парично вземане в размер на 75 820 евро главница от цедента св. Д. на цесионера св. Л.. След това св. Л. оттеглила предоставеното на св. Д. пълномощно. Междувременно св. Л., който живеел в САЩ, не бил уведомен за учредената договорна ипотека по отношение на ателието и извършил необходимите плащания за имота

След заплащане на дължимите вноски по договора за строителство, страните постигнали уговорка за изповядване на сделката за покупко- продажба на имота пред нотариус, насрочена за 03.09.2010 г. Преди сключване на сделката за прехвърляне на собствеността по отношение на имота, св. Л. бил уведомен от юриста на дружеството в присъствието на св. А. М., че върху имота е учредена ипотека, която ще бъде вдигната в срок до 60 дни. Учредената договорна ипотека била вписана в нотариалния акт. Свидетелите М. и С. обяснили на св. Л. и св. С., че се касае за обичайна практика в строителния бранш в България и няма основание за притеснение, тъй като паричната сума не е голяма и ипотеката ще бъде заличена. Св. Л. попитал, каква гаранция могат да му дадат за това, при което свидетелите М. и С. заявили, че ще го уведомят, ако не бъде вдигната ипотеката. Св. Л. осъзнавал, че има риск, но решил да подпише нотариалния акт, мотивиран от преценката си, че ако не го направи, може да загуби вече заплатените парични средства за имота.

На 03.09.2010 г. св. Р. Б. Л., в качеството на страна-купувач, сключил с „АММ-И.“ ЕООД, в качеството на страна-продавач, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 31, том II, рег. № 2139, дело № 198/2010 г. на нотариус К.А. с район на действие Районен съд - София, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 39615, том 61, акт № 145, дело № 22957. При изповядване на сделката в нотариалната кантора присъствали свидетелите С., М., Л. и С., който извършвал превод от и на английски език. Съгласно нотариалния акт, св. Л. закупил от продавача „АММ-И.“ ЕООД за продажната цена от 159 500 лв. недвижими имоти, находящи се в гр. София, ж.к. „Гърдова глава“, ул. ****, представляващи самостоятелни обекти в жилищна сграда, изградена в степен на завършеност „груб строеж“ в УПИ ХП-430,974,975 от квартал 14 по плана на гр. София, местност „Гърдова глава“ с площ 1 770 кв.м., а именно: А) Ателие № 1, разположено на трети надпартерен етаж във вход Б със застроена площ от 110,30 кв.м., заедно със склад № 8, находящ се в сутерена на сградата, с площ 4,6 кв.м., заедно с 3,04 идеални части от общите части на сградата и съответно право на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата; Б) Гаражна клетка № 7, находяща се в сутерена на вход А на сградата с площ 16,90 кв.м., заедно с 0,45 % идеални части от общите части на сградата и заедно със съответното забавата, както и, че в случай, че ако забавата продължи повече от 6 месеца, купувачът има право да развали договора с всички произтичащи от това последици, като продавачът се задължава да върне продажната цена, както и да заплати неустойка в размер на 65 000 лева.

След сключване на сделката св. М. предоставил на св. Л. ключове от имота.

Последният извършил оглед на същия и след като преценил, че отговаря на поставените от него изисквания към строителя, оставил един ключ на св. М. за аварийни ситуации, тъй като живеел в САЩ.

С оглед на финансовите възможности на дружеството по време на кризата, задължението на същото към частния кредитор Д., за обезпечаването на което била учредена договорна ипотека, било погасено частично. Поради тази причина ипотеката не била заличена и последвала публична продан на имота и отстраняване на св. Л. от него.

3

Това се случило въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот от 11.06.2012 г. на Г.Д. - ЧСИ, с рег. № 781, вписано в Служба по вписванията с вх. рег. № 5390/08.02.2017 г., акт № 173, том Х, дело № 3434. В същото е посочено, че купувач на ателието, собственост на св. Л., придобил имота след ипотека от ипотекарния длъжник „АММ-И.“ ЕООД, е обявен взискателят по изпълнителното дело - Е.Й. Л.. С посоченото постановление имотът е бил възложен на Лвордашка.

Заминавайки от България, св. Л. помолил приятеля си - св. С. - да наглежда имота. На неустановена по делото дата през 2013 г. св. С. установил, че в апартамента се извършва ремонт; обяснението на св. М. било, че апартамента се боядисва в услуга на св. Л., тъй като имало останала боя от строителни обекти.

По-късно на неустановена по делото дата през месец юни 2014 г. св. С. уведомил св.

Л., че не може да влезе в апартамента, тъй като в него живеят други хора. В тази връзка св.

С. посетил ЧСИ Г.Д. с идеята да получи информация, поради какви обстоятелства св. Л. не е бил уведомен за това, че имотът е бил придобит от друго лице. Частният съдебен изпълнител отговорил, че писмо е изпратено, но то се върнало обратно, тъй като св. Л. не е бил открит на известния адрес.

В периода от месец юли до месец ноември 2014 г. св. Симижчийски провел редица срещи със свидетелите М. и С., които признали, че не били уведомили св. Л. за това, че ипотеката не е била заличена, като заявили, че дружеството има намерение да го обезщети за загубите при първа възможност, с оглед затрудненото им финансово положение.

Св. Л. упълномощил св. С., който се свързал с Адвокатско дружество „Т. и партньори“ и адвокат Я. Т. се заела с процесуалното представителство на св. Л. при уреждане на договорните и финансови правоотношения на страните. От адвокатското дружество била изпратена нотариална покана - акт № 131, том III, рег. № 6884/2014 г. на нотариус В.М., с рег. № 053 в Нотариалната камара, която била връчена на 24.07.2014 г. на тогавашния управител на дружеството св. М.Е.П.. Връчен бил и констативен протокол. С нотариалната покана, след като са посочени правата на купувача да развали договора за покупко-продажба и да претендира възстановяване на продажната цена и неустойка, се отправя и покана за явяване на посочена дата при нотариус М. за постигане на споразумение, с което да се уредят имуществените отношения между страните.