Решение № 351 от 20.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Пловдив, 20.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330102876 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от С. А. Д., ЕГН **********, против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на **** г. срещу ищеца било образувано ***. дело № ***/*** г. по описа на ********************* и район на действие - ***, въз основа на издаден в полза на ответника изпълнителен лист на *** г. от ПРС, *** с. по ч.гр.д. № ***/2019 г., предвид влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С него били присъдени следните суми: 536.32 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г.; 56.66 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 04.07.2017 г. – 21.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.04.2019 г. до окончателното погасяване и разноските в размер на общо 75 лева /ДТ и юрк. възнаграждение/.

Твърди се, че вземанията на ответника, включително и акцесорните такива за лихви и разноски, са погасени с изтичане на кратката тригодишна давност. **** производство било прекратено по силата на закона най – късно на 18.06.2021 г., поради бездействие на взискателя в рамките на повече от 2 години.

Предвид изложеното се моли предявеният иск да бъде уважен в цялост, като се признае недължимостта на всички суми, за които е издаден изпълнителният лист.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, със становище за неоснователност на предявения иск.

Твърди, че образуването на ***.дело № ***/*** г. по описа на *** прекъсва погасителната давност, тъй като още в самата молба за образуване взискателят е изискал предприемането на ***. действия спрямо длъжника. Също така взискателят бил възложил на ***** правомощията по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, което водело до прекъсване на давността.

1

Твърди, че след образуване на ***. дело на **** г., е било поискано предприемане на *** действия спрямо длъжника, прекъсващи срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и погасителната давност за вземането. По-конкретно сочи, че на *** г. – *** е предприел опис на движими вещи в дома на длъжника, насрочен за *** г.; на *** г. взискателят е поискал предприемането на ***. действия, вкл. опис на движими вещи в дома на длъжника; на *** г.

*** е предприел опис на движими вещи в дома на длъжника, насрочен за *** г.; на *** г. взискателят е поискал предприемането на ***. действия, вкл. опис на движими вещи в дома на длъжника; на *** г. - *** е предприел опис на движими вещи в дома на длъжника, насрочен за *** г.; на *** г. - взискателят е поискал предприемането на ***. действия, вкл. опис на движими вещи в дома на длъжника.

На следващо място, навежда доводи, че давността на процесното вземане не била тригодишна, а петгодишна. В тази връзка се позовава на съдебна практика, според която стабилизираната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК има последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Предвид изложеното, искането е да се отхвърли предявения иск като неоснователен.

Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Няма спор между страните, а и това се установява от приетия по делото изпълнителен лист, че в полза на ответното дружество - на **** г. е издаден изпълнителен лист, срещу С. А. Д. Г, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № **/*** г. по описа на ПРС, за следните суми: сумата от 536.32 лева – главница, представляваща дължима сума за топлинна енергия, за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г.; сумата от 56.66 лева – обезщетение за забава за периода от 04.07.2017 г. до 21.04.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от 22.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 75 лева - за разноски.

Страните по делото не спорят, че въз основа на така издадения изпълнителен лист, е образувано ***. дело № ***/*** г. по описа на *****.,**** с район на действие *****.

Спорът по делото се концентрира върху въпроса погасени ли са процесните суми в рамките на висящия изпълнителен процес за тяхното събиране.

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл.414, ал.1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора, съгласно чл.

415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е подадено, респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг. чл. 416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Затова неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по иска с 2 правно основание чл. 422, ал.1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет за заповедта за изпълнение. В случая, издадената заповед за изпълнение на парично задължение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на Районен съд - П., се ползват с посочените по-горе правни последици. Именно поради това, искът по чл. 439 ГПК може да се основа само на факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, които са били известни на ищцата и които е могла да посочи в срока за възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, се преклудира.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за доставка на топлинна енергия, представляват по своя характер периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност. С кратка давност се погасяват и вземанията за обезщетение за забава– чл.111, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД. Тригодишната давност се прилага и по отношение на обезщетението за забавено плащане и на разноските. При периодичните месечни платежи, падежът настъпва с изтичане срока за плащане на всяка месечна вноска. Считано от този момент започва да тече погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. С предприемане на действия на *** ****, давността се прекъсва, съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД , а след прекъсването, съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова тригодишна давност.

Както вече се посочи по-горе, вземането, установено с влязла в сила заповед за изпълнение, поради неподаване на възражение в срока по чл. 414 ГПК, се ползва с известен стабилитет, като не може да се оспорва на основания, които са могли да бъдат релевирани в заповедното производство и в този смисъл подобни доводи са преклудирани. Според трайната практика на ВКС обаче този стабилитет не може да се приравни на сила на пресъдено нещо, поради което и срокът за погасяване вземането по давност не е петгодишен на основание чл. 117, ал.2 ЗЗД. С петгодишен давностен срок се погасяват само вземанията, които са били предмет на установяване в рамките на същинско двустранно спорно исково производство, какъвто не е настоящият случай предвид липсата на предявяван иск по чл. 422 ГПК. В този смисъл Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 42/26.02.2016 г., по гр.д. № 1812 по описа за 2015 г. IV г.о., Решение № 139 от 28.08.2013 г. по т. д. 98/2012 г. на ВКС, II т.о. и ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което приравнява заповедното производство на производствата по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по ГПК (отм.) относно последиците, свързани с давността.

Относно твърденията на ищеца, че вземането й е погасено по давност в рамките на образувания срещу нея изпълнителен процес следва да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В същото се прие, че задължителните указания, дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в процесуалната уредба. По задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да „не действа” (да не иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои 3 действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е **** действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на **** **** **** по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на *** дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ***. За нуждите на преценката дали **** производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност е без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.