Решение № 4040 от 05.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4040 гр. София, 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20241110202516 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. С. З., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №23-4332-029929/08.12.2023 г., издадено от Гергана Владимирова Борисова Началник група към СДВР - ОПП, с което: 1) на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца и 2) на основание чл. 177, ал. 1, т.2 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се обсъжда доказателствена необезпеченост на тезата на наказващия орган за извършено от З. управление на моторно превозно средство, водеща до несъставомерност на поведението му, изразило се в отказ да се подложи на тестуване с техническо средство и управление без валидно свидетелство, удостоверяващо правоспособност. Акцент се поставя върху отсъствието на намерение у жалбоподателя да приведе в движение личния си автомобил и предприемане на това действие единствено под принудата на отправеното му разпореждане от контролен орган. Възразява се срещу тенденциозност на извършената проверка, без да са установени непосредствено външни признаци в поведението на въззивника, обуславящи необходимост от нея. Този подход на органите на реда е отнесен към категорията на съществените процесуални нарушения, доколкото поставя дейността им в пряко противоречие с чл.5, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и съществено ограничава правото на защита. Като допълнителен довод за незаконосъобразност на протеклата извънсъдебна фаза на административнонаказателното производство се изтъква липсата на съставен протокол, изискуем съгласно чл.5, ал.2 от същия подзаконов нормативен акт. По повод второто, предявено на З. административно нарушение, свързано с валидността на ползваното от него свидетелство за правоуправление, се отправя упрек за неправилно приложение на материалния закон. Като аргумент се 1 привежда Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство след края на преходния период (31.12.2020 г.) и огласеното публично в електронната страница на Министерство на вътрешните работи относно режима, по който ще бъдат третирани издадените документи за правоуправление от органите на Великобритания.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.

Представлява се от адв. Б, който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Допълва доводите си с открити съществени противоречия между показанията на свидетелите, възпрепятстващи възможността да се изведе еднозначно обстановката, при която е извършено нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Коментира евентуалното приложение на института на изпълнението на неправомерна служебна заповед, изключващ вината на неговия доверител. Този свой извод обосновава с обстоятелството, че З. е бил поканен да премести своя автомобил от органите на реда, а не е пристъпил самоволно към неговото управление. В алтернатива обсъжда малозначителност на проявата, доколкото управлението на МПС било предприето за изключително кратко разС.ие.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон. От нея, по реда на чл.323 от НПК, е постъпило писмено възражение срещу подадената жалба, в което са изложени съображения за правилността и законосъобразността на издадения правораздавателен акт. Релевирано е възражение и за прекомерност на претендираните от въззивника разноски.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество, същата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 15.11.2023 г., в следобедните часове, жалбоподателят Г. С. З. паркирал личния си лек автомобил „Субару Форестър“, с рег. №ХХХ, на кръстовището на ул.“Цар Иван Асен II“ и ул.“Николай Ракитин“, в гр. София, след което се отправил към офиса на рекламна агенция, разположен в района. В непосредствена близост, отново на ул.“Цар Иван Асен II“, бил паркиран и автомобилът на негов колега - свидетеля С. З. К..

Превозните средства били забелязани от свид. П. И. И., живущ в жилищна кооперация, до кръстовището. Свидетелят възприел, че паркирането е извършено в нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което около 19:32 часа, на 15.11.2023 г. той подал сигнал до органите на 01 РУ – СДВР, с искане за намеса и санкциониране на нарушителите.

По повод постъпилото оплакване, около 21:45 часа, на 15.11.2023 г. на място бил изпратен полицейски патрул в състав свидетелите С. Н. Н. и Р. Л. К. – служители при ОСПС – СДВР. Органите на реда забелязали паркираните автомобили, но не установили водачи в или около тях. За да изяснят обстоятелствата по случая, те установили контакт с подателя на сигнала, който в този момент се намирал на балкона в жилището си.

Докато служителите на СДВР разговаряли със свид. И., около 22:30 часа, на 15.11.2023 г., на улицата се появили жалбоподателят и свид. К., всеки от които се отправил към автомобила си. Когато Г. З. се качил в превозното си средство, свидетелите С. Н. и Р. К. се приближили към него, обяснили му, че е нарушил правилата за паркиране и му 2 разпоредили да се премести извън зоната на кръстовището. Жалбоподателят, без да възрази, привел автомобила си в движение и потеглил, придвижвайки се по продължението на ул.“Николай Ракитин“, с посока от ул.“Цар Иван Асен II“ към ул.“Река Осъм“. Когато изминал кратко разС.ие и достигнал до участък от пътното платно, разположен до административен адрес: гр. София, ул.“Николай Ракитин“№23, водачът бил спрян от междувременно извикания от органите на ОСПС – СДВР екип от служители при 01 РУ – СДВР, за да бъде продължена проверката срещу него по повод констатираното неправилно паркиране.

Свидетелите Н., К. и техните колеги изискали личните документи на З., от които установили самоличността му. Докато разговаряли с него, у тях се породили съмнения, че водачът е употребил алкохол или наркотични вещества. Доколкото не разполагали с технически средства за контрол, те потърсили съдействие от органите на Отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР).

На място пристигнал свид. М. Х. Т. - младши автоконтрольор при ОПП - СДВР. След като в разговор с колегите си установил обстоятелствата, при които бил установен водачът, той поканил З. да бъде тестван с техническо средство – „Алкотест дрегер“. Жалбоподателят доброволно се подложил на изследването, а проявената проба била отрицателна. Т. поискал да пристъпи и към проверка за употреба на наркотични вещества, с Drugtest 5000, с №ARME 0069, на което обаче З. се противопоставил. Неговият отказ бил удостоверен в талон за медицинско изследване с №0150792, връчен му на 15.11.2023 г., в 23:59 часа, с указания, че следва да се яви във Военномедицинска академия до 45 минути, т.е. до 00:44 часа на 16.11.2023 г. за подлагане на кръвни изследвания. На въззивника били предадени и седем броя холограмни стикери с номера на талона за изследване, а осмият бил залепен върху екземпляра от този документ, който останал приложен към материалите по преписката.

Докато оформял документацията на водача, свид. Т., в присътвието на свидетелите Н. и К., констатирал, че макар да се легитимира с българска лична карта, свидетелството за управление на З., с №ZAHAR803152GS9XL 02, било издадено от органите в Кралство Великобритания. Документът, спрямо датата си на издаване, бил валиден към датата на проверката, но след извършена справка с дежурната част при ОПП - СДВР, била получена информация, че СУМПС не е подновено, въпреки пребиваването на гражданина на територията на Република България в период по- дълъг от три месеца.

При така установените факти свидетелят Т. преценил, че от водача З. са извършени две нарушения на правилата за движение по пътищата. Поради това съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, бл. №1056067, в който били отразени констатираните фактически обстоятелства и правната им квалификация. Било възприето наличието на нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП – за отказа на водача да се подложи на технически тест за установяване употребата на наркотици и неизпълнение на задължението, произтичащо от правилото чл.162, ал.1 от ЗДвП, касателно валидността на притежаваното СУМПС.

Актът бил подписан от актосъставителя и от очевидците Н. и С.ов. Същият бил връчен на З., който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление №23-4332-029929/08.12.2023 г., от Гергана Владимирова Борисова - Началник група към ОПП-СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени кумулативно наказания „Глоба“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца, а на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП - „Глоба” в размер на 300,00 лева за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП.

3

Препис от правораздавателия акт бил връчен лично на З. на 10.01.2024 г.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите И., К., Н., частично тези, изхождащи от свидетел К. ; талон за изследване с №0150792 от 15.11.2023 г., справка – картон на водача, заповед №513з-9365/03.06.2020 г. на Директора на СДВР, заповед № 8121к-13140/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност, Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, писмен отговор от

Военномедицинска академия, вх.

№139117/26.04.2024 г. по описа на СРС, писмен отговор от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, вх.№158995/16.05.2024 г., писмен отговор от 01 РУ – СДВР, с приложение копие на писмено сведение от П. И. И., пълномощни за процесуално представителство, всички приети по реда на чл.283 от НПК.

Ценни сведения за обстоятелствата от предмета на доказване относно нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП се съдържат в показанията на свид. П. И. И.. С присъщата на съхранен спомен логична последователност той пресъздава непосредствените си наблюдения върху обстановката, в която е извършена проверката на Г. З. и причините, наложили я. Убедително очевидецът проследява поведението на лицето, което е възприел като водач на единия от автомобилите, паркирани в нарушение. Категоричен е, че З. се е качил в превозното си средство, привел го е в движение и след като е изминал кратко разС.ие, е бил спрян от полицейските служителите, пристъпили към неговата проверка.

Разказът на И. разкрива пълен синхрон с показанията на свидетелите Н. и К., пресъздаващи повода, поради който са насочени към жилищния квартал, установения контакт с подалия сигнал за неправилно паркиране гражданин и споделените от него лични наблюдения. При проведените непосредствени разпити, предупредени за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК, двамата полицейски служители изрично потвърждават, че изложените в АУАН фактически констатации отговарят на обективната действителност. Те споделят детайлни спомени относно причините за пристъпването към проверка на З. и идентифицирането му като водач на превозното средство, реда, следван при извършване на контролната дейност и установените в нейния ход нарушения на правилата за движение по пътищата. В продължението на своя разказ за събитията свидетелят К. подертава, че издаденото към З. разпореждане за преместване на превозното средство е отправено едва след като жалбоподателят се е качил в него и е включил двигателя му, следвано от придвижването му по уличното платно. Пояснява решението за последващото му спиране, след изминато от З. кратко разС.ие, с нуждата да бъде продължена проверката по повод допуснатото от водача нарушение на правилата за паркиране. Така заявеното от него кореспондира с показанията на свид. И., наблюдавал идентична хронология на събитията. То не разкрива противоречие и със сведенията, изхождащи от свид. Н., който макар да признава за отсъстващ спомен относно конкретни разпореждания към водача, е съхранил ясно момента, в който неговите колеги са спрели въззивника, указвайки му мястото, на което да паркира, за да предприемат контролната си дейност с негово участие.