Решение № 117 от 05.08.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Велико Търново, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20264001000091 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 7 от 06.02.2026 г. по т. д. № 5/2025 г. на Окръжен съд Ловеч е отхвърлен предявеният от К. А. Д. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 30000 лв., по 2500 лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяко месечно вземане за периода от 08.06.2020 г. до 29.04.2021 г. – времето, през което е полагал лично 24-часови денонощни грижи за баща си, за което е напуснал работа и е прекъснал следването си, като неоснователен и недоказан.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от К. А. Д., като решението се обжалва изцяло. Излагат се съображения, че мотивите на съда са в противоречие с действащото законодателство и в отклонение от задължителната съдебна практика, обективирана в т. 4 от ППВС 4/1975 г.

Пострадалият не е бил в състояние да заплаща за полаганите грижи, тъй като е бил в кома, като лицата, които са полагали грижи за него са ищецът /по това 1 време студент, не посещавал лекции/, съжителката му /напуснала работа/ и бабата на ищеца /пенсионер/. Допуснати са процесуални нарушения, изразяващи се в препятствие на възможността за доказване размера на предявените искове, като не е допусната поисканата съдебно-счетоводна експертиза. Позовава се на съдебна практика, с която са присъждани суми за полагани ежемесечни грижи за пострадал от близки роднини за минал и бъдещ период. Ищецът преди смъртта си е сезирал застрахователното дружество с искане за заплащане на имуществени вреди за полагани грижи.

След смъртта му негов законен и единствен наследник да претендира тези вреди е именно синът му, който е ищец в настоящото дело.

Отправено е искане да се отмени решението и вместо него се постанови друго, с което се осъди ответникът да заплати претендираната сума от 30000 лв., по 2500 лв. на месец, ведно със законна лихва върху всяка сума, считано от 08.06.2020 г. до 29.04.2021 г.

В срока за отговор насрещната страна не е депозирала становище, но с писмена молба преди датата на съдебно заседание сочи, че оспорва жалбата, и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Пред Окръжен съд Ловеч е предявен иск от К. А. Д. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за заплащане на сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – полагани 2 грижи за увредения от болногледачи и придружители за периода 08.06.2020 г.

– 29.04.2024 г., ведно със законната лихва върху всяко месечно вземане, считано от 08.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата /обстоятелствата и искането са уточнени с молба вх. № 1281 от 18.02.2025 г./.

Изложени са обстоятелства, че на 17.01.2020 г. около 08,25 ч. на път 307 км 3+700 е настъпило тежко ПТП между л.а. Тойота Рав4, управляван от водача М. Т., който нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал описаното МПС с несъобразена с пътните условия и настилка скорост, и на десен завой загубил контрол, поднесъл, навлязъл в лентата за насрещно движение, където блъснал движещия се там л.а. Волво, управляван от А. Д. А., баща на ищеца. В резултат на тежките травми А. изпаднал в коматозно състояние, което непрекъснато се усложнявало. На 05.11.2021 г. той починал, поради тежък белодробен и мозъчен оток, получен в пряка причинна връзка от получените при ПТП травми. За неимуществените вреди, произтекли от тежките телесни увреждания преживе, увреденият е обезщетен с влязло в сила решение по гр.д. № 81/2023 г. на ВКС, ІІ Г.О. Предмет на настоящата претенция са имуществените вреди, като след влезлите в сила определения за частични прекратявания, предмет на производството остават имуществените вреди, свързани с полагането на грижи за пълното 24 часово ежедневно обслужване на ищеца от негови близки, които са напуснали работа, за да полагат грижи за него за посочения период. В тази връзка се излага, че пострадалият е бил в невъзможност да се самообслужва, което налагало същия да ползва денонощни чужди грижи за периода от изписване от болницата до настаняването му в хоспис. Поради нарушени двигателни функции била нарушена възможността му за самостоятелно придвижване, не можел да си приготвя храна, да се преоблича, да се изправя, да се грижи за личната си хигиена. Всички тези негови потребности се осъществявали с помощта на близките му – жената, с която живеел на семейни начала, от нейната майка и от самия ищец, които денонощно, по 24 часа в денонощието на смени се грижели за него. Всички напуснали работа, за да се грижат за пострадалия, подпомагани и от други негови близки роднини, като за това увреденият не е заплащал, тъй като е бил в кома. За полаганите денонощни грижи от трети лица е необходимо същите да бъдат овъзмездявани от ищеца за денонощното му обслужване по пазарни цени. Това възнаграждение за полаганите в полза на ищеца чужди грижи съставлява имуществена вреда, която застрахователят 3 на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ следва да възмезди.

Противоправното деяние на виновния водач е установено от постигнатото споразумение по НОХД № 25/2021 г. на РС Луковит, с което Тодоров се е признал за виновен в това, че на 17.01.2020 г. около 08,20 ч. на ПП 307, км 3+700 между с. Тодоричене и гр. Луковит, при управление на л.а. Тойота Рав4, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, вследствие на което изгубил контрол върху управляваното от него МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал сблъсък с насрещно движещото се МПС л.а. Волво 850, в резултат на което причинил на А. Д. А. тежка телесна повреда - продължително разстройство на съзнанието, обусловено от хронично вегетативно състояние кома. Л.а. Тойота Рав4 е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Със застрахователна претенция, пратена по пощата на 17.08.2020 г., ответното дружество е уведомено за застрахователното събитие, включително с искането за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. С оглед на това, че до момента не е извършено плащане, е предявен настоящият иск. С допълнително становище с вх. № 6618/26.09.2025 г. ищецът пояснява, че той, неговата майка и неговата баба са се грижили за увредения денонощно, за което не им било заплащано. Ищецът е бил студент през процесния период, майка му е напуснала работа, а баба му е пенсионер.

Позовава се на т. 4 от ППВС № 4/1975 г., което според него е приложимо в случая. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е посочил, че ищецът е един от хората, които са полагали грижи за баща си, докато последният е бил в кома, грижи са полагани и от други хора, на които не е заплащано. Ищецът е напуснал работа и е прекъснал следването си, спрял за посещава лекции, за да полага грижи за баща си. Не е заплащал на майка си.

С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни възражения: застрахователната претенция е предявена за неимуществени вреди в размер на 800000 лв., но не и за компенсиране на имуществени вреди; ищецът не е процесуално легитимиран, тъй като не е доказал, че е направил реални разходи за болногледач; грижите за А. са полагани от съпругата му, сестра му, майката на съпругата му, а ищецът няма право да претендира от тяхно име разходите за болногледач; не са настъпили имуществени вреди, тъй като не са приложени платежни документи в тази насока; ако ищецът е осъществявал грижи, това е било в изпълнение на нравствен дълг;

4 застрахователното обезщетение включва единствено реално извършените разходи, и при признанието, че такива не са сторени, няма основание за обезщетяването им по средни пазарни цени; оспорва се фактът на полагане на грижи от страна на ищеца за баща му, както и фактът, че близките роднини са напуснали работа, за да го гледат.

С обжалваното решение е прието, че произшествието и състоянието на А. А. не се спорят, нито се спори наличието на застраховка на автомобила на виновния водач, поради което са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя. От събраните доказателства се установява, че за бащата на ищеца са се грижели освен него, и други лица. Установява се още, че той е бил назначен за личен асистент на баща си, за което е получавал възнаграждение. Не се доказва да е напуснал работа и следването си, за да се грижи за баща си, нито се доказва той да е заплащал на трети лица за това. С оглед на това е прието, че претендираните имуществени вреди са недоказани, което е обусловило извода за отхвърляне на претенцията.

Настоящият състав намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от амбулаторен лист от 01.07.2020 г. А. Д. А. е с поставена диагноза вътречерепна травма, неуточнена, като обективното му състояние е описано като увредено общо състояние – кома, обслужва се само с чужда помощ. Състоянието на А. след ПТП, включително изпадането в кома, не се оспорва от застрахователя.

За изясняване на фактическата обстановка е разпитана свидетелката А.

Р., майка на ищеца. Съпругът й не можел да се обслужва, защото бил в състояние на кома – не реагирал, не говорел, не се движел. Първо го хранили със сонда през носа, после в Турция му сложили гастростома на корема, свидетелката приготвяла пасирана храна. На 08.06.2020 г. го изписали от болницата. До 27.03.2021 г. тя се грижела за него, всеки ден го хранела, правели сутрешен тоалет, лекарства, раздвижване, обръщане на всеки час на една страна, после на другата. После изправяне в седнало положение. Хранели го по пет пъти на ден, къпали го, подстригвали го, бръснели, говорили му. За А. се грижели свидетелката, нейната майка и сина й К.. След лечението в Турция им казали, че трябва да е под медицински грижи, защото се разболявал постоянно. Настанили го в хоспис в гр. София, персоналът бил от лекари и 5 медицински сестри, имало рехабилитатори. Постоянно ходили в хосписа при него, въпреки че свидетелката била на работа. Уточнява, че започнала работа, след като го настанили в хосписа, защото трябвало да връща пари. Преди това напуснала работа, за да се грижи за А.. Синът й не работел, той следвал в УНСС. Прекъснал образованието си, пропуснал държавен изпит, защото трябвало да се грижи за баща си. От 08.06.2020 г. тримата стояли непрекъснато при А.. В началото, когато го изписали от болницата в Плевен, сестра му П. помагала, но това било за три седмици, после се отказала.

Грижели се за него в къщата в с. Дерманци, в къщата на сина им. Родителите на А. живеят в същото населено място, къща до къща, но не полагали никакви грижи.

Св. П. Д. е леля на ищеца, сестра на А. Д.. След като го изписали, го закарали вкъщи. Вкарали го в мазето, баща му избухнал. Започнали да се грижат за него – К., А., майката на А., един братовчед, родителите му. Наймного грижи полагали свидетелката, А. и майка й. Сутринта свидетелката отивала у брат си, пиели кафе и започвали мерене на кръвно, рехабилитация.