Решение № 9 от 10.01.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Кюстендил, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Любка Евг. *** като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно гражданско дело № 20231500500423 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 8303/17.08.2023 г., депозирана от П. М. Д., против решение № 751/05.08.2023 г., постановено по гр. дело № 20231520100 115 по описа на Районен съд – Кюстендил, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от ищеца и настоящ въззивник иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на Заповед № 486/20.12.2022 г. на директора на ОУ „Проф. Марин Дринов“ - гр.

Кюстендил, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Със същото решение първоинстанционният съд е осъдил П. Д. да плати на ОУ „Проф. Марин Дринов“ - гр. Кюстендил сумата от 850 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

С въззивната жалба решението се обжалва изцяло като неправилно поради необоснованост и поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивникът не е съгласен с извода на първоинстанционния съд, че оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ съдържа всички необходими реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, като поконкретно твърди, че заповедта не е мотивирана. Поддържа, че заповедта не съдържа достатъчно ясно описание на извършените нарушения със субективните и обективните им признаци, включително времето на извършването им и акцентира, че по отношение на твърдяното нарушение, представляващо преждевременно напускане на работното място, е посочен времеви диапазон, започващ в „около 13:20 ч.“. Твърди също така, че не е имал учебен час на 16.11.2022 г. във времевия диапазон между 13:20 ч. и 13:40 ч., поради което не може да се приеме, че е напуснал преждевременно работното си място. Допълва, че въпреки че по програма в посочения интервал не е следвало да води учебен час, е организирал учебния процес на III „В“ клас, получил е устно разрешение от прекия му ръководител да напусне работното си място и едва след това е отишъл да се срещне с директора на ОУ „Проф. Марин Дринов“. Сочи, също така, че от заповедта не става ясно с кое от двете 1 твърдяни нарушения – преждевременно напускане на работното място и недопустимо отношение към ученика *** изразяващо се в хващане за шията, крещене и използване на обидни думи - „лигльо и глупак“, е уронено доброто име на работодателя и как същото е уронено. Твърди и, че с нито едно от вменените му дисциплинарни нарушения не е злепоставил работодателя си пред трети лица, поради което не може да се приеме, че действително е било уронено доброто име на последния. Сочи, че твърдяните действия, представляващи недопустимо отношение към ученика *** са били разгласени от директора на училището. Допълва, че по делото няма данни името на работодателя да е било добро, съответно да е било уронено, като сочи, че не са очертани последици в посока имиджът на работодателя да е пострадал. Изтъква, че уронването на доброто име на предприятието е нарушение, при което работникът проявява нелоялно отношение към работодателя и поддържа, че под никаква форма не е проявявал такова спрямо своя работодател. Оспорва да е проявявал недопустимо отношение към ученика *** изразяващо се в хващане за шията, крещене и използване на обидни думи - „лигльо и глупак“. Пояснява, че повишаване на тона му се е налагало, за да въдвори ред между учениците, които са с проблемно поведение, в това число и *** Твърди, че системно в периода от 21.09.2022 г. до 10.02.2023 г. поведението на учениците от III „В“ клас е било проблемно. Поддържа, че по делото не е установено вменените му нарушения да са били извършени виновно, поради което неправомерно му е било наложено дисциплинарно наказание. Оспорва наложеното наказание да съответства на тежестта на твърдяните нарушения. Твърди, че не е ясно за какви нарушения на трудовата дисциплина са му били поискани обяснения по реда на чл.

193 КТ. Смята, че твърдяните пороци в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са го възпрепятствали да упражни пълноценно правото си на защита, доколкото не е могъл да узнае за какви нарушения му е наложено дисциплинарното наказание. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения като не е уважил всичките му доказателствени искания. Съобразно изложеното въззивникът моли съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК ответникът в първоинстанционното производство – ОУ „Проф. Марин Дринов“ е подал отговор н а въззивната жалба, с който изцяло я оспорва.

Оспорва твърденията на въззивника, че обжалваната заповед не е мотивирана. Поддържа, че установените от директора нарушения са описани в същата с обективните и субективните им признаци, поради което служителят е имал възможност да разбере за какви точно нарушения е била ангажирана дисциплинарната му отговорност. Оспорва твърдението на въззивника, че на 16.11.2022 г. по програма не е имал учебен час във времевия диапазон от 13:00 ч. до 13:40 ч., като сочи че същото е в противоречие с изявленията му, че е попитал заместник директора *** дали е възможно да излезе по-рано от часа по „Организиран отдих и спорт“ и че към 13.27 ч. е предал учениците на г-жа ***. Оспорва да е било налице тенденциозно отношение спрямо служителя. Сочи, че във въззивната жалба се съдържат твърдения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, без да е посочено по какъв начин отказът на съда да събере всички поискани от ищеца доказателства е опорочил съдебния процес. Противопоставя се на отправените от въззивника доказателствени искания, като поддържа, че част от тях са неотносими, а други са преклудирани. Препраща към възраженията срещу доказателствените искания, обективирани в отговора на исковата молба и направени в съдебно заседание. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено е от компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно 2 правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Не е спорно, а и се установява от представеното по делото допълнително споразумение към трудов договор № 1139/14.09.2020 г. , че към датата на издаване на обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ - 20.12.2022 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, като въззивникът е заемал длъжността „старши учител в начален етап“.

С оспорената Заповед № 486/20.12.2022 г. на П. Д. било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ по чл. 188, т. 1 КТ за това, че на 16.11.2022 г., не е бил на работното си място – сградата на училището, находяща се на бул. „***“ № 43 в гр. Кюстендил, за времето от около 13:20 ч. до 13:40 ч., тъй като е напуснал преждевременно същото около 13:20 ч., по време на час на III „В“ клас, който е приключил в негово отсъствие в 13:40 ч., както и за това, че на 09.11.2022 г., в часа по „Технологии и предприемачество“ на III „В“ клас, във времето между 11:30 ч. и 12:10 ч., е проявил недопустимо отношение към ученика *** изразяващо се в хващане за шията, крещене и използване на обидни думи - „лигльо и глупак“. Дисциплинарните нарушения са квалифицирани по чл. 187, т. 1 и т. 8, предл. второ КТ.

От граматическото тълкуване на заповедта се установява, че според работодателя, с действията извършени на 09.11.2022 г. служителят е уронил доброто му име, доколкото това нарушение е станало известно на неограничен кръг от хора, в това число родителите на учениците от III „В“ клас, служители на Дирекция „Социално подпомагане“ - Кюстендил, Отдел „Закрила на детето“, служители на Районно управление на МВР - Кюстендил, служители на Районна прокуратура - Кюстендил. В този смисъл неоснователно е твърдението на въззивника, че не става ясно с кое от двете дисциплинарни нарушения се твърди да е уронено доброто име на работодателя.

Преди налагане на дисциплинарното наказание, със заповед № 309/16.11.2022 г. от настоящия въззивник са били поискани писмени обяснения във връзка с към този момент предполагаемите дисциплинарни нарушения. П. Д. е депозирал такива в предоставения му от работодателя срок, като видно от текста на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, изложеното от служителя е обсъдено при ангажиране на дисциплинарната му отговорност.

Спорни по делото са въпросите имал ли е въззивникът учебен час на 16.11.2022 г. във времевия диапазон между 13:20 ч. и 13:40 ч., както и получил ли е устно разрешение от прекия си ръководител да напусне работното си място.

Видно от представените седмични разписания за I срок за учебната 2022/2023 година и заповед № 1444/07.09.2022 г., определяща графика за провеждане на учебните часове, в ден сряда, какъвто е бил 16.11.2022 г., III „В“ клас е имал дванадесет часа, като седмият е бил „Организиран отдих и физическа активност“ продължаващ във времевия интервал от 13:00 ч. до 13:40 ч. От седмичното разписание на дейностите, съдържащо се в дневника на III „В“ клас за 2022/2023 г., се установява, че на 16.11.2022 г. организираният отдих и физическа активност – игри на открито е бил под надзора на П. Д.. В дадените от него писмени обяснения самия въззивник, твърди, че е поискал от зам. директора *** да излезе по-рано от часа по „Организиран отдих и спорт“, както и че в 13:31 ч. е влязъл в сградата на 3-то училище и е поискал среща с директора. Посоченото съдът възприема и кредитира като извънсъдебни признания на въззивника за неизгодни за него факти, а именно, че в спорния времеви диапазон е имал час, като и че в 13:31 ч. вече не е бил на работното си място. С оглед на изложеното твърдението, че въззивникът не е имал час на горепосочената дата във времевия диапазон между 13:20 ч. и 13:40 ч. се явява опровергано от представените по делото писмени доказателства.

По въпроса получил ли е въззивникът устно разрешение от прекия си ръководител да напусне преждевременно работното си място са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля *** - заместник директор по учебната дейност във филиала на училището, находящ се на бул. „***“ № 43 и пряк ръководител на г-н Д., които съдът кредитира като 3 логични, последователни и дадени след като на свидетеля му е била разяснена наказателната отговорност, която носи за даване на неверни показания. Свидетелят изрично посочва, че въззивникът нито е искал разрешение от нея да напусне преждевременно работното си място на 16.11.2022 г., нито е получил такова. Показанията на свидетеля *** се подкрепят от тези на свидетеля ***, които съдът също кредитира като вътрешно непротиворечиви и отговарящи на останалите доказателства по делото. От последните става ясно, че между г-н Д. и ръководството на училището са били проведени две срещи – едната на 10.11.2022 г., инициирана от директорката, г-жа *** и другата - на 16.11.2022 г. - по инициатива на въззивника. Веднага след срещата, проведена на 16.11.2022 г., на която е присъствал и прекият ръководител на г-н Д., последният е бил попитан защо не е на работното си място.

Фактът, че за представителите на училището е било неясно защо въззивникът не е на работното си място, логически противоречи на твърдението му, че предварително е поискал и получил разрешение от г-жа *** да напусне часа на III „В“ клас преждевременно.