Решение № 653 от 09.10.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 653 гр. Горна Оряховица, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20244120100572 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В Районен съд гр. Горна Оряховица е на производство искова молба от М. Л. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. ****** чрез адв.

Н. К., АК Велико Търново, със съдебен адрес: гр. Горна Оряховица, ****** против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4- 6.

Ищецът сочи, че с изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 1119/ 2004г. на Районен съд гр. Горна Оряховица Д. е осъден да заплати на „Ейч Ви Би банк Биохим“ АД - понастоящем „УниКредит Булбанк“ АД следните суми:

6088.63лева главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от 14.07.2004г. до изплащане на вземането; сумата от 147.71лева , представляваща ливхи по просрочена главница; сумата в размер на 41.61лева договорна лихва и сумата от 125.56лева разноски за водене на делото. Чрез издадения изпълнителен лист било образувано изп.д. № 493/ 2004г. на СИС при ГОРС. Впоследствие посоченото дело било изпратено на ЧСИ В.Г., при когото било образувано изп.д. № 89/ 2006г.

По изп.д. № 89/2006г. на ЧСИ В.Г. бил наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца в „ТИМ“ ООД , ЕИК: ******. Съобщението за налагане на запора било изпратено на 22.05.2008г. и получено от третото задължено лице ( работодателя) на 15.07.2008г.

След налагане от ЧСИ Г. запор на трудовото възнаграждение на Д., не били извършвани други изпълнителни действия и не били искани от взискателя такива. На 11.08.2016г. ЧСИ Г. издал постановление по чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изп.д. № 89/ 2006г.

На 13.10.2017г. „УниКредит Булбанк“ АД депозирало молба за 1 образуване на ново изпълнително дело за същите вземания. Такова било образувано по- изп.д. № 1734/ 2017г. по описа на ЧСИ В.Г..

На 20.11.2018г. по изпълнителното дело била постъпила молба от ответника за конституирането му като взискател по делото. Дружеството посочило пред съдебния изпълнител, че като цесионер е придобило вземането с договор от 15.10.2018г. На 18.06.2019г. ЧСИ Г. е конституирал дружеството като взискател по делото на мястото на банката.

Сочи се, че новият взискател е поискал извършване на изпълнителни действия, в резултата на което на 29.07.2019г., на 22.03.2022г. и на 07.06.2023г.

ЧСИ Г. е наложил запори на вземанията на ищеца по банкови сметки в „Банка ДСК“ АД, „Те Дже Зираат Банк“ АД и „Юробанк България“ АД.

Ищецът твърди, че на 02.06.2023г. по изпълнителното дело ЧСИ Г. е изпратил съобщение за налагане на запор на трудовото възнаграждение на Д. получавано при работодателя „Енел Строй“ ООД. В него били посочени дължимите суми.

Ищецът твърди, че от посочените факти било видно , че от последното изпълнително действие по изп. д. № 89/ 2006г. на ЧСИ Г. и първото действие по изп.д. № 1734/ 2017г. на същия съдебен изпълнител, е изминал период от над 11 години, през който изпълнителни действия не са били искани от взискателя и не са били извършвани от съдебния изпълнител. Ищецът твърди, че вземанията предмет на изпълнителното дело са погасени по давност и не могат да бъдат събирани чрез държавната принуда в това производство. Сочи се съдебна практика.

Ищецът иска да се постанови съдебно решение, с което да се приеме за установено , че М. Л. Д. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумите по издадения изпълнителен лист по гр.д. № 1119/ 2004г. на ГОРС , в размер на 6088.63лева – главница по договор за потребителски кредит , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2004г. до окончателното изплащане на вземането, поради погасяване по давност. Ищцовата страна претендира присъждане на разноски. Правят се доказателствени искания.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4- 6 депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез юрисконсулт В.Й..

Дружеството счита, че искът е процесуално допустим, но изцяло неоснователен. Ответната страна сочи, че между страните не се спори, че е налице валидно облигационно правоотношение по сключен договор за потребителски кредит , неизпълнен от ищеца, както и обстоятелството, че вземането е прехвърлено в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия.

Ответникът излага, че поради неизпълнение на поетите от Д. договорно задължения е образувано ч.гр.д. № 1119/ 2004г. на ГОРС и е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д.№ 89/ 2006г. на ЧСИ В.Г.. По посоченото дело са били вършени изпълнителни действия за събиране на вземането. Ответната страна твърди, че в случая следва да се прилага общата петгодишна давност. Сочи се ТР № 3/ 28.03.2022г. по т.д. № 3/ 2020г. на ОСГТК на ВКС, като страната се позовава на него и твърди, че новата давността относно процесното вземане е започнала да тече от 26.06.2015г.

Страната сочи, че новото изп. д. № 1734/ 2017г. на ЧСИ Г. е образувано 2 преди да изтече новия давностен срок и са поискани изпълнителни действия.

До предявяване на иска са били предприемани действия, като в периода 26.06.2015г. до 13.10.2017г. не била изтекла погасителната давност.

Ответникът конкретно сочи, че на 26.07.2019г. били изпратени две запорни съобщения – до „Банка ДСК“ ЕАД и до „Си Ди Транстрейд“ ЕООД , с които били наложени запори върху банкова сметка и трудово възнаграждение на длъжника. На 07.08.2020г. била изпратена призовка за принудително изпълнение за насрочване опис на движими вещи по искане на взискателя. На 18.03.2022г. било изпратено запорно съобщение до „Те Дже Зират Банкасъ“ клон София и бил наложен запор на банкова сметка. На 02.06.2023г. били изпратени запорни съобщения до „Юробанк България“ АД и „Енел Строй“ ООД, с които били наложени запори на банкови сметки и трудово възнаграждение на Д.. На 11.01.2024г. било входирано искане за справки и налагане на запори.

Ответната страна сочи съдебна практика в защита на твърдението си, че не е настъпила погасителната давност относно процесното вземане.

Ответното дружество иска постановяване на решение, с което да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски. Правят се доказателствени искания. Страната не представя писмени доказателства.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. Н. К., АК Велико Търново. Исковата молба се поддържа. Прави се искане за уважаване на иска и присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София не изпраща представител.

Предявената искова молба е процесуално допустима.

Предявен е иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК.

От събраните доказателства се установи следното.

По делото се установи, а и не се спори от страните, че с изпълнителен лист от 22.07.2004г. по гр.д. № 1119/ 2004г. на Районен съд гр. Горна Оряховица е разпоредено М. Л. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. ****** да заплати на „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД, гр. София сумата 6088.63лева , представляваща неиздължена сума по договор за потребителски кредит на граждани № 25/ 31.03.2003г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.07.2004г. до окончателното изплащане на главницата, сумата в размер на 147. 71лева , представляваща лихви по просрочената главница, сумата от 41.61лева , представляваща договорна лихва , както и сумата от 125.56лева разноски за водене на делото. От кредитора „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД, гр. София на 13.09.2004г. е подадена молба до съдия – изпълнител при Районен съд гр. Горна Оряховица, като е отправено искане за образуване на изпълнително производство. Дружеството е поискало да се изпрати призовка за доброволно изпълнение до Д. за цялата посочена сума и направените разноски. В молбата се съдържа искане, в случай на неизпълнение на задължението от Д., да се извърши опис, да се наложи запор и да се пристъпи към продажба на движими вещи на длъжника.

Направено е искане да се изискат справки за декларирани недвижими имоти, притежавани МПС и банкови сметки. С разпореждане от 17.09.2004г. на съдия – изпълнител при ГОРС е образувано изп. дело № 493/ 2004г. на СИС Горна Оряховица. На 28.09.2004г. е изпратена призовка за доброволно изпълнение до М. Д., получена лично от него на 04.10.2004г. На 13.10.2004г. е постъпила 3 информация от НОИ , РУСО Велико Търново, че М. Д. няма регистриран трудов договор. С Разпореждане от 01.02.2005г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи в жилището на длъжника. На 02.02.2005г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника М. Д., получена на 11.02.2005г. от съсед. На 01.03.2005г. съдебният изпълнител е съставил протокол за опис на движимо имущество , в който е вписал, че длъжникът е посочил, че погасява задължението си. На 18.03.2005г. е съставен нов протокол за опис на движимо имущество, в който съдебният изпълнител е отразил, че Д. заявява, че след 10.04.2005г. ще внася по 100лева месечно за погасяване на задължението си.

На 31.05.2006г. взискателят по делото „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД, гр.

София е поискал производството да се изпрати на ЧСИ В.Г. за продължаване на действията по принудително изпълнение спрямо М. Д.. При ЧСИ Г. е образувано изп. дело № 89/ 2006г. По искане на съдебния изпълнител е изготвена справка за трудовите договори на Д.. Със запорно съобщение от 22.05.2008г. изпратено до работодател на Д. – „ТИМ“ ООД, БУЛСТАТ:

******, гр. Велико Търново е наложен запор на трудовото възнаграждение на Д.. Съобщението е получено на 15.07.2008г. от счетоводителя на дружеството. С писмо от 13.08.2008г. дружеството работодател е уведомило ЧСИ Г., че трудовото правоотношение с Д. е прекратено на 29.07.2008г., но удръжката от трудовото му възнаграждение за м. юли 2008г. ще бъде преведена до 25.08.2008г. На 30.06.2016г. е постъпила молба от „УниКредит Булбанк“ АД гр. София ( правоприемник на „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД), с която се иска от съдебния изпълнител да събере данни за трудовите договори на Д., като при наличие на такива да се наложи запор на получаваното трудово възнаграждение. Иска се и извършване на опис и оценка на движими вещи. На 11.08.2016г. е съставено Постановление за прекратяване на изп. д. № 89/ 2006г. В постановлението си ЧСИ В.Г. е установил, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е прекратил изпълнителното производство. На 13.03.2018г. по делото е постъпила молба от дружеството „Гетбек България“ ЕООД, ЕИК: 204868131, гр. София. В нея е посочено, че с договор за цесия от 04.12.2017г. вземания на „УниКредит Булбанк“ АД са прехвърлени на „Гетбек България“, като това включвало и вземането срещу М. Д.. Прави се искане „Гетбек България“ ЕООД, ЕИК: 204868131, гр. София да бъде конституирано като взискател по посоченото дело.

Представени са и копия на изп.д. № 1734/ 2017г. на ЧСИ В.Г..

Производството е започнато с молба от 13.10.2017г. на „УниКредит Булбанк“.

Взискателят е поискал от съдебния изпълнител да предприеме действия по събиране на вземането. На 13.03.2018г. при ЧСИ Г. е постъпила молба от „Гетбек България“ ЕООД, ЕИК: 204868131, гр. София. В нея е посочено, че с договор за цесия от 04.12.2017г. вземания на „УниКредит Булбанк“ АД са прехвърлени на „Гетбек България“, като това включвало и вземането срещу М. Д.. Прави се искане „Гетбек България“ ЕООД, ЕИК: 204868131, гр. София да бъде конституирано като взискател по посоченото дело. На 20.11.2018г. е подадена молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ******, гр. София.

Дружеството е посочило, че на 26.09.2018г. е бил сключен договор за цесия между „Гетбек България“ ЕООД и „ЕОС Сървисис“ ЕООД , по силата на който последното дружество е придобило вземането срещу М. Д.. На 15.10.2018г. между „ЕОС Сървисис“ ЕООД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е бил сключен нов договор за цесия, като по него вземането е придобито от последното 4 дружество. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е направило искане да бъде конституирано като взискател по изп. д. № 1734/ 2017г. на ЧСИ Г.. С Постановление от 08.01.2019г. на ЧСИ Г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституирано като взискател срещи М. Л. Д.. На 18.06.2019г. е изпратено съобщение за доброволно изпълнение до Д.. Изготвени са справки за трудовите договори на Д. и за адресната му регистрация. На 29.07.2019г. е наложен запор на банковите сметки и банковите касети на М. Д. в „Банка ДСК“ АД, получено от банката на 31.07.2019г. На 29.07.2019г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на Д. получавано при работодателя „Си Ди – Транстрейд“ ЕООД, гр. Лясковец, получено на 09.08.2019г. На 26.07.2019г. и на 06.08.2019г. до М. Д. са изпратени съобщения за доброволно изпълнение, като последното е получено лично от ищеца на 06.08.2019г. На 07.08.2020г. е съставена призовка за принудително изпълнение , с която Д. се уведомява, че на 01.10.2020г. съдебният изпълнител ще пристъпи към принудително изпълнение чрез опис на движими вещи. В протокол за опис на движими вещи от 01.10.2020г. е посочено, че описа се отлага. На 18.03.2022г. е изготвено запорно съобщение до „Те Дже Зираат Банкасъ“ клон София за налагане на запор на банкови сметки и банкови касети на Д., като съобщението е получено на 23.03.2022г. от банката. Съобщение за налагане на запор на банковите му сметки е изпратено и на Д. на 18.03.2022г., получено на 06.04.2022г. Н а 02.06.2023г. е наложен запор на трудовото възнаграждение и банковите сметки на Д. в „Юробанк България“ АД. Банката е получила съобщението на 07.06.2023г. На 02.06.2023г. е изпратено съобщение и до работодателя „Енел Строй“ ООД гр.