Решение № 643 от 19.05.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 643 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000502390 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 261227/22.10.2023г., постановено по гр. д. № 4222/2011 г. по описа на СГС, І ГО, 20 състав, са отхвърлени исковете, предявени от КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО

(КОНПИ) срещу В. С. Е. , „ВУЛКАН“ ЕООД, „ДАВ-В. Е.“ ЕООД (правоприемник на „Вулкан В. С.“ ЕООД), „ДАФИ-В. Е.“ ЕООД (правоприемник на „ДАВ“ ЕООД, „ДАФИ-В. С.“ ЕООД (като правоприемник на „Вулкан В. Е.“ ЕООД, А. В. Е., „Д. И.“ ЕООД и Д. И. К., за отнемане в полза на държавата като придобито от престъпна дейност имущество, описано в диспозитива на съдебното решение. Признато е за установено по исковете по чл.124, ал.1, пр.2 ГПК, предявени срещу „ДАВ-В. Е.“ ЕООД и КОНПИ, че К.

Н. Б., „КАЗА БЪЛГАРИЯ“ ООД, С. Л. Л., Б. Б. С. и Х. С. С. (наследници на С.

Х. С. и негови правоприемници в процеса на основание чл.227 ГПК), са собственици на самостоятелен обект в сграда, на етаж 4, с идентификатор ***, ***. Отхвърлен е иска на Д. К. Й. по чл.124, ал.1, пр.2 ГПК вр. с чл.19, ал.3 ЗЗД – за признаване за установено спрямо „ДАВ – В. Е.“ ЕООД (като правоприемник на „Вулкан В. С.“ ЕААД) и КОНПИ, че е собственик на самостоятелен обект в сграда, на етаж 0, с идентификатор ***, гр. Русе, община Русе, област Русе, по ККР, одобрени със заповед № РД-18-18/16.05.2007 г. на ИД на АГКК, адрес на имота: *** Отхвърлен е искcj на „ОДИТКОНСУЛТ“ ЕООД, за признаване за установено спрямо „ДАВ-В. Е.“ ЕООД (като правоприемник на „Вулкан В. С.“ ЕООД) и КОНПИ, че е собственик на лек автомобил марка „БМВ“, модел Х 5,, рег. № *** (регистрация в Дубай). КОНПИ е осъдена да заплати, на основание чл.78, 1 ал.3 ГПК, на В. С. Е., сумата от 4 000 лв., на Д. И. К. – 18 200 лв. КОНПИ и „ДАВ – В. Е.“ ЕООД (като правоприемник на „Вулкан В. С.“ ЕООД), са осъдени да заплатят на основание чл.78, ал.1 ГПК, на С. Л. ***, сумата от 330 лв., на Б. Б. С. и Х. С. С. – 372, 10 лв., на К. Н. Б. – 343 лв., на „КАЗА БЪЛГАРИЯ“ ООД - 1 158 лв.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените от нея исковe, е депозирана въззивна жалба от ищеца КОМИСИЯ

ЗА

ОТНЕМАНЕ

НА

НЕЗАКОННО

ПРИДОБИТО

ИМУЩЕСТВО.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК са постъпили писмени отговори на въззивната жалбаот „КАЗА БЪЛГАРИЯ“ ООД, Х. С. С. и Б. Б. С., К. Н. Б., С.

Л. Л., И. Р. Й., В. С. Е. – лично и като представител на ответните дружества „ВУЛКАН“ ЕООД, „ДАВ“ ЕООД, „ДАВ - В. Е.“ ЕООД, „ДАФИ-В. Е.“ ЕООД, с които я оспорват. Излагат съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.

Постъпила е въззивна жалба от Д. К. Й. срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1, пр.2 ГПК вр. с чл.19, ал.3 ЗЗД, насочен срещу „ДАВ В. Е.“ ЕООД, като правоприемник на „Вулкан В. С.“ ЕООД и срещу КОНПИ.

Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че не е собственик на процесния имот с идентификатор ***, в *** собственик е С. М. - Т.. Твърди, че е собственик на имота по силата на решение № 26/01.04.2010 г., постановено по гр. д. № 33/2010 г. по описа на Русенски окръжен съд, с което е обявен за окончателен предварителен договор от 31.03.2008 т. за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между „Вулкан В. С.“ ЕООД и С. И. М. - Т., действаща в полза на сина си Д. К. Й.. Твърди, че е изразил съгласието си да се ползва от уговорката в негова полза, поради което е предявил иска, предмет на делото. Счита, че решаващият съд не е изпълнил задължението си да обсъди в тяхната съвкупност всички ангажирани по делото доказателства, което е довело до формирането на неправилни правни изводи. Твърди, че е влязъл във владение на имота, декларирал го е в данъчната служба при Община Русе и заплащал данъци за същия. Твърди, че на 29.04.2010 г. е подписано споразумение между страните по предварителния договор, с което е постигнато съгласие за прихващане на насрещни вземания един към друг на основание чл.103 ЗЗД и сл., като С. И. М. - Т. прихваща вземането си от „Вулкан В. С.“ ЕООД в размер на 6 809, 16 лв., включващо 1 775, 01 лв. – платени задължения към държавата и 5 034, 15 лв. – разноски по делото , срещу задължението си към „Вулкан В. С.“ ЕООД в размер на 68 000 евро – остатък от продажната цена, до размера на по – малкото задължение. След направеното прихващане задължението на С. И. М. - Т. възлиза на 64 520 евро.

По искане на КОНПИ е наложена възбрана върху посочения имот, както и запор върху вземането на дружеството по този предварителен договор. С оглед на това дължимата сума е внесена по сметка, посочена от съдебния изпълнител по изпълнителното дело, по което е наложен запора. КОНПИ е отправила искане за отнемане в полза на държавата на посочения имот, собственост на „Вулкан В. С.“ ЕООД. На основание чл.29 ЗОПДИППД (отм.) третите лица, които претендират самостоятелни права върху имуществото, 2 могат да встъпят в делото, като предявят съответния иск пред първата инстанция. С искова молба от 17.01.2012 г. жалбоподателят е предявил иск по чл.29 ЗОПДИППД (отм.). Счита, че от ангажираните по делото доказателства се установява, че е собственик на горепосочения недвижим имот. Съгласно формираната съдебна практика уговорката в полза на трето лице има действие от постигане на съгласието между уговарящия и обещателя, а правните последици настъпват в сферата на третото лице съобразно волята на бенефициента, който е свободен да приеме или не уговореното в негова полза, но с изявлението му, че ще се ползва от уговорката, независимо дали го е извършило изрично или мълчалИ., правото на уговарящия да я отмени, се погасява. Твърди, че остатъкът от продажната цена е платена в законния двуседмичен срок, съгласно чл.362 ГПК и решението е породило правното си действия. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявения установителен иск спрямо КОНПИ и „ДАВ-В. Е.“ ЕООД.

Претендира сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния му представител, който го е представлявал по делото безплатно.

Постъпила е частна жалба от адв. Н. Б., пълномощник на В. С. Е. и на дружествата, които управлява, срещу решение № 260242/19.04.2024 г., постановено по гр. д. № 4222/2011 г. по описа на СГС, I ГО, 20 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното на 22.10.2023 г. съдебно решение в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. за безплатно процесуално представителство в производството. Излага съображения, че решението в обжалваната част, имащо характера на определение, е незаконосъобразно. Неправилно решаващият съд е приел, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение не е своевременно заявено. С депозираните отговори на мотивираното искане е заявил искане за присъждане на сторените по делото разноски. Това искане единствено е доразвито в молбата за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските. Моли съда да отмени обжалваното решение и да измени решението от 22.10.2023 г. в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Н. Б..

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от КОНПИ, с който я оспорва. Излага съображения, че не са налице основания за изменение на решението от 23.10.2023 г. в частта за разноските. Правилно решаващият съд е констатира, че искането за присъждане на разноски не е своевременно заявено, а е отправено едва с писмените бележки по делото като е приложил формираната задължителна съдебна практика по този въпрос – ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., т.2, на ВКС, ОСГТК. Съгласно практиката на СЕС – решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., съдът не следва да съобразява размера на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/09.01.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Моли съда да остави без уважени депозираната частна жалба.

С определение, постановено в проведеното на 17.02.2026 г. открито съдебно заседание въззивният съд е прекратил производството по делото в частта, образувана по въззивна жалба вх. № 290147/09.11.2023 г., депозирана от КОНПИ, на основание чл.264, ал.1 ГПК, поради оттегляне на същата.

Определението е влязло в сила, като необжалвано на 12.03.2026 г. Така 3 обжалваното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от КОНПИ искове, е влязло в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.28, ал.1 ЗОПДИППД (отм.) във връзка с депозирано мотивирано искане от КОНПИ, имащо действието на искова молба, на основание чл.28, ал.1 от същия закон. В мотивираното искане се твърди, че с влязла в сила присъда № 201/№9.12.2009 г., постановена по НОХД № 717/2009 г. по описа на ОС-Русе, е ангажирана наказателната отговорност на ответника В. С. Е. за престъпление по чл.302, т.2 НК вр. с чл.301, ал.1 НК вр. с чл.20, ал.2 НК, както и за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и предл. последно т.2 вр. ал.2 вр. с чл.20, ал.2 НК. За времето от 23.12.1989 г. до 15.06.2006 г. същият е бил в граждански брак с ответницата Д. И. К., през време на който е роден синът им А. В. Е.. Описани са участията и управлението им в търговски дружества и ЕТ. Отправено е искане за отнемане на недвижими имоти, парични суми по депозитни сметки, авансово получена лихва по договори за депозит, изтеглени от депозитна сметка суми, парични суми от дружествени дялове, парични суми от продажба на МПС, парични суми от продажба на недвижими имоти, надлежно индивидуализирани в мотивираното искане.

Съдът е допуснал главно встъпване на трети лица в процеса, сред които Д. К. Й.. Последният твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда, на етаж 0, с идентификатор *** в гр. Русе, област Русе, по ККР, одобрени със заповед № РД-18-18/16.05.2007 . на ИД на АГКК, адрес на имота: *** самостоятелният обект се намира в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор ***. Твърди, че на 31.08.2008 г. неговата майка С. И. М. - Т. е сключила с „Вулкан – В. С.“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от новостроящ се обществено-жилищен комплекс „ДАВ 7“ в гр. Русе, ул.

„Страхил войвода“ № 1-3, представляващ кафе-бар, с обща площ от 167 кв. м., състоящ се от търговска зала, склад, работни помещения, санитарен възел, с посочени граници, както и дворно място с площ от 56, 40 кв. м., заедно с припадащите се ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор ***. При сключване на договора е платена сумата от 60 000 евро . с анекс от 07.12.2009 г. страните са уговорили при подписване на нотариалния акт за продажба на имота в груб строеж купувачът да заплати разликата между неизплатената част от продажната цена и дължимата неустойка – сумата от 68 000 евро. Страните са се съгласили окончателния договор да бъде сключен в полза на трето лица – Д. К. Й., който е син на купувачката. С влязло в сила решение № 26/01.04.2010 г. по гр. д. № 33/2010 г. по описа на ОС-Русе е обявен за окончателен предварителен договор от 31.08.2008 г. за покупко-продажба на недвижим имот, при условие, че купувачът С. И. М. - Т. изплати на продавача остатъка от продажната цена вразмер на 68 000 евро в законоустановения двуседмичен срок, съгласно чл.362 ГПК. С посоченото решение продавачът е осъден да заплати на купувача сумата от 5 034, 15 лв. – разноски. Със сключено споразумение е постигнато съгласие за прихващане на насрещните вземания един към друг, на основание чл.103 и сл. ЗЗД и след извършване на 4 прихващането задължението на купувача възлиза на 64 520 евро. По искане на КОНПИ е наложена възбрана върху горепосочения имот, както и запор върху вземането на дружеството по предварителния договор. С оглед на това остатъкът от дължимата сума е внесена по сметка, посочена от ДСИ при РРС в законоустановения срок. С оглед на това счита, че се легитимира като собственик на описания по – горе недвижим имот. Собствеността е придобита възмездно по пазарни цени. Тъй като има самосотятелни права върху недвижимия имот, заявява претенция по реда на чл.29 ЗОПДИППД (отм.).